Какви са причините за лансирането на третия пол, нестандартното сексуално поведение, лова на сексуални „вещери“ в Холивуд? Защо тази безумна конструкция от идеи придобива такива мащаби точно в този исторически момент? Защо се правят опити тя да бъде налагана на страни, в които няма никаква обществена чувствителност към подобна проблематика или тази чувствителност е изцяло отрицателна?

 

Очевидно е, че по природа хората се раждат мъже или жени. Това е истина, която не се нуждае от доказване, тъй като почти всеки човек може да погледне между краката си и да установи своята идентичност в това отношение. Ако има проблеми с тази истина, това е негов личен проблем и не е добре да занимава останалите с него. Според мен подобен въпрос може да достигне такива ракови социални измерения само при конкретни условия и конкретни социални нужди – тези условия и нужди са отчетлив белег за криза. Нещо повече. Те са сигнал за края на едно презадоволено общество, уловено в капана на крайната стагнация.

 

Първата от тези причини е самата природа на политическата система в САЩ и Западна Европа. За всеки разумен човек е ясно, че „демокрация“ е само дума. Управляващите плутократично-олигархични елити лансират идеята за „правовата“ държава, защото от правата могат да се ползват само богатите и силните. Защитата на „правата“ е парадоксална по самата си природа легитимация на властта.

 

Човек се ражда абсолютно свободен и с пълни права да прави каквото пожелае. Възпитанието и образованието нямат за цел да установят и разширят тези права, а напротив – живеенето в общество предполага ограничаване на изконната стихийна свобода. Още с излизането си от пещерите човекът е развил устойчива реакция срещу законите на джунглата и срещу абсолютния индивидуализъм.

 

От най-дълбока древност държавата цели хармония между природното и общественото начало (natura и cultura), между онова, което ни е заложено, и онова, което е и трябва да бъде привнесено на базата на съжителството и справедливостта. Колкото повече права и свобода осигурява държавата, толкова повече власт и богатство се концентрират в ръцете на малцина. Още от началото на прехода ни се повтаря една мантра – че хората не са еднакви по природа и това е прекрасно. Безспорно е, че хората не са еднакви, но функцията на държавата е да тушира до определена степен тези природни разлики и да осигурява минимално благоденствие на всички свои граждани/поданици. Именно това задължение е непоносимо за икономическите олигархии.

 

„Традиционните“ ценности и „традиционните“ социални роли са естествен начин за придобиване на истинско равенство между хората, независимо от тяхното материално благосъстояние. От най-дълбока древност обаче основен прерогатив на богатия и овластения е нарушаването на тези традиционни ценности в името на личното удоволствие и демонстрирането на абсолютна власт.

 

Представителите на Юлиево-Клавдиевата династия в Рим са били фрапиращ пример за „нетрадиционни“ полови поведения. Известен е разказът на биографа Светоний, според който император Тиберий попитал своя племенник Гай Калигула, дали харесва повече нимфи или сатири. Когато младежът отговорил „и двете“, старият владетел се усмихнал благосклонно и казал „така и трябва да бъде“. В наше време чувствителността към нетрадиционните сексуални ориентации и тяхното навиране в очите на обществото изпълнява същата роля. Чрез тях се демонстрира власт.

 

Достатъчно е да погледнем първата сцена от филма „Сексът и градът“, където симпатичен, шишкав и състоятелен нюйоркски хомосексуалист се омъжва, за да установим това. Човек може да бъде гей, лесбийка, транссексуален, травестит, стига само да има необходимото материално благополучие. Самата Хилари Клинтън би се погнусила от беден гей. Диктатурата на ЛБГТ малцинствата цели сриването на последните ограничения, базирани на критериите за социална приемливост, които съществуват пред олигархията. Трудно бих могъл да си представя широко възползване от правото на нестандартна сексуална ориентация сред заетите в строителството или в лоното на средната буржоазия (доколкото я има).

 

Втората причина за цялата тази шумотевица е произходът на парадокса, наречен „ляво либерално пространство“. Новата демократическа партия такава, каквато я изгради сем. Клинтън, произхожда до голяма степен от едно, по своя характер, антиобществено движение. Това движение е хипарството, от чието прогресивно лоно тръгва и съвременната калифорнийска култура на Силициевата долина. 60-те и 70-те години са времето на стихиен култ към младежите, на тревата и ЛСД-то, на дългите коси и бунта срещу ограниченията на обществото. Съвсем естествено, в това се включва и пълното отрицание на всякаква дискриминация. През тази епоха хипи може да стане всеки. С времето обаче тази психологическа истерия губи сила – тя не може да остане същата, защото няма нито исторически, нито идеологически гръбнак.

 

Широко разпространена представа е, че довчерашните хипари стават вградени и успели членове на обществото – въплъщение на тази представа е образът на Уили Танер от сериала „Алф“. В действителност обаче хипарското движение включва и доста заможна младеж, която запазва сантимента си към бурната младост, след като се завръща в престижните университети. В новата си вграденост в обществото тези „свободни“ и „прогресивни“ младежи отхвърлят диктата на сериозния бизнес-костюм и традиционния бизнес, но по никакъв начин не отричат диктата на плутократичната надменност. Именно тази младеж, освободена от икономическата лежерност на младостта си, поставя основите на новата лява идея. Тази идея се съсредоточава върху правата на богатите малцинства и ги освобождава напълно от ограниченията на традиционното общество. Тази идея се опитва да изхвърли на бунището всеки стремеж към премахване на най-сериозната дискриминация – икономическата.

 

Третата причина е налагането на власт. Във външнополитически план „човешките права“ са маската, под която Америка и Западът крият прастарата „цивилизаторска“ роля на старите колониални империи. По времето на конкистадорите и пионерите такава маска е било християнството – „ние им отнемаме свободата и материалните блага, за да им дадем светлината на истинската Вяра“. Естествено, факторът „Божия помощ“ в завладяването на Новия свят е неустановима величина – единственото сигурно нещо е военното и икономическото надмощие.

 

По същия начин след края на Студената война САЩ и (донякъде) старата Европа разполагат с такова надмощие и „правата“ са удобна дреха. При нас, в Русия, в Близкия изток идват някакви хора, които ни уверяват, че нашите виждания и вярвания, нашата бедност и стремеж към нормален начин на живот, нашите семейства и социални роли не са... реални. Ние не разбираме законите на свободния пазар – затова заплатите ни са ниски. Ние не разбираме правата на гейовете, затова не всеки хетеросексуален човек у нас изпитва интимна заинтересованост от техните проблеми. Имаме нужда да бъдем цивилизовани и възпитани от добрите, напредничави, либерални, леви западни хора.

 

Във вътрешнополитически план „човешките права“ са начинът, по който самата американска олигархия налага властта си. Това не е ново. През ХV-ХVІ в. кралската власт във Франция е все още недостатъчно авторитетна. Местният патриотизъм и местното самоуправление конкурират краля и бюрократичната върхушка около него в упражняването на власт. Кралските съдии имат нужда от радикален начин да наложат господството си. Тук на помощ идва Католическата Църква. Именно тези две институции изграждат един от най-мракобесните идеологически конструкти, като изпращат на съд и на клада безброй жени (и по-малко на брой мъже) по обвинение в сключване на договор с Дявола. Народни вярвания и традиции са тълкувани в един тесногръд християноподобен контекст, пресявани са през криворазбраните думи на Св. Писание и Отците на Църквата, после са приравнявани към ерес. На базата на това маргинализирани, нещастни възрастни жени (баячки, акушерки, просякини) са били безжалостно убивани от „праведниците“, които разбират най-добре от всички света и живота. Америка днес е поставена пред добрия стар лов на вещици. Обект на този лов са външните врагове (всеки може да бъде маскиран терорист) и обикновените хора, които довчера не са имали представа, че дискриминират или са дискриминирани. По този начин „просветените“ и богати довчерашни хипари получават легитимация на властта си. А тяхната власт е същата като тази на богатите им бащи и дядовци. Олигархична, плутократична, надменна и отвратена от бедността, която причинява самата тя.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

22 коментар/a

Изчанчените са много! на 10.01.2018 в 08:36
Затворите не стигат, лудниците също! Идеален бизнес за офшорните дебили!
Няма семейство... на 10.01.2018 в 08:54
...няма история...няма традиции...няма морал...няма религия...няма личности...няма съпротива - има само приносители на кредитни карти!
observer на 10.01.2018 в 09:31
Значи хипидвижението, чиито представители днес са на възрастта на Хилари, е в основата на загниването на западния свят и специално на Америка. Колко ли от тях са си останали хипита? Не бяха ли същите тогава обаче, противници на войната във Виетнам, противници на издигнатото в култ материално благополучие, на едно общество измерващо всичко в долари? Make love, not war, това беше лозунгът им и имаха предвид избиването на виетнамския народ и хетеросексуалната любов, разбира се, свободната такава, подобно на нагласите в Съветска Русия малко след революцията. И наркотиците, разбира се, които ги съсипаха. Властите у нас бяха силно обзпокоени, да не би тази зараза, това деструктивно за всяка власт движение да порази и българската младеж. Упадъчната западна музика - Пинк Флойд, Дженис Джоплин, Джими Хендрикс, Лед Зепелин, дългите коси, шарените поли на момичетата. И бунтовете на черните за равни права да не забравяме, Черните пантери, Мохамед Али в затвора, ами комунистката Анджела Дейвис? А разстреляните студенти окупирали Калифорнийския университет? Забриски поинт на Антониони помните ли го. Той беше за това. Случилото се тогава, което бегло споменах тук, не беше по желание на властващия на Запад елит, а резултат от кризата в управленито му. Та нека не преиначаваме истината и пренаписваме историята в усилията си да се впишем в актуалния по някои места днес политически тренд. Не всички са като бели листа, на които можеш да напишеш каквото пожелаеш.
Първо бащата, а сега и синът пишат своите на 10.01.2018 в 12:04
комундерски квази-аналитични ескурси из световната история.
observer на 10.01.2018 в 13:33
Управляващи "плутократично-олигархични елити" има и в Русия. Ако има някаква разлика, тя е в различията между традиционния руски авторитаризъм и споделената власт между широк кръг от елитите в западните общества. Затова и в Русия рязко се отличават периодите в управлението на различните лидери, а те се идентифицират с личността им. Период на Сталин, на Хрушчов, на Брежнев, на Горбачов, на Елцин и сега на Путин. Нищо такова няма да видим в САЩ или Великобритания. И по времето на царете ясно се различават епохите на Иван Грозни от тези на Петър Велики, Екатерина Велика, Николай Първи, Александър Втори, до последния руски цар. Между другото либерализмът винаги се е възприемал като опасност от руските елити. Има разлика обаче в отношението към него в исторически план. Комунистическата историография определя либералните идеи по времето на царизма като съпротива срещу несправедливата власт, докато по времето на комунизма това вече е буржоазна диверсия. През първата половина от управлението на Путин същите тези либерални влияния не предизвикваха опасения, самата Русия възприе много от тях и плурализмът се превърна почти в норма. Сега обаче наблюдаваме рязък завой, изостри се политическата риторика, пропагандират се армията, военните победи сами по себе си, Църквата заема нови територии и се гради ценностна система на базата на консерватизма. Един пример. Първоначално Денят на победата се отбелязва като ден на почит към воювалите и загиналите в борбата срещу фашизма, днес се акцентира върху самата победа. Спасибо деду за победу, Можем повторить, все едно днешна Германия заплашва някого, а там управляват нацисти. Дори построиха малък дървен Райхстаг, та младото поколение да го щурмува. Вместо да се замисля, къде е то и къде са плутократично-олигархичните елити.
Муйо на 10.01.2018 в 17:22
Добро начало, от средата нататък е повърхностно. Правовата държава означава равни права за всички, а не преимуществени права (привилегии, или частни права) за тоя или оня. А observer пак лъже в захлас: "Комунистическата историография определя либералните идеи по времето на царизма като съпротива срещу несправедливата власт, докато по времето на комунизма това вече е буржоазна диверсия." - за кой точно става въпрос: Столипин или Херцен? Втора лъжа: "Първоначално Денят на победата се отбелязва като ден на почит към воювалите и загиналите в борбата срещу фашизма, днес се акцентира върху самата победа." Денят на победата е на 9 май, Денят на паметта е на 22 юни. Либерастите се опитаха да превърнат Деня на победата в нещо друго, само че Путин им издърпа килимчето, като лично оглави "Безсмъртния полк" и вместо скръб и потиснатост от Победата, руският народ отново изпита гордост от подвига на дедите си. Третата лъжа: "Вместо да се замисля, къде е то и къде са плутократично-олигархичните елити." - младото руско поколение много добре осъзнава, че плутократично-олигархичните елити са в Англия, САЩ, Израел и Швейцария. Със съответните паспорти. Е, пазят си и руските ("мы здесь власть"), но наричат руския народ "говеда" и "ватенки" и нямат нищо общо с него. Надяват се да преживеят Путин и пак да повторят "славните деветдесетте" - либерализъм отсекъде, дванайсет милиона измрели от глад и болести.
observer на 10.01.2018 в 19:45
Вместо да ми изучаваш творчеството, опитай се да сътвориш нещо свое, темата е “Цивилизационната роля на „левите“ либерали: Правата на сексуалните малцинства и безправието на бедните мнозинства”. Наблегни върху безправните бедни мнозинства на Запад и приноса на левите либерали в кавички за това.
Kubis на 10.01.2018 в 19:52
Написаното от младия Петрински е доста добър опит да тръгне по стъпките на стария. Но по традиция, щом се напише нещо което има смисъл, едни дебили започват да говорят за ”краставицата”, тоест колко лошо е в Русия, колко лоши са руснаците. Муйо благодаря за поста всеки който може да чете може да научи доста. Разбира се ако не е дебил!
Муйо на 10.01.2018 в 20:35
Ми да повторя, щом не сфащаш от един път: "Добро начало, от средата нататък е повърхностно. Правовата държава означава равни права за всички, а не преимуществени права (привилегии, или частни права) за тоя или оня." Повърхностното започва от "Втората причина за цялата тази шумотевица е произходът на парадокса, наречен „ляво либерално пространство“ и докрая. Защо е повърхностно - дълга и широка. Достатъчен е един цитат от Збигнев Бжежински: "Новият световен ред се създава против Русия, за сметка на Русия и върху парчетата от Русия"
observer на 10.01.2018 в 21:41
Човешките права бяха удобна топка за западната пропаганда в периода на разведряване, защото в нашия лагер те бяха силно ограничени. От своя страна пък нашата пропаганда наблягаше на социалните права на запад, което е разбираемо. Също така разбираемо беше и това, че нашата пропаганда нямаше желания ефект, поради отчетливо по-високия жизнен стандарт там, където експлоатирания от капитала работник живее по-добре от работническа класа тук. Тоест, някакъв ефект имаше, но сред Третия свят, където пък не се знаеше изобщо, дали местните племена са разбрали, че строят социализъм. Картинката може би щеше да бъде различна, ако навремето болшевиките не бяха построили това, за което им е стигнал акъла - една робовладелска система, в която господарите да са те. Така след краха на комунизма се оказа, че най-социални били скандинавските страни с дългогодишното си социалдемократическо управление.
Нали знаете как е при охлювите? Те са безполови. на 10.01.2018 в 22:02
Или по-точно — двуполови. Което е едно и също… Следователно тяхната сексуална идентификация в моментите на оплождане на охлювовия генетичен материал дори не е наложителна — те се оплождат взаимно. У всеки охлювен индивид има мъжки компонент, който опложда женската част на появилия се партньор. Но в същото време индивидът има и женска компонента, която предлага на мъжката част на така срещнатия партньор да я обладаае и оплоди. След което двамата (двете) си казват довиждане и отиват да се самовъзпроизведат в малки охлювчета. Вероятно е по-добре да се каже, че Той-1 казва „довиждане“ на Тя-2, а от своя страна Той-2 казва „довиждане“ на Тя-1. И — всичко е наред! Въпрос на роли (по всяка вероятност — социални!). Е, целта на Брюкселската бюрокрация е да ни превърне в охлюви. Всинца ни…
Българин от Б на 11.01.2018 в 01:50
"При нас, в Русия, в Близкия изток идват някакви хора, които ни уверяват, че нашите виждания и вярвания, нашата бедност и стремеж към нормален начин на живот, нашите семейства и социални роли не са... реални".Те тези "някакви" хора минаха през всички соц държави, ама при другите имаше положителен ефект, само при нЕкои други-йок! Искаме да си лежим на дивана, да поемаме от шльоковицата с мезе, да гледаме ТВ -то и да псуваме юнашки, че ДРУГИТЕ не си вършат работата както трЕбе. И добре, че сме ние, та да отворим очите на Европа за тези трети и четвърти полове, само ние фащаме конспиративния замисъл на хитрите юрогейове:-) Щото сме печени и не ни минават разни алабализми:-)Всичките юрогейски държави успяха да заблудят за Стамбулската конференция и да ги натикат в половата конфекция, само нас-йок!Даже и турците заблудиха и те подписаха, а и поляците ратифицираха въпреки, че са най-гоУемите консерватори покрай католическата си църква, само булгар-булгар не моат заблуди. Щот сме печени поне 80% от нас!
Българин от Б на 11.01.2018 в 02:14
все пак, на фона на такива гейовски алабализми от Европата, има и добра вест:преди няколко дни Жужко подписа закона за декриминализиране на домашното насилие в Русия! Стига да няма телесна повреда, вече не е престъпление, а дребно административно провинение.Так держатььььь!Сега трябва да убедя жената да заминен там...има гоУеми предимства! Нпример: щом от 3(три) пъти не успея да набода с вилица маслинката от салатата(щото маслинките са много хлъзгави) мога да си го изкарам на нея,с 2 шамара като за начало! Че за къде без насилие, бре серсеми, нали тва е лепилото което държи и семейството, и госсударството!
tester1 на 11.01.2018 в 12:00
Тези които все още могат да разсъждават продуктивно, нека помислят дали случайно по върховете на властта в ЕС са все хора не създали и отгледали и едно дете, Юнкер, Меркел, Макрон Мей, и още Шотландия, Италия, Люксенбурк, Швеция, Холандия.
Муйо на 11.01.2018 в 15:58
observer продължава да лъже: "Човешките права бяха удобна топка за западната пропаганда в периода на разведряване, защото в нашия лагер те бяха силно ограничени." Може ли по-подробно за силните ограничения? Ама с цитати от Конституцията, Наказателния кодекс и всички нормативни актове, за които се сетиш. Може да дадеш и конкретни примери. Втора лъжа: "Картинката може би щеше да бъде различна, ако навремето болшевиките не бяха построили това, за което им е стигнал акъла - една робовладелска система, в която господарите да са те.” Робовладелската система на Троцки с трудовите му армии просъществува до 1921 година, когато масовите бунтове принуждават Ленин да въведе НЕП-а и да сече сребърни монети за обращение. Робовладелската система бе възстановена през 90-те години на миналия век, когато б-гоизбраният Анатолий Чубайс произнесе знаменитото: "Е, ще измрат 30 милиона - значи не са се приспособили към пазара". Измряха "само” 12 милиона.

Напиши коментар