Ще се намали план-приемът в университетите, обяви днес образователният министър Красимир Вълчев. Мярката се налагала заради разминаването между броя на нужните специалисти и приетите студенти. Затова от МОН са решили, че през 2019 година във висшите учебни заведения у нас ще бъдат приети около 54 хиляди студенти. В това число влиза и бройката за магистри и докторанти. Това означава, че в сравнение с миналата година, приемът ще е намален с 2 700 бройки.

 

Приоритетни остават инженерните специалности в техническите направления и в природните науки, допълни просветният министър.
 

"Обществената загуба ще бъде много по-голяма, ако не осигурим специалисти. Броят на завършващи ученици е един и същ, ние не можем да го променим. Трябва да направим така, че да насочим по-голямата част от тях към инженерно-техническите професионални направления", каза образователният министър.

 

Вълчев обясни и поредните спорни промени в средното образование.

 

За първи път през следващата година учениците в X клас ще полагат изпит за завършване на първи гимназиален етап, според новия Закон за предучилищното и училищното образование. Удостоверението за него ще включва оценките от 8 клас до 10 клас.

 

В дипломата на тези ученици, когато завършат 12-и клас през 2022 г., ще бъдат вписани окончателните оценки от изучаваните от тях предмети в 11 и 12-клас. Това ще се отнася за всички гимназии, независимо дали са профилирани или професионални, в дипломата на учениците за 12-и клас ще са оценките по български език, математика, физическо възпитание, гражданско образование и по чужд език. В професионалните гимназии чуждият език обаче ще бъде по професията, съобщи днес на пресконференция заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова, цитирана от БТА.

 

Тя каза, че вчера се е състояла среща със Съвета на ректорите и е станало ясно, че при кандидатстването на учениците в университет могат да бъдат използвани и оценките от първия гимназиален етап, вписани в удостоверението за завършен първи гимназиален етап.

 

Няколко са вариантите при кандидатстване във висшите училища, като университетите "ще преценяват дали да вземат оценката от матурата, от дипломата за средно образование, ако съвпада с профила, или да се вземе оценката от първия гимназиален етап", обясни Михайлова.

 

Удостоверението за първия гимназиален етап е абсолютно легитимен документ, който показва постигнатите резултати от курса за обучение в осми, девети и десети клас по предметите в общата и в избираемата подготовка, заяви заместник-министърът.

 

Министър Красимир Вълчев даде пример за ученик, който иска да кандидатства в университет с история, като обясни, че "независимо дали той приключва с изучаването на история в десети, 11-и или в 12-и клас, ученикът ще може да кандидатства с история".

 

Дипломата за средно образование е единствената, в която има среден успех от курса на обучение, който се вписва, но само за оценките от 11 и 12-клас, обобщи Михайлова. Тя информира, че този нов вид на дипломата за средно образование ще влезе в сила през 2022 г., но през новата учебна година, която предстои, ще започнат десетокласниците, които в следващата година ще завършат с удостоверение за първия гимназиален етап.

 

По повод на притеснения на родители, дали трябва да местят децата си след десети клас, за да имат оценка в дипломата, министър Вълчев коментира, че "не трябва, защото независимо кога са приключили - в десети, 11-и или в 12-и клас, с изучаването на един предмет, ще имат оценка за кандидатстване във висше училище".

 

Първият випуск, който ще завърши по новата учебна програма и структура, в 2022 г. ще е в 12-и клас, а през 2020 г. ще завърши десети клас, информира министър Вълчев. През 2022 г. ще е първият випуск у нас с такава нова диплома за средно образование, допълни Таня Михайлова.

 

Според новия училищен закон учениците в 11-и и в 12-и клас изучават профилирани предмети, има и нов вид училища - обединени, които са до десети клас. Сега обединените училища в страната са 68, но догодина ще са с 3 повече, каза Михайлова. Тя уточни, че учениците, които завършат обединените училища, ще може да продължат да учат след десети клас в други училища. Учениците, които учат сега по новата образователна структура, са в девети клас.

 

Министър Вълчев припомни, че по стария Закон за народната просвета свидетелство за управление на превозно средство се получаваше след завършено основно образование, а по новия закон ще се получава след завършен десети клас.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

18 коментар/a

Helleborus на 23.03.2019 в 13:46
23.03.2019 в 11:34 Грешката, която допускаш е, че когато говориш за умни проекти, ти ги свързваш само с държавата, а обществото свързваш с някакъв хаос и малоумие. Твоята вяра в чиновниците е трогателна, само че нито учителите, нито учените, нито философите и мъдреците са чиновници, те са част от обществото и те са които поначало правят образованието, пишат учебниците и изобретяват нови подходи за преподаване. Държавата само НАЕМА техните услуги и вкарва своята идеологическа закваска, точно това, което е винаги правело РОДИТЕЛСКОТО съсловие. Без МОН учените, учителите и мъдреците няма да изчезнат и да спрат да ни дават блага и всеки родител, който има пари, винаги би предпочел лично да наеме най-добрите учители и да обучи децата си сам. Ако МОН не ги рекетираха чрез непризнаване на тяхното образование. Хората всъщност се страхуват от бедността, а не от свободните школи. Страхуват се, че ще се появят супер училища, но те няма да могат да ги ползват. И затова в страховете си се натягат безплатния чиновнически продукт да остане задължителен за всички, без алтернатива. Като не могат да проумеят, че те пак финансират всичко, но пред ДДС-то, което плащат, но такъв подход е поначало несправедлив и комунистически. Така или иначе в България ще се намерят почтени хора, които да продадат качествен продукт на ниска цена, мога да се обзаложа. Колкото до недоверието, то се преодолява в практиката, страховете от нещо винаги се насаждат там, където няма информация и не се виждат резултатите. Само едно поколение да се завърти и нещата се променят. Защото тези школи, за които говоря, те си създават име. Техните ученици влизат в живота и за много кратко време става ясно, че са много по-грамотни и концентрирани в работата си. Университетите и работодателите започват да се борят за тях, а подходът на тяхното образование да се копира и от държавната система, която чака от къде да препише. Хората се плашат от думата хоумскулинг, но не се плашат от Оксфорд или Кеймбридж, а то е същото. Въпросът не е дали го правиш у дома или в сграда, дали плащаш на учители или учиш сам, въпросът е в нивото, качеството на учебниците и свободата на школите да създават тези качествени учебници и да ги пускат на свободния пазар. След като хората видят резултатите, мненията като твоето вече олекват.
Няма да преоткриваме Русо ако кажем, че държавата, а не обществото е гарант за единството на общественото управление на 23.03.2019 в 16:13
Не сме в романтичните времена на Хегел, за да вярвам в чиновничеството - казвал съм, че тогава униформените лица са били именно най-добрите граждани. Нито съм против инициативността отдолу, когато става дума за бизнес, търговия, всякакви спонтанни и формални недържавни организации на кооперативна основа. Говоря за форми на организация, които подкрепят авангардната наука и образование, и не допускат конюнктурата на малкото пари конюнктурно да убиват тия двете само защото не носели печалба или не сме можели да си го позволим. Говоря за държавни политики в областта на науката и образованието, които имат перспективата на обозримостта и нужните отчуждени (бюджетни) средства, които да го насочват правилно, дори тогава, когато финнсовата и изобщо капиталовата възвращаемост не се очертава на хоризонта. Доверието в обществената самоорганизация е хубаво нещо, почти идилично и безспорно се вързва с някакви възрожденски цели, но не и във века на хищните блокови империалистически държави и ТНК. Образователната и по-специално университетска гилдийност отдавна е един красив спомен от времената на класическия хуманизъм. Големи пари извън образованието днес помагат все още за поддържане на този иначе красив мит. Но образователното качество даже и при Оксфорд и Кембридж отдавна не е емблема само по себе си. Днешното време не само е трудно, но даже невъзможно за изкуство, наука и образование, ако не са подкрепяни от посредничеството на вертикалната, свързана с държавата, управленска структура. И ние следва да я забелязваме не защото е чиновническа, а защото в една сериозна държава чиновникът е експерт, който разполага с управленски лостове и възможности. Докато учител, преподавател или учен са само експерти без такива лостове и възможности за мащабни управленски въздействия.
Helleborus на 25.03.2019 в 19:03
23.03.2019 в 16:13 Пак не можа да разбереш. Когато казвам, че вярваш в чиновниците, имам предвид , че вярваш в тяхната добронамереност, което е утопия. Те са същите тези Цецка, Цветан, Гинка и „Калинка“, за които е очевидно, че изобщо не са седнали да разсъждават за доброто на хората, слушат си инструкциите и ги следват. А инструкциите така или иначе идват от обществото, ама не българското, а точно онзи капитал, който го споменаваш, който си има лобита и пионки и движи нещата по света. Всички сме хора и сме податливи на корупция, а държавните чиновници, освен, че са податливи, са и непрестанно обект на такива атаки, които малцина могат да удържат, аз не ги съдя. Точно затова ние търсим онзи модел, при който в най-голяма степен можем да открием безкористно отношение към децата и докато свят светува, а и отвъд, такива хора ще си останат родителите. Родителите най-малко подлежат на корупция и манипулация от всеки друг, що се отнася до децата им. Това е даденост, вложено е отгоре и ние се облягаме на родителската уникалност, защото няма на какво друго да се облегнем. Освен, че родителите са най-неподатливи към корупция, нека погледнем и обществото, там с какво разполагаме. Какъв ли процент хора в него има, които са почтени и неподкупни като Ботев, Левски, освен това са родолюбиви и будители? Процентът може и да е само един, а дано да е по-голям. Но ние вероятно разполагаме с единици хора, които биха създали отличен, качествен истински полезен продукт! Кой искаш да прави образованието, този 1 процент качествени хора или правителството? В цялата човешка история такива хора са били по-скоро извън властта. Казвам ти това, с надеждата да се замислиш, но всъщност всичко това е въпрос на човешки права, които никога не бива да се подлагат на съмнение.

Напиши коментар