„Мъчно ми е за него, защото изглежда толкова недохранен! Искам да му дам от агнешкото със спанак”. Това го казва дъщеря ми Маргаритка, която е най-тъжният човек на великденския обяд. Питам я кого има предвид и защо не е в настроение.
Христос и Маргарита

-    Естествено, че ти говоря за Христос!
-    И как ще му дадеш агнешко?
-    Просто е. Ще слезе от небето и ще седне на масата. После ще му пусна филма за русалките. Той ще им се зарадва и аз ще му се зарадвам, че се усмихва.
-    Той не може да дойде – възразявам.
-    Ами,     няма проблем. Написала съм му покана.
Поканата гласи:
„Ти си тъжен и слап... мъчно ми е за теп Христое много!!. Идвай да се наядш”.
-    Имаш много грешки – казвам. – Той може да отиде на друг обяд.
-    Ами, той знае къде сме. Знае колко го мислим.
-    Как точно го мислим?
-    Чудим се как ли я кара. Той се ражда всяка година. И възкръсва по два пъти на година. Ми той няма време да остарее!
-    Той е безсмъртен – обяснявам.
-    Ако това е безсмъртието, той не е щастлив, че е на небето непрекъснато. Сигурно много плаче за нас.
-    Защо да плаче?
-    Защото ние сме като него.
-    Как така? Ние сме смъртни. Нали помниш, че кучето отиде на небето?
-    Точно затова сме безсмъртни. Щом Брус е на небето, ние ще отидем при него и Христос. Ние сме безсмъртни кучета, мамо.
-    Не сме кучета, миличка. Ние сме хора.
-    Не сме хора. Хората се обичат.
Трябва да уточня, че миналата седмица запалиха асансьора в нашия блок. Оттук нататък няма да имаме асансьор, а живеем на шестия етаж. По-неприятното е, че децата се качват и слизат по опушени стълбища и непрекъснато питат кой е свършил „тази безобразна работа”. Оттогава са твърдо убедени, че хората не са хора.
-    Ако не сме и кучета, значи сме мишки – продължава Маргаритка.
-    Защо? Каква е логиката?
-    Защото мишките са мънички и се гушат там, където е забранено.
-    Не те разбрах.
-    Няма да ме разбереш, дърто глупаче мишешко – гласи още по-неразгадаемият отговор.
-    Дай да се върнем на Христос – предлагам.
Тя ми казва:
-    Ще го нарисувам като тъжно човече с голяма шапка.
-    Защо?
-    Само голямата шапка ще скрие неговите сълзи.
-    Добре, нарисувай го.
-    Виждаш ли големите му кафяви очи? Това са очите на Руска.
-    Коя е Руска?
-    Кравичката, дето ме настъпи на село. Аз обаче не й се разсърдих, а й почистих мустачките с плюнчица. Ти знаеше ли, че кравичките имат мустачки?
Честно, не знаех, че кравичките имат мустачки. Нито знаех, че Христос има очите на Руска.
-    Руска е добра, затова – отговаря важно Маргаритка. – Обаче Левски е със сини очи. Значи цветът няма значение.
-    А защо Христос плаче постоянно?
-    Защото той е като листенцата на онова дърво срещу нас (говори за кестена – б.а.). Всеки им се радва, когато дойде пролет, но никой не ги пръска с наш’та помпичка, когато им е зле.
„Наш’та помпичка” е пръскалката, с която освежаваме цветята на балкона.
-    Защо никой да не пръска Христос с помпичка, след като има толкова църкви?
-    Не е същото – отговаря дъщеря ми. – Христос не е цвете.
-    А какво е?
-    Той е мама да се събуди в добро настроение.
-    Какво значи да се събудя в добро настроение?
-    То е като да имаш второ сърчице.
Второто сърчице, оказва се, било „напълнато с радост”. А радостта била, когато „децата ядат като прасета, но въпреки това майка им ги гледа с онази своя нежност”.
-    Ти как си с религията? – продължава Маргаритка.
-    Горе-долу съм, благодаря.
-    Защото аз не мога да разбера някои неща – отговаря колебливо.
-    Кои?
-    Ами например как може Стефка Костадинова да му е шеф?
-    На кого да е шеф?
-    На Бог.
-    Не, миличка, Стефка Костадинова е шеф на БОК – Българския олимпийски комитет. Бог няма шефове.
-    А ти защо имаш?
-    Защото не съм Бог. Аз съм обикновено безсмъртно куче.
-    Ама нали ми каза, че сме смъртни?! А „смъртни” значи да ни е писнало от всичко.
-    Обясни ми го подробно.
-    Ти веднъж ми каза, че си смъртно уморена. И когато те попитах какво значи това, отговори, че ти е писнало от всичко, включително от мен и брат ми.
-    Излъгала съм – казвам засрамено.
-    Нищо, и Христос е лъгал.
-    Как така? Той не е лъгал!
-    Ами, ти си мислиш само! Излъгал е, че е цар. А аз знам как се казва царят.
-    Как се казва?
-    Симеон Сакскобургготски се казва.
-    Това е друг цар. По-нататък ще ти обясня каква е разликата, сега си малка.
-    Не съм малка! Тежа бая килограми.
-    Говоря за възрастта, Маргаритке.
-    В училище ни казаха, че колкото е по-дебело дървото, толкова е по-старо.
-    Ние не сме и дървета.
-    Да, бе, така е. Ако Христос беше дърво, трябваше да е голям колкото Байкушевата мура, дето ни водиха в детската градина…
Следва такъв смях, че въздухът се разлюлява. Като че ли наистина Христос е дошъл на обяда и ни се усмихва от дивана.
-    Според мен обаче той не е никакъв пример за добрите хора – натъжава се отново Маргаритка. – Излиза, че като си добър, те кръстосват.
-    Не „кръстосват”, Христос са го разпънали на кръст.
-    А Левски са го обесили за вратовръзка, разбра ли?
-    Сега не е време да говорим за такива работи. Дай нещо по-весело.
-    Не, мамо, искам да си говорим като Байкушеви мури. Коя според теб е най-гадната смърт?
-    Моля те, Маргаритке, да говорим за друго.
-    За мен най-гадната смърт е да те отвлекат като Киро Киров и да ти отрежат пръстите.
-    Ти пък откъде си чула за Киро Киров?!
-    По „ВИП Брадър”.
-    Ние не гледаме „ВИП Брадър”, значи си го чула по новините.
-    Не, във „ВИП брадър” събираха пари за неговото освобождение от турското робство.
-    Е, Маргаритке, измисляш си…
-    Ти нищо не знаеш, мамо! Ти просто простите неща не ги знаеш просто! – възмущава се тя.
-    Проста ли съм тогава?
-    Не, не си. Просто никога няма да схванеш някои осополягащи неща.
-    Основополагащи – поправям я.
-    Все тая. Имаме предвид едно и също нещо.
Понеже Маргаритка изглежда ядосана, а аз съм уморена, я моля да приключим с обяда, докато агнешкото не се е залоило съвсем.
-    Ей за това става дума – сърдита е дъщеря ми. – Ти ми нямаш доверие и вътрешно се смееш от мойте съжделения.
-    Не, съжделенията ти са прекрасни – отговарям. – Но така и не ми каза защо те вълнува Христос.
-    Не си ме разбрало, дърто мишешко глупаче. Аз се чувствам като него. Не мога да си обясня защо съм толкова самотна, когато те обичам като цялото небе. При това от главите до петата.

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...
Търсачи на...ниша

Търсачи на...ниша

Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...П...

Напиши коментар