Наблюдава се по-скоро подмяна на стойностите, с помощта на цифровите технологии, отколкото реално създаване на богатства, от които всеки да се възползва – както на индивидуално, така и на колективно ниво. Това е една от причините, поради които ние говорим за преувеличаване на мащаба на цифровата революция. Това твърдят в интервю за "Фигаро" Жером Кошар и Жобик де Калан - автори на публикуваната през 2019 г. от издателство Robert Laffont книга „Remède contre l’histèrie numérique“ („Лек срещу цифровата истерия“, б.пр.).

 

 

- Основната теза във вашата книга е контра-интуитивна: когато всички твърдят, че  появата на цифровите технологии е променила кардинално живота ни, вие утвърждавате, че в действителност не става дума за никаква революция. Според вас, цифровата среда въобще не доведе до такива дълбоки промени в живота и икономиката, както ни се струва…Тогава, защо всички, освен вас, говорят за „цифрова революция“?

 

Жером Кошар: Книгата ни се роди тъкмо от критичния анализ на това единодушие. Хорът на проповедниците на цифровата революция е толкова креслив, че заглушава всички останали гласове. Към момента цифровата революция е предимно революция на пиара и рекламата, тоест средство за финансиране на значителна част от индустрията на културата. Затова не е чудно, че тази музика намира отглас в множество публикации - едни катастрофични, други благонамерени. Ние тръгнахме без предварителни нагласи по следите на цифровата революция, за да установим мащаба й и реалното й проникване в други сектори. Да видим какви са проявленията й в публичната сфера, например. Какви са макроикономическите й измерения. Често цифровата революция е изпразнен от съдържание концепт, който цели да придаде лустро на неговия изразител.

 

Жобик де Калан: Ние не сме единствените, които се съмняват в дълбочината на цифровата революция. Още през 1987 г. лауреатът на Нобелова награда по икономика Робърт Солоу обобщи всички съмнения със следната формулировка: „Виждаме компютри навсякъде, само не и в статистиката за производителността“. Икономистът Робърт Гордън посвети монументална и интересна книга, непреведена на френски, за забавянето в ръста на производителността в САЩ. Ако се съди по привидно водещото място на технологиите, ние би трябвало да произвеждаме много повече и по-качествено. Същевременно никога ръстът на производителността през последното десетилетие не е бил толкова нисък и така е от началото на 80-те.

 

Ако препрочетем „Славното тридесетилетие“ на Жан Фурастие и неговия анализ за напредъка във Франция в съвсем конкретни, всекидневни области на живота (храна, транспорт, облекло, жилища...), ще се изненадаме от огромния скок, осъществен между 1945 и 1975 г., благодарение на третата индустриална революция, в сравнение с мижавите промени във Франция, САЩ и Германия за последните 30 години. Наблюдаваме по-скоро подмяна на стойностите, с помощта на цифровите технологии, отколкото реално създаване на богатства, от които всеки да се възползва – както индивидуално, така и колективно. Това е една от причините, поради които ние говорим за преувеличаване на мащаба на цифровата революция.

 

- Тоест, вашият подход е по-скоро икономически. Няма цифрова революция, защото цифровите технологии не са оказали съществено влияние на макроикономическите показатели… Но нали не всяка революция може да се измери в цифри?

 

Жобик де Калан: Икономическите показатели са само формален, сиреч несъвършен, израз на благосъстоянието на гражданите. Затова се придържаме към производителността, защото този синтетичен показател е същностен и конкретен. Ако производителността нараства, това означава, че се покачва жизненият стандарт и че хората ще разполагат с повече свободно време за отдих и общуване с близки и приятелите, а изнурителните и трудоемки дейности ще намалеят, дори ще изчезнат.  

 

Ако едно явление не води до повишаване на благосъстоянието и не е източник на растеж, не може да бъде определяно като революция. И обратното, цифровите технологии не са универсално обяснение за всички световни беди.

 

В книгата си посочваме, че опитът да си обясним света през призмата на дигиталните технологии, води до непълноценен прочит, който не е в състояние да даде отговор на промените и недоволствата в нашето общество.

 

- Тук биха могли да ви възразят, че мястото, което заемат интернет-гигантите и несъразмерната им власт, включително в културен план, са нещо наистина ново. Но вие твърдите, че няма никаква „Голяма четворка“ (GAFA, съкращение от Google, Apple, Facebook, Amazon)! Защо?

 

Жером Кошар: С този акроним се сравняват круши, ябълки и скубиду. Какво общо има между гиганта на луксозни стоки Apple, който формира над 60% от оборота си от продажбата на телефони и рекламния гигант Google, който живее от и заради данните? Или между гиганта в електронната търговия Amazon, слабо рентабилна дейност, свързана повече с логистика, отколкото с технологиите, и най-голямата в света социална мрежа Fаcebook, наброяваща 20 пъти по-малко служители? Колкото по-внимателно се вглежда човек в тези четири компании, толкова повече разлики открива. Единственото общо между тях са икономическите им успехи, тяхната националност и страхът, който внушават на конкурентите си и правителствата. Но това не е достатъчно. Четирите компании имат и различни интереси. Шефът на Apple Тим Кук, например, се представя като борец за защита на личните данни, което си е пряк удар срещу компаниите, които експлоатират тези данни.

 

- Вие отказвате да влезете в ролята на пророци и често напомняте за тези, които паднаха в капана на собствените си прогнози за цифровата икономика. Но все пак предричате, че „следващите години ще бъдат период на връщане към реалността“. Какво имате предвид?

 

Жобик де Калан: Да, ние не вярваме в пророците. Във време, в което страдаме от липса на памет, въпреки излишъка от записващи устройства, рядко се обръщаме назад, за да проверим дали предвижданията на тези гурута са се оказали точни (и в повечето случаи не е така, както се опитваме да докажем, привеждайки множество примери). Нашата книга се стреми на първо място да помогне на съвременниците ни да разберат епохата, в която живеем, изчистена от всякакви лозунги, клишета и внушения.

 

Жером Кошар: Такова желание за връщане към реалността назрява от известно време и все повече ще се задълбочава. Въпросът за контрола на личните данни и данъчната оптимизация на интернет платформите, например, вече занимава общественото мнение, независимо от елитите.

 

- Не смятате ли, че все пак, от антропологична гледна точка, цифровите технологии  промениха човека и обществото в дълбочина? По принцип, вашата книга разглежда в по-широк аспект ролята на техниката. Вие й отреждате второстепенно място, като отричате способността й да променя човешката природа.  Да вземем например Facebook, който улесни общуването между хората,  но не ги направи по-добри в нравствен смисъл…

 

Жером Кошар: Цифровата революция се базираше на принципа, че технологиите са в състояние да променят обществото. Девизът на Силициевата долина беше: „Да направим света по-добър“. Затова и мащабът на разочарованието съответства на силата на надеждата. Да се твърди, че движението на „жълтите жилетки“ се дължи изцяло на Facebook, е все едно да приемем, че без социалните мрежи гневът на хората не би се проявил. А това, според нас, е оскърбително за французите.

 

Жобик де Калан: Ние смятаме, че технологиите са напълно неутрални и всичко зависи от това, как те се използват от хората. Така например, социалните мрежи не са отделен свят с нови правила, а по-скоро отражение на това, което се случва в живота ни, но в нова, електронна форма. Нещо като огромен лист индиго, покриващ Земята. Но не Facebook породи насилието, което пронизва френското общество. Достатъчно е да видите протестите от последните седмици, за да разберете, че насилието въобще не е виртуално.

 

Жобик де Калан, е консултант по пиар стратегии и преподавател в Парижкия институт за политически изследвания.

 

Жером Кошар, е ръководител на компания за цифрови решения и преподавател в Парижкия институт за политически изследвания.

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

Източник: lefigaro.fr

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...
Търсачи на...ниша

Търсачи на...ниша

Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...П...

11 коментар/a

Може ли да се говори за цифрова революция, щом не подобрява живота ни? на 02.04.2019 в 12:18
Кой е казал, че революциите се правят, за да подобряват живота?! Тяхната цел е да сменят една управляваща класа с друга!
абв на 02.04.2019 в 14:16
Цифрова революция, или дигитална революция, при която се създават компютри, таблети, лаптопи, смартфони и не знам колко още се е развила революцията на Ай Ти техниката, има. Тази дигитална революция е смяна на рутинния умствен труд с машинен умствен труд. Когато машините или компютрите заменят рутинния умствен труд на хората, защото все още не са създадени компютри - творци и предприемачи, то тогава се получава много по голяма творческа дейност и инициативност на хората. Александър Лилов говореше за информационно общество. Но това е по скоро информационно дигитално общество. И мисля, че ще започне още по бързо да се развива обществото, и животът ще стане по добър. Но неравенство има и ще има, и богатите са хем общественици, хем частници. Капиталът е противоречив, както е противоречив и наемния труд. Хем частен, хем с обществен характер. Така, че жилото на Маркс винаги може да се премахне. Но някои хора не искат да го разберат. Още повече, че капиталисти и наемни работници разменят местата си от производството на пазара. Но капиталистът получава пари - капитал от целия кръгооборот на капитала, а наемният труд получава стока, за да възстанови трудовия си потенциал, който е труда, майсторството и професионализма, след работата си. Но капиталистът е и общественик, и частник, нещо което Маркс и Ленин не казват. Така, че цифровата революция е част от низа от революции и създаване на по висши системи и заменяне на физическия и умствения рутинен труд на хората. Сега ще се създават и се създават всякакви машини, които ще се командват от компютри, а на тези компютри ще творят хора, и продуктивността и производителността на хората, на обществата, ще стане по голяма в пъти.
333 на 02.04.2019 в 14:38
На баба ви хурката...
Революционна ситуация на 02.04.2019 в 14:45
Може ли да се говори за цифрова революция, щом не подобрява живота ни? Може. Едни се заселват в чуждите дворци, други ги изваждат оттам и им режат главите, трети маршируват гладни и възторжени по улиците докато не им свърши възторгът. След което почват да мрънкат. Та зависи от гледната точка.
далечните последици от демократичното блеене на 02.04.2019 в 17:26
Има цифрова революция, но за машините и изделията, свързани с информационните технологии - например една корпорация днес се управлява много по-надеждно отколкото в близкото минало просто защото шефовете на корпорацията чрез разни електронни и магнитни носители вече знаят всичко за тебе, вкл. и здравното ти досие. При 5G мрежите навярно няма да остане голяма държава, за която гражданите й да не са прозрачни за нея до един, както служителите в днешните корпорации с нищо не изненадват управляващите. Така чрез най-ценната стока - информацията за личния ти живот и банковите ти сметки - те ще могат да те управляват дистанционно ,вкл. създавайки за теб подходящите хора и обстоятелства, които да те насочват в желаната от тях посока. А ти ще продължаваш да си мислиш, че прииждането на събитията се подчинява на случайности - не, това е съвсем бихевиорално реално и то фактически показва, че алгоритмичната утопия (от другата статия) си е вече съвсем действаща корпократична реалност. С цифрови технологии могат да ти изключат дистанционно компютъра на личния автомобил или да спрат тока на цели държави, както това направиха американците във Венецуела. Разбира се, най-големите революционни открития ще се използват във военната област - определени оръжия няма да могат да стрелят или ще стрелят по своите. Ще се губят координати в навигацията и съдове или самолети ще се нахендрят на скали или ще падат в океана. Всичко това е вече край нас, което показва, че е дошло времето да се работи срещу най-лошите последици от хуманното форматиране, които все още не биха могли да се противопоставят на всичко гореизброено. Става въпрос очевидно за едно преформатиране на хуманното себеотразяване, което освен че трябва да захитрее и да се освободи от утопизмите на благата общочовешка връзка, също да си намери начин да виртуализира ефектите на душевно-телесната си конфигурация, за да престане да бъде уязвимо от машините, методите и техниките на цифровизацията, които правят хора и други машини прозрачно лесни за външно управление.
333 на 03.04.2019 в 14:25
Ако нямаше дигитална революция нямаше да ви четем сега глупостите...
BLADE на 03.04.2019 в 16:01
А кой ви е казал, че цифровата революция има за цел да подобри живота ви? Цифровизацията е просто още едно средство за контрол. Замисляли ли сте се ако някой заличи ЕГН-то ви от регистрите какво ще се случи с вас и живота ви? Не сте, нали? Ами замислете се ... Време е.
антиутопията "дигитална революция" на 05.04.2019 в 10:46
Русия този път не иска да е мишена, а напротив: https://rusvesna.su/news/1554438131
Маймуната на 12.04.2019 в 17:16
Наистина ? И това на фона на новината за ареста на Асанж? Само за обема информация, предоставен от Манинг, преди едно поколение щеше да е необходим къртовският труд на дивизия разузнавачи в продължение на десетилетия. "Амазон" била слабо рентабилна мрежа, чиято дейност засягала само логистиката? Що не пресметнат производителността в съпоставка с верига книжарници , с подобен брой наети наети хора?
Калкулата на 15.04.2019 в 01:30
А може ли да не се пишат празни приказки, или поне с по-малко лирико-драматични отклонения?! Цифровата революция е безспорен факт и означава, че използваме цифрови методи за съхранение, представяне и обмен на данните. Революция е, разбира се - обезглави аналоговите системи и тривиалното мислене, даде очи на незрящите, слух на глухите, криле на вярващите в човешкия ум и способността му да създава по-съвършени от себе си.
Може ли да се говори за цифрова революция, щом не подобрява живота ни? на 23.04.2019 в 10:14
Чий живот не подобрява ? Вашият живот ? Who cares ? Вашият живот може да не се подобрява , животът на 98 % от хората може също да не се подобрява... Но животът на Бил Гейтс , Марк Цукерберг , Тим Куук ... става все по-хубав ! И на децата им , и на армиите от програмисти , компютърни специалисти , мрежови администратори и проч. тюфлеци и обществени паразити , живота е все по-хубав ! И тези в Боинг ,заради чиито идиотски софтуери пилотите не могат да управляват самолетите и гинат стотици хора , и техния живот си е все така хубав ! Да сте чули за осъден програмист ?? Аз не съм. Осъдени лекари за грешки съм чувал. Осъдени компютърджии - не. Даже се търсят нови и нови , местата за тях са безкрайни ! Заплащането - високо ! На всички тях животът им се подобрява година след година. Цифровизацията е абсолют ! Самоцел от висш порядък ! Живота на 98-те % трябва да става все по-тегав от цифровизацията ! А кипежът на безсмислен труд у 2-та % трябва да прави живота им все по-хубав ! Яжте му .... софтуера !

Напиши коментар