Добри ли са сегашните учебници на „Просвета“? Според мене да – написани са обективно, макар че не отменят необходимостта исторически грамотен и справедлив учител да прави постоянно „допълнителни построения“ към тях. В неговите ръце в края на краищата е почти всичко. Децата обичат справедливостта. Не търпят да ги будалкаш. Имат откъде да проверят правдивостта на това, което им говориш в час. Обичат положителните, оптимистични исторически сюжети. Обичат да се гордеят, че са българчета, особено като са в чужбина. Келбечева и Христов нямат понятие какво е да си изправен пред класа. Агитпропът там няма място! Написана ли е историята на социализма в България? Не, но се надявам, че това предстои.

 

 

Коментирам кратко медийната кампания на сини агитпроп върху отразяването на социализма в учебниците по история единствено защото имах случай да зърна преди време г-жа Келбечева в Ню Йорк, дето изнасяше в консулството беседа по българската история, в частност ислямизацията през османско време. 

 

Читателите помнят, че съм критикувал много пъти българското черносотничество в духа на „възродителния процес“ и филма „Време разделно“ и винаги съм пледирал за обективен подход към историята и за правото на всеки що-годе компетентен автор да си каже мнението публично без да бъде тормозен. За съжаление Келбечева е страшно далече от компетентността в областта на действителното налагане на исляма по света, стана ясно на беседата. Освен това получи и остра критика от слушатели американски евреи за оправдаването си на „Луков марш“. 

 

Също такава е и компетентността на Келбечева и Христов по историята на България от 1944 до 1990  г. Наистина Христов се профилира от много години в специалността „разкриване и разобличаване престъпленията на комунизма“. Съчувствам му искрено за похабения журналистически живот! Можеше да се заеме с нещо по-актуално от вятърните мелници на комунизма. Той явно не разбира също, че това не е историческа специалност, а предизборен агитпроп жанр на СДС от ранното лято на 1990 г. 

 

Дори и тогава обаче той не бе напълно ефикасен. Картата с черепите и метронома доста подразниха хората и закономерно се стигна до загубата на сините. Преди 29 години българите в мнозинството си отказаха категорично да приемат еднозначно отрицателна оценка за този период от историята ни. А сега, в навечерието на 30-годишнината на „прехода“, хората, все още „купуващи“ на вяра историческата версия на СДС модел 1990, сигурно не са много повече от гласуващите за останките от сините партии. 

 

Ефективен ли е синият агитпроп днес? Сашо Симов го каза наскоро, и аз съм го писал, че ако случайно (не ми се струва възможно) един ден учебниците наистина поемат цялата тази синя агитпроп помия, това ще направи всички български ученици комунисти. И без това логиката на младежката субкултура в България сега е да си избере за „свещени примитиви“ своите родители от времето на социализма. Срещата на младите българи с капитализма – в България, на бригада в САЩ или в ЕС – обективно води нещата натам. Така е и тук, в Америка. 

 

Защо се пуска тъкмо сега кампанията? Предизборно за ГЕРБ може би, но по-вероятно именно е отвличащ маньовър от задаващата се 30-годишнина, вещаеща мрачни дни за герберите и сините. Носталгията на българите по социализма расте. Сега много по-актуална е темата „разкриване и разобличаване престъпленията на ГЕРБ“. България се тресе от скандали. Къде е кампанията на Келбечева и Христов щото престъпленията на ГЕРБ да намерят място в учебниците? 

 

Дали има американски пръст в кампанията? Възможно е – някой некоординиран пръст, а то не е и лесно да се координираш с разнопосочните външнополитически сигнали, идещи от Белия дом, Капитолия и Фоги ботъм (Държавния департамент). Америка у дома си обаче с пълна пара се „социализира“. В края на седмицата минаха предварителните дебати на демократическите кандидати за президентската надпревара догодина. Сега вече почти всички кандидати с пулс повтарят лозунгите на Бърни Сандърс от 2016 г. – „Медикеър“ за всички (всеобщо държавно здравно осигуряване, не много различно на българското при социализма), повишаване данъците на най-богатите, безплатни държавни (щатски) университети, опрощаване на студентските дългове, добри държавни училища и детски градини във всяко гето, минимална заплата, достатъчна за живот, отпуск по майчинство и бащинство и т.н. 

 

И популярността на Тръмп впрочем се дължи не на друго, а на квазисоциалистическите му нотки – макар утопични – задържане и връщане на добрите работни места на американските работници, държавни разходи за инфраструктура, държавна индустриална политика, засилване на средната класа... Редовият „реднек“ – американският черносотник, гласуващ за Тръмп, е потенциален социалистически гласувач, засега упоен с лайфстайл хейт-пропаганда срещу хиларистите, обамистите, имигрантите, малцинствата, Китай, обратните, жителите на големите градове и т.н. Когато обаче Тръмп бълва против социализма като Маги Тачър, редовият реднек търпи само защото знае, че социализмът – това е „да се дават нашите пари на негрите, имигрантите, самотните майки“ и т.н., и че „не искаме държавата да се меси в нашия „Медикеър““ (sic!). 

 

Добри ли са сегашните учебници на „Просвета“? Според мене да – написани са обективно, макар че не отменят необходимостта исторически грамотен и справедлив учител да прави постоянно „допълнителни построения“ към тях. В неговите ръце в края на краищата е почти всичко. Децата обичат справедливостта. Не търпят да ги будалкаш. Имат откъде да проверят правдивостта на това, което им говориш в час. Обичат положителните, оптимистични исторически сюжети. Обичат да се гордеят, че са българчета, особено като са в чужбина. Келбечева и Христов нямат понятие какво е да си изправен пред класа. Агитпропът там няма място! 

 

Написана ли е историята на социализма в България? Не, но се надявам, че това предстои. Внос от СССР ли беше социализмът или имаше своя вътрешна опора? Защо победи толкова лесно, без сериозна съветска окупация, без сериозна съпротива срещу него (ако не броим тази на чуждите разузнавания), но най-вече защо след като падна, и то по команда от СССР, се оказа, че никога не е имало никакво сериозно дисидентство срещу него и че носталгията по него е много по-силна, отколкото се очакваше? Това се очерта още в първите години след десети ноември, в края на първото десетилетие вече носталгията буквално кипеше – съдейки по масовата реакция срещу приватизацията на Костов и бомбите на НАТО в Сърбия. Защо масовият българин никога не прегърна идеите на „неолиберализма“ и „атлантизма“, защо никога не прие богатството на новозабогателите си сънародници като справедливо и заслужено? Защо намери убежище от несправедливостта на глобализма в чалгата, хоротеката и веенето на гащи и байраци по Рилските езера? 

 

Това са въпроси, на които трябва да отговорят бъдещите ни исторически изследвания. Засега и в това отношение сме много далече от света, а тук имам предвид и Русия. Напоследък чета две много интересни книги от руския историк Александър Пижиков (Александр Пыжиков): „Грани русского раскола“ („Фасетите на руския разкол“) и „Корни сталинското большевизма“ („Корените на сталинския болшевизъм“), които се намират безплатно на интернет и ги препоръчвам. 

 

Някога в перестройката много популярен бе станал друг Александър – Ципко, философ, чиято студия „Истоки сталинизма“ („Началата на сталинизма“) в четири книжки на дебелото списание „Наука и жизнь“ (1988-89 г.) извеждаше особеностите на съветския марксизъм и социализъм от руския национален характер и руското православие. Имахме шанса да срещнем Ципко на Варненската школа по марксистка философия през лятото на 1990 г., тъкмо по изборите. В 90-те години и през следващото десетилетие трети Александър – Янов, либерален руски историк, направи шум с тезата, че Русия е била и щяла да си остане обикновена северноевропейска страна, нещо като голяма Швеция или Канада, ако не беше Руската православна църква (РПЦ), която пред монголско време усвоила деспотичните хватки на Ордата, а после ги наложила и на руската държава. 

 

Пижиков според мене е най-задълбоченият от тримата и е най-историк, а не просто либерален философстващ джентълмен. Премята огромни масиви документи, включително за икономическата история и отношения, която у Ципко и Янов някак се губи. Владее в тънкости руската литература, а също и съветската, и я използва на място. Да се разкаже, макар и накратко, за цялото богатство на мисли в книгите му, ще е нужен отделен пространен коментар. Но все пак съвсем накратко: 

 

За Пижиков най-фундаменталният факт в руската нова история е разколът от XVII век, реформата на патриарх Никон по „гръцки“ образец, чийто продукт е синодалната РПЦ при Петър Велики и нататък, пък и новата патриаршеска РПЦ. Голяма част от руското общество не приема реформата и бива обявено от царството и от РПЦ за „разколническо“, което име впоследствие се изменя на „староверско“ или „старообрядско“. Досега винаги съм мислил, че старообрядците – това са малко на брой симпатични ексцентрици с бради и забрадки, непиещи, непушещи, чисти, работливи и живеещи главно на Север и по Сибир. И наистина, официалната статистика никога не е отчитала повече от 2% от руското население като старообрядци. Но всъщност внимателният анализ показва, че мнозинството от великоруското население в Централна (Нечерноземна) Русия си е останало явно или скрито старообрядско. 

 

Руският разкол – това е руската Реформация, настъпил почти по същото време като 30-годишната война в Западна Европа, и макар много по-безкръвен, също с такива драматични последици за цялата следваща история. Но докато в Европа след Вестфалския мир се установява принципът „комуто царството, нему и религията“ (cuius regio eius religio) и държавите се разделят повече или по-малко ясно на католически и протестантски, дето почти всяка религиозна общност живее в безопасност в „своя“ среда, в Русия двете общности – никонианци и старообрядци – остават на живеят заедно в обща държава, в която разколниците са дискриминирани почти като евреите в Средновековието. Накратко, те нямат право да бъдат нищо друго освен селяни. 

 

И при тях – като в протестантските секти на Макс Вебер – се заражда капитализмът: докато руските дворяни земевладелци се гнусят от търговията и промишлеността като недостойни за сана им занятия, старообрядците активно ги развиват – заселват Урал, басейна на Волга и Западен Сибир и към началото на XIX век вече контролират към 60% от руския неселскостопански бизнес, големите търговски фамилии в Москва (Морозови, Третякови и т.н.) фактически контролират старата столица и въртят оборот от 900 милиона рубли – почти изцяло потребителски стоки за руския вътрешен пазар. За сравнение, най-големият руски експортен бизнес, износът на зърно от помешчиците главно за Германия, има оборот от 260 милиона рубли. Разбира се, московските купци се борят срещу проникването на чуждия капитал, през петербургските банки и дворянството.   

 

Друга важна разлика с Европа на протестантските секти – руската старообрядска община (в градовете – често с името на някое гробище или благотворително заведение, например Рогожское кладбище) е не само люлка на руския капитализъм, но и руския социализъм. За нея, като за еврейската община, най-важното във враждебната никонианска среда е съхранението й като колектив. 

 

Селската старообрядска община практикува комунистическо земеделие и преди, и след реформата от 1861 г. Земята се обработва индивидуално, но се преразпределя (передел) при всяко ново раждане или смърт в селото, за да се осигури на всеки член равна по площ и плодородие земя за прехрана. Разпокъсването на парцелите (чертополосица) се лекува с комасация. Всичко е доброволно, с общо съгласие на общинския съвет (мир). Никой не се противопоставя на „мира“. За руския селянин земята може да принадлежи (временно) само на този, който я обработва, богатството ти е честно, но само когато е създадено с труда ти, а горите, ливадите и водите, които не са създадени с човешки труд, не могат да бъдат нищо друго освен общи. 

 

Всички капитали в градската община също са общи и се управляват демократично от „мира“. „Мирът“ решава на кого да се даде капитал да върти бизнес, за какъвто го бива, и на кого да се предаде бизнесът след смъртта му – а не просто на децата му. Авторитетът на общността е абсолютен. Дават се огромни суми на ръка без разписка и никога няма злоупотреби. Римското право със своя индивидуализъм е неприемлив за общината. Частната собственост съществува само като мимикрия пред официалните власти. Разбира се, те вечно натискат старообрядските търговци да станат истински частни собственици – и накрая успяват. 

 

Но и тогава големите московски търговци гледат общото благо – те например издават почти всички прогресивни книги и вестници (включително „Правда“) – в печатницата на Ситин. Те създават почти цялата инфраструктура на свободолюбивата руска култура от края на XIX век – там е Московския художествен театър (МХАТ) на Станиславски, Чехов и Горки, там е Частната опера, която продуцира оперите на Мусоргски „Борис Годунов“ и „Хованщина“ и създава руския световен оперен феномен, там е Третяковската галерия, която поощрява и създава руските художници. 

 

Московските тежки търговци от простонароден разколнически произход финансират и опозиционните политици и партии, те фактически създават руското работническо движение, те плащат на работниците си да стачкуват в 1905 г., в техните фабрики техните работници, с купени от тях пушки се сражават с царската армия през въстанието от декември 1905 г. в Москва и някои от техните фабрики биват разрушени накрая. Въобще старообрядческата община е гнездо на руската опозиционност още от времето на бунта на стрелците и на Хованщината, през бунтовете на Степан Разин на Волга, Емелян Пугачов и Василий Чапаев на Урал – всички са разколници. С Временното правителство в 1917 г. московските търговци най-после идват на власт. 

 

Но за кратко, понеже се оказва, че великоруският работник и селянин взема твърде присърце  агитацията на болшевиките. Земята – не тези, които я обработват (т.е. подялба на земята плюс палене на „усадби“), фабриките – на работниците, комунален живот в духа на старите артели, недоверие към бюрокрацията, руски патриотизъм (недоверие към Троцки и глобалната и перманентна революция), вехта омраза към офиоциозната РПЦ (затова, пише Пижиков, взривяването на църкви и разстрелите на свещеници стават толкова удивително лесно в „православната“ Рус)... Сталин просто идва на готово място, създадено за него от 300-годишната история на руското Нечерноземие и на великоруския етнос след разкола. 

 

Наистина, руските черноземни области, Югът, Украйна, Беларус са съвсем слабо засегнати от разкола в XVII век и остават верни на никонианската РПЦ, а чиновническият Петербург е опора на монархията и дворянството, но и там работническата класа е внос от Централна Русия! Донбаските и криворожки мини и фабрики, петербургските военни заводи по начало гъмжат от преселени от Москва, Нижни Новгород, Перм и Екатеринбург разколници. Именно затова Донбас, Запорожие, Днепропетровск, Харков, Одеса са исторически великоруски, а не украински. Местните селяни не искали за нищо на света да работят по мини и фабрики. 

 

Дали скоро ще видим нещо подобно и за историята на българския народ и българския социализъм? Между българското богомилство и руското хлистовство например има толкова общо. Но за стане това, трябва да се откажем от агитпроповския партизански подход към историята и да се заинтересуваме от нея наистина. Тя е интересна и сама по себе си, не само като агитпроповски преизборен аргумент. Децата в училище усещат това и го обичат! 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

56 коментар/a

моята дъщеря е на 10 г., синът ми е на 20 г. ... и двамата на 30.06.2019 в 14:49
знаят всичко за миналото ни, говорят руски език и обичат Русия, а любим герой им е Чебурашка... келешчева да си се мъчи, учителите по "История на България", буквално прескачат простотиите писани от такива като нея :D Луд умора няма - само се поти! Най-хубавите ми години бяха през прословутия ви "лош комунизъм" ;) майка ми все повтаряше през 90 те>: "ние си поживяхме добре, но вие никога няма да живеете повече така", а тя помни и едни времена близо до днешните с бирниците и яйцата... та така, права излезе!
kkk на 30.06.2019 в 15:11
По-тъпо от марксизма комунизма няма. Добре че свърши. Другарите сами стигнаха до тоя извод и сами взеха курс към реставрация на режима отпреди 9ти септември. Така наречения народ може само да гледа тъповато и да се почесва , но ще върви посрушно накъдето го подбутнат другарите, може и да подбляват някои за социализма ама такъв няма да има. Кой ще го въдвори? Путин? Той е за капитализъм и империализъм, социализма е грешка на разтежа за него.
Отговорен на 30.06.2019 в 15:15
Историята е странна птица. Винаги зависи кой я пише и точно затова е добре да стъпва на измерими и ясни количествени характеристики. Проф. Иван ангелов не е послъгал. Той не твърди, че сме пили по литър мляко на ден и сме думкали по 100 гр. захар. Само констатира колко сме произвеждали. При това данните са от ООН, СБ, МВФ. Редно е да се каже че привеждането на БВП (от 1988г) през паритет на покупателната способност към 2017 г, еднозначно сочи, че преди година и половина България е произвеждала с около 9% по-малко. За последните 30 години, обаче, има драстично изменение на структурата на БВП. Твърдо над 70% се пада на сектор "услуги", докато в края на 80-те е обратното. Развитието на една страна и обществото и е правопропорционално на технологичното и и производствено развитие. "Сервиза", услугите могат да те направят като Хаити, може да заприличаш даже на Малдивите, но няма да те приближат до Германия, Япония, Швейцария, Южна Корея. Наскоро в този форум се споменаваше книгата "Свидетел на историята" на инж. Пехливанов. Който си е дал труд да я прегледа няма как да не се ужаси. Ако за 30 години (след 1950) се строят хиляди (!) заводи то в последните 30 години ние закрихме почти всички от тях. Родината ни се напълни с юристи, икономисти, меринджейчовци и маркентиголози. Да не говорим за тълпите социолози, политолози, европеисти и журналя. Къде са инженерите, техниците, майсторите?? Тези които всъщност създават богатството на нацията !? Историята е добре да е честна и обективна когато описва такъв тип фундаментални процеси. Ако е такава то децата ни ще знаят не на кой батко са му по големи мускулите, а защо хилядолетната им нация губи 30% от популацията си за 30 години. Ще знаят и какво да искат и за какво да мечтаят. Ще са имунизирани срещу пропаганда от всякакъв вид и тип. Ще са свободни хора в смисъла в който ние, младежите от края на 80-те мислехме, че сме длъжни да бъдем! Но се осрахме, предоверихме и в това няма нито червено нито синьо. Бяхме деца, които ненавиждаха пропагандата и се качихме на махалото. Така погледнато, келбечевата, христов с неговата си ниша за съществуване и прехрана са ми ... ясни и безразлични, докато си пъшкат в нишовата кочинка.
Спомени, спомени... на 30.06.2019 в 15:18
Ако си работник, дошъл от село, получаваш ведомствен панелен апартамент, ако си гражданин, чакаш. Ако си шофьор на автобус, получаваш повече от професор. Ако работиш с пари, келнер, бензиностанджия, месар, особено барман, за последното се кихаха по няколко хилядарки на началниците, си от елита. Ако имаш пари, купуваш си номер за Лада на двойна цена и после кой като тебе, продадеш ли я, взимаш повече отколкото за нова. Добре беше и да се уредиш на работа в Азия или Африка. Не си получаваш доларите, а само част и то в бонове, но корекомите са отворени за теб. Тогава можеш да си купиш и телевизор без чакане, дънки Rifle, уиски VAT 69, Тоблерон за децата и вместо ресто Тик так. И да си селянин не беше лошо, ако си работлив. Лошо беше да си интелигент, плащаха малко, не и ако си от творческата интелигенция. Но там беше голяма конкуренцията. Но когато докарваха нови книги в книжарницата, опашката разграбваше само западните автори. Понякога продаваха Агата Кристи в комплект с партизански спомени. Хубаво беше да си естраден изпълнител. Щурците изпяваха няколко български песни и после забиваха кавъри на големите, публиката идваше за тях. Западните филми, западната литература бяха върха заради идеологическата цедка, не се пускаха всички боклуци оттам, като днес. Есенес продаваха дини по тротоарите, струпваха ги на камари. Руснаци се чудеха, че през нощта никой не ги пази, да не ги откраднат. Слънчев бряг беше прекрасен курорт. Нямаше запустели ниви. Нямаше автомобилни задръствания. Нямаше графити. Нямаше чалга, но когато дойде някой от Сърбия да пее, пълнеше стадионите. Милицията стрижеше дълги коси. Ех, какви времена!
Радио Носталгия на 30.06.2019 в 15:23
За соца от първа ръка имат право да говорят само хора , които са живели по онова време. И са имали осъзнати спомени. Младите са напълно зависими от това с какво ще ги облъчат... Така че докато сме живи ще разказваме. Пък после да става каквото ще , и без това българите ще изчезнат. Много важно какво ще мислят малцината за епохата на Социализма. Българският социализъм дойде на вълната на победния поход на Червената армия. Той не беше собствено дело но имаше широка подкрепа сред народа. На 9/9 1944 голямата част от народа викаше "Ура" , радваше се и искрено вярваше че идва по-добро бъдеще. Бъдещето дойде и то бе силно идеологизирано. За някои хич не беше по-добро. За мнозинството то даде шансове , такива каквито хората са нямали преди. Образование , кариера , живото немислим преди 1944. Стига да не си враг на Новото. Комунистите със своята идеологизирана икономика направиха за 20-30 години България сериозна икономически развита страна. Вкараха ни в 30-те най-развити страни в света. Факт. Хубаво или лошо беше онова време ? Каква оценка да му дадем ? Имаше хубави неща. Имаше и големи простотии. Хубави неща бяха усещането за прогрес и развитие напред ! Стремежът за равенство сред масите , чувството за социална справедливост.Сигурността !Хората си оставяха жилещата отключени , или с ключ под изтривалката. Хората живееха в постоянни гостувания , софри , приятелски пътувания из страната. Имаше изключително качествено образование !! Здравеопазването беше безплатно. Хората влизаха в болници за по месец , безплатно , да се "полекуват" , на практика като в санаториуми... Нямаше глад , разнообразието от храни не беше голямо , имаше чести дифицити ту на една , ту на друга стока. Но това което се продаваше беше на едно средно гарантирано то Държавата качество /БДС/ -Нямаше ментета ! Имаше многобройни цивилни агенти на Държавен Контрол , които всяваха респект...Нямаше наркомании , нямаше масова проституция. Българските курорти имаха човешки вид и се ценяха високо от чужди туристи , както от соцлагера , така и западни..... Лошите неща ? Липсваше свобода на изказа. Политическите вицове се разказваха само в къщи. В колектив можеше да попаднеш на "ухо" и да имаш после проблеми... Нямаше свобода на пътувания в чужбина. Ходене на Запад само с конкретна цел /турне например/ и с одобрение на партийния кометет. Соца беше епоха на технокрацията , стимулираха се специалисти от всички сектори , за дъ върви икономиката напред. Но над едно определено ниво в йерархията , за да продължиш израстването в кариерата , трябаше да станеш партиен член. Иначе таванът обикновено беше "главен технолог" или "заместник директор". Макар и не такава както в СССР , и у нас имаше цензура в изкуствуто и културата. Стимулираха се определени направления , други бяха обявяване за "упадъчни". Хората не се оставяха сами да си съставят мнение. и т.н. и т.н. Какво изрази народа през 1989 след пак дошлата от вън Промяна ? Отново я посрещна с надежда и кратковремене възторг. Митингите на 17-ти ноември 1989 и през юни 1990 преди първите избори бяха грандиозни прояви на спонтаните чувства на хората... Какво стана после всички знаем. Къде сме сега ? НА КУЧЕТ В Г.ЗА !!! Ако днес , 2019 има носталгия към онова време , към социализма , то не е защото сме забравили всички лоши неща от онова време. Носталгията идва от ужаса на българското настояще и неизбежните сравнения. Съборихме къща , за да вдигнем барака. Прогонихме си населението. Съсипахме икономиката и селското си стопанство. Образованието бълва дебили. Здравеопазването е мародерство. Моралът е нула - огромни маси от младите се прехранват с наркодилърство и зле камуфлирана битова проституция. Човешките взаимоотношения са отвартителни. Социалното разслоение е огромно. Страната ни е екологично бунище ... Всичко това поражда тази носталгия по соца , която при една нормална държава не би трябвало да съществува. И в заключение , българинът е болезнено фиксиран в миналото си. Той не гледа настоящето , още по-малко в бъдещето. Това е обяснението.
Спомени, спомени... на 30.06.2019 в 16:05
Да отидеш на екскурзия, да видиш свят си беше мечта. Най-лесно се ходеше в Съюза, Москва, Ленинград, Киев. В Москва Кремъл и мавзолея, в Ленинград дворците, в Киев Великата Лавра. По-малко в соцлагера. Повечето носеха нещо да продадат, коняк Слънчев бряг например, обменяха малко пари. Много трудно се излизаше на Запад, не пускаха всички. Във Виена се ходеше на Мексико плац, в дюкянчетата там имаше боклуци на добра цена, а можеше да си продадеш и стоката от дома. На тези екскурзии голяма част от хората бяха от ДС за всеки случай. Магазините повече се разглеждаха, супермаркетите бяха като рай на изобилието, нищо общо с нашите, където на цяла редица имаше един вид олио, а на другата сол. От Съюза всички си носеха парни ютии, от ГДР обувки Саламандър, много хубави. От Румъния кафе и какао, когато изчезнаха у нас. Румънците умираха за българско БТ, руснаците питаха за дрехи и маратонки. Дрехите в соцлагера общо взето не струваха, у нас шиеха по-добри, само в ГДР имаше магазини Екскуизит, там имаше стока като на Запад.
Отговорен на 30.06.2019 в 16:19
Спомен след спомен и аз пак питам - като беше толкова отвратително и имаше банани само за Коледа (когато идваше дядо Мраз) защо народонаселението се увеличи от 6 на 9 милиона. Защо като пуснаха банани целогодишно, спряха опашките в Мототехника за лади и пред ЦУМ за цветни телевизори, същото народонаселение стана от 9 на 6 милиона??!! Защо тогава имаше опашки в книжарниците и ни работеха с пакет "Галактика + биографията на Брежнев", а сега даже Винету не четат ??? В интерес на истината, по книжарниците идваше много преводна литература, но в "руските" книжарници ( на Славейков и Раковска в Сф беше най-голямата). Очеизвадно, на българина му трябва още нещо, освен идеята да е фабрика за л.йна (консуматорче)!
До Радио Носталгия на 30.06.2019 в 16:21
Абсолютно точно! Превърнаха България в бунище!
банани по Коледа на 30.06.2019 в 16:22
А сега не купувам банани, защото са ГМО - все едно пак няма.
Отговорен на 30.06.2019 в 16:25
Спомени, спомени... на 30.06.2019 в 16:05 : И след като се прибере от екскурзия, българина хукваше петък (след работа), събота и неделя да строи вила, на място купено с договор (не нотариален). Събираше приятели за биене на плоча, зидане, мазане и лаф за това какво е видял на ул Ракоци в Будапеща и какви дънки и фанелка е купил на детето. Някои ходеха с мотоклуб защото даваха повече "валута". Да така беше.
Радио Носталгия на 30.06.2019 в 16:53
Най-често се ходеше на екскурзии в СССР , да ! Съюза ни изглеждаше в сравнение с НРБ сива дупка , а България наистина "земен рай" ! У нас и храната беше в пъти по-хубава , и свободния дух в повече , и дънки носехме , а рускините напираха да ни ги свалят и да ги купят ! И маратонки носихме /"Ромика"/ , а те нямаха... За сметка на това имаха магазин "Тыше мелочей" от където задължително трябваше да се върнем със сглобяемо транзисторче , въдици и бутилка с патрончета за правене на газирани сокове. Румъния може и да е имала кафе и какао , през 80-те Румъния беше катастрофа. От двете страни на влаковете сополиви деца протягаха ръце за дъвки или бонбончета ! Гледахме и се чудехме ! И плюехме в пазва , колко е добре у нас ... НРБ имаше страхотна по сравнение с днес ЖП мрежа - евтина и всеобхватна ! София-Пловдив за 4 лева , експреси , бързи влакове , пътнически ... София-Варна с нощния експрес в спални вагони. Сутринта се във Варна , на обяд си на плажа ! Имаше вътрешни полети на БГА Балкан - София-Пловдив /да , да , до Графа.../ , София - Русе , София - Горна Оряховица ...Дори Пловдив-Варна /20 лева билета с Ан 24/. Имаше и автобусна мрежа навсякъде , но хората предпочитаха влаковете заради по-ниските цени и възможността за социални контакти , четене , плетене , игра на карти... Огромни маси от хора пътуваха с влакове до работните си места /"работническите влакове"/ - ползваха карти. София-Перник , Пловдив -Чешнигирово /военните/ , около Димитровград. БДЖ беше символ на масовост , сигурност , стабилност. Нещо като изгрева и залеза на слънцето... Бананите ? Е , банани масово нямаше. Пускаха за празници. Ако толкова държиш на банани - имаше всеки ден и редовно в т.н."показни магазини". Винаги с опашка от десетина човека. По-често имаше портокали , по едно време ни заляха с кубински. Жилави и не много хубави. Кафето беше дефицит , особено "Нес". В махалата се пиеше "Инка". Ако търсиш нес , поръчваш на някой от Кореком да ти купи с долари. Всичко можеше да се купи от кореком , цяла епоха курсът на черно беше 1/2 , 1/2,5 и после "заспа" на 1/3. Почти до 1989... Периодично въвеждаха т.н."бонове" , които притежателите на валута трябваше да имат за да пазарят от Кореком. Така уж да се бори черната борса. Хората му намираха цаката -купуваха долари и ги даваха на някой с право , който им купуваше от Кореком това което им трябва. Други дефицитни неща можеха да се поръчат на тир-аджиите, но с внимание ! Повечето бяха ченгесари...
Ееееееех на 30.06.2019 в 17:02
Колко хубаво беше! Всичко беше хубаво, защото не ни заливаше отвсякъде! Даже циците и голия крак бяха по-хубави!
Helleborus на 30.06.2019 в 18:05
Носталгията по социализма е нещо като носталгията по затвора, където затворници пуснати на свобода, отиват и чупят витрина, за да ги върнат обратно, където да им се осигури храна, легло и медицинска помощ. Това, че вегетират като скотовете в обора не им пречи. Навън трябва сам да си осигулиш всичко. Но не знам за какво е тази битка в България точно. Руснаците се отрекоха тотално от комунистическия си режим, дори пуснаха слуха, че руските евреи са им го причинили и те, руснаците, не са виновни. Може би защото не искат да се извинят за този погром над половин Европа. Сега Русия се е хванала за православието (имперското) и дума не дава да се издума за комунизъм. Всички бивши комунистически държави са напуснали една по една този режим и не се борят да се връщат обратно в него. За какво, обаче, се борят социалистите носталгици в България, става страшно да си помислим, нима те еднички в целия свят не се наиграха, не мирясаха? България навремето е била най-прогресивната държава, учител на народите, просветител, откъде точно тук, толкова зависими, тесногръди и ограничени хора... дано са просто тролове. Направо не мога да повярвам, че се коментират неуредиците в демокрацията, докато се демонстрира носталгия по комунизма. Ако хората преобладаващо са били такива, чакащи нещо да се случи отгоре и наготово, то по-добро обяснение за батака у нас, аз нямам. С такива хора - толкова, битието на човека е проекция на мисленето му.
Спомени... на 30.06.2019 в 18:19
Тираджиите разбира се, бяха ченгесари. Имаше и такива, дето направо живееха в Австрия, Евротранс май беше компанията. Тия. Дето пътуваха на Запад и през Югославия носеха плочи, тука ги записвахме на магнетофони. Банани всъщност имаше, в по-големите градове в показните магазини по 2 лева. Хората обаче чакаха да пуснат по 1.20 на обикновените. По едно време кафето беше само виетнамско, а портокалите наистина кубински по 90 стотинки, кисели и с твърда кора. Инка беше от цикория май, полско. От Полша внасяха и парфюми, както и полски Фиати, бяха по-скъпи от Ладите, но се чупеха бързо. По едно време внесоха и Рено 5 от Иран, те пък се потрошиха за година време. В ГДР произвеждаха хубава електроника, но не я изнасяха, у нас се продаваше съветска. В руските книжарници имаше книги, каквито в Москва не стигаха изобщо до щанда. Галактика я печатаха на вестникарска хартия с едни дребни букви, само корицата лъскава. Най-луксозни бяха съчиненията на др. Живков. А не бяха и скъпи. Понякога през страната минаваха ливанци с огромни американски коли, всички се събираха да ги гледат, когато спрат. После дойде времето на пътуващите към Индия за дрога хипари с бусове Фолксваген и на турските гастарбайтери с претъпкани коли и огромни денкове на покривите. Когато идваха у нас, рускините раздаваха значки на децата, техните отговорници се опитваха да ги опазят от българите, щото дружбата си е дружба, ама от друга страна... Нямаха успех обаче. Който беше отишъл в Съюза да учи или на работа, често се връщаше с жена. После се сдобиваше и с руска тъща. Поляците търгуваха здраво, газовите котлончета вървяха добре. Германците понякога се опитваха да избягат през граница.
Helleborus, тролче! на 30.06.2019 в 18:25
Не обиждай българина с глупаво сравнение! И си свери часовника: на фона на растящия контраст между големите руски градове - най-вече Москва и Петербург, сред руснаците има масово недоволство по повод социалното неравенство и растяща носталгия по соца! Чети от време на време и руска преса, за разнообразие, че да не се излагаш! И за сведение - такова е положението и в други страни от бившия соц - на първо място Източна Германия!

Напиши коментар