Защо хората, чиито бащи и дядовци, и самите те, рушаха Българската православна църква, като успяха да деградират вярата ни до битово суеверие, се превърнаха в нейни най-ревностни защитници? А те ни учиха, че църквата е музей, археологически артефакт спомогнал за запазване на „българщината”. Те ни учиха, че Хитър Петър е пример затова, как трябва да се отнасяме с „поповете”. Те ни учиха, че църквата изпълнява ролята на нравствена милиция, която учи младите да не взимат дрога, и нищо друго. И ние за всичко им повярвахме. Забравихме или никога не разбрахме, че Църквата е общност от вярващи, че Христос е неин невидим глава, че в нея живее Божията благодат, че тя води към спасение, че тя е живо тяло, а не паметник, който някога е спомогнал за еди-какво си.
Хулителите на църквата станаха нейни адвокати

  Защо Първанов и Станишев целуват ръка на патриарха? Защо тези хора ни казват „Христос Воскресе”? Да, наистина, възможно е техните души да са се обърнали към вярата. Може и техните жени да боядисват яйца на Велики четвъртък. Ние не знаем какво се таи в сърцата им. Но нима са забравили какво правиха 50 години? Нима ги чухме да поискат прошка или да се разкаят?
И ги виждаме днес как проповядват, как ни казват, че Българската църква е една и друга няма, как я защитават от враговете й, как се борят да има религия в училищата…, как правят съвещания, как се изправят срещу Страсбург…
 
  Защо е всичко това? В България стана така, че антикомунистите, християндемократите (доколкото са такива) нанесоха смъртоносен удар срещу единството на Българската църква. „Десните” сътвориха т.нар. „разкол”; по политически и икономически съображения влязоха в област, която не им е позната. И парадоксално нещата се обърнаха: бившите (и настоящи) комунисти, чиято идеология в същината си е анти-теистична (антирелигиозна), поеха ролята на застъпници и на пазители на Българската църква, гаранти на православието. Къде са сега християндемократите? Може би ликуват от решението на Съда по правата на човека?

  Какво ли си казват хората мечтали за свободата да изповядват вярата си, да ходят свободно на църква, да се поздравяват с Христос Воскресе? Как ли се чувстват, гледайки Първанов на литургия или Станишев „откриващ” православен храм в Кърджали? Какво ли си мислят, когато заслужили борци срещу религията целуват ръката на Негово Светейшество Максим? Отговорът е, че най-вероятно се разочароват, бягат от храма, разграничават се от клира. Най-малкото - стават подозрителни.

  В нашата действителност се оказа, че бившите комунисти са истинските български консерватори, легитимиращи се чрез църквата. Те я докараха до сегашното й безпомощно и закостеняло положение и сега паразитират върху останалия и авторитет. Сега я увреждат и накърняват достойнството и „отвътре”. Достатъчно е да чуем как Първанов загрижено говори за ролята на Българската православна църква и за нейното място, за да се покрусим и да се изкушим да помислим: Какво става, това ли е Църквата, кога Първанов повярва в задгробния живот?  Не, това не е Църквата! Църквата е Христова и „портите адови няма да и надделеят”.

  По-добре десетки пъти да осъдят Българската православна църква в Страсбург, да й вземат имотите, да я хулят открито, отколкото такива адвокати…

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...

Напиши коментар