Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...Просто ги имам, приела съм ги като част от себе си. По мостчетата, които ни свързват, расте дивата трева на свободата, на любовта към вятъра и дъжда, към всичко, което диша не по команда...Което има своята воля и своето толкова обикновено щастие...

 

 

Тези дни във Фейсбук прочетох нещо, което ме препрати към приятелството, моето, дадено безрезервно на някои хора и съществуващо чрез разбирането, необходимостта от думи на близък, или мълчание, просто присъствие на близък...Какви са те, хората, които съм приела до себе си? Веднъж спешно и драматично ми трябваше една сума, неголяма – и помолих близка приятелка. Каза – не мога, сега точно съм се включила в строеж. Толкова. И досега я чувствам близка, надявам се тя мен – също.

 

Не търся в приятелите си недостатъците. Познавам съдбите им, мислите им, доколкото можем да проникнем в света на друг човек. Не се питам – защо точно теб избра сърцето ми...Вярвам в срещите, които определят пътя и надеждите ни. Вероятно интуицията ни праща към някого, усета за нещо общо, размислите, които са стигали до нас. Различията в погледа към света не ме отрекоха от приятелства, които ми носят щастие. Партийни пристрастия не ме разделиха с най-близката ми приятелка. Нищо повече от диалог с аргументи, без конфликти, с уважение към другото мнение и другия характер.

 

Едно приятелство загубих. Свърза ни професията, по-скоро – работното място. Когато дойде демокрацията и аз свободно изразих мнението си за нашия общ шеф, той тръгна да събира подписи срещу мен и тя се подписа първа. Не знам как съзнанието ни успява да зарови дълбоко и завинаги нечий образ. Изтрих я от паметта си. Двайсет и пет години тя е далеч от моя свят, непозната, отхвърлена. Дори сега малко плахо я извеждам на бял свят, и...я връщам там, където не сме заедно.

 

Предателството и приятелството не могат да бъдат заедно. Което предполага много размисли за онова, което свързва двама души: защо сме били заедно? Защо сме били неразделни? Защо  разговорите са били толкова откровени и така необходими? Но за кого?  Никога няма да знам. И не искам. До мен са тези, които имат своите остроти в характера, но имат и много любов за мен, имаме думи, които искаме да си дадем.

 

Звъни ли телефонът, за да чуя: как си?...Само това. Имам го. Те са няколко души, но този въпрос е все същият от десетилетия.

 

Та за Фейсбук. Иновативните млади, както сега често се казва, търсят своето място под небето, търсят нишата,  която ще ги открои, ще ги изведе високо и...ще им напълни джоба. Но както казваше баба – под вола теле търсят. Не просто съм разочарована от една „идея“, боледувам с цялата си душа, защото не бих искала да се продава и купува...приятелство. Вероятно внимателното отношение към понятията е задължително изискване за всеки, който държи на своето мнение за естетическото, нравственото. Ако тази „услуга“ се предлагаше под друго име, вероятно бих повярвала в смисъла. Защото мнозина в днешния хаотичен свят се нуждаят от подкрепа, от разбиране, искат да бъдат изтръгнати от самотата или отчаянието. Но да се дава под наем приятелство! Нещо Фаустовско има тук. Дайте си душата срещу...какво? Нима повторяемостта, отработването на механизъм да проникнеш малко повече в нечия психика, в нечий харектер, в нечия съдба може да бъде приятелство? И така – под наем... Човек с опит съм, дългият път на журналист е изострил сетивата ми за хората, но не бих се наела да продавам приятелство. Ето така нишите в днешния живот се запълват с амбиции, които са предимно лични и облечени с благост и човечност. Но тази дреха не им отива. Тя просто не стои добре – амбицията на една личност, идеята на една личносг, пъстра, привлекателна – не съответства на стиснатата в шепи душа, която очаква разбиране и...обич. Не продавайте приятелство срещу суми на час...Продавайте знанията си, вмествайте се в нишите, но не наричайте това приятелство. Още повече – под наем.

 

Малкото ми сърдечни и вечни приятели чуват истини за себе си от мен. И аз чувам истини за себе си. Ние не се превръщаме в гладиатори, които на всяка цена трябва да запазят себе си. Които трябва да убият, за да оживеят. Какво ще кажат „приятелите под наем“ на човека срещу тях? Какво ще знаят за него? В какви розови облаци ще го пратят? Как ще му помогнат с кратковременната илюзия?

 

Приятелството е сложна територия. И едновременно с това – нещо толкова естествено, обикновено, без претенции и без пози...То просто е част от смисъла, който сме открили и който ще имаме, докато съществуваме. Иновативни хора, търсете други територии, за да утвържавате себе си. Не посягайте на ценности, не им създавайте друг образ. Защото много неща се промъкват през времето и  променят ценностите...с минус.

 

Дано има някой край вас, който да пита рано сутрин: Как си...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Helleborus на 22.06.2019 в 14:31
Почти всички приятели, които срещнах през годините на случаен принцип, хора, с които сме били разпределени заедно в детска градина, училище или университет, работно място, се изгубиха. Защото нямаше друга спойка извън онази случайност, която ни беше подредила в един общ кюп, където волю-неволю сме били принудени да делим едно пространство и да си помагаме да оцелеем в него. Но след това нищо не ме е провокирало да общувам с тях. За мен онова, което обединява истински хората са каузите, целите в живота. Много ми е било интересно да наблюдавам през годините как хора, които имат сходни каузи с моите, всъщност са толкова различни от мен, че извън тези каузи не бихме били привлечени едни от други. Някои от тях ми напомняха на натегача или зубрача в училище или пък на задръстеняка, с който не е куул да се общува. Само че точно това, че са ми трудни и непознати, ме провокира да разширявам мирогледа си. Защото, когато каузата е наистина добра, тя доказва повече от всичко останало, че и хората са добри, макар напасването с тях да е много трудно. Подвеждащо е да общуваш предимно с хора, които ти носят душевен комфорт (лайкове) и с които потъвате в еднообразие и рутина. Като пенсионерите, запленени от своите рецепти за зимнина и промоциите в магазина. Тази рутина понякога е точно онази тиня, от която всеки има нужда да се измъкне, обаче е свикнал с нея и затънал здраво. Различните от нас характери ни издърпват от зоната на комфорт, за да опознаем многообразието в света. Но тук не става дума за многообразието на порока, а става дума за многообразието от добри проявления на творческия дух, който е вложил у всеки различно съкровище. Затова каузата е преди всичко, за да гарантира добрата посока на живота ни, а приятели са ни онези, които са с нас в Пътя. Всъщност Интернет помага да срещнем нови хора с подобни на нас каузи и да излезем от рутината на старите си познанства. Но добрите каузи, зад които си струва да застанеш, не са толкова често срещани в мрежата, което е по-големия проблем.
Роникс на 26.06.2019 в 16:15
Хубави мисли на авторката. Благодаря!
М. Тахир на 28.06.2019 в 12:23
Юле, на този свят всяко нещо има своята противоположност. Пишеш, че приятелството е широка територия. Права си, скъпа. Съгласи се, че територията на предателството е по - широка. Сърдечни приятелски поздрави!

Напиши коментар