Сърбия е основният проводник на руското влияние на Балканите, защото винаги е било така. Сърбия е главният борец с руските технологии за „хибридни войни“, защото винаги е било така. „Двойното мислене“ отдавна е обичайно състояние за Сърбия.

 

Президентът на Сърбия Александър Вучич

 

На 20 ноември в Сърбия избухна шпионски скандал, провокиран от публикуван в интернет запис, нв който помощникът на руския военен аташе, Георги Клебан, предава пакет, вероятно с пари, на неизвестен сърбин. На пресконференция на 21 ноември президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че получателят на пакета е бивш сръбски разузнавач, но тази история по никакъв начин няма да повлияе на добрите отношения между Сърбия и Русия. Самият Клебан напуснал Сърбия още през юли тази година, поради изтичане на мандата му.

 

Историята с руския шпионин, чието развитие наблюдавахме в продължение на една седмица в сръбските медии, беше предназначена не за сръбския и за руския, а преди всичко за западния зрител. Нейната цел бе да направи добро впечатление на представителите на западните централи в Сърбия, които от години се тревожат, че влиянието на Русия в страната расте и че Русия само гледа как да ги изхвърли от Сърбия, а след това и от Балканите. Този всъщност незначителен епизод се възприе от Запада като първокласен дипломатически скандал. В същия смисъл и сръбските медии го определиха като събитие от първостепенно и принципно значение. При това, прави впечатление, че проправителствените медии даже изпреварваха опозиционните, като бомбардираха читателите с новини за развитието на скандала, с пресконференциите на президента Вучич, заседанията на Съвета за сигурност и т. н. А в същото време зад гърба им сръбските власти намигаха на руснаците, демек "всичко е наред, ребята, това е само театър, шоу и въобще няма да повлияе на нашите отношения". По такъв начин

 

Вучич за пореден път демонстрира забележителния си талант да седи на два стола.

 

От една страна, контролираните от властите медии раздуха незначителния инцидент до глобален мащаб, а западните „приятели“ на Сърбия получиха доказателство, че сърбите оказват съпротива на „руската експанзия“ и водената от руснаците „хибридна война“. От друга страна, главната фигура в шпионския скандал, помощникът на руския военен аташе, още през юли беше напуснал Сърбия и то защото му беше изтекъл мандата, а не като заподозрян в шпионаж. По такъв начин, като оставим настрана медийния шум, инцидентът не доведе до някакъв реален резултат. Никой не беше депортиран, нямаше размяна на ноти, не се чуха и някакви взаимни обвинения. Липсата на конфликтност в този инцидент позволи на Русия да твърди, че е изправена пред поредната провокация на западните специални служби, а отношенията между Сърбия и Русия никога не са били толкова близки, колкото в този момент и никой не е в състояние да ги развали.

 

Така американците получиха своята истина, руснаците също, което напълно устройваше и едните и другите,

 

а най-доволен, разбира се остана Александър Вучич, който не за първи път, вместо реално, конкретно сътрудничество, предложи на сръбските партньори някакво цирково шоу. Това обаче устройва и сръбския народ, с който Вучич играе своего рода постоянна игра на дама, в която вече е постигнал върховно майсторство.

 

Трябва да кажем, че днес Сърбия се намира в авангарда на глобалния политически тренд, което място се отнася в частност до така наречената „пост-истина“ (post-truth). Този термин влезе в широка употреба след референдума във Великобритания за излизане от ЕС и президентските избори през 2016 г. в САЩ, чиито резултати шокираха демократичната общественост. Никой не може да обясни смислено какво е това „пост-истина“ (сигурно, истината за пост-истината, именно това е пост-истина), но всички активно използват този термин. Накратко, става дума за това, че в условията на информационното пренасищане, в бързия поток от безкрайно разнообразна информация,

 

самото понятие истина изгуби смисъла си.

 

По-рано, все пак пропагандата се базираше на реалното положение на нещата, а днес неприятната и неизгодна истина безжалостно се отсича с „бръснача на О̀кам“. Политиците и държавните лидери в целия свят се опитват да използват активно „пост-истината“ като инструмент, но на никого не му се получава, защото за тях „пост-истината“ не е нищо повече от още един способ да докажат своята правота и да изтъкнат грешките на опонента си. В крайна сметка, като „пост-истина“ се подразбира съществуването на множество различни истини. Левите имат своя истина, десните и те имат своя, радикалните еколози също си имат някаква истина, привържениците на конспиративните теории също имат своя истина и религиозните фундаменталисти имат такава. Вече не съществува законът на Аристотел за „изключеното трето“ (един от трите основни закона на логиката, б. пр.), когато от две съждения за едно и също нещо , едното е истина, другото задължително не е истина и трето истинно положение няма. Сега, колкото са съжденията, толкова са и истините.

 

Сбогом, класическа линейна логика.

 

И между тези множество истини няма никакъв луфт, никаква неутрална полоса, няма възможност за дискусия и компромис. В годините на Студената война, когато истините бяха само две, се запазваше възможността да бъде постигнат компромис, а сега, в епохата на множество истини, никой не е съгласен да направи компромис. Тоест „пост-истината“ подчинява съвременните политици, лишава ги от свободата да маневрират и ги прави слепи роби. И само президентът на Сърбия Александър Вучич успя да превърне „пост-истината“ в оръжие и да го използва за целите си.

 

За Вучич по принцип няма истина и неистина.

 

По-точно трябва да кажем, че за него истина е това, което му е изгодно в даден момент, а всичко останало не е истина. Истината не е една, и не са две или десет, те са толкова, колкото му трябват. И с всички тях Вучич жонглира виртуозно, променяйки своята позиция даже не по няколко пъти на ден, а по няколко пъти в едно свое изказване. Например, в момента е туркофил, а след малко ислямофоб. Още не сте успели да се обърнете, а той вече е германофил призоваващ за преразглеждане на резултата от Втората световна война… Стоп, почакайте! Той вече не е германофил, той е югославски антифашист, четник. Не, извинете, вече не е четник, сега е партизанин при Тито. Ако ви се е сторило, че е русофил, хвали руските ракети и прочее руски оръжия, разсъждава за великата дружба между руснаците и сърбите, това действително е така. Но не бързайте да се радвате. Докато вие се радвате, той вече не е русофил, той е евро-бюрократ, който ругаещ изостаналостта на сръбския народ.

 

А какво пророкува Вучич за Косово?

 

Отначало размахва сабята и твърди, че никой няма право да унижава Сърбия на нейната изконна територия“, а след това, практически без някакъв преход (на него не му трябват преходи), започва да разсъждава за „митоманията“ на сърбите, които живеят в реалността отпреди 600 години, а не в днешния ден. Често се случва така, че Вучич се обръща на 180 градуса в процеса на изговаряне на едно изречение. В началото на изречението започва да говори един Вучич, а завършва вече друг. Вучич е властелинът на „пост-истината“, а гражданите на Сърбия са послушният обект на неговите манипулации. Всички те, и тези, които обичат Вучич, и тези, които не го обичат, са сигурни, че именно техният Вучич е единственият, истинският, а останалите са фалшиви. Патриотите, които обичат Вучич, са сигурни, че той казва истината, когато обещава да отстоява до последно Косово. Патриотите, които не обичат Вучич, са сигурни в точно обратното - че той е предател, след като обвинява сърбите в „митомания“. Западняците, които обичат Вучич, са убедени, че думите му за неизменния курс на Сърбия за присъединяване към ЕС са истина, а всичко останало е информационен шум. А, западняците, които не обичат Вучич, смятат, че го интересува само сближаването с Русия и Китай, а всичко това, което говори за ЕС, са лъжи.

 

Ако се опитаме да намерим някакъв литературен първообраз на Вучич с неговото „нелинейно“ разбиране за истината, то на първо място, веднага си спомняме, разбира се, за Джордж Оруел и неговото „двойно мислене“. „Двойното мислене“, е способността да се придържаш към две противоположни убеждения. Не да представиш черното за бяло, а бялото за черно. Това е дреболия за деца от детска градина, банална диалектика. „Двойното мислене“ се състои в това, че няма нито черно, нито бяло, защото черното едновременно е и бяло, а бялото едновременно е и черно. Войната е мир, свободата е робство, незнанието е сила. Океания е в съюз Евразия срещу Остазия (Остазия е измислена страна от романа на Оруел „1984“, б. пр.), защото винаги е била в съюз с Евразия. Но едновременно с това тя винаги е била и в съюз с Остазия против Евразия. Сърбия е главният проводник на руското влияние на Балканите, защото винаги е било така. Сърбия е главният борец с руските технологии за „хибридни войни“, защото винаги е било така.

 

Така Сърбия при Вучич е страната на победилото „двойно мислене“,

 

а сръбският президент владее техниката на „двойното мислене“ не по-зле от прословутия „Голям брат“. Важно е да се разбере, че Вучич не създава илюзии и не симулира. Всички негови едновременно съществуващи истини са живи, пълнокръвни и истински. За Брюксел една истина, за Москва - друга, за Вашингтон - трета. Сърбия в действителност укрепва военното си сътрудничество с Русия, купува руска военна техника, посреща Путин като национален герой и влиза в Евразийския митнически съюз. В същото време разобличава руски шпиони, подписва споразумения за партньорство и логистична подкрепа с НАТО, участва в съвместни учения с Алианса за борба с „хибридните войни“ и редовно провежда „Седмица на НАТО“ в Белград.

 

Тук трябва да кажем и няколко критични думи по адрес на сръбския народ.

 

„Двойното мислене“ на Вучич е действено, защото устройва всички в Сърбия. Всеки народ има такива управници, каквито заслужава. Сърбия не успя да се определи със своя визия за бъдещето си. Стремейки се едновременно и към Изтока, и към Запада тя си заслужава Вучич, заедно неговите съмишленици, същите хамелеони като него. На финала в романа си „1984“, Оруел пише: „Ако искате да видите образа на бъдещето, представете си ботуш, който вечно тъпче човешко лице“. Трябва да запомним, че ботушите могат да бъдат различни, както и лицата. Някого ботуша го тъпче жестоко, а друг по-слабо, някой понася по-леко ботуша, а някой по-тежко. Готовността на сърбите да се самозаблуждават и неизбежно произтичащата от тази самозаблуда автоцензура направо е страшна, а още по-страшна е готовността на цялото съвременно човечество за реконструкция на реалността. При това, ако вярваме на Оруел, веднъж стъпило на пътя на „двойното мислене“, човечеството е обречено да следва този път вечно. А в политически смисъл, какво е вечността? Дали срокът на пълномощията на Мило Джуканович, който е на власт в Черна гора от 1989 г.? Не, това е нещо много повече. Вечността настъпва тогава, когато на смяна на Вучич, на власт в Сърбия идва друг подобен „жонгльор с истината“. Засега нямам причина да мисля, че това няма да е така. Защото „пост-истината“ и „двойното мислене“ устройват всички в Сърбия.

 

Авторът Никола Танасич е зам.-главен редактор на списание „Нова сръбска, политическа мисъл“. 

             

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

Още от категорията

15 коментар/a

Сърбите при Тито на 03.12.2019 в 06:25
бяха против сталинизма и бяха репресирани всички сталинисти в Сърбия, Но бяха репресирани и всички, които се обявяваха за българи в Македония. Наричаха българите южни сърби, а сега се мъчат да направят българите в Македония македонци, като налагат идеята за македонизъм. И политиката им е винаги срещу България, като според Грошанин - бивш сръбски вътрешен министър още от 1860 година - Сърбия трябва да се разшири за сметка на България чак до Ловеч.
На снимката на 03.12.2019 в 08:29
Вучич не си ли е сложил червило? Че там и двамата с премиера на два стола седят.
Въпрос на 03.12.2019 в 10:30
А какво предлага авторът - протестиращият по белградските площади Танасич? Впрочем, той от кои протестанти е - от прозападните или от проруските, защото и там е голям буламач, т.е. и протестантите се опитват да седят на два стола...
постхуманоид на 03.12.2019 в 10:37
На едно място авторът правилно е загатнал, че дойдат ли времената на пост-истината, миналото (като култура и традиционност) пиши го бегало... В това донякъде има и нещо хубаво, защото досега тъкмо традиционното, създавайки ни опасни илюзии, че спасението ни зависи от някой друг/нещо друго, низврегваше древното. Ако ще възкресяваме, трябва да възкресим древното като чисто божие творение - и извън фантазмите за история, еволюция и прогрес.
observer на 03.12.2019 в 11:35
Сърбите са обречени да седят на два стола исторически. От една страна са съседи от векове с католици и мюсулмани, хем наглед един народ, хем се броят за различни, а такива най се мразят, та търсят в Русия покровител и съюзник, от друга страна Европа, пари, лукс, изкушения всякакви и някак ги влече всичко това. То и руснаците винаги ги е влечало, от Петър първи и Ленин, та до на днешните политици децата, че и нас българите също, само бай Ганьо да си спомним стига, та работата е ясна. Сърбите обаче са по-тежък случай. Цяла световна война почна заради тия сърби, че и няколко империи се разпаднаха. Че и себе си разпаднаха накрая, без никаква полза.
Бял негър на 03.12.2019 в 11:40
Е, и? Много думи за извод който се налага от само себе си: - Вучич е типичен политик усвоил прийомите на модерните западни политици. Разликата е, че гледа интереса на Р.Сърбия и верността към Русия, докато първообразите - кланово-корпоративните си и основно на хегемона им САЩ, интереси.
Ние българите, само като чуем думата `Сърбия на 03.12.2019 в 14:36
Веднага трябва да си слагаме една голяма обица на ухото и да сме готови да отвърнем на удара. Защото от Сърбия до сега не сме видели добро.
Борисович на 03.12.2019 в 16:56
Нищо ново- още от Титово време, дори и от 1943-45г. лафа беше истина- дай ляв мигач и завивай надясно. Няма ли един наш Танасич да напише нещо за истината и каква е пост-истината на нашият канцлер Борисов, сигурно е много постна.Дружгата елементарна истина е че в Сърбия и Македония напр. всичко е по.евтино отколкото в Б-я и 80% от населнието още тъжи и мечтае за нов Тито и Югославия.А ние се въртим в една осморка с вдигната ръчна спирачка.
Борисович, друже, на 03.12.2019 в 20:31
Че е по-евтино - може, ама провери ли колко са им пенсиите и заплатите? Те и в Русия си мечтаят за кръволока Сталин /понеже и от руснаци и от сърби успяха да направят едни болни народи/ АМА ЩЕ СИ ОСТАНАТ САМО С МЕЧТИТЕ. Всички останали републики на СФРЮ се чудеха кога по скоро да се изтръгнат от сръбската прегръдка. Дори войни водеха. И накрая успяха.
observer на 03.12.2019 в 22:04
В Сърбия е по-евтино, в Турция е по-евтино, а във Венецуела е най-евтино. Пък в Норвегия е скъпо, та скъпо. Затова се гледа покупателната способност на гражданите. Другото е от обменните курсове.
anonimen robot на 04.12.2019 в 00:05
"Сърбия е основният проводник на руското влияние на Балканите, защото винаги е било така." *** Syrbiq vinagi e bozala ot dve maiki. V edin moment na mashtehata obache i pisna i pokaza na syrbiia kakavo se sluchva s neverni dyshteri. Sega, kato se smeni imeto na mashtehata, kakvi li shamari shte otnese nevernata shterka? Zhalko samo za dneshnata i maika deto mai zabravi, che ne viarva na sylzi.
Борисович на 04.12.2019 в 09:27
Абе друже френд, я ми изплюй с какво в нашата татковина не родина е по-добре от Сърбия или македония например след 30г in transit, преди тях Югославия ни беше като т.н. Запад докато не й приложиха най-старата доктрина- разделяй и владей- Тито беше хърватин което е в Бг да си шоп и то католик, босняка е сърбин макар и опомачен 1/2.............войни водели! с активната намеса на Биг Брадър и съюзници. Е македонците си имат албанците, а ние комшиите на югоизток, но продължаваме да ходим с автобусни екскурзии на пазар във вардарско,Пиротско-нишко или Одринско-Цариградско така че ако не слушкаме и папкаме Някой може да реши да ни приложи югославският опит. Нещо за "превода" на Под игото, македонците не са ли го превели на "македонски"!?
observer на 04.12.2019 в 11:36
Никой нямаше да ѝ приложи на Югославия “разделяй и владей”, ако сами не бяха я подкарали по тоя път. В началото същите тези бяха против, особено Буш баща. Сигурно са смятали югославяните за едни от своите, все пак десетилетия се бяха дръвчили на руснаците и получавали долари и марки за награда. Пък и те същите я бяха конструирали като държава от парчетата разпаднали се империи. Просто взаимната омраза надделя. То и за Втората световна война сърбите се гордееха, как са се били срещу нацистите, само дето нацистите са били хървати и бошняци. Имаха даже едни есесовци с чалми, от Босна, чисти арийци.
Мери на 04.12.2019 в 12:14
По-добре на два стола, може и на три, отколкото на нито един.
то обикновено се случва на 04.12.2019 в 18:31
от два стола та на земята. Сърбите като ходеха чегъртаха с носове небето. Ама малко ги приземиха.

Напиши коментар