Ето как са изглеждали първите стъпки на зимните спортове в България, през погледа и спомените на Никола Божинов от 1934 г. Божинов е един от основателите на Софийския ски клуб през 1924 г.
Млади ентусиасти поставят началото на зимните спортове в България

 

„Първите сведения у нас за ски са от 1904 г. Централното настоятелство на Българското туристическо дружество е изписало в тази година 4 чифта ски (зимни обувки), но не останало доволно от тях, мислейки от каталога, че се касае за „по-сериозна работа”. Не се знае какво е станало с тия ски. Още дълго време след това ските остават съвсем ограничено явление.

 

Впрочем данните за историята на ски спорта на Запад показват, че дори и там, до 1910 г. ски спортът не е още разпространен между широките маси. Годините 1906-1910 г. са години, в които завършилите на Запад някои българи инцидентно донасят тук първите ски. Но „въздухът” у нас не е позволявал да вирее това цвете и първите присади умират лесно и без следа. Може да се каже, че първата трайна бразда върху белия снежен плац у нас е оставена от сегашния председател на Българския ски съюз г-н Стефан Чапрашиков.

 

Стефан Чапрашиков, дипломат, индустриалец, един от основоположниците на ски спорта в България

 

 

От зимните спортове в България през тия години е известен само пързалянето на кънки. Но в края на Балканската война изведнъж се разви и стана популярен спортът спускане със шейни. Разбира се това не би могло да се нарече, че е „бобслайд”, обаче е предтеча, или по-точно причина, да започне скиорството в България. Появяването на шейните у нас, въведени от персонала на една чужда легация, стана причина другарят ни Вл. Минков да съобщи на нашата другарска среда, че в техния таван спокойно почивала една такава шейна с кормило. Тя била донесена от брат му, който завърши университет в Швейцария. Спокойствието на шейната биде нарушено, защото посредством присъщата в такива случаи детинска стратегия, тя биде тайно измъкната от тавана. Никой не обърна внимание тогава на двете дълги и изострени в предния край и извити тесни дъски, които лежаха в прахта до шейната. Прелестта на „люша” даде началото на идеята да използваме шейните и за излети из Витоша. Така се роди „роделът” у нас.

 

Трябва да отбележа, че средата, за която говоря, беше вече основала и ръководеше по това време Юношеското туристическо дружество „Витоша”. И опитът с „роделите” за първите зимни излети у нас биде направен, но уви той не даде очакваните резултати. Дълбокият сняг по планината не беше приятел на малката шейна. Така дойде редът на ските. Урокът за значението на ските в планината зиме, беше даден от един непознат нам човек. Той излизаше към Семинарията с тия странни за нас тогава дъски, спокойно ходейки по дълбокия сняг, без да затъва в него. Неведнъж ние имахме възможността да го наблюдаваме с удивление, изправени до нашите „родели”. Тогава бяхме почти деца, но по-късно случаят ни даде възможност да узнаем името на тоя странник. Това бе г-н Стефан Чапрашиков.

 

Така именно дойде редът и на втората авантюра в тавана на Вл. Минков. Ските на брат му изчезнаха от там и през 1915 г. те послужиха за първите опити в областта на скиорството. „Ски училището” бяха баирите около тухларните фабрики край София, но нашата цел беше да ги направим годни за зимни излети. И ние успяхме. Те именно ни показаха колко лесно можеше да бъде достъпен чрез тях зимният  снежен рай, до който дотогава с непосилна мъка се добирахме. Така именно, и у нас в България, се повтори онова, което знаем от историята на ските и за чужбина: първият подтик за развитието и популяризирането на ските бе не спортният елемент, а туристическият.

 

През 1916 г. нашата другарска среда обогати скиорския си инвентар. Два чифта други ски се появиха на сцената. И те дойдоха от някакви тавани. Трябва да кажа, че по това време дружеството ни въведе и „ракетите”. Урокът за това ни бе даден от онова, което виждахме във войската. Така започна постепенното развитие на зимния туризъм. Той именно ни застави да основем знаменития фонд „шейна” - началото на първата туристическа кооперация у нас.

 

 

Ледената пързалка на замръзналото езеро Ариана в Борисовата градина, 30-те години на ХХ век

 

 

В 1917 г. незабравимият ни другар - тогавашният председател на „Витоша” Крум Новаков, замина за Виена да следва. При заминаването му се поръча да купи и прати шейни за дружеството, бастуни и значки, а за неколцината му другари и ски. И радостта ни бе безгранична, когато в началото на зимата получихме исканите неща. Започнахме да ходим на Люлин. На зимата си дойде и Новаков. И упражненията почнаха; уроците на Новаков значително ни помогнаха. Стремяхме се към стабилно спускане и постепенно напредване. Първоначално карахме по Лилинефелдеровата система, състояща се в това, че вместо две щеки се употребява един дълъг тръстиков прът над 2 метра, който служи за завоите. Тая система трая у нас до 1924 г. После при въвеждането на Австрийската техника у нас (съвременната) трябваше да се употребят доста големи усилия, за да се забрави старото и се премине към новото.

 

Необходимо е да споменем имената на първите пионери-скиори в организираното спортуване: Крум Новаков, Симеон Божинов, Панайот Минков, Димитър Димитров, Ангел Маринов, Никола Божинов. По-късно, с увеличаване количеството на инвентара, нараства и броят на членовете на групата. През 1918 г. се основа първата организирана скиорска формация в България - ски секция при дружество „Витоша”, на която авторът стана главатар. В тази секция е началото, или по-точно предверието, към началото на организирания ски спорт у нас.

 

В началото на 1920 г. няколко от членовете на дружество „Витоша” станаха членове и на офицерския спортен клуб „Слава”. През 1920-21 г. ските бяха вече що-годе популяризирани. Започнаха да се появяват скиори извън тия две скиорски среди. Наложи се нуждата от специална ски организация, която да поеме и организира ски спорта у нас. За да се образува ски клуб трябваше преди всичко човек, който да познава ски техниката основно, за да може да послужи като технически ръководител на ски спорта в България. И за щастие такъв се яви. Това беше Франц Меншик. Той пое задачата за техническото ръководство, а нам се падна да подготвим формата, устава и организирането на първия български ски клуб.

 

Нашата мечта бе осъществена на 5 февруари 1924 г. - в София се образува Български ски клуб, който днес носи името Софийски ски клуб. Тогава, в канцеларията на софийския клон на Ю.Т.С. „Витоша” на часът 6 и половина се състоя учредителното събрание. На него присъстваха Франц Меншик, Иван Иванов, Панайот Минков, Павел Табаков, Гичо Гандев, Петър Берон, Тодор Козаров и Никола Божинов. Каква скромна аудитория, но какъв голям ентусиазъм. Събранието избра първият управителен съвет на тоя клуб: председател - Никола Божинов, секретар - Иван Иванов, завеждащ спорта - Франц Меншик, касиер - Петър Берон и домакин Г.Гандев.

 

Ски клубът даде първото организирано учение за ски техниката. Той пропагандира масово ски спорта в София и оттам в провинцията, даде първите упътвания на мебелните фабрики за направата на български ски. Най-после той даде началото на скиорството като спорт и на 10 февруари 1925 г. се устроиха първите състезания в България от Люлинското било над манастира, през него и Кърлежа до мястото на сегашната шанца „М. Костурков”.

 

 

Участници в първите ски състезания през февруари 1925 г.

 

Още в първата година се опитахме чрез другари юноши туристи да образуваме ски клубове в провинцията. Но неудачно поради липса на екипировка. Пътят на десетте скиорски години не бе лесен. Но днес той вече стигна до дните, в които се радва на небивал успех. Нека се радваме, че ще дойде времето, когато във всяко селце ще има ски клуб при Българския ски съюз и когато името на българските скиори ще стои редом с това на европейските ски майстори.”

 

На 14 декември 1931 г. по инициатива на Българския ски клуб  е създаден Българският ски съюз (БСС), предшественик на сегашната ски федерация. За председател е избран Стефан Чапрашиков. Присъстват делегати от София, Кюстендил, Габрово, Русе и Самоков. Само няколко месеца по-късно, на 15 май 1932 г., родният ски съюз става част от ФИС - международната ски федерация. БСС съществува до октомври 1944 г., когато настъпват реорганизации и неговата дейност се поема изцяло от ново ръководство с председател Ганчо Игнатиев.

 

 

Шамони, Франция 1924 г.

 

 

Първите зимни олимпийски игри са проведени през 1924 г. в Шамони, Франция. Участват спортисти от 16 страни.

 

 

Първото участие на България е през 1936 г. - на IV-та зимна олимпиада в Гармиш-Партенкирхен, Германия. Нашите представители са седем, но участието им е предимно на олимпийския принцип.

 

Първият медал за страната ни, бронзов, печели ски-бегачът Иван Лебанов през 1980 г. в Лейк Плесид, САЩ. Първият, и засега единствен, златен медал завоюва Екатерина Дафовска в биатлона в Нагано, Япония през 1998 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

За робството

За робството

През втората половина на XX в. формите на регионално робство в полза н...

4 коментар/a

Петър Асенов Цанков на 11.01.2016 в 21:26
Това, което мога да добавя е, че баща ми Асен Цанков е един от първите съзтезатели взели участие в зимната олипиада Гармиш Партенкирхет 1936 година. Отбора се е водел от Славчо Йрданов, когото помня, мисля първият българин с висше образование завъ ршил в Германоя като трениьор по ски и тенис! Знам още!
Илиана на 31.12.2015 в 04:10
Г-н Чупренски, името на автора е упоменато още в уводните изречения на статията - спомените са на Никола Божинов, един от основателите на Софийския ски клуб през 1924 г.
Борислав Харизанов на 30.12.2015 в 20:26
Нещо което винаги пропускате журналистите..... Първия световен шампион в зимните спортове за България ..... World Ski Orienteering Championships 1994 Val Di Non, Italy 2–6 February Results Classic Distance Women 1) Pepa Milusheva BUL 1:17:30 http://orienteering.org/events/?event_id=123
Ев.Чупренски на 30.12.2015 в 18:41
А име на Самият автор??

Напиши коментар