Откакто филмът на Кейт Блюит през 2007 г. разтърси зрителите с кадрите от Могилино, повече от четвърт милиард евро са били отпуснати от ЕС на България да замени държавните институции с по-малки домове от семеен тип, отбелязва Би Би Си. Пред завърналата се в България авторка на филма член от персонала на един от домовете заявява: „Светът трябва да види какво се случва“. Това съвпада с препоръка в нов доклад на международната правозащитна организация Disability Rights International, че правителството на България трябва да обяви мораториум за настаняването на деца в домовете от семеен тип, защото съществува риск от емоционални и физически травми. Изводът на екипа, посетил България, е, че е заменена системата от сиропиталища с нова и по-малка система от институции, но няма съществена промяна в условията, грижите и отношението към децата и повечето от тях са обречени за цял живот на изолация от обществото.

 

 

Световните служби на Би Би Си ще излъчат довечера документалния филм „Скритите деца на България“. Автор на филма е Кейт Блюит, която с друг свой филм - „Изоставените деца на България“, през 2007 година извади на бял свят трагичната немарливост в дома за социални грижи в село Могилино за млади хора с умствени и физически увреждания, предаде БНР.


Сега тя се завръща в България, за да установи какво е станало с децата, които срещна в Могилино и отново разкрива истината за живота, този път в новите домове от семеен тип.


Откакто филмът на Кейт Блюит през 2007 г. разтърси зрителите с кадрите от Могилино, повече от четвърт милиард евро са били отпуснати от ЕС на България да замени държавните институции с по-малки домове от семеен тип, отбелязва Би Би Си.


Пред завърналата се в България авторка на филма член от персонала на един от домовете заявява: „Светът трябва да види какво се случва“.


Това съвпада с препоръка в нов доклад на международната правозащитна организация Disability Rights International, че правителството на България трябва да обяви мораториум за настаняването на деца в домовете от семеен тип, защото съществува риск от емоционални и физически травми.


Изводът на екипа, посетил България, е, че е заменена системата от сиропиталища с нова и по-малка система от институции, но няма съществена промяна в условията, грижите и отношението към децата и повечето от тях са обречени за цял живот на изолация от обществото.


В същото време три неправителствени организации в България, редовно сигнализиращи за неправомерно изразходвани евросредства, настояха да се спре инфраструктурното финансиране от ЕС за изграждане на институции за хора с увреждания. Те дори заведоха дело срещу Европейската комисия поради отказ да бъде спряно финансирането.


Заради филма на Би Би Си от социалното министерство заявяват, че ще направят проверка на изложените факти и обстоятелства.


Министерството обяви, че не приема от единични случаи да се правят генерализирани заключения за процеса на извеждане на децата от институциите и грижата за тях.


Министерството категорично отрича, че „в българските групови домове има нарушение на човешките права“.


В позицията се казва, че са проверени всички центрове за настаняване от семеен тип, в които има настанени деца и младежи от закрития през 2008 година Дом за деца и младежи с умствена изостаналост в село Могилино.


Установено е, че всички те са в добро състояние, има напредък в развитието и социалните умения, осигурени са им допълнителни подкрепящи услуги, включени са в образование и техните права не са нарушени, както се твърди във филма на Би Би Си.

 

Източници: БНР, "Епицентър"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Helleborus на 30.11.2019 в 17:45
Може би това ще отрезви онези майки с черните тениски, които форсират държавата да приема закони, според които тя трябва да обгрижва и техните деца. Какво може да направи държавата, тя е отпуснала средства, построила е домове, обучила е някакви хора, но децата пак са нещастни, понеже не са обичани. Има и текучество, кой иска да работи такава работа? Единствено семейството и майчината любов може да излекуват душите на тези деца, които макар да не разсъждават разумно (повечето), много добре усещат със сърцето си обичта, смеха, прегръдките на майките си и това им дава утеха. За деца, които са обърнати навътре към себе си, каква социализация се очаква и кои деца ще принудим да ги социализират? Здравите деца могат да бъдат приучени да не се присмиват на болни, но не могат да бъдат накарани да ги обичат и да искат да прекарват време с тях. Майката трябва да прави това, понеже само тя е способна да го прави, преди всичко укора е към нея, към онази, изоставила болно дете и поискала да си живее живота като останалите. Всеки, който настоява, че държавата може да се грижи за такива деца или дори, че някой професионалист може да го направи, пропуска някои много важни неща, професионалистите не изпитват нито желание за такава работа, нито обич към болните, те работят за заплата и доколкото са контролирани. И то само в богати държави, които дават висока заплата и контролират. Детето няма нужда от такива точно грижи, болното дете трябва да бъде гушнато и целунато по сто пъти на ден от единствената, която ще направи това с любов. Майката социализира детето си към света на надеждата и радостта, в който то иначе няма шанс да попадне, не във всяка реалност си струва да се социализираш.

Напиши коментар