Няколко дни преди датата, на която Евросъюзът на официално ниво потвърди операцията си срещу Щатите, солидният американски Fortune написа, че „Евросъюзът скоро ще доведе Тръмп до ярост“. Реакцията на официален Вашингтон потвърди тази оценка. Изглежда, че Евросъюзът вече беше създал официален канал за заобикаляне на санкциите, които САЩ наложиха на Иран. За всички обаче и от двете страни на Атлантика беше ясно, че работата не е в Иран, а в двойното предизвикателство, което отправи ЕС към САЩ. То беше, от една страна, към доларовия стандарт, а, от друга, към контрола на САЩ върху външната политика на европейските страни. Ако се изразим символично, може да кажем, че ако на американския орел му изтръгнат „санкциониращите нокти“, то ще се получи доста забавна, макар и агресивна кокошка. Именно затова въпроса за заобикаляне на американските санкции от ЕС придоби толкова принципен характер.

 

 

Автори на схемата за „заобикаляне“ станаха Германия, Франция и Великобритания. Те я проектираха по такъв начин, че отговорността за нея да бъде колективна. При тази ситуация може да има само два варианта на развитие: или Берлин, Париж и Лондон създават прецедент за колективно неподчинение на Вашингтон, като по този начин демонстративно унижават американската дипломация и администрацията на Тръмп, или администрацията на Тръмп демонстративно връща в „кошарата“ европейските васали, на които им се прииска твърде много свобода.

 

За така наречената схема INSTEX (Instrument In Support Of Trade Exchanges), която всъщност е германо-френски-британски механизъм, който позволява на европейските компании да правят бизнес с Иран, без да използват долари и без преки транзакции с иранските структури, които могат да бъдат проследени и блокирани от американския Държавен департамент, е казано вече много, но има няколко ключови момента, които заслужават особено внимание.

 

На първо място, не може да не прави впечатление, че в процеса на създаване на този механизъм Берлин и Париж се обединиха с Лондон и тази съвместна антиамериканска разработка беше проведена без оглед на острия конфликт между Великобритания и останалите страни от Евросъюза в контекста на предстоящия Брекзит. Това е парадоксално и невероятно, но фактите показват, че желанието да бъде „наказана“ администрацията на Тръмп е толкова силно в европейските столици, че дори „скандалният развод“ между Великобритания и ЕС не можа да попречи на обединението около тази идея.

 

Вторият важен аспект в сегашната ситуация е, че европейците демонстрираха нехарактерно досега упорство и готовност да водят независима политика, въпреки преките заплахи от страна на администрацията на Тръмп, които бяха разгласени посредством „изтичане“ на информация в американските медии, и вероятно бяха предадени по съответните дипломатически канали в Берлин, Париж и Лондон. Така например, агенция "Асошиейтед Прес" съобщи следното: „Белият дом предупреди европейците, като заяви, че ако те все пак се опитат да заобиколят американските санкции, наложени на Иран, ще бъдат подложени на жестоки глоби и наказания. Сега ЕС изпълнява план, който в случай на неговата реализация, може още повече да изостри трансатлантическите отношения“.

 

Последователността и смелостта на европейските държави е особено ценна в контекста на това, че до създаването на днешния тристранен механизъм, такива страни и традиционни банкови центрове на Европа, като Австрия и Люксембург, отказаха да играят ролята на зони, в които да бъде разположена новата структура, през която ще минават сделките с Иран. Отказа си те мотивираха с натиска, оказан от САЩ. Но видимо въпросът се оказа до толкова принципен, че водещите членове на ЕС решиха да вземат нещата в свои ръце и да поделят отговорността на три.

 

Самата структура ще бъде разположена във Франция, нейният шеф ще бъде германски специалист по банкови операции, а надзорният съвет на организацията ще бъде базиран във Великобритания. Не може да не отбележим факта, че американската дипломация загуби напълно този рунд и демонстрира пълно неразбиране на европейските настроения и сериозността на ръководителите на трите държави.

 

Още през миналата година посланикът на САЩ в Германия вече празнуваше победата, когато германските банки отказаха да работят с Техеран, а западните медии пишеха, че е невъзможно създаването на европейски механизъм, който да заобиколи американските санкции. Обичайното предположение, че европейските страни не могат да се разберат, когато трябва да решат някакъв по-сложен въпрос, е хубаво хрумване, но този път американската външна политика се сблъска с изключение от правилата.

 

Ако погледнем цинично на нещата, можем да кажем, че администрацията на Тръмп направи за обединението на Евросъюза много повече от всички чиновници в Европейската комисия взети заедно. Нещо повече, ако сега за европейците мине безнаказано този „ирански заговор“, то най-важният инструмент на външната политика на САЩ ще се окаже безполезен. Не е необходимо да си пророк, за да предвидиш следващия ход в разиграваната партия. Ако, Вашингтон опита реално да изпълни своите заплахи, като наложи санкции за „Северен поток-2“, то механизмът INSTEX просто ще бъде разширен и ще обхване и руските компании, което ще направи санкциите на САЩ безпредметни. Тогава за администрацията на Тръмп остава като последна възможност да въведе ограничения и санкции не против определени компании, а директно против Германия, Франция и Великобритания като държави. Но ако президентът на САЩ има смелостта за подобна безумна стъпка, тогава го очакват сериозни вътрешно-политически проблеми.

 

За европейските лидери това пък ще бъде идеалният повод за приемане на практически реципрочни насрещни мерки, като тези мерки дори ще получат обществена подкрепа. Парадоксално, но най-уязвимият елемент в разработваната схема за заобикаляне на американските санкции се оказа самият Иран. На него не му харесва ограничеността на европейското решение само до санкциите. Раздразнението и нервността на официален Техеран може да бъде разбрана. Икономическата ситуация в страната е сложна. Вътрешно-политическата също. Европейците закъсняха с въвеждането в действие на механизма за заобикаляне на санкциите. Той трябваше да заработи през ноември миналата година, а сега ще бъде необходимо време и за тестването му, и ще минат още няколко месеца. Но не това е решаващо. Най-важното в тази история вече се случи. Стара Европа демонстрира воля за освобождаване от диктата на САЩ, а в какви форми ще се реализира тази роля в бъдеще не е толкова важно. Важното е, че на Вашингтон тази европейска свобода много няма да му хареса.

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

 

 

Още от категорията

Почина Бруно Ганц

Почина Бруно Ганц

Швейцарският актьор Бруно Ганц, известен с ролята на Адолф Хитлер във...

10 коментар/a

Красимир на 07.02.2019 в 14:46
На Кравария ще и става все по трудно и по трудно да налага имперските си интереси!
Амира на 07.02.2019 в 15:40
Чудесен материал, много интересно и поучително четиво!
Иван Иванов на 07.02.2019 в 15:47
Европа и лидери,кои са тези лидери? Вили Брант , Де Гол , Шрьодер или техните аналози.
имперски интереси на 07.02.2019 в 16:05
Големи имперски интереси има и Германия. цяла европа владеят. надявам се и на тях да им стане трудно да налагат империята си.
лидерите на 07.02.2019 в 16:11
Последната прегръдка на осъдените меркел и макарон, в подписания им договор ... скоро няма да ги има. Никой вече не им обръща внимание. Колко внезапно паднаха от видимо непоклатимото си влияние.
лидерите на 07.02.2019 в 16:12
Нашия Бойко да се ориентира кум Вишеградците докато е време
Мильо Лудия на 07.02.2019 в 18:10
Очевидно за онези отвъд гьола слугинажа към Израел е по-важен от отношенията с Европа.
Долу ръцете от Щирлиц! на 08.02.2019 в 07:55
Да живее Тръмпобществото! Тръмпнаш!
ютуб на 09.02.2019 в 16:17
Гледайте Изповедта на икономическия убиец=ютуб
Когато прочетеш “Кравария”, на 12.02.2019 в 19:40
разбираш, че пред теб стои животновъд.

Напиши коментар