Имам тук познат бразилец, готвач от висока класа в Манхатън, наемен работник. Няма амбиции за собствен бизнес. Живее в черния район Джамейка, кожата му не е съвсем бяла. Може да е гей, не сме говорили за това. Говорим за политика. За Дилма все ми повтаряше клишетата на корпоративните медии: „Много краде! Раздава много пари на „циганите“ (в техния вариант)“. Онзи ден си дойде от ваканция в родния Рио, тъкмо за изборите, засмян до уши. „Избраха ЧОВЕКА! Като Тръмп!“ Ще изгони имигрантите от Венецуела и Еквадор, ще им каже на левите и на политиците, дето крадат, ще изрине фавелите с булдозери, ще има ред.
Жаир Болсонаро – чудовище, родено от съня на разума

 

Когато левите приятели се сърдеха, че пиша в защита на Истанбулската конвенция и ги обвинявам, че изверяват на духа и буквата на социализма, не предполагах, че толкова скоро ще се появи толкова грозно и красноречиво потвърждение на правотата ми. 

 

Тогава им думах, че който днес отрича правото на жените да се борят с грубостта и бруталността на мъжете заради измислени „джендърски“ опасности, няма начин утре да не отрече и правото на работниците да се борят с алчността на чорбаджиите си за нормални доходи и условия на труд. 

 

Болсонаро, като Тръмп, е рожба, или по-скоро изчадие, на популисткия протест, 

 

„селското въстание“ против диктата на глобалния корпоративен капитализъм, което вече овладя и България. Но когато протестът се насочва в грешната посока, не срещу наистина виновните за бедствията на трудещите се и на народите, а срещу нарочени изкупителни жертви – евреи, араби, негри, цигани, москали, пиндоси, каманяки, либерасти/толерасти, феминацистки, „джендъри“... – подхвърлени от корпоративната пропаганда на политиката на идентичността, тоя протест стига до  съвсем друго място. Политиката на идентичността, винаги е била weapon of mass distraction (оръжие за масово баламосване, англ. игра на думи от weapon of mass destruction, оръжие за масово поразяване). 

 

Особено вирулентна е корпоративната пропаганда срещу социализма като идеал. 

 

Маскирана като уж отрицание на класовата политика, тя всъщност пряко обслужва надигащата се дясна диктатура на корпоративния капитал – и в зависимост от цивилизационното развнище на народите (а нашето е незавидно) – повече или по-малко реабилитира фашизма. 

 

В Бразилия например го реабилитира много повече, отколкото в САЩ с Тръмп. Предстои да видим как ще се развият нещата в Германия след предизвестеното падане на Меркел и краха на ХДС-ХСС. 

 

Препрочетох тези дни доста от писаното за фашизма, сред което и интересното есе на Умберто Еко „Вечният фашизъм“, и вулканичните речи на В. Дърева против „единофронтовския“ уклон на Нинова, който маргинализирал антифашизма. Дърева знае как да превърне и най-правилните общи предпоставки в тактически абсурд. 

 

Най-правилното определение обаче си остава това на Г. Димитров и Сталин, съгласно което 

 

фашизмът е „открита терористична диктатура на най-реакционните кръгове на финасовата олигархия“. 

 

Фашизмът изразява откровено интереса на горния 0,1% от населението и в същото време разединява, атомизира и хипнотизира останалите 99,9%.  

 

Всичко друго в маркетинговото оперение на фашизма – свастиките и други заврънтулки, Кубратово-ликторските снопове пръчки, режещите модни силуети на Уго Бос, струящите знамена над възторжено маршируващи тълпи спортсмени – е само мимикрия на интересите на финансовата олигархия за баламосване на експлоатираните и пренасочване гнева им от истинските виновници за положението им към изкупителните жертви – малцинствата, евреите/мюсюлманите, чужденците, феминистките/ЛГБТ, левите и интелигенцията. 

 

Мимикрия са социалната демагогия, псевдодуховността, псевдовеличието, „отборният“ дух, спортните и псевдофолклорни фиести, псевдоисторическата романтика на фашизма. 

 

Фашизмът като диктатура на финансовата олигархия често е неизбежен за удържането на юздите на колесницата от последната. След отказа на върхушката на КПСС (а на дело, ако не и на думи – и на ККП) от социализма с пълна сила се възстанови историческата тенденция на капитализма, напоследък преоткрита убедително и от Тома Пикети, да увеличава неравенството със силата на гравитацията. Нарушен е балансът на капитализма от златните три десетилетия след Втората световна война. 

 

Увеличеното неравенство влиза в противоречие и с „пазарната икономика“, като намалява съвкупното търсене отдолу и ражда монополи отгоре, и с „либералната демокрация“, като овластява корпорациите отгоре и маргинализира, атомизира и хипнотизира масите отдолу. 

 

При липса на силна социалистическа алтернатива съвременният глобален капитализъм принудително обраства с фашистко оперение. 

 

Социалистическата алтернатива в Бразилия, побеждавала многократно на изборите, бе отстранена с парламентарно-медийно-съдебен преврат на всички десни сили с подкрепата и на „прогресивния“ Обама. В 2016 г. Дилма не бе обвинена в корупция – уличена бе в бюджетни маневри за прикриване размера на държавния дълг, т.е. в теглене на заеми от държавни банки, за да осигури социалните плащания – което е правено редовно преди нея без никакви правни последствия. 

 

Решаваща бе ролята на корпоративните медии, които по команда поведоха пропагандна война срещу президентката. „Левите много крадат!“ – стана крилата фраза в устата на всеки бразилски филистер. Всъщност 

 

Дилма бе единственият действащ бразилски политик на висша длъжност, който не бе корумпиран. 

 

318 от 367-те десни депутати, гласували импийчмънта й, имаха висящи разследвания за корупция. Председателят на парламента Куня, който ръководеше процедурата по импийчмънта, например бе уличен в препиране на пет милиона долара в швейцарска банка. 

 

Така и в 2018 г. до началото на април лидерът на Работническата партия Лула да Силва убедително водеше в анкетите за президентските избори през октомври. Сменилият Дилма десен президент Темер бе ударил дъното на популярността си с опитите си за въвеждане на елементи на чикагски остеритет и шокова приватизация. 

 

Кризата се задълбочаваше. На 11-ти септември Болсонаро, по повод 45-годишнината от преврата на Пиночет, заплаши Лула, че ако победи на изборите, армията няма да му се подчини. Лула бе уличен в измислена корупция и задържан в затвора без основания, докато кандидатурата му бе сменена с тази на Фернандо Aдад – по-неизвестен ляв политик, който също междувременно стана жертва на обвинения в корупция и въпреки това събра почти 45% от гласовете. 

 

Болсонаро дойде на власт с 55% от гласовете – на хората с добре промити мозъци като моя познат от Ню Йорк – в атмосфера на масова медийна дезинформация и непрекъснато ескалиращо  политическо насилие, инспирирано отдясно. На снимките във вестниците ликуват и бедни, работници, и чернокожи привърженици на десните. 

 

Кампанията му бе организирана от Стив Банън, шефа на предизборния щаб на Тръмп, с помощта на бившия десен кандидат-президент, десния кубински имигрант сенатор Марко Рубио. 

 

Новият бразилски лидер е бивш офицер, уволнен от армията поради психическо заболяване и оттогава посветил се на депутатстването, сменил седем партии. Доскоро бил презрян маргинал, осмиван отвсякъде за ексцентричните си хейтърски изказвания за работниците, левите, жените, черните и други неугодни бразилци, стигали до ушите на публиката благодарение на лекомислени, търсещи антики журналисти. Някои от тях:

 

„Големият проблем в Бразилия е, че държавата седи на врата на предприемачите. Работникът трябва да реши: по-малко права и работа или всички права и безработица.“ 

 

„Тази група (Работническата партия), ако иска да остане тук, трябва да се подчини на закона за всички нас. Да се махат или да отиват в затвора. Тези червени маргинали ще бъдат прогонени от нашето отечество.“ 

 

„Ще видите горди въоръжени сили... вие, каманяките (petralhada), ще видите гражданска и военна полиция, съдебен ариергард, които ще наложат закона на гърбовете ви.“ 

 

„Аз съм за диктатура. Конгресът нищо не струва – гласува каквото иска президентът.“ 

 

„С гласуване нищо не се променя. Ще се промени, ако започнем гражданска война и избием 30-тина хиляди.“

 

„Ще разреша на полицията да убива.“ 

 

„Аз съм „за“ изтезанията (pau-de-arara). И народът е „за“ тях“. 

 

„Ние сме християнска страна, Бог над всички! Християнска страна, и ако някое малцинство е против, да се маха! Да направим Бразилия за мнозинствата. Малцинствата да се покорят на мнозинствата. Законът да защитава мнозинствата. Малцинствата да се съобразяват или просто да изчезнат.“ 

 

Какво ли би станало, ако Путин или Лукашенко бе казал нещо подобно? Болсонаро има доста „откровени“ мисли и по расовия въпрос – в страна с поне 50% небяло население, част от което гласува за него (както и доста черни американци избраха Тръмп):

 

„Някой да е видял японец да проси? Защото те са раса, която има срам. Не като нашата раса тук, или като някое малцинство, преживящо до тъчлинията.“ 

 

Въпрос на журналистка: „Ако синът Ви се влюби в негърка, какво ще правите?“

Отговор: „Няма да говоря за разврат с когото и да е. Не съм изложен на такъв риск и децата ми са много добре възпитани и не живеят в такава среда, в каквато Вие, за съжаление, живеете.“ 

 

Болсонаро е засрамил Тръмп и по отношение на жените:

 

„Аз съм изнасилвач. Вас никога не бих изнасилил, не заслужавате...“

 

„Не бих назначил жена със заплата като на мъж... Но има много жени, които са компетентни.“ 

 

Въпрос на журналист: „Удрял ли сте жена?“

Отговор: „Да, Бях момче в Елдорадо, едно момиче ми се пъхаше...“ 

 

Цитират се и остротите му за хомосексуалистите, автохтонните народи в амазонската селва, неправителствените организации (тяхната роля в Бразилия е по-различна, отколкото у нас и те са много по-автентични представители на гражданското общество), притежаването на оръжие и...  Хитлер. Много от тези остроти без съмнение ще харесат на българския читател – и десен, и ляв. Плановете му за изсичане на амазонската селва за отглеждане на соя също получават широка разгласа.    

 

Историята на политиците като Болсонаро е история на подценяването им. 

 

Зад цирковата маска те носят последователна икономическа политика в интерес на олигархията, което ще гарантира и провала на режима на Болсонаро в най-близко бъдеще. Бразилия вече достатъчно пострада от икономическата политика на Темер и на десните режими преди Лула и Дилма. 

 

В същото време новоявеният диктатор обещава гражданска война, избиване, затваряне, изтезания и прогонване на опозицията, което гарантира, че селвите отново ще се напълнят с партизани, градовете отново ще се разлюлеят от експлозии и кървави сблъсъци. 

 

Болсонаро ще приватизира нефтената индустрия, енергетиката, ще изгони китайските инвеститори, ще вкара армията във фавелите да воюва с наркобизнеса, т.е. с малцинствата, ще я прати в помощ на едрите земевладелци да избива самонастанилите се в необработваемите им земи безземни цветнокожи селяни и да разширява обработваемите земи за сметка на автохтонните територии. 

 

Във външната политика Болсонаро ще бъде васал на Тръмп, ще му помага да притиска Мадуро, Ортега и другите леви в региона, може би ще извади Бразилия от БРИКС. Вашингтон няма да има скрупули да сътрудничи с него и няма да наложи санкции на Бразилия, дори да изпълни заканите си.  

 

За мене е очевидна причината за безсмъртието и вечното възвръщане на такива примитивни, оперетъчни крайнодесни режими. Не е само, че дясната пропаганда допада на по-ограничените мозъци, каквито са повечето, а левите идеи искат благородство на духа и сила на въображението, които рядко се срещат. 

 

Човешката природа е податлива на измами. „Лъжливи уста слуша със вяра“, даде й дигноза Ботев. 

 

Замяната на фокуса на класовата политика в общественото съзнание с фокус на политиката на идентичността е такава перфектна измама в полза на олигархията. 

 

Всеки opinion maker, който – вместо на недъзите на капитализма, на олигархията и неравенството – акцентира на джендъри, гейове, феминистки, мангали, москали, тарамбуки, пиндоси и подобни, участва в тази световна измама, възцаряваща лъжа и подлост. 

 

Свързана с това е и 

 

пагубната роля на антисоциалистическата пропаганда 

 

в съвременния свят. Инкриминирането на социализма като такъв един ден води неизбежно до реабилитация на фашизма. Отъждествяването на националсоциализма на Хитлер и съветския социализъм води до реабилитация на фашизма. Цапането на паметника на Съветската армия в София води до реабилитация на фашизма в умовете на одобряващите го. Антиките на сините за Луков марш и Народния съд реабилитират фашизма. Отричането на съществуването на фашизма като единен феномен, спекулирането с историческото му многообразие води до неговата реабилитация. 

 

Подценяването, пренебрегването от „демократичния“ Запад на фашизацията на съвременна Европа, вкл. и Източна, води до реабилитацията на фашизма. Говори се на Запад за езотеричния евразийски фашизъм за интелектуалци на Дугин, но не и за открито фашистката практическа природа на режима на Порошенко. Ето сега в Европа вече се шуми за Болсонаро, но не и за Порошенко. 

 

Съвременият глобален капитализъм с 

 

разрушаването на социалната тъкан на обществата, с масовата миграция, със заличаването на местните култури и историческата памет 

 

и с масовото оглупяване на населението създава благодатна почва за развитие на фашизма. Шарлатанските обещания и хейтърството на фашистите лесно завладяват умовете на изтръгнатите от поминъка и историческите си и културни корени маси. 

 

Положението в света все по-силно напомня Голямата депресия от 30-те години на миналия век: дефлация, безработица, несигурност, растящо неравенство, социален упадък; масово съзнание за несправедливост; омраза, завист, презрение към елитите, криза на демокрацията; страх от „израждането на расата“ и „нашествието на варварите“. 

 

Историята познава само два радикални изхода от това положение, избрани навремето от Германия и САЩ. САЩ направиха тогава по-добрия избор, макар Германия да бе по-образована, и то се дължеше на по-високата политическа свяст в тогавашна Америка и на по-благоприятната й международна ситуация – липса на домашен реваншизъм, традиция на изолационизъм от Европа, безпроблемна хегемония над слаби съседи. 

 

За разлика от днес в 30-те години обаче имаше и СССР, чиято идеология беше още привлекателна  и чийто пример за държавно планирана индустриализация за пълна заетост бе заразителен и в  САЩ. Ню дийл-ът открито имитираше съветските петилетни планове, нещо подобно правеше и Хитлер. 

 

Днес при липсата на положителен социалистически пример, при задгробно витаещата хегемония на неоконсервативната митология, все по-лесно изглежда хлъзването по неправилния път. Защитните механизми на Европа срещу фашизма, в които доскоро още имах доверие, се разпадат. Наистина ли народите не се учат от историята? 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

35 коментар/a

Куно на 05.11.2018 в 14:21
Много обичам да чета американски антифашисти, антитръмписти и защитници на всякакви гей-конвенции, защото писанията им са живо доказателство, колко е погрешно е твърдението, че България била напусната от най-кадърните българи и, че тук са останали само дебили. Като чета горния опус, за пореден път се убеждавам, че тезата за 80-те % дебили важи повече за българските емигранти...
без имена на 05.11.2018 в 14:36
Тъкмо се чудех каква е тази каша от Бразилия, ИК, гейове, фашизъм, социализъм и прочетох името на автора. Вече не се чудя.
скука на 05.11.2018 в 14:59
Автора ме загуби в момента,в който заяви,е пишел в защита на ИК.
глобално мислене на 05.11.2018 в 15:17
Подценяването, пренебрегването от „демократичния“ Запад на фашизацията на съвременна Европа, вкл. и Източна, води до реабилитацията на фашизма. --- Тук Ви е грешката, колега - демокрацията също е WMD. Просто се налага фашизма да излезе от сенките - идват интересни времена.
нищо не се доказва на 05.11.2018 в 16:26
Нищо не се доказва с цитати представени извън контекст, както прави авторът. Класически примери на цитати извън контекст : " Ние стоим пред пропаст" -- " трябва да направим крачка напред" .... Изглежда разумно да се каже, че познатия му бразилец готвач по-добре познава своята страна от външни хора, които се месят дето не им е работа. работните проекти за нежни революции и "пролет" такава и онакава и там докараха мигрантите, сиреч продава се демокрация, най-новия продукт на световната търговия на ресурси. Цената е достъпа до ресурсите.
Интересни времена?! ИДИОТ! на 05.11.2018 в 16:27
Интересни ще са времената, ако си седиш удобно пред телевизора с чаша вино в ръка. Но ако гъза ти е под обстрел и е обект на терор, това е трагедия и катастрофа. Бедата е, че разни дървени коментатори си мислят, че една война ще я гледат само пред монитора и джойстика, като видео игра. Един глобален конфликт на атомни държави ще ЛИКВИДИРА света такъв какъвто го има. Ще ликвидира природната среда, масово ще ликвидира животински и растителни видове, ще ликвидира и над 80% от човешката раса заедно с познания натрупвани с хилядолетия. Само агресивни и алчни малоумници могат да си мислят, че след голобален конфликт на тях ще им бъде гарантиран охолен живот.
политиците като Болсонаро на 05.11.2018 в 16:37
са извикани на власт от диктаторския режим на либерастите, за които всичко се продава и всичко се свежда до това, да си отгледат избиратели за следващите избори. Няма съмнение, че това става в европа.
турбокон на 05.11.2018 в 17:41
този Болсонаро ми прилича на оня филипинския президент, дето разстрелваше нарко дилърите без никаква файда, - най-вероятно нищо няма да излезе от него. Но винаги в/пред криза широките народни маси избират десните /нашото/ пред левите /общото/ - човешки характер.
турбокон 2 на 05.11.2018 в 17:58
С което не искам да кажа, че широките народни маси грешат - десните режими създават буржоа, богатства и дават възможности. Левите - създават паупери, преразпределят мизерия, и създават зависимости. И Китай се осъзна преди 40-50 години, сега и Северна Корея. А Венецуела от 4та по брутен доход на калпак страна в света през 60те, показа до къде води социализЪма, особено когато нямаш и технолигчния ресурс /ноу-хауто/ да развиваш единствения си природен ресурс -петрола. Лула изтиска каквото може от реформите преди него и от един на 100 години бум в цените на природните ресурси, и предаде празната кошница на Дилма и я засили по надолнището. Корумпирана, некорумпирана - нямаше как да спре и Бразилиа едва не фалира. Сега си избраха тая изперкала фуражка. Ще видим дали ще е като Тръмп или филипинският гангстер.
Борисов – чудовище, родено от съня на разума на 05.11.2018 в 18:37
аналогичен случай!
Отдавнашен Канадец на 05.11.2018 в 20:04
Валери, главния ти проблем е, че мислиш за ". . .правото на работниците да се борят с алчността на чорбаджиите си за нормални доходи и условия на труд. . ." като за нещо самоподразбиращо се добро; ти не си работник; престани с тази социална справедливост, защото това е химера; този начин на мислене те води до приемане/съгласяване с ИК и измишльотините на американските либерали от Калифорния (те са THE WORST), за социалните роли на биологичските полове; ако те са прави, ние трябва да се съгласим и с "плодовете" на генетичното инженерство, и какви ли не други благини на гностицизма. Да, знам, че си гностик, и затова никога няма да се съглася с теб. BTW, би ли споменал, ама честно, от кои щандове си купуваш гросърис: от 'Organic' или от общо предназначената 'Genetically Modified' храна? Що се отнася до новия бразилски президент, колкото е по-голям "Тръмпист", толкова повече Бразилското общество има шансове за успех .
Отдавнашен Канадец на 05.11.2018 в 20:08
Пардон ми, Валентин . . .
Репей на 05.11.2018 в 21:21
Г-н Дачков, не се чувствайте задължен да публикувате всяка глупост, която Хаджийски е пратил на имейла ви.
Всеки пише, никой не чете на 05.11.2018 в 21:45
Коментиралите до тук май не знаят за какво говорят! Вероятно чуват за първи път, че в Бразилия имало избори и че името на новия президент е Жаир Болсонаро.
Какво е социализма? на 05.11.2018 в 21:47
Искам да пиша за НЕП - а, и за социализма на Сталин. Писах, че Ленин прави ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм, който е социализма, като одържавява, национализира монополистичните предприятия на олигарсите финансисти монополисти. Това обаче е на теория. На практика в Руската империя няма финансисти олигарси - монополисти, както няма и големи промишлени и търговски предприятия, или няма държавно монополистичен капитализъм - империализъм. Просто на практика Ленин и Болшевишката партия вземат властта и одържавяват земята, както и всички предприятия и ги правят държавни. Но като вижда резултата, а резултата е тотална бюрокрация и партокрация и почти нищо не се произвежда, като няма и олигарси монополисти, които да са овладели и промишлеността и търговията, Ленин решава да въведе НЕП- а - Новая Економическая политика. Тази политика е, че се дава да има частна собственост, но властта да е в болшевиките, като се очаква за 10 - тина години да се получат олигарси монополисти, които да овладеят промишлеността, и търговията на едро и дребно, и чак тогава да бъдат одържавени, или национализирани, и да се получи ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм, който е социализма. И Ленин казва, че тази политика ще е за дълго. Но Ленин умира, или е бил убит от Сталин, който го замества на върховния пост, след смъртта му. И утвърждавайки властта си, Сталин дава друга идея. Той казва ; не може ли направо да се построят от държавата държавни монополисти финансови олигарси, които да се управляват от комисари, като в министерствата, както става по късно комисариата, да се събират отделни браншове и министрите да станат държавните олигарси, на мястото на частните олигарси от теорията на Ленин, защото на практика в царска Русия няма олигарси. И Сталин се заема с тази задача, като премахва НЕП - а, в 1928 година, и направо създава държавни монополисти. Това става с труда и мисълта на милиони лагерници от Гулаг, които индустриализират Русия, като построяват тежка промишленост в Урал, с чиято продукция разгромяват фашистка Германия по време на Отечествената война. А в България се действаше по идеята на Сталин, а не по идеята на Ленин, и Априлската Линия на Тодор Живков беше по идеята на Сталин. И ние нямахме преди 9 септември 1944 година държавно монополистичен капитализъм - империализъм, който е фашизъм, в България, а имахме частно аграрно селско стопанство и тук там някоя и друга частна фабрика в големите градове. Но и досега се говори, че в България имало фашизъм. Построихме социализъм, но фашизъм нямаше. Та така се получи социализма в СССР и в България, и затова се налагат санкции на СССР и сега на Руската федерация, в която се създаде фашизъм, на мястото на социализма.

Напиши коментар