“В буржоазията младото момиче се пази чисто до брака; само че след брака настъпва последствието от разглезената среда и лошото възпитание и я хвърля в обятията на любовник: това вече не е проституция, а прелюбодейство, но само думата се променя. Защото, трябва добре да подчертаем, прелюбодейството е бичът на буржоазията, както проституцията е бичът на народа”. Всеки познава Емил Зола, великия френски писател, но не бива да забравяме огромната му журналистическа работа. Всъщност изграждането на неговото литературно творчество се подхранва от плодотворната му дейност в пресата.

 

 

Гравюра от 1830 г., изобразяваща сцена на прелюбодейство

 

Младият Зола, който е само на 24 г., дебютира като литературен критик в L'Echo du Nord през 1864 г. Той ще изостри перото си в много вестници (Le Voltaire, l'Évènement, le Messager de l'Europe, La Cloche или пък в Bien Public).

В края на 1880 г. Зола влиза в консервативния вестник Le Figaro. Той защитава политическите и литературните си позиции: “Един републиканец влиза във “Фигаро” и ще поиска от вас голяма лична независимост, за да защити това, което според него е истината както в политиката, така и в литературата”, пише той в писмо до директора на вестника Франсис Маняр на 17 септември 1880 г.

“Фигаро”, под ръководството на своя директор, е доволен от новото перо и се надява, че читателите на вестника ще бъдат готови да последват този "революционен, но мощен талант".

По повод годишнината от смъртта на Емил Зола, починал на 29 септември 1902 г., “Фигаро” публикува отново една от неговите статии, в която той описва положението на жените в буржоазията. След като направи дисекция на условията на живот на младите момичета, които растат върху “бунището на предградията”, Емил Зола нахвърля атмосферата в “малките буржоазни апартаменти”. Писателят изобличава “средата и възпитанието”, които тласкат младите жени към прелюбодействие. Статията е публикувана във “Фигаро” на 28 февруари 1881 година.

 

 

Прелюбодейството в буржоазията

 

Ако, сред народа, средата и възпитанието тласкат момичетата към проституция, средата и възпитанието в буржоазията ги тласкат към прелюбодейство.

Ще ми позволите ли да закача една картина редом до картината, скицирана от мен на това място миналия понеделник?

Социалното зло е навсякъде, наблюдателят и моралистът трябва да изучат и изобличат дълбоките рани на всички класи. До перверзното цвете, израснало върху бунището на предградията, трябва да покажем хилавото цвете, поникнало в анемичния задух и глупавата суета на малките буржозни апартаменти. 

 

И под думата буржоазия аз разбирам най-вече тази неясна и толкова многобройна класа, която върви от народа до интелигентните и богатите на този свят. 

 

Това са служителите, дребните търговци, дребните рентиери, всички онези, които се намират в посредствени ситуации, и които се борят яростно за незначителното удовлетворяване на апетитите си. Ако народът наброява една трета от Париж, тази буржоазия представлява друга една трета, най-неприятната в живота. 

Знам, че тук рискувам жестоки дисекции, направени за да развълнуват и натъжат. Но логиката изисква двете картини да вървят заедно. Освен това е добре да застанем решително пред тези социални проблеми; ако можем да ги решим, ги поставяме и по-късно законодателите трябва да въздействат върху нравите.

Семейството живее на четвъртия етаж, жилище, състоящо се от пет тесни стаи, където се яде и спи, лакът до лакът. Бащата е служител някъде, продава по нещо в магазин, изяжда малки ренти, които го принуждават да брои стотинките; във всеки случай, 

 

затвореното му съществуване, работата му на животно, което върти едно и също колело, низките му и маниакални тревоги са изтощили кръвта и интелигентността му, 

 

както вече бяха изтощили баща му и дядо му. Майката също е далечен продукт на задушаващата среда и на неуморните грижи за печалбата; тя има люта кръв, от която покритото й с червени петна лице посинява; или, разядена от анемия, тя се влачи с восъчна белота. Това е раса, атрофирана от ниските тавани, от мрака на канцелариите и на задните магазинчета, от покварата на житейските нужди, които я карат да се лиши от вино, за да предложи всяка седмица чай на приятели.

 

Емил Зола, нарисуван от Едуар Мане (1868 г.)

 

Едно момиче се ражда в тясно жилище. Това тук вече не е мизерията, нито безредието на работническите домакинства; това е по-малко свобода и по-малко здраве едновременно, контролираното течение на въздуха, стаята, превърната в топъл парник, едва едночасова разходка, когато времето е хубаво. Малката расте хилаво. В нея се задълбочават още повече затъпяването на бащата и малокръвието на майката. Често, като момиче, тя вече е умопобъркана, за която трябва да се грижат, за да я спасят от кризата на нейните 14 години. Тя има конвулсии, изнемощялост, виене на свят, които завършват с кървене от носа. Неврозата тлее. 

Омъжват я и изведнъж ето една чудновата жена, която отчайва семейството си. Като младо момиче тя изглеждаше много нежна, малко деликатна. Дори се шегуваха с това, казваха, че бракът ще я оправи. Съвсем не, бракът съвсем я разстройва, тя е болна. Младият мъж, който се е оженил за нея, е направил грешката, че не се е консултирал с лекар, защото ще преживее неприятностите, мъченията на една жена с изтощена кръв, с изострени нерви, възпитана много благоразумно и която ще му изневери с първия срещнат глупак.

Не разглеждам случая с покварата на прислугата. Но той е доста често срещан и скоро имахме ужасен случай в процеса в Бордо: малките порочни буржоазки се погубват в кухнята, както малките момичета от народа се покваряват на улицата. Допускам, че майката е успяла да възпита детето в пълно неведение. Съпругът се е оженил за девица; но ето го доста онеправдан, ако тази девица е дегенерирало същество, чието наследствено зло избухва, щом тя се окаже хвърлена в живота.

 

Да, истерията опустошава буржоазната класа

 

само трябва да се разберем за думата истерия, на която  обикновено даваме антинаучен смисъл. Според последните трудове на физиолози и лекари, истерията е невроза, чието огнище е в главния мозък, умалена форма на епилепсията, която не води задължително до кризи на чувствена ярост; тези кризи са свойствени за нимфоманията, разграничение, което според мен не е било направено с достатъчна яснота от експертите в процеса в Бордо, за който говорих преди малко.

Истерията, в десет случая срещу два, е само нервно разстройство, което най-често е наследствено при жените със студена природа, и което изкривява най-вече чувствата и страстите.

Тогава нашият случай вече е напълно определен. Младата жена е имала всички добри примери пред очите си; освен това, тя е с анемична кръв, която не я измъчва с никакво желание. Само че ако родителите й са се погрижили да я предпазят от развращаващите спектакли, те не са могли да й дадат равновесието на крепкото здраве. Тя носи в себе си упадъка на расата и на средата, плаща за поколенията, които са се хранели зле във влажни приземни етажи и са били повалени от рахит, прелиствайки счетоводните книги или прекарвайки цели дни, изкарвайки прехраната си с перото. Това вече не е растение на открито, на слънце; това е изродено същество, чийто кризи могат да се обърнат както към порока, така и към добродетелта.

 

Младото семейство се скарва почти веднага

 

Госпожата се отегчава, променя настроението си по двадесет пъти на ден, смее се и плаче без причина; така че господинът, повдигайки рамене, когато тя се оплаква, че я боли навсякъде и се задушава, накрая става груб. Неразбирателството се засилва, освен ако мъжът не превие гръбнак и не се съгласи да бъде безропотна жертва на жената. 

 

Една хубава вечер тя пада в ръцете на любовник; 

 

не защото е била тласкана от най-малкия чувствен апетит, а защото вече няма равновесие, страда, луда е. 

 

Това е прелюбодейството, физиологичното прелюбодейство поради неуравновесеност, причинена от наследствените неврози, 

 

прелюбодейство, което върлува най-вече в средните класи, и толкова често, че от десет случая най-малко четири се дължат на това патологично състояние на жената. 

Да вземем детето в неговия посредствен домашен кът, между баща му и майка му, която изгаря от желанието да се покаже, тази модерена проказа на бедната буржоазия. Те се хранят лошо, с намалени порции, с лошокачествено месо с гранясало масло, за да могат да прибавят панделки към тоалетите на госпожата и госпожицата. Бащата позволява и понякога дори ги подтиква към този разход, защото неговата аксиома е, че трябва да се издигне. Той печели по три хиляди франка, а семейството изглежда така сякаш живее със седем или осем хиляди, благодарение на хитра система от лишения, жестока стиснатост и мръсотия, под влиянието на външни светски лица. Детето се отглежда в тази далавера. 

 

Тя се научава на благоговение пред парите, виждайки гадостите, които се вършат, за да ги имаш. Учат я, че само подлеците са уважавани, че е по-добре да лъжеш, отколкото да изглеждаш беден,

 

че върховното щастие е да бъдеш добре поставен, до такава степен, че може да носиш съмнителни фусти, скрити под копринена рокля. И така, само интриги за пари, караници за пари, яростно желание за пари.

Но тя израства и битката става по-груба. Искат да я омъжат. Тогава става ужасно. Започва лов за съпруг, ловуване на диваци, непрекъснато, безмилостно. След като са платили за тоалет, родителите имат само една мисъл, да я пласират изгодно, т.е. да намерят много богато момче, което да се ожени за нея без зестра; и те са решени да се държат зле, да хванат младия мъж в капан, да го измамят с луксозна и весела външност. 

 

Един баща и една майка от дребната буржоазия стават способни на абсолютно всичко,

 

когато удари критичният час, в който трябва да оженят госпожицата си.

От шестнадесетата й година тръгват за дивеч. Майка й я води на приемите в тяхното обкръжение. Икономисват три франка и петдесет за кола, отивайки и връщайки се пеша. Роклите се префаносират на всеки два месеца с нови гарнитури, за да не ги разпознаят. И на тези приеми под милите думи, любезните гримаси, приятния смях, има ярост на нетърпение, която расте, докато младото момиче съзрее. 

 

Когато стане на двадесет и две години, майка й ще я хвърли в ръцете на господина, за да се ожени след това господинът за нея.

 

Случаят е често срещан. Хубаво възпитание, което детето отнася в бъдещото си семейство!

Трябва да чуем как майката говори за мъжете, тези голтаци, нито един от които не възнамерява да й донесе богатство. В миговете на горчивина, тя ги хули пред дъщеря си, така че тя да се отврати завинаги от тях; и дори не пощадява бащата, егоист като другите, който не помръдва, който я е излъгал за способностите си и за когото тя, разбира се, не би се оженила отново. После тя учи малката как да омотае един млад мъж. Показва й реверанси и намигания, изпадане в несвяст, 

 

цялото изкуство на разпуснатост, признато за необходимо и разрешено от семействата. Това е истински курс по благоприлична проституция.

Накрая родителите намират някой глупак,

 

когото хващат или някой по-лукав, който ги нахитрява. Ето я младата жена с нейното възпитание относно парите и практиката й да “изработва” мъжете. В осем от десет случаи нейният съпруг не я задоволява. Това, което той печели, не може да поддържа дома, защото тя не иска да се откаже от своите тоалети, посещения, приеми. Отгледана за богат брак, с вкус към скъпи неща, тя ще направи всичко, за да запази онова, което нарича свой ранг. Все пак ще й трябват пари; ако съпругът й не може да й ги донесе, тя ще ги потърси другаде.  

 

И ловът започва отново, но не за съпруг, а за любовник.

 

Същата тактика впрочем. Майка й я е научила на занаята. Трябва да изглеждаш хубава, да се държиш добре, любезно. Трябва да позволиш да те хванат за ръка, да въздишаш, да стигнеш дори до невинни ласки. Тя отива по-далеч. Това е. След първия любовник следва втори. Тя получава най-напред луксозни подаръци; после започва да приема пари. Никаква подбуда за продажност във всичко това. Това е друг случай на прелюбодейство, също много чест, прелюбодейството на жената, напуснала своята класа, разглезена от апетитите на средата си, възпитана от почтена и лицемерно добродетелна майка с идеята, че мъжете са родени, за да предоставят рокли на жените, толкова колкото те искат.

 

Емил Зола

 

Но аз мисля, че най-разпространеното прелюбодейство в буржоазията, е 

 

прелюбодейството от глупост

 

Това отново е въпрос на среда и на възпитание. Бащата и майката отглеждат дъщеря си, така сякаш тя трябва да живее в неясна страна, която те самите не познават, страната на невинността и честността. Така че това са изключителни грижи. 

 

Затварят вратите и прозорците, за да не влиза външният свят.

 

Когато малката излиза, майка й я наблюдава с ужасено око; у дома бащата държи под ключ “Пол и Виржиния” и не позволява да влезе и един вестник. Те искат младата особа да бъде чиста и това, в техните очи, представлява сбор от невежество и неизмерима глупост. 

Когато детето порасне, има учителки, които я научават на изчистени, изумително плитки  неща. Заради нея изопачават езика и природата. Това е възпитание и обучение, подходящо за картонена кукла, която трябва да прекара живота си на дъното на кутия, в чекмеджето на скрин; но с ужас се питаме какво ще стане с бедното дете в деня, в който я пуснат на улицата с мъж за ръка, тя, която не знае дори, че слънцето съществува. Ах! нека не й разкриват цялото широко съществуване, нека й спестят твърде тежките беди, за да стане истинска жена! По-лошото е, че 

 

насред тези сурови ограничения, й позволяват романи. 

 

Тя пее на пианото неща, в които има птички и гондолиери. Глупостта й се изнежва, невежеството й плува в синевата на идеалната любов. Тя не знае нищо за света и това, за което й разрешават да мечтае, е с фалшива сантименталност, която може да повреди и най-солидния мозък. Понякога, когато достигне двадесет години, толерантността на баща й го кара да си затвори очите, когато я открие някоя вечер да чете “Айвънхоу”. Тогава възпитанието й на младо невинно момиче е приключило. Майките я дават за пример. Тя вярва, че децата ги намират под зелките и очаква съпруг, който ще дойде да поиска ръката й, с перо в шапката, на голям черен кон, по-бърз от вятъра.

 

Съпругът идва.

 

Той е служител с хиляда и осемстотин франка заплата, или провинциален младеж, който ще стане часовникар или продавач на хартия. Бракът за нея е изнасилване, от което тя излиза отвратена и поразена. Въпреки това приема всичко, защото е покорна. Но при всяка нова стъпка съществуването я изненадва и наранява. Възпитанието й трябва да се поправи, нещо, което от мързел тя дори не опитва; завинаги ще останат пропуски, тя никога няма да бъде в живота.

 

Ето я значи беззащитна,

 

с досадна празнота в мозъка. В продължение на дни съпругът й я оставя сама. Тогава тя взема отново своите романи, препрочита “Айвънхоу”. Ако от другата страна на площадката има мъж с мустаци, той само трябва да влезе и да отвори обятията си: тя ще падне на гърдите му, плачейки. 

 

Прекалено чистите млади момичета стават по-късно прекалено лесни виновни жени.

 

Възпитали са ги в такава глупост, че те дори нямат духа да бъдат честни.

Такова е прелюбодейството от глупост, със сигурност най-честият случай, сантименталното прелюбодейство, в което плътта все още не означава нищо, и което никога не е нищо друго, освен грешка на глупостта на средата и на странното разбиране на родителите за честност. 

Така, сред народа, наздравословният въздух и промискуитетът хвърлят веднага младото момиче в ръцете на първия срещнат мъж: това е незабавната проституция, преди брака. В буржоазията младото момиче се пази чисто до брака; само че след брака настъпва последствието от разглезената среда и лошото възпитание и я хвърля в обятията на любовник:

 

това вече не е проституция, а прелюбодейство, но само думата се променя.

 

Защото, трябва добре да подчертаем, 

 

прелюбодейството е бичът на буржоазията, както проституцията е бичът на народа.

 

Ако можеше да се направи статистика, щяхме да видим, че със сигурност има толкова виновни жени, колкото и пропаднали момичета. Чувствените апетити почти не означават нищо, не повече отколкото в свободния разврат, впрочем. Но независимо дали пропадат от глупост, от нужда за лукс, или от нервно разстройство, те не по-малко са причинител на поквара в обществото.

 

Пороците остават еднакви за всички класи, тъй като са самата същност на човека.

 

Те просто се изявяват с различни прояви, дължащи се на почвата, върху която растат. Както казах миналия понеделник, и тук цялото социално положение на една класа трябва да се поправи.

 

От Емил Зола

“Фигаро” , 28 февруари 1881 г.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

В. Николова на 07.10.2017 в 17:28
Анемични , истерични създания , неврози ,... съпрузи, любовници ...само че не във 1881г , а 2017 Колко лесно си обясняват мъжете женската психика и лепят диагнози
Класика затова е класик на 09.10.2017 в 20:31
Турският посланик в Париж приключва своето пребиваване във Франция и се прибира в майка Турция. Дава прес-конференция в Истанбул. Питат го: "Какво Ви направи най-голямо впечатление в Париж по време на Вашия дипломатически мандат?" Отговор на дипломата: " Знаете ли парижкият елит е много изобретателен. Те държат жените от своя харем в къщите на приятелите си, за разлика от нас в Турция!"
Кардинал Мазарини на 11.10.2017 в 17:51
"Така е с окаяния човешки род..."
Към думите на Зола: «…прелюбодейството е бичът на буржоазията, проституцията е бичът на народа…», на 14.10.2017 в 20:37
трябва да добавим и тези на Енгелс: «…в буржоазното общество бракът е узаконена проституция…» и картинката ще стане съвсем изчерпателна. Самото явление «буржоазия» не е нищо друго, освен едно ЗЛОКАЧЕСТВЕНО ОБРАЗУВАНИЕ в организма на човешкия род. Злокачествените образувания обикновено се дължат на замърсяване на околната среда, което предизвиква алергии, подлагащи биологичните обекти на стрес и тормоз, както и на бавно натравяне. Това — в сферата на биологията. В сферата на обществените отношения също имаме тормоз и стрес и също е налице бавно (а понякога и ускорено) натравяне. Кой е факторът, който предизвиква дисбаланса и замърсяването на човешките отношения? Ние, хората, сме на тази планета — Земята, — за да се лекуваме: половината от нас са БОЛНИ ОТ МАНИЯ ЗА ПРЕВЪЗХОДСТВО, а дугата половина — от мания за робско подчинение. Земният живот е един санаториум, в който ни подлагат на терапията: ИЗЖИВЕЙ МАНИИТЕ СИ, ЗА ДА СЕ ОСВОБОДИШ ОТ ТЯХ. До тук добре. Но оказали се в условията на земния живот, хората измислят нещо, което някога Махатма Ганди беше осъдил безмилостно. Той смяташе, че да се върви по пътя на ПРОГРЕСА е пагубно за хората. Той ратуваше за едно традиционно, консервативно и дори в известен смисъл примитивно съществуване, в което няма място за замърсяващия фактор «човешки прогрес». Буржоазното общество и и неговия производен «капитализъм» е именно оная морална разруха, която води човешката личност до пълно разпадане. Апотеоз на деструктивния буржоазен прогрес е съвременният Нов Световен Ред, който има за цел пълно унищожаване на човечеството. Един от похватите на това унищожение е сексуалната перверзия и разврата.

Напиши коментар