По време на кампанията за президентските избори през 2000 г. Джордж Буш изведе образователната реформа като приоритет в своята вътрешна политика. Тогава той заяви, че трябва да се сложи край на “мекия тормоз”, изразен в предразсъдъците за ниските интелектуални възможности на учениците от малцинствените групи. Основаната на тестове нова система, която той предложи тогава, се хареса на мнозина, но един от недостатъците й беше, че рязко засилваше ролята на федералното правителство в сектор, традиционно ръководен от щатските власти. Парадоксално, но идеята на Буш, трасформирана по-късно в законопроект, озаглавен “Нито едно изостанало дете”
Образователната реформа на Обама*

  (No Child Left Behind), получи подкрепата не само на множество групи за граждански права, но и на водещи фигури в Демократическата партия като сенатора Едуард Кенеди. Проектът се превърна в закон и по-късно се оказа единственото вътрешнополитическо постижение на Буш в периода пред терористичните актове от септември 2001 г.


  Един от най-важните моменти в закона беше изискването всеки щат да въведе стандарти по математика и четене. Законът предвижда към 2014 г. всеки американски ученик да покрие тези стандарти. Учениците от 3 до 8 клас се тестват ежегодно, данните са публични и показват дали всяко училище покрива изискванията за “адекватен годишен напредък” (АГН) към постигането на тази цел. Резултатите за различни специфични групи като етническите малцинства се отчитат отделно. Училищата, които не отговарят на изискванията за АГН, било като цяло, било за отделни групи ученици, се подлагат на нарастващи по тежест санкции. Санкциите варират от задължение да предоставят допълнително безплатно обучение до смяна на ръководството и дори закриване на отделни училища.


  По-късно мнозина демократи, вкл. първоначално подкрепилият законопроекта Едуард Кенеди, се оплакваха, че президентът Буш не е спазил обещанието си да предостави по-големи федерални субсидии за подобряване на положението в изоставащите училища. Някои щати като Юта открито се разбунтуваха срещу предвидените от закона структури и мерки. След всяка поредна порция годишни резултати учените затъваха във все по-сложни дебати дали цялостният ефект от закона е положителен или отрицателен.
След 2007 г. приложението на закона се натъкна на може би парадоксален “кръстосан огън” – съпротива както от демократите (мнозина от които бяха представители на относително по-бедни райони, училищата в които попадаха под все по-тежки санкции), така и от редица влиятелни републиканци (които оспорваха засилената роля на федералното правителство за сметка на щатските власти).
Част от проблемите, свързани със закона (който предвижда ежегодна ревизия през първите години на действието си), бяха породени от резкия спад на личната популярност на президента Буш, а друга – от прекалено патетичното му название, подложено на откровено осмиване. Най-яростните опоненти на закона, предвождани от учителските профсъюзи, успяха да блокират действието му през 2007 г., състояние, които продължи до края на предизборната кампания през 2008 г.  
В своята предизборна програма

Барак Обама зае балансирана позиция

към закона, изказвайки се положително за неговите цели и критикувайки слабостите при приложението му, но не оповести ясна позиция какви мерки смята да предприеме. Първата стъпка на новия министър на образованието, Арне Дънкан, бе да предложи да се применува законът и в публичното пространство се завъртя предложението за ново наименование – Закон за качеството на обучение за всички деца.
Към момента подходът на администрацията на Обама към образователните реформи започва да се прояснява. Най-вероятно по-късно през годината Конгресът ще направи промени в закона, изразяващи се във въвеждане на по-строги изисквания към подготовката на учителите и академичните стандарти, както и в предвиждането на действени мерки за подпомагане на училищата с по-ниски показатели. Тестовата проверка, заложена в закона, вероятно ще бъде усъвършенствана, но няма да отпадне, а ролята на федералното правителство, както може да се очаква от управлението на демократите, ще се засилва. Това вероятно ще разочарова някои от привържениците на Обама, които очакваха от него по-категорично скъсване с наследството на Буш.
Един от основните проблеми, с които ще трябва да се справят Обама и неговият екип, особено предвид характера на електоралната му подкрепа, е очевидната неспособност на закона да осигури прокламираното

“затваряне на ножицата”

между академичните постижения на белите и цветнокожите ученици. Според резултатите от най-надеждните федерални тестове от 2004 г. досега показателите на учениците от афроамерикански и испаноамерикански произход по математика и английски език са се подобрили, но същото важи и за показателите на белите ученици, така че дистанцията се запазва.
Въпреки че резултатите на децата от малцинствата са се подобрили драматично за последните 30 г., повечето от положителните промени са настъпили не напоследък, а като плод на усилията за десегрегация през 70-те и 80-те години на ХХ в., и във всеки случай – преди приемането на на закона през 2001 г. Ето някои данни.
През 2008 г. разликата в резултатите между бели и чернокожи 17-годишни ученици е 29 пункта в теста по математика и 26 пункта в теста по английски. Според някои експерти като Пеги Кар, ръководител на отдела за оценяване в Министерството на образованието, това може да се изрази като изоставане от две и дори три учебни години. Фриймън Храбовски ІІІ, президент на Мерилендския университет, известен с научните си публикации относно обучението на талантливи чернокожи деца, смята, че е нужна съществена промяна в образователната политика с цел увеличаване на учебните занятия на учениците с ниски резултати. Според него, когато се констатира някакво затваряне на ножицата на постиженията на белите и чернокожите деца, това се дължи на допълнителните (извънучилищни) занимания, които поощряват учениците да полагат усилия, като стимулират интереса им. “Когато такива програми поощряват полагането на допълнителни усилия, цветнокожите ученици реагират позитивно и подобряват резултатите си”.
В същото време Храбовски прави горчивия извод, че възпитателите и родителите, опитващи се да мотивират децата към по-високи академични постижения, често усещат, че плуват

срещу течението на масовата култура

Дори учениците, произхождащи от семейства от средната класа, се поддават на влиянията на тази култура, които им внушават, че “не е готино” да се учиш добре”.
Така или иначе, американският Конгрес направи важна стъпка през февруари, когато – в рамките на пакета за атникризисно стимулиране – одобри сума от 100 млрд. долара за подпомагане на образованието. Ако бъдат прецизно насочени, тези средства могат да дадат силен тласък на образователните реформи, забуксували под натиска на различни политически и лобистки фактори. Такова развитие е повече от необходимо, като се има предвид, че през последните няколко години американската образователна система не само не постигна целите, заложени в закона от 2001 г., но и започна да поставя под съмнение постиженията на образователните реформи от средата на 90-те години на миналия век.

*По материали от американския печат Александър МАРИНОВ

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...
Търсачи на...ниша

Търсачи на...ниша

Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...П...

Напиши коментар