Какъв е смисълът на тази увереност? И защо да продължаваме тогава човешкото приключение? Ще трябва да си поставим този въпрос, когато изгасим екраните. Тогава може би ще забележим звездата над Витлеемския обор: това еврейско бебе, което се появява посред нощ, между майка си, баща си, вола и магарето, обожанието на пастирите и на царете, е Господ, който ни казва, че е хубаво да бъдеш човешко същество, да имаш тяло, да работиш с ръцете си, да говориш за небето чрез простите неща на земята, и че дори и светът да трябва да изчезне утре - фигурата на този свят минава, казва свети Павел - все още трябва да бъдем на поста си, да садим дървета, да отглеждаме деца, да им предадем поезията на възхвалата и на молитвата. Това тайнство на Въплъщението ще бъде последната опора срещу трансхуманизма, ислямизма, анимализма, спиритуализма и всички други съвременни форми на отчаянието.

 

 

Френският философ Фабрис Аджадж публикува сборник с хроники, в които смесва размишления за секса, религията, техниката и труда, вдъхновени от всекидневния живот. Между Уелбек и Честъртън, той прави критика на епохата и припомня смисъла на Коледното тайнство.

 

 

- В книгата си “Последни новини за човека (и за жената също) (Dernières nouvelles de l'homme (et de la femme aussi) вие хроникирате развитието на човечеството, застрашено от нарастващото влияние на техниката. Технофоб ли сте, или по-лошото, “декадент”?

 

- Всъщност аз съм абсолютен технофил. Залогът, според мен, дори е да се спаси техниката. Защото техниката никога не е била толкова отдалечена, както днес. Един герой на Уелбек в “Елементарните частици” го признава: “Моите технически умения са много по-ниски от тези на неандарталския човек”. До неотдавна човекът имаше ръце, много духовни органи, с повече възприемчивост, нещо като одушевени цветя, способни да накарат света да разцъфти, звезди от плът, които можеха да поздравяват, да строят, да даряват, да блестят над нещата. Но технологията и организацията на пазара ни направи едноръки. Технологичният прогрес най-често е технически регрес. Вместо да свирим на музикален инструмент, кликваме върху плейлист. Вместо да правим неща, ги купуваме, благодарение на заплатата, спечелена със създаването на таблици Excel и презентации с PowerPoint.  

Иновацията не се нуждае от мен, за да бъде критикувана: тя предполага техническо остаряване на своите чудеса; за да ни държат в напрежение, тя не спира да се саморазрушава. Да предположим, че се съглася напълно с идеята, че iPhone X наистина е върховната играчка със своето приложение Face ID, което позволява да превърнем лицето си в платежно средство: Apple ще ми забрани да го направя, защото ще има iPhone XI, после ХII, и ще трябва да сложа кръст на Х. Накратко, един чук има по-голямо бъдеще от всеки смартфон. Впрочем аз имам чук и китара, които са принадлежали на баща ми (той не ми завеща своя телефон Blackberry 5790). Така че технологичната хегемония допринася за упадъка на човешкото. Дори нищо не е по-упадъчно от надеждите на трансхуманизма: не е ли неговият проект да ни направи безплътни, да замести логоса със софтуер, а уменията с 3D принтер? 

Така че става въпрос не толкова да очертаем граница между добрата и лошата технология, колкото да разберем, че технологията е добра, само когато е в услуга на техниката. Хубаво е, например, да гледаме видео в YouTube, за да преоткрием кухнята на баба си, да направим зеленчукова градина, да ушием дреха или да издяламе мебел…

 

- Проповядвате връщане към прост живот, вкус към домашното огище и икономически спад. Какво ще отговорите на онези, които ви обвиняват, че искате да се върнете към свещта или да живеете като амиш?

 

- Много харесвам амишите, признавам си. Имам наивността да смятам, че да обработваш земята, да пътуваш на кон и да четеш Библията със семейството си все пак е по-добре, отколкото да правиш високоскоростна търговия, да пътуваш с железопътната мрежа и да консумираш “Нетфликс”. Въпреки това не проповядвам никакво “връщане”. Не искам да напускам работата си. Ако по силата на провидението съм се родил в тази епоха, то е за да я приема. Маркс много добре показа, че “робинзониадите” са съучастници на капиталистическата логика: претендират за връщане към природата, за преправяне на света с някои стари инструменти на пустинен остров, но не отчитат, че човекът по природа е наследник на история и засилват фантазма за самсъздалия се човек. Така че прост живот, да, разбира се, кой всъщност не би искал прост живот? Но той не се постига без драма. Нито без modus vivendi. 

Тонът ми впрочем е по-скоро описателен, отколкото предписателен. Аз не крещя: “Да живее икономическият спад!”. Само отбелязвам, че потреблението на стоки ни накара да загубим практиката на нещата. Ако трябва да се съпоставя с някои политически течения, бих споменал движението “Изкуство и занаяти” на Уилям Морис и, още повече, дистрибутизма на Честъртън. На еднакво разстояние от социализма и от капитализма, както и от техния държавен или мултинационален монопол, те препоръчват не по-добро разпределение на приходите (което не оспорва паричното и търговско превъзходство), а справедливо разпределение на средствата за производство, в похвално слово за дребната семейна собственост. Честно казано, това е стара история. Тя вече присъства в “Битие”. Когато Лаван предлага на Яков по-добра заплата, той му отговаря: “Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?” (Битие, 30:30). 

 

- Вие сте голям защитник на разликата между половете. Във време, когато желанието е или криминализирано от пуританския феминизъм, или окарикатурявано от търговския свят, как гледате на отношенията между мъжете и жените?

 

- Тук отново аз не съм защитник на половете, просто отбелязвам, че имам пол, доста капризен впрочем, който не е другият. Ако само бяхме все още във войната между половете, като в "Лизистрата"! Но не, това, което се разиграва днес е съперничество между жертвите и договорен спор. Ще обясня. Трябва да изобличим тормоза, изнасилването и да върнем справедливостта, но начинът на изобличаване в момента има неолиберални основи, които нямат нищо общо с половете. Искат да отрекат неяснотата на желанието, изискват всички отношения да се развиват като договор между двама рационални агенти, чиито намерения са напълно прозрачни. За да се избегне всяко евентуално обвинение, съпрузите ще имат благоразумието да получават подписано съгласие от съпругите си и евентуално да платят за техния “емоционален труд”. 

Но нещата не функционират така. И дори никога не функционират. Сексуалната полярност не може никога да бъде сведена до пазарлък между две договарящи се страни. Еманюел Левинас казваше, че тя винаги съдържа част обожание и част поругаване. Така че трябва да се борим - първо в самите себе си - срещу насилието над жени, но трябва да приемем също, че желанието, което тласка един мъж към една жена - и обратното - няма нищо общо с фикцията за рационалния агент, измислена от модерната икономическа теория. 

 

- В една от хрониките си правите връзка между тероризма и технокапитализма… Според вас разпространението на джихадистката идеология намира благоприятна почва в зрелищната и пазарна глобализация?

 

- Сблъсъкът между консуматорството и ислямизма е само повърхностен: това е едно и също състояние на духа; и в двата случая става дума за постигане на рая чрез натискане на бутоните. В ДАЕШ (“Ислямска държава” - бел.ред.) няма никакво връщане към т. нар. средновековен мрак. Това е постмодерно движение, съставено от обезкоренени индивиди, които се вербуват чрез интернет, правят си селфита с калашници и видеа с кланета с мизансцен от телевизионните сериали, докато те съществуват благодарение на петродоларите. Техният “Бог” няма плът. Той не е нито дърводелец, нито талмудист - което би им придало с усета за конкретното известно чувство за хумор. Може би джихадизмът е реакция на западната пустота, на нейната липса на смисъл или трансцендентност, но той е също така разширение на тази пустота, радикална загуба на земя, култура и история. 

 

- Завършвате сборника си с една “Коледна приказка”. Във време, когато консуматорството е взело връх над ритуала, какъв смисъл може да има  този християнски празник?

 

- Достигнали сме консуматорството от векове. Нашата система е много крехка. Колапсологията се е превърнала в много модерна наука. Пуйката с кестени може да нараства, докато препречи погледа, това е факт. (…) Не е далеч времето, когато пълното затъмнение ще изгаси всички светлини на търговските артерии: щастливи ще са онези, които все още имат свещи! Що се отнася до киборгите, които ни представят за безсмъртни, те вече няма да има къде да презаредят протезите си или да подменят частите си и ще се повредят. Всъщност аз не съм нито декадент, нито прогресивен. Просто съм много апокалиптичен. Ние сме първите поколения, уверени, че не само “цивилизациите са смъртни”, както казваше Валери, но и че човешкият вид е обречен да изчезне - повече или по-малко дългосрочно. 

Какъв е смисълът на тази увереност? И защо да продължаваме тогава човешкото приключение? Ще трябва да си поставим този въпрос, когато изгасим екраните. Тогава може би ще забележим звездата над Витлеемския обор: това еврейско бебе, което се появява посред нощ, между майка си, баща си, вола и магарето, обожанието на пастирите и на царете, е Господ, който ни казва, че е хубаво да бъдеш човешко същество, да имаш тяло, да работиш с ръцете си, да говориш за небето чрез простите неща на земята, и че дори и светът да трябва да изчезне утре - фигурата на този свят минава, казва свети Павел - все още трябва да бъдем на поста си, да садим дървета, да отглеждаме деца, да им предадем поезията на възхвалата и на молитвата. Това тайнство на Въплъщението ще бъде последната опора срещу трансхуманизма, ислямизма, анимализма, спиритуализма и всички други съвременни форми на отчаянието. 

 

Фабрис Аджадж е директор на Европейския институт по антропологични изследвания “Филантропос”. Той публикува във Франция книгата “Последни новини за човека (и за жената също)” (Dernières nouvelles de l'homme (et de la femme aussi). Католическият интелектуалец е и баща на седем деца.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Муйо на 09.01.2018 в 10:47
Господин Дачков, под интервюто на Фабрис Аджадж коментирах, че само юдеин може да нарече Исус Христос "това еврейско бебе" и коментарът ми беше изтрит незабавно. Учтиво моля да разясните на модератора си, че Синът Божи няма и не може да има националност и че отричането на божествения произход на Исус Христос се счита от християните за богохулство. Веротърпимостта не е еднопосочна улица.
Василева-Демирова на 09.01.2018 в 16:28
Отдавна не бях чела подобно интервю.Приятно е да се четат умни личности в тоя шарен свят.
Любомир Симеонов на 09.01.2018 в 21:07
Обожавам такива текстове,които подлагат на изпитание стандартната ми рефлексия.Мисия на интелектуалеца е да спаси света.
Дръндорков до Муйо на 10.01.2018 в 13:28
Юдаизмът не е националност - за прецизност на изложението... Иначе неюдеите, тези извън избрания народ, сме си дивата маслина...
Helleborus на 10.01.2018 в 14:36
Моят коментар също е изтрит и не само този, учудвам се, че не трият политическа тематика, а верска. Изглежда истината за началата на вярата са станали по-опасни за властимащите и медиите от политическите коментари. Толкова ли е страшно да се каже, че Исус е бил Исус и преди въплъщението, след като самият автор е наблегнал на това въплъщение, т.е., Словото Бог е съществувал и преди Своето въплъщение, иначе нямаше да има какво да се въплъщава. И толкова ли е трудно да се повярва, че е и бил почитан от древните общества, след като е общувал с праотеца Адам и посветените общества са очаквали неговото въплъщение. Не помня вече какво писах на тази тема, нито ще я чета отново, но изглежда фактът, че Бог е Бог, вчера, днес и до века е странна за самите вярващи. И особено за определени църковници, които броят съществуването на вярата от момента на основаване на своите църковни общности. Ще се препират ли с Бога, ако е свършил нещо и преди те да са разбрали за това? Ще пропищят ли, ако преди Авраам е имало свещеници, на които той самият е давал десятък, ще ги заболи ли, ако Синът е давал откровения и истини и на по-древни общества? Ще затворят ли божеството в кутийката на ограниченото си битие?
Муйо на 10.01.2018 в 20:59
Дръндорков, Енциклопедия Британика е на друго мнение. Всички на тая картинка: http://www.tadias.com/wp-content/uploads/2015/05/Tebeka-org-Tadias-Magazine-cover_opt.jpg са евреи. На тая: http://image.aish.com/KaifengJews.jpg - също.
Дръндорков на 11.01.2018 в 12:28
Уморен съм да споря, в юридически смисъл съм прав и не това е важното, но да бъде волята на Енциклопедия "Британика":)
«…технологията и организацията на пазара ни направи едноръки…» на 13.01.2018 в 22:58
Нещата са такива: Техниката е умение на отделната личност — посредством своята техническа изобретателност личността става все по-креативна. В противовес на това технологията пък е колективен стил на производствена организация, която изолира личността и налага диктатурата на централизираните решения. Производството се превъща в автоматизирана индустрия без намесата на човека. На човека не му остава друго, освен да сведе глава пред всесилния ПАЗАР, който е организация на новото робство и робовладелство на нашето време.
«Сексуалната полярност не може никога да бъде сведена до пазарлък между две договарящи се страни; тя винаги съдържа част обожание и част поругаване.» на 13.01.2018 в 23:56
Това, което дразни пуританките-феминистки е тестостеронът: повече тестостерон — повече насилие (на мъжкото начало над женското). Това е най-малкото смешно, защото нещата се свеждат до химия в биологичните организми. Фактът, че някой индивид може да е жена, а да има излишъци от тестостерон, а друг индивид да е мъж, а на има ниско ниво на тестостерон в организма си, налива вода в мелницата на трансджендъризма, при който нещата комай следва да се уреждат именно чрез ПАЗАРЛЪЦИ. Неуместно е да се поставят на една плоскост от една страна химията и пазарлъците, а от друга — обожанието и поругаването.
„Обожанието“ и „поругаването“ са категории от сферата на нравствеността, в която преднамерено се конструира полярността „добро — зло“, на 14.01.2018 в 00:34
за да могат нравствените постулати да бъдат по-лесно асимилирани от неподготвеното съзнание на обикновения човек. В природата на планетата, която обитаваме няма такава поляризация: няма „добро“ и „зло“, няма „обожание“ и „поругаване“, няма „милосърдие“ и „насилие“. В реалността на земната природа водачът на стадото прогонва с рогата си всеки друг мъжки индивид, който се доближи с намерение да отнеме властта му над харема от кошути. Тук няма „ добро“ или „зло“ — просто „е така“! На нас, наблюдателите на природата, които сме мислещи и „богоподобни“, подобно грубо прогонване и насилие ни се струва „аморално“, „коравосърдечно“ и „проявление на извечното Зло“, но то е само една неутрална реалност. По същия начин мъжкарят в стадото обладава кошутите по начин, в който няма място за „обожание“ — безцеремонността на акта ни отвращава, — но всичко това „е така“, защото се намираме сред земната действителност, която е „творение на Тъмните Земни Сили“. Всичко това е неприемливо за съзнанията на пуританките-феминистки, които очевидно самите те са творения на някакви Тъмни Сили, защото смятат, че могат да преконструират природата и самеца-пърч да превърнат в кошута, защото така им подсказвала пуританската им нравственост.

Напиши коментар