Кристофър Дъмит е канадски историк на културата и политиката, преподавател в Университета “Трент” в Питърбъро. Той е автор на академични трудове в сферата на “джендър изследванията” (gender studies), апологет на социо-конструктивистката теория, която цари в университетите в Северна Америка. Според неговата теория полът не е биологична реалност, а социална конструкция, а джендърът, мъжки или женски, е въпрос на власт, отстояващ господството на мъжете над жените. След 20-годишно преподаване, опиращо се на тази теза, Кристофър Дъмит призна, че е сбъркал.

 

Кристофър Дъмит

 

Историк на джендъра

 

Ако преди двадесет години ми бяха казали, че победата на моя лагер ще бъде толкова решаваща в идеологическата битка за пола (sexe) и джендъра (genre), щях да подскоча от радост. По онова време прекарвах много вечери, обсъждайки джендъра и идентичността с други студенти - дори с всеки, който имаше малшанса да бъде в моята компания. Непрекъснато повтарях: “Полът не съществува”. Знаех го, точка, това е всичко. Понеже бях историк на джендъра (genre). 

 

Във факултетите по история в Северна Америка през 90-те години това беше най-доброто. Историята на джендъра - и, по-общо, джендър изследванията в останалия академичен свят - беше набор от поддисциплини, базирани на идентичността, които по онова време бяха във възход в либералните кампуси. Според проучванията за областите на специализация, проведени през 2007 и 2015 г. от Асоциацията на американските историци, те са били най-много по история на жените и джендъра, следвани от социалната история, културната история и расовата и полова история. Толкова области, споделящи с мен една и съща визия за света: че практически всички идентичности са само социална конструкция и идентичността е само въпрос на власт. 

 

По онова време много хора не споделяха моето мнение. Всеки човек - т.е. на практика всички - който не е бил изложен на тези теории в университета, трудно би повярвал, че полът като цяло е само социална конструкция, това противоречеше толкова много на здравия разум. 

 

Но днес моята велика идея е навсякъде. 

 

В дебата за правата на трансджендърите и политиката, която трябва да се приеме за транссексуалните атлети в спорта. В законите, заплашващи със санкция всеки, който смята, че полът е биологична реалност. За много активисти подобни приказки са равнозначни на език на омразата. Ако днес защитавате позицията на повечето мои опоненти по онова време - че джендърът е поне частично основан на пола и има само два пола (мъжки и женски), както биолозите знаят от самото начало на своята наука -, суперпрогресистите ще ви обвинят, че отричате идентичността на транссексуалните хора и следователно искате да нанесете онтологична вреда на друго човешко същество. В това отношение, по своя мащаб и бързина, културният прелом е изумителен. 

 

Разкаяние

 

Днес бих искал да призная грешката си. Но няма да се задоволя само да съжалявам за ролята, която може би съм изиграл в това движение. Искам да изложа подробно причините, които ме накараха да се заблудя тогава, и тези, които обясняват заблужденията на съвременните радикални социо-конструктивсти. Аз изтъквах същите аргументи като тях и знам, че те са неверни. 

 

Имам членска карта в социо-конструктивисткия клуб. Завърших доктората си по история на джендъра и публикувах първата си книга по темата през 2007 г., “Мъжествената модерност: Мъжествеността в следвоенна Канада” (The Manly Modern : Masculinity in Postwar Canada). Но не се заблуждавайте от заглавието, всъщност става дума само за пет проучвания на случаи, датиращи от средата на ХХ век, фокусирани върху Ванкувър, където “мъжките” аспекти на обществото са могли да бъдат обект на публичен дебат. 

 

За моите примери се разрових в автомобилната култура, наказателната система, клуб по алпинизъм, ужасна трудова злополука (срутване на мост) и кралската комисия за ветераните. Няма да навлизам в подробности, но ме е срам от  продукцията ми, особено на първите две части. Публикувах и една статия по дипломната ми работа, чийто отзвук несъмнено беше по-широк от този на академичните ми трудове. Това е забавна статия за връзките между мъжете и барбекюто в Канада през 40-те и 50-те г. на ХХ век. Публикувана за първи път през 1998 г., тя бе включена неколкократно в университетски учебници. Много студенти, потънали в изучаването на историята на Канада, бяха длъжни да е прочетат, за да научат повече за историята на джендъра и социалната конструкция на джендъра. 

 

“Позата на мъжествения прасец”

 

Малък проблем: сгреших. Или, за да бъда малко по-точен: частично бях прав. А за останалото, като цяло си измислих всичко от А до Я. Не бях единственият. Това правеха (и все още правят) всички. Така функционира областта на джендър изследванията. Не се опитвам да изчистя репутацията си. Трябваше да проявя повече разсъдливост. Но, поглеждайки назад, си мисля, че това беше така: няма да се самозалъгвам. Причината, поради която защитавах позицията си с толкова плам, гняв и увереност, е, че това ми позволяваше да скрия, че на едно много елементарно ниво бях неспособен да докажа голяма част от думите си. В интелектуално отношение, това не е добре. 

 

Моята методология се разгръщаше в три етапа. Първо, държах да подчертая, че като историк познавам съществуването на голяма културна и историческа променливост. Че джендърът невинаги и не навсякъде е бил определян по един и същ начин. Както пишех в “Мъжествената модерност”, джендърът е “съвкупност от исторически променящи се представи и отношения, придаващи смисъл на разликите между мъжете и жените”. И подчертавах: “Няма аисторична основа на половата разлика, вкоренена в биологията или друга солидна основа, чието съществуване да предшества културното ѝ възприемане”. 

 

Имах си любими примери, които рециклирах в лекциите или разговорите си. Луи ХIV и това, което нарекох “позата на мъжествения прасец”, разглеждана като връх на мъжествеността през 1600 г., но която днес изглежда по-скоро женствена. Говорех също за синьото и розовото, с цитати от 20-те г. на ХХ век, в които съветваха малките момченца да носят “топлото и земно” розово, докато “ефирното и чисто” синьо е предпочитано за малките момиченца. Аудиторията ми избухваше в смях и моят аргумент само се подобряваше: това, което смятахме за абсолютна и сигурна истина за джендъра, всъщност се променяше с времето. Джендърът не беше двоичен. Той беше променлив и може би безкраен. 

 

Въпрос на власт

 

Второ, пред всеки, който ми говореше за мъжко или женско, изтъквах, че тези понятия не зависят само от това за кой род става дума. Че винаги и едновременно съществува и въпрос за властта. Властта беше и си остава своеобразна магическа формула в университетската среда, особено за един студент, който открива Мишел Фуко. По онова време имаше безкрайни дискусии за “деятелността” (agentivité) (Кой има властта? Кой я няма? Кога? Къде?). Така че щом някой отричаше, че полът и джендърът са променливи, ако намекваше, че има нещо вечно или биологично в пола и джендъра, значи в действителност се стремеше да оправдае властта. И, следователно, да легитимира потисничеството. 

 

И, трето, търсех обяснение в историческия контекст, който показваше защо в даден исторически момент е могло да се говори за мъжко или женско в миналото. Историята е прекрасна с това, че е необятна. Винаги има какво да се намери. Работата ми разглеждаше следвоенния период и нямаше нищо абсурдно в това да са каже, че хората са се страхували да се върнат към нормалното си състояние след прекратяването на военните действия. Имаше жени в армията и в “мъжките” професии. Поставянето на акцент върху половите различия всъщност прикриваше желанието жените да бъдат изпратени обратно вкъщи. 

 

Всичко беше въпрос на контрол и потисничество. 

 

Докато се придържах към архивите и реконструирах начина, по който хората са говорели в миналото, бях на сигурен терен. Същото се отнася и за историческото “как” според жаргона на историците. Историците отдават предпочитание на определени въпроси пред други. Смята се, че всичко има “кой, какво, кога и къде”. Това са подробностите от миналото. Но този вид прецизност, както пише великият историк Е. Х. Кар, е дълг, а не добродетел. Няма причина да се хвалим. 

 

Има още два въпроса и те са най-важните. Първият е “как”. Как се случи това? Как мислеха хората в миналото? Отговорът на тези въпроси изисква да възстановим мисловните схеми. Което никога не можем да направим перфектно и още повече с хора, живели в друга епоха.

 

Социална конструкция

 

Но най-големият въпрос, най-важният, е следният: Защо? В моя случай: защо канадците след войната са говорели за мъжете и жените точно по този начин? Аз не открих отговорите при първоначалните си изследвания. Изведох ги от идеологическите си убеждения, въпреки че по онова време не бих ги нарекъл така. Но те бяха точно това: съвкупност от предварително създадени и включени априори в академичния полумрак вярвания, каквито са джендър изследванията. 

 

Това беше моят аргумент: ако хората говореха за мъжете, както аз описвах, то е било защото джендърът е социална конструкция, чиито контури могат да бъдат обяснени само с властта и потисничеството. Канадците прибягваха до мисленето в полове, защото това дава власт на мъжете и я отнема от жените и структурира мъжествеността като по-висша от женствеността. 

 

Съвсем очевидно е, че би могло да се изходи от същата документална база и да се стигне до други обяснения, които също са напълно правдоподобни. Дали канадците след войната гледаха на мъжете като на хора, които поемат рискове заради определена социална конструкция? Да, това е правдоподобно. Както е правдоподобно да се мисли, че те са мислели така… защото мъжете, като средна величина, поемат повече рискове от жените. Моите изследвания не доказваха нищо, по един или друг начин. Аз изхождах от принципа, че джендърът е социална конструкция и бродирах цялата си “аргументация” на тази основа.

 

Никога не съм се сблъсквал - поне не сериозно - с различно мнение. И никой, в нито един момент от следването ми или процеса на публикуване на научните ми статии, не поиска от мен да дам доказателство за това. Всъщност единствените критики, които получих, искаха да засиля още повече парадигмата, или да се боря за други идентичности, или срещу други форми на потисничество. Можеха да ме попитат защо не говоря повече за класа. Или защо се фокусирам върху мъжете и оставям жените настрана. Въпреки че се бях заловил да деконструирам мъжествеността и да покажа, че тя е само социална конструкция, трябваше все пак да се поинтересувам от жените. А какво да кажем за сексуалността? Не можах ли да намеря повече сведения за не-хетеросексуални мъже? Защо не се поинтересувах повече от начина, по който мъжествеността се конструира редом със сексуалността? Докато въпросите се ограничаваха до парадигмата, в която аз вече се бях ограничил, всички бяха добре дошли. 

 

Джендър очаквания

 

Има обаче и други въпроси. Наистина ли джендър очакванията са толкова различни и променливи във времето и пространството? Невъзможно е да се отговори с малките анекдоти, които много обичах да цитирам. Този въпрос трябва да се изучава по систематичен и сравнителен начин. Трябва да призная, че в моя собствен прочит, това, което виждах, се отличаваше с лека променливост с явна централна съгласуваност. Това че на мъжете се гледа като на основните доставчици на ресурси, като на хора, което поемат рискове и са отговорни за защитата и войната, изглежда доста стабилна идея в историята и културите. Да, има вариации, в зависимост от епохите и някои културни и исторически особености. Но ако не изхождате от принципа, че тези малки разлики имат голямо значение, наличните данни не ви позволяват да стигнете до това заключение. 

 

И тогава, въпросът за властта наистина ли е вездесъщ? Може би. А може би не. За да докажа, че това е така, аз само цитирах други изследователи, които бяха убедени в това. А още по-добре, ако бяха философи с френско име. Опирах се много на трудовете на една австралийска социоложка, Р. У. Конъл. Според нея мъжествеността е преди всичко въпрос на власт и позволява да се утвърди господството на мъжете над жените. Само че нейните трудове не позволяват да се докаже това. Всичко, което правеше тя, както и аз, бяха обобщаващи заключения, изхождайки от назначителни казуси. Така че аз цитирах Конъл. А други цитираха мен. 

 

Ето така се “доказва”, че джендърът е социална конструкция и въпрос на власт. 

 

Както може да се докаже какво ли не и неговата противоположност. 

 

Моите нестабилни разсъждения и други университетски трудове, експлоатиращи една и съща несъвършена мисъл, днес се използват от активисти и правителства, за да наложат нов кодекс на морално поведение. Когато на чаша с други студенти всеки се бореше за превъзходство на егото си, това нямаше големи последствия. Но днес залогът е съвсем различен. Бих искал да мога да кажа, че тази изследователска област се е подобрила - че правилата на доказателството и паралелната проверка са по-взискателни. Само че почти пълното приемане днес на социо-конструктивизма в някои кръгове е по-скоро резултат от демографска промяна в академичния свят, с още по-хегемонични гледни точки от онези по време на моето следване. 

 

Тази изповед не бива да се разглежда като аргумент, че в много случаи джендърът не е социално конструиран. И все пак критиците на социо-конструктивизма имат право да въртят очи, когато така наречени експерти им представят така наречени доказателства. Грешките на моите собствени разсъждения никога не са били изобличавани, а всъщност само бяха потвърдени от мои колеги. Докато нямаме критична и идеологически разнообразна област на изследване върху пола и джендъра, трябва да подхождаме много внимателно към всяка “експертиза” за социалната конструкция на пола и джендъра. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

37 коментар/a

джендърът е “съвкупност от исторически променящи се представи и отношения, придаващи смисъл на разликите между мъжете и жените”. на 08.11.2019 в 09:21
Непозволено и даже непомерно овластяване има в самата тая дефиниция на джендъра, която ни е предложил авторът в неразкаялата се негова младост. Самото присъствие на "джен" ="ген" в основния термин вече цели властови манипулации с мъжкото, доколкото не предпоставя адекватната етимология на думата "жена" (библейски нарицателно - "геена") в западните езици. Аз затова ви казвам, не четете и не слушайте учените, дори когато ви се разкайват, четете и слушайте само мъдреците. Джендърът е опит за социална революция на гинекократите. Има в тая вселена сили на отчуждението, които искат мъжкото, като адекватното представителство на логосното, да изчезне, да се стопи. Засега успешно му е отредена ролята да се подчини, и то от привидните противници на джендърните конструктивистки теории, които обаче без да искат обожествяват гена и генетичната причинност, превръщайки я в метафизичен първофактор. Не се оставяйте и те да ви заблудят. Единственият актуален конструктивизъм в този свят се дължи на изговорения смисъл тук-и-сега, което означава, че той всякога вече е дело на творческия Логос. Логосът няма никаква изначална нужда да черпи основания за своята истинност в природата, обществото или някакви други идоли откъм света на видимото и проявеното. Познаването на себе си всякога трябва да изпреварва "познаването на жената" в плана на Адам. Преобразяващият се Адам познава себе си. Светът не е нищо без осветяването откъм Светлината на света.
по дяволите на 08.11.2019 в 09:36
само като му погледнеш опулената физиономия, ще ти светне, че е един мисловен кастрат. 80%-вите дебили май не са само у нас, а из целия свят. Щом е някаккъв учен, с докторат, ухаа ами той го каза, ами друг го повтори, значи е вярно. Така и Хитлер извеждаше расовата си теория за превъзходството на арийската раса. Така му верваха и последователите му в първата половина на ХХ век. Така и Ленин,пак по това време изкриви мисълта на гениалния Маркс и създаде грешния. постулат, че религията е опиум за народите. Докато хермафродизма е биологичо генно съществуваща даденост , джендъризма е чисто спекулативно умствена конструкция. Докато религията подейства както опиума взиман при болка, ленинското му тълкувание е също една чисто спекулативна. умствена конструкция. И трите имат и своите историко-политически проявления : националсоциализма, марксизмоленинизма и неолиберализма. И хермафродизъм има и раси има и религии има. До какво водят зависи от 80 %-вите.
Роман на 08.11.2019 в 10:15
Върху тези разкаяния да медитират преподавателите в хуманитарните катедри на Софийски университет "Св. Климент Охридски". През последните години много студенти от хуманитарните специалности биват катехизирани в тази куха идеология.
observer на 08.11.2019 в 10:16
Джендър, поради липсата на такава дума в българския език, тя мигом се асоциира с хомосексуалността и в масовите представи с женствените мъже. Някои още не знаят, че великият завоевател Александър Македонски е бил гей, типично за античността. Всъщност и без това понятие, както и без дискусии по темата през ранния български социализъм се пропагандираше образа на жената трактористка и строителка. Но като отглас вероятно от консервативните представи на българина липсваха примерите за мъже състезатели по художествена гимнастика например. Все пак едно нещо остава неизменно - връзките между мъжете и барбекюто, както отбелязва авторът. Да видиш жена да пече месо на скарата е по-рядка гледка от мъж с престилка около тенджерите в кухнята.
Питащ на 08.11.2019 в 10:20
Цитат...След 20-годишно преподаване, опиращо се на тази теза, Кристофър Дъмит призна, че е сбъркал...край на цитата...изглежда е роден от родители, които са били с традиционните за човека полови различия...и като е сбъркал, дали ще си изхвърли трудовете публично и ще върне хонорарите за това време...или ще започне нова кариера, антипод на старата...и вероятно също така печеливша....
MВP на 08.11.2019 в 11:04
''...Но човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съвокупността на всички обществени отношения.'' - Тезиси за Фоербах от Карл Маркс.
хамалин на 08.11.2019 в 11:22
след психопатите се развихрихъ уни шизофриниците
Вида на оплеживянето на 08.11.2019 в 11:47
показва, че е имал много лични мотиви в "научните изследвания". Накоя девойка го е върнала обратно от Егейско море и човекът се отрича от миналото си.
Пардон, на 08.11.2019 в 11:49
не "ж", а "ш"!
София на 08.11.2019 в 11:51
Сатаната работи усилено и денонощно срещу Бога и Природата за покваряване душата на човека ! Извратени ненормалници определят световниия ред и се опитват да ни направят като тях ! Бог да пази България и децата на България !
Теорията за джендъра: канадски историк фалшифицирал изследванията си на 08.11.2019 в 12:15
Сетила се Мара да се побара...
Helleborus на 08.11.2019 в 13:02
"Причината, поради която защитавах позицията си с толкова плам, гняв и увереност, е, че това ми позволяваше да скрия, че на едно много елементарно ниво бях неспособен да докажа голяма част от думите си." Да, това сме го забелязали, левите либерали са много пламенни, викат и крещят, точно поради споменатата причина, опитват се да заглушат разумните аргументи. Ако полът беше социален конструкт, (напълно възприет и научен само и единствено от средата) то тогава нямаше да виждаме никаква разлика между мъжкия и женския пол при животните. Тук не става дума за това дали мъжкият ще мъти яйцата, а женската ще търси храна, а за това, че винаги и всякога те се държат в съответствие с пола си и мъжкото поведение коренно се различава от женското. Не защото "средата ги е научила", а защото изначално самият пол не е отразен само на телесно ниво, а той е ЗАПИСАН и в останалите елементи на съществото, в поведенческите му програми, сетивността. Мъжкият винаги се държи като мъжки, а женската се държи като женска, понеже всяко живо същество е много повече от плът (тяло), дори животните имат характер и природа, (това са скрити от очите ни елементи на живото същество, които ние не разпознаваме, понеже не ги виждаме, но те са като софтуера на компютъра, няма как да не съществува такъв и няма как да съществува, ако не е предварително написан от човешка ръка). Така че на съществата е записано какви са те като пол във всички техни елементи (ум, сърце) и няма никаква грешка.
комунист-демократ на 08.11.2019 в 13:07
Слушам запис от бвр 12плюс3, Валери Найденов казва - че 10 ноември е извършен от ДС, те били по информирани, и се съжалили над народът си и направили промяната? КГБ героите? А САЩ и ГЛАДИО, П2, изсипват милиарди за дезинформация и корумпиране. Живков отдавна е мислил, че социализмът е недоносче. Брежнев се сближава още през 1974та. ЗНАЕМ КАК Е, че не за добро на народът е тази промяна, и В. Найденов го знае, и лепи такав кална лъжа върху себе си. Истината е диамант която вечно блести и украсява. Истината е най добрият паметник и наследство.
ОТКРОВЕНИЕ на 08.11.2019 в 14:00
Няма доказателства, че Ленин е гей, че е болен от сифилис, че няма в Русия глад и хиперинфлация 1916г., но масите го вярват. "Науката" прави революция, шокова терапия за табилност на световното господство, финансовият интернационал. ... ... ... Фуко започва своята история в Средните векове, описвайки социалното и физическо изключване на прокажените. Той твърди, че след основното изчезване на проказата, лудостта започва да заема мястото на изключване. Корабът на глупците от 15 век е една литературна версия на такава изключваща практика, буквално на изпращането на хора далеч с кораби. През 17 век Европа, в движение, което Фуко нарича Голямото затваряне, „безумните“ членове на обществото са затворени и институционализирани. През 18 век лудостта става обратното на Разума, а през 19 век се превръща в душевно заболяване. Предмодерност публична екзекуция за сплашване на населението затворът е място за наказание престъпникът е морално лош и трябва да бъде наказан Модерност екзекуция зад стените на затвора, извън погледа на населението затворът е институция за превъзпитание престъпникът е неправилна личност, която трябва да бъде „поправена“ Домодерното кърваво и показно наказание Фуко нарича „монархическо“, а модерното безлично наказание – „дисциплинарно“. Домодерното наказание служи като „назидание“ на зрителите, за да укрепи в тях „вътрешната принуда“, докато модерното наказание е елемент от система на „безкрайно наблюдение и контрол“. Преди 200 години човек е разкъсан на екзекуция, защото монархът няма възможност да наблюдава и контролира своите поданици. Модерната власт, на своя страна, имаща на разположение нови технологии, безкрайни документи свързани с всеки един човек – наказва безлично, но за сметка на това сферата на наблюдението и контрол е прехвърлила отдавна териториите на затвора, болницата и лудницата, и е заляла целия живот на гражданина. Един нов конструкте е тестът на интелигентност. Някои учени оспорват изцяло стойността на IQ. В „Заблуда на човека“ (1996 г.) палеонтологът Стивън Джей Гулд критикува тестовете за интелигентност и твърди, че те са използвани за научен расизъм Психологът Петер Шьоман упорито критикува IQ, наричайки го „митът за IQ“. Днес много са убедени, че имат по-висок ум от Алеко или Айнщайн, но нямат такова творчество. Което показва колко са умни. НО СЪВРЕМЕНЕН КОНСТРУКТ. Много вярват на легендата за окраден пенсионен фонд от комунистите, без да отчитат формата на пенсионната система, инфлацията и фалита на държавата - която плащ за югославски и унгарски бойни полета сражения на армията ни - колкото едно бвп, а страната има дълг от потребеното от немците без да плащат. Никоя пенсионна система не задържа пари, или пенсии се дават от държавни предприятия и данъци, или от осигуровка на работещите, или частните фондове започнали през 1980те които са инвестирали парите на осигурените. 1200% инфлация 1938-1944г. пенсионно осигурени от дъжд на вятър 90 000 работници, получили пенсии и не мечтани, после в НРБ. Плащат се и много репарации.
Абе чудя се напоследък... на 08.11.2019 в 14:16
Поради какви биологично заложени от Твореца различия между мъжа и жената няма художествена гимнастика за мъже? И защо само жени свирят на арфа? Вероятно, отговарям си, вътрешните и външни, биологически определени полови атрибути на жените са по-добре пригодени да хвърлят топката и бухалките или да дърпат струните на арфата. В същото време, кой дявол, Господи, се надсмя нагло над твоя биологически промисъл, та накара шотландските мъже отколе да носят карирани полички, в разрез с анатомичните си репродуктивни дадености?!

Напиши коментар