"Преди пет години европейците смятаха Китай за по-голяма версия на Япония, минус човешките права. Особено германците имаха ангелска визия за Китай. После, преди три години, те осъзнаха, че Поднебесната империя тихо поглъща германските малки и средни предприятия. Тогава започнаха да реагират. Това не попречи на китайците да предприемат голяма кампания в Европа с 5G. Това беше голямата тема между Европа и Китай точно преди Covid-19, с Huawei, която беше напът да купи всички лобисти в Париж, за да пробута стоката си. Проблемът е, че 5G е това, което ще структура икономиката на бъдещето. Този, който контролира 5G мрежата, контролира икономиката. И Китай я вкара, използвайки стръв и заплаха: “Не приемате нашата 5G, не се изненадвайте, че не купуваме колите ви". В книгата си “Времето на хищниците” (Le Temps des prédateurs), Франсоа Хайсбург анализира търговския, индустриален, финансов, но също идеологически и политически възход на Китай. След коронавирусната криза той предвижда регионален, дори световен експанзионизъм на Поднебесната империя. Франсоа Хайсбург е старши съветник за Европа в Международния институт за стратегически изследвания (International Institute for Strategic Studies), базиран в Лондон, и специален съветник във Фондацията за стратегически изследвания в Париж.

 

 

- Описвате Китай като “суперсила”. Въпреки че е отговорен за пандемията на Covid-19, може ли да излезе победител от кризата?

 

- Китай отскоро се превърна в суперсила. Това се вижда в способността му да влияе върху събитията, но и в голямата му непохватност при управлението на кризите. Това е занаят, в който все още не се чувства комфортно, в сравнение със Съветите, американците и британците, които са го овладели по време на своята империя. Това се изразява в едновременно непоносимото и катастрофално управление на т. нар. “дипломация на маската”. Като цяло на китайците им е трудно да облекат този костюм. По въпроса дали ще излязат победители от кризата, аз не бих се изразил така. Първо, защото политиката не е конно надбягване. А също и преди всичко, защото влиянието на Covid-19 в геостратегически план все още не може да се измери. Това, което знаем, е, че Китай влезе първи в тази здравна и икономическа криза. Ако всичко върви добре, ако най-оптимистичните прогнози на МВФ се окажат верни, Китай ще постигне 1 процент растеж през 2020 г. Това е по-добре от рецесията, но проблемът е, че страната успя да изгради средна класа, да намали бедността и да премахне структурната безработица, благодарение на растеж над 6 процента. Тя никога не е била под тази цифра на растеж от 70-те г. насам. Ако Китай падне до 1 процент, това ще генерира безработица. 2021 г. ще бъде още по-трудна за страната, тъй като тя зависи от износа и ако половината свят е поне 10 процента, китайският износ ще отслабне. Това е голям социален проблем, с който суперсилата ще трябва да се справи.

 

Трябва да знаем, че легитимността на политическата система на Китай се основава на два стълба: исторически стълб и стълб на икономическите постижения. Ако стълбът на икономическите постижения изчезне, това е проблематично. Няма избори, няма демокрация, хората не могат да сменят правителството. Следователно всяка опозиция е по дефиниция радикална. Противно на образа, който сме си изградили за тях във Франция, китайците не са дисциплинирани и в страната редовно има социални движения, дори и те да са потушавани със сила. За да добиете представа, това е единствената голяма страна, която харчи за вътрешната си сигурност толкова, колкото и за външната си сигурност. Комунистически Китай ще трябва да се опре на историческия си, националистически стълб. Китайците с основание се гордеят с това, което са постигнали в икономически, социален и стратегически план след създаването на Китайската народна република. Не е много трудно да се мобилизира тази сила в служба на националистически проект, но той е евентуален носител на напрежение и войни. Китай се превърна в такава суперсила, че може да се насочи към регионални, дори световни експанзионистични проекти, както Япония през 30-те г. ХХ век.

 

- Според вас Китай се е превърнал в хищник, а Европа е неговата плячка?

 

- Да, ще дам два примера. Първо, европейският пример. Преди пет години европейците смятаха Китай за по-голяма версия на Япония, минус човешките права. Особено германците имаха ангелска визия за Китай. После, преди три години, те осъзнаха, че Поднебесната империя тихо поглъща германските малки и средни предприятия. Тогава започнаха да реагират. Това не попречи на китайците да предприемат голяма кампания в Европа с 5G. Това беше голямата тема между Европа и Китай точно преди Covid-19, с Huawei, която беше напът да купи всички лобисти в Париж, за да пробута стоката си. Проблемът е, че 5G е това, което ще структура икономиката на бъдещето. Този, който контролира 5G мрежата, контролира икономиката. И Китай я вкара, използвайки стръв и заплаха: “Не приемате нашата 5G, не се изненадвайте, че не купуваме колите ви”.

 

Другият пример са заемите, които Китай отпуска на развиващите се страни. Той отпуска без политически условия на всички страни, дори на диктатурите, които не намират финансова помощ при другите световни сили. Такъв е случаят в Африка, в Азия, на Балканите. С кризата на Covid-19 най-засегнатите страни се обръщат към Г-20 и искат да заличи дълговете им. Докато европейците се примиряват, китайците са надяват да съберат кредитите си. Именно това е хищничеството. Точно същото поведение имаха европейците спрямо Китай през ХIХ век.

 

- Разкри ли коронавирусът зависимостта на Европа от Китай?

 

- Две много различни явления се сблъскват по този въпрос: глобализацията и Китай. Китай взе решение в началото на 80-те г. на ХХ век да приеме зараждащата се глобализация. Това беше политиката да “скрие блясъка си” на Дън Сяопин. Според него Китай трябваше да бъде дискретен, да не търси конфликт със съседите си. Като не привлича вниманието върху себе си, той можеше да се възползва от общото движение на бизнеса в контекста на глобализацията, за да се превърне в голяма модерна индустриална сила. И той направи точно това: БВП на Китай се увеличи 30 пъти за 40 години. Подобно феноменално развитие за такъв период беше нещо невиждано в историята. Така китайците се оказват в центъра на глобализацията, която се състои в организирането на работата на предприятията в световен мащаб, трансконтинентална верига на стойността, разпределяйки производствените фактори там, където ще имат най-добра възращаемост. Разбира се, Китай нямаше много общо с емисиите на СО2 и глобалното затопляне, което накара европейските предприятия, чиито норми се затягаха, да направят екологичен дъмпинг в Китай. Резултатът е, че се оказваме с вериги на стойността, които са силно зависими от това как Китай се отнася и ги приема у дома си. Пробуждането в здравната сфера беше особено брутално, тъй като открихме, че вече не произвеждаме на наша територия нито маските, нито дори лекарствата си. Но това важи и в двете посоки: зависимостта е изключително неприятна за нас, но Китай също е зависим от своя износ.

 

- Вие дори казвате, че Китай има проект да включи Европа в своята империя…

 

- Пътят на коприната стига до Европа. Когато погледнете китайските карти, европейският пазар, който си остава главният световен пазар, е крайната точка на пътя. Китай е много затворен пазар, виждаме го с дигиталната асиметрия между Китай и останалата част от света: китайското посолство може да ни обижда в акаунта си в Туитър във Франция, но не и обратното, защото Туитър е забранен в Китай, така както Google и Фейсбук, което не се отнася до Русия. Следователно Китай защитава своето общество и икономически интереси, като същевременно се възползва от отварянето на другите. 

 

- В търговско отношение, САЩ и особено Доналд Тръмп по-скоро видяха китайската заплаха…

 

- САЩ гледат на Азиатско-тихоокеанският регион през стратегически очила, което не важи за европейците. По принцип Азиатско-тихоокеанският регион е въпрос, който се решава между американците и китайците с американски съюзи в полза на Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Япония и по-специално Тайван. Обама започна “завъртането към Азия” през 2011 г., обявявайки, че САЩ ще трябва да преместят курсора по-близо до Тихия океан, за да усмирят възхода на Китай. Дискурсът остана семантичен, защото САЩ трябваше да се изправят срещу възхода на “Ислямска държава” в Близкия изток, а после с въпроса за Украйна. Но американците интегрираха възхода на Китай и издигането му до ранга на суперсила. 

 

В търговската сфера основният американски дефицит е с Китай. И тъй като той проявява търговското си хищничество спрямо САЩ, както и спрямо европейците, Доналд Тръмп реагира. Той посочи дигиталната асиметрия, асиметрията в сферата на защитата на правата на интелектуална собственост, но не пожела да организира офанзива срещу Китай с европейците: да има Европа и САЩ срещу себе си, е изключително некомфортно за Китай. Когато Еманюел Макрон отиде на държавно посещение във Вашингтон през април 2018 г., той очакваше да успее да договори двойна сделка с Тръмп относно ядреното споразумение с Иран, както и за китайските предизвикателства в търговската сфера, с Германия като съюзник. Американският президент не беше заинтересован и туитна, че Германия е “противник точно като Китай, но по-малък”. 

 

- В “Капанът на Тукидид” американецът Греъм Алисън предрича война между САЩ и Китай. Вярвате ли в това?

 

- Реалният риск е нарастващият китайски национализъм. Виждате какво става с Тайван. Това беше първата страна, която сигнализира СЗО какво се случва в Китай. Разбирайки важността на случващото се, Тайван се организира, за да се справи с вируса със забележителен успех при спазване на демократичните правила. Тайван, “малкият Китай”, показа на големия Китай как се управлява пандемия, когато си китайска демокрация. Не мисля, че това беше много приятно на Пекин. За Китай тайванският въпрос се изостря, особено след връщането на Хонконг. Стои и въпросът за Южнокитайско море (близко до Средиземно по размер), където минава половината световна морска търговия. За САЩ свободата на моретата винаги е била от жизненоважен интерес. Така че е възможно да има грешни сметки. Съмнявам се, че има опасност от пряка война. Но са вероятни локализирани конфликти, ограничени в мирното пространство. Хипотезата на Греъм Алисън не е напълно безумна.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

30 коментар/a

Мильо Лудия на 30.05.2020 в 09:25
Бившия немски външен министър беше по-точен - Европа е сърна сред стадо от вълци, демек 1. вълците са повече от един и 2. когато си сърна винаги си плячка, ако не искаш да бъде стани хищник.
Tenax на 30.05.2020 в 09:44
Афтаро е закъснял с десет години. Мантрите за износа и чуждестранните инвестиции вече не работят, достатъчно е да се види статистиката - Китай вече потребява повече от половината от производството си. Особено умилително е, че хищникът Китай си иска заемите обратно и се мъчи да управлява чуждите икономики чрез Хуавей. Подтекстът е, че тревопасните САЩ и Англия не си искат заемите, а ако успеят да направят нещо подобно на 5Г и почнат да управляват чуждите икономики чрез него, това ще е благодеяние.
модерно робовладелство на 30.05.2020 в 09:52
Написано така, сякаш Китай е виновен за всичко, след като се разбра, че Западът трябва да сърба надробеното - такава е равносметката на лесно проведената антисъветска глобализация от средата на 70-те насам, обаче днес всичко се връща с лихвите, а Западна Европа се прави, сякаш е нямала съучастие на болните имперски планове на Вашингтон и няма защо и какво да връща. В крайна сметка, заслугата за глобализацията не е само западно, но и китайско дело. И не трябва да се прибягва пак до банално втръсналата парадигма да ядем кифтета на корем и да се опиваме от мнимо величие, че смачкахме Съветите (не без помощта на Китай, разбира се), а като дойде време да плащаме сметката - всичките вини да ги стоварваме на главата на горкия Китай. За тарикатщините се плаща... ако трябва - и на "жълтия инкасатор"... няма как иначе.
ха ха ха на 30.05.2020 в 10:23
Китай била хищник, Русия била хищник, сакън да не направи търговски съюз с Европа и САЩ да патакляса... ма тя май вече патакляса ;)
д-р Захари Бисеров на 30.05.2020 в 10:46
"За САЩ свободата /КОНТРОЛЪТ/ на моретата винаги е била от жизненоважен интерес." Алфред Махан.
смачкахме Съветите ( на 30.05.2020 в 11:24
Те сами се смачкаха, идиотска система, работническата класа е проста, няма да измисли нещо умно - или комунизъм, или фашизъм.
observer на 30.05.2020 в 11:39
Щял сам да си потребява произведеното Китай. Как ли не. Китай е зависим от суровини и енергийни ресурси. Не може да не изнася в огромни количества. Ноу хауто си го краде или му го поднасят на тепсия, там проблеми няма, от копията на руски самолети до 5G.
София на 30.05.2020 в 12:35
Китай и Русия са виновни , че се провалихте по всички фронтове с изгъзиците , които си измислят вашите луди , некадърни и смахнати, управляващи ЕС и света! Окрадохте де що докопахте , благодарение на продажните престъпници , които крепите на власт в колониалните държави, за да ви играят по свирката ! Фалирали сте тотално и загинали отвсякъде като Римската империя, която беше зинала да погълне света , но се задави и умря !
Те сами се смачкаха на 30.05.2020 в 12:53
Вий, говорителите от името на либерастията, сте по-зле даже и от работническата класа, само дето не го забелязвате и си вярвате на глупостите, които непрекъснато бълвате и творите. Е, види ви се веке краят, колкото и да продължавате да се правите на невинни и даже велики.
Tenax на 30.05.2020 в 12:54
observer, два въпроса. Първо, кои суровини внася Китай? Нефт и газ можеш да пропуснеш. Второ, от кого Китай е откраднал 5G? САЩ нямат тая технология. Извън Китай 5G прави само Самсунг, като техния е доста по-зле от китайския, иначе Англия и Германия нямаше да купят Хуавей.
Четенето на този автор да е губи време на 30.05.2020 в 13:40
"... САЩ трябваше да се изправят срещу възхода на “Ислямска държава” в Близкия изток, а после с въпроса за Украйна". И двата проблема ги създадоха те, после започнаха да имитират решаването им, проспивайки случващото се на изток
Димитър на 30.05.2020 в 14:15
Хищници и вампири са ФАЩ и ЕС , които се хранят с кръвта на милионите жертви на войните, които разпалват по света!
Перо на 30.05.2020 в 14:51
През вековете по-скоро Китай е бил обект на чужда агресия.
папале, пароле на 30.05.2020 в 14:52
Заглавието е достатъчно, за да не четете статията, защото и малките деца знаят, че Европа е крава похитена от Зевс, преобразен като бик, а китайският дракон няма нищо общо с дракона, изобразен на Олимпийския щит на 226-я ялов бик, нито пък със 100 годишното замаразено американско говедо, което някой се опитват да размразят, засега неуспешно.
види ви се веке краят, на 30.05.2020 в 16:12
Гладна кокошка проса сънува, режима е непреодолим, само ще се усъвършенства и адаптира.

Напиши коментар