Съединените щати, Англия и Франция нанесоха ракетен удар по Сирия, но така че последиците да бъдат чисто символични. Бяха атакувани само три цели, които не е ясно доколко имат отношение към производството на химически оръжия, но е сигурно, че тяхното унищожаване не накърнява ни най- малко военния потенциал на Башар Асад. Сиреч, ударът няма да промени на пръв поглед нищо от случващото се в Сирия.

 

 

Освен ако режимът там не бъде обвинен в нова употреба на химически оръжия, да му бъде наденат окончателно образа на „рецидивист“, което ще позволи на Вашингтон, Лондон и Париж да убедят собствените си общества, че палиативните мерки са неефективни и трябва да се търси цялостно решение, което включва свалянето на Асад. Вариант, който е крайно рискован, имайки предвид укрепналата военна сила на режима и наличието на ирански и руски сили в района. Които дори и ако бъдат неутрализирани, това няма да избави Запада от други две изпитания: трайно ангажиране с още една конфликтна точка и посрещането на нов имигрантски поток към Европа.

 

Ако изключим подобен сценарий, смисълът в проведената операция трябва да бъде търсен във вътрешнополитическите напрежения, съществуващи в Америка, Англия и Франция, както и в опита на трите да възпрепятстват руските геополитически амбиции. И в този смисъл интервенцията достигна определени цели.

 

На първо време, тя отклони вниманието от вътрешните провали на Тръмп, Мей и Макрон. Вместо медиите да се занимават с въпроса дали първият е плащал на проститутки, дали втората въобще е наясно какво се случва с Брекзит, а третия е изправен пред значително обществено недоволство с предлаганите промени на пазара на труда, тримата влязоха в образа на борци срещу един азиатски деспот, използващ химически оръжия срещу собственото си население. 

 

Да се артикулира образа на външния враг или опасност, за да се заздрави вътрешно едно управление, е трик, стар, колкото самата политика. Опасността днес е обаче от прага на неговото прилагане и мащаба на въздействието му. Ако едно управление се опитва да преодолява всяка криза чрез външна агресия, то превръща външната си политика в производна на един политически рефлекс. Което крие огромна опасност, защото по същество се зачерква дипломацията, а тя е все още най-важният инструмент на мира.

 

От друга страна, обществото не може безкрайно да бъде заблуждавано посредством един и същи похват. В него трябва да се влива или все по-нарастваща доза дезинформация, или външната агресия да добива все по- широк обхват. В този смисъл военната операция не изпълни своята роля. Тя нито убеди противниците си, че в Източна Гута е използвано химическо оръжие, нито задоволи поддържащите интервенцията от гледна точка на резултатите. Сякаш предназначението й бе да се превърне във водещата новина за деня и нищо повече. А и позволи на Путин да се измъкне от ситуацията. След като началникът на руския Генерален щаб, а след него и цяла плеяда от политици и общественици предричаха руски отговор на евентуална западна намеса в Сирия, нейната липса се оказа леко конфузна. И можеше да се направи извода, че както през 1999 г. Елцин наблюдаваше безпомощно бомбандировките над Югославия, същата роля изигра и Путин днес. Което щеше да е катастрофално резюме за управлението му, тръбящо наляво и надясно, че е възвърнало международния престиж на Русия. Но тъй като западният удар се оказа крйно ограничен, лесно руските медии наложиха тезата, че той е бил толкова незначителен, че не е заслужавал достоен отговор.

 

Но това, което накара сегашното изостряне на сирийската криза да добие характеристиките на детонатор за Трета световна война, освен търсещите сензацията медии, е усещането, че между Запада и Русия е натрупано гигантско напрежение, на което сякаш само войната може да се окаже отдушник. Има реално усещане, че всяка една форма на конфронтация между Запада и Руската федерация, пряка и дори косвена, съдържа потенциал да отключи неконтролируем процес, чийто финал да се окаже масираната размяна на ядрени удари.

 

За съжаление, днес ситуацията изглежда много по-опасна, отколкото в периода на Студената война. Тогава двете свръхсили имаха интерес да проддържат статуквото, защото то ги обезопасяваше до голяма степен. Днес Русия се чувства излъгана, ограбенаи и обградена, а Съединените щати имат усещането, че в момента ги лъжат и грабят. Което кара и двете страни да бъдат податливи на поемането на рискове, които доскоро биха били немислими.

 

Засега двете прилагат различни стратегии за омаломощаване на противника, като общото е ниската им ефективност. Западът не само не успя посредством икономическите санкции да създаде политически трудности за Кремъл, но напротив - консолидира властта на Путин. И в допълнение, макар и слабо, самата руска икономика навлезе във фаза на растеж. За миналата година тя отбеляза 1,8% ръст, но затова пък руския експорт нарасна с цели 25%.
Путин пък постоянно се опитва да наложи разбирането, че за Запада конфронтацията с Русия ще струва много скъпо и по-изгоден би било примирието. Разбира се, формулирано от самия него. И тъкмо когато се опита да удиви света с нови оръжия, които трябваше да вдигнат цената му в международен план, руският президент получи аферата „Скрипал“ и изгонването на безпрецедентен брой руси дипломати. От което може да се направи опасен извод: Америка и Европа не се впечатляват от презентацията на нови руски оръжия, но може би това ще се промени след тяхната употреба.

 

Тъй като усилията и на Запада, и на Москва се оказват напразни, а никоя от страните няма намерение да капитулира, единственото продължение може да бъде търсено само чрез повишаване на залога. Засега американците анонсират налагането на нови санкции, а изявленията на новия германски външен министър загатват, че и Европейският съюз скоро може да ги последва.

 

Руският отговор засега е трудно да се предугади, не само защото страната разполага със слаби икономичекси и политически лостове за влияние, но и защото в Кремъл не могат да предугадят коя от двете стратегии може да се окаже по-печеливша. Единият вариант предполага да се тръгне в открита конфронтация, която да се изрази в заплашителни демонстрации на военна мощ, ескалиране на напрежението в Украйна, напускане на форматите за ограничаване на различни видове въоръжения, кибератаки и др. Крайният вариант е инициирането на нова „Карибска криза“. Все пак Русия разполага с еквивалетна мощ на Запада само в областта на ракетно-ядрения потенциал. Това е полето, където тя може да се сражава на равни условия. Като тайно се надява, че именно защото Америка и Европа са много по-богати, затова и има повече какво да губят. Което може да ги накара да отстъпят. Но ако това се случи, то ще бъде само ако те са се изправили пред наистина екзистенциална заплаха.

 

Другият вариант предполага Русия да не предприема никакви агресивни действия, с което кара западните медии и истаблишмънт да работят на празни обороти. Те непрекъснато говорят за руската агресия, а гражданите им не я чувстват реално. Което води до определено изхабяване на елитите, а това може да доведе до тяхната подмяна. В Италия евроскептиците са вече политическо мнозинство, във Франция бе късмет, че протестният вот бе обран от евроатлантика Макрон, а в Германия „Алтернативата“ не просто вече е опозиционна партия, а опозицията. Всъщност днешната евроатлантическа солидарност на антируска основа може да изглежда внушителна, но тя е плаха и крехка. Проблемът за Путин е, че той може да я удари само в едната слаба точка. Или може да се опита да я сплаши, но това означава страната му да бъде възприета като заплаха и от гражданите на Запада, или трябва да подклажда вътрешната деструкция на евроатлантизма, чрез разрастване на национализма и популизма. 

 

Докато упорстват в придържането си към досегашното си поведение, двете страни ще стават все по-големи заложници както на погрешните си политически ходове, така и на собствените си фобии. И в един момент може да се окаже, че нещо дори много по-малко от сегашната криза ще ги подтикне да преминат към едно много по-радикално действие. Което може да се окаже наистина чудовищно.



Свързани статии: Варшавският консенсус 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

22 коментар/a

Лъжата е още в първото изречение: на 17.04.2018 в 13:40
"Съединените щати, Англия и Франция нанесоха ракетен удар по Сирия, но така че последиците да бъдат чисто символични." Ако не бяха Панцирите, щяха да бъдат унищожени пет военни летища. Втората лъжа е във второто изречение: "Бяха атакувани само три цели..." Ако бившият НИИ в Барза действително беше поразен от 76 ракети, на мястото му щеше да има кратер с диаметър 300 метра и дълбочина 15-20 метра. Една ракета носи 1000 фунта експлозив, или 450 килограма. Трийсет тона тротил на три декара... Нататък няма да го чета, оставям третата лъжа на някой друг.
гайст на 17.04.2018 в 14:02
ГОШО ТЪПОТО - имаше един депутат в зората на демокрацията! само така може да се охарактеризира аФторчето с претенции за компетентност и експертиза
Д-р Иванов /психиатър/ на 17.04.2018 в 14:02
Шизофрениците от запада знаят само едно - или ние сме на върха на пирамидата или никой. Яков им каза на руснаците в най-пряк текст - или действайте твърдо или ще ви унищожат. Играта е Va banque. За съжаление както винаги няма среден път.
Вярно е само на 17.04.2018 в 14:07
Отношенията между Русия и Запада са по-лоши от времето на Студената война! А тогава уж противостоянието беше предимно идеологическо! Горби дали ще доживе да види резултатите на своята ДЪРЖАВНА глупост? Нека си живее и да гледа пъклените си дела, вместо все умрелите да упрекваме!
такива работи на 17.04.2018 в 15:16
От статията разбрах, че следващата крачка на руския елит ще е да бомбардира с новите си хиперзвукови ракети с ядрени двигатели собствените си деца на запад, унищожавайки покрай другото и имотите, които са си купили там.
логореята на 17.04.2018 в 16:46
Има ли конструктивна цел в Сирия или където и да е Западът или спасява собствената си крадлива кожа чрез обичайното всяване на хаос? Русия направи жест към Запада, за да спаси капитализм, макар и временно - в противен случай от рухването на борсите и присвояването на спестяванията в цивилизования свят биха пропищели и проплакали стотици милиони граждани. Но Западът не може да разчита, че Русия дълго ще прави такива жестове, защото самата тя е ресурсно обезпечена, за разлика от Запада, докато западните финанси са един кух балон. Все някой ден балонът ще се пукне, защото играта на котка и мишка Западът няма как да я спечели - Русия вече е будна, захитряла и военно силна, каквато трябва да бъде, докато Западът идеологически и нравствено е в будна кома и за да се спаси, налага тоталитарни практики и руши международния консенсус, с което допълнително разочарова без това разочарованото си собствено население, успоредно с отдавнашната разочарованост на останалата част от хората по Земята.
нови трикове на 17.04.2018 в 17:06
Сега тръмп и пентагона решили да си изтеглят легионерите от Сирия и да участват само войски от арабските д-ви т.е. арабчета и мюслета, те и досега така правеха само че ги събираха от други д-ва, демек емигранти вкл. и тезо от даеш. може и палестинци да има прегърнали израелската кауза.
Доколкото разбирам от коментарите, в статията на 17.04.2018 в 17:50
присъства и дежурната тема за дечицата и имотите на руския елит на Запад. На времето Збигнев Бжежински зададе реторичния въпрос - "Ако вашият елит държи 500 милиарда долара в наши банки, той ваш ли е или наш?" Тука има една дребна подробност - 99% от тоя "руски елит" е с двойно и тройно гражданство и за лоялност към Русия не може и дума да става. Наскоро щерката на един такъв елитен милиардер заяви, че се срамувала, че била рускиня. Тя, както мама и тате, е гражданка на САЩ, а в допълнение не е и рускиня.
Айде, айде! на 17.04.2018 в 19:10
"Все пак Русия разполага с еквивалетна мощ на Запада само в областта на ракетно-ядрения потенциал. Това е полето, където тя може да се сражава на равни условия." Кога западът лъже? Когато твърдеше че НАТО не е равностоен противник на Русия в конвенционални бойни действия и пледираше за създаването на европейски сили за бързо реагиране или сега. Западните военни твърдяха, и с право, че за 2 седмици руските танкове ще достигнат Испания. За същото време американците няма как да доставят войски до Европа. Да не говорим за уязвимостта им в и над океана. Вместо да загърбят САЩ и да работят за силни и благоденстващи ЕС и Русия, местните политици играят по свирката на чичо Сам. А играта винаги е била една и съща. Друг да си изгори ръцете и главата но да извади кестените от огъня, които чичо Сам ще изяде с удоволствие!
OLD на 17.04.2018 в 19:15
Сега като закрият и другите останали домове за душевно болни, ще стране страшно. Видно от споделеното тук.Но така е, гарантирано е от управляващите.
Доколкото разбирам от коментара ти на 17.04.2018 в 19:33
изобщо не си наясно, че няма нито един от Вътрешния кръг на Путин, чиито деца да не са или постоянно пребиваващи в омразния Запад, или поне да са завършили там. Така беше и с дечицата на генералните секретари на КПСС, от Светлана Алилуева нататък. За именията, вилите и дворците им да не говорим. Най-големите патриоти или живеят там, или имат имоти, или като се разболеят, пак там ходят, за разлика от руския народ. Солистът на Любе, Задорнов, изобретателят на пиндосите и тъпите американци, лъжливият водещ на Однако, разните му там виолончелисти с чуждите милиарди. Това нагло лицемерие не е от вчера, още от времето, когато управляващата работническа класа се е трудела срещу едните купони за храна, жените на секретарите са обикаляли бутиците на Париж, а пролетарски творци като Маяковски са обикаляли империалистческа Америка с народни пари.
"Вътрешния кръг на Путин" звучи интересно - може ли на 17.04.2018 в 20:36
малко по-подробно? Примерно - ХХХ, син на УУУ, живее и учи/работи/безделничи в САЩ/Англия/Франция/Австралия и така нататък? А защо да не говорим за "именията, вилите и дворците им"? Какво ти пречи да напишеш: ХХХ има следните недвижими имоти в САЩ/Англия/Франция/Австралия и така нататък? Може и снимки да пуснеш, като на имотчето на Боко в Калифорния. Пък аз тогава ще си посипя главата с пепел и ще подам молба да ме приемат за либерал. За наглото лицемерие си прав - например една от причините за Кронщадското въстание срещу военния комунизъм, организиран от др. Троцки, е бил навикът на комисаря на крепостта да се появява сред матросите заедно с другарката комисарша, окичена със скъпоценности и всеки път с нова шуба, докато в Петроград раздавали по 400 грама хляб на работниците и по 200 грама на жените и децата. Матросите получавали по 600-800 грама. Не, не става въпрос за блокадата на Ленинград, става въпрос за Петроград през 1921 година. Въстанието е потушено от др. Тухачевски. Старата ленинска гвардия в действие. За "дечицата на генералните секретари на КПСС" - сещам се единствено за синчето на Никита Сергеич, дето стана мирикански гражданин. Светлана Алилуева е съвсем друга бира - гражданка на СССР, после на САЩ, после на Великобритания, после на СССР, после на САЩ... Та като стана дума за пролетарски творци, дето са обикаляли империалистическа Америка с народни пари, разкажи ни нещо за Илф и Петров.
Това не е семинар, а лично мнение, все пак на 17.04.2018 в 23:07
Влизаш в Гугъл и проверяваш. Източници, които не ти вдъхват доверие, отхвърляш. Например Исторические хроники с Николаем Сванидзе» — цикл документальных передач про историю России, выходивших на телеканале «Россия 1» с 4 октября 2003 по 25 апреля 2013 года. Ведущий — Николай Сванидзе. Обръщам внимание, Россия 1 е държавен тв канал, както и на годините на излъчване. За Тухачевски, става въпрос за царски офицер, преминал на страната на болшевиките, не е от старата ленинска гвардия, итличил се с използването на отровни газове срещу въстаналите селяни. За Илф и Петров нищо лошо, написали са една честна книга, разликата им с певеца на революцията Маяковски е колосална. Та акцентът е върху лицемерието на елитите, особено остро, на фона на прокламираните социално равенство и работническо-селска власт или на антиамериканизма в днешно време. В тази връзка и споменатият Расторгуев, солистът на военно-патриотичната група Любе, депутат от ЕР в Думата, постоянно живеещ в Баден-Баден, неслужил в армията.
Психиатър на 17.04.2018 в 23:27
Самото спрягане на опцията за размяна на масивни ядрени удари с Русия показва крайната опасност от сегашните лидери на Запада за собствените им народи. На какво разчитат ? Очевидно на добре оборудвани и дълбоки бункери и подземни градове. Където да спасят шизофреничните си задници след като народите им бъдат остъклени от руските Сатани , Тополи , Ярсове , Булави ... които ще го направят , дори да не е останал един жив руснак /системата "Мъртвешка ръка"/ . Но после ? Какво ги чака после отдолу когато свърши кислорода , чистата вода и храна ? И те ще пукнат , но бавно и мъчително. Не го ли осъзнават ? Нямат ли инстинкт за самосъхранение ? Западът има огромен проблем. И този проблем са западните лидери.
мила картинка на 17.04.2018 в 23:56
Докато Манюель Микрон (бабин сладък) и Бай Дончо (проституткоплащача) заедно с Тересита Змей в съдружие нанасяха бутафорния ракетен удар със сватбарска стрелба по куците магарета в сирийската пустиня, Дядя Вова спечели 100 милиарда долара на борсата. Който разбира, знае за какво иде реч.

Напиши коментар