Премиерът Станишев ги свика на извънредно заседание, което той откри горе-долу със следующата реч: - Господа министри! Най-сетне провидението изля своята благодат и върху нас: нашата държавица през идующата седмица се удостоява с величайшата чест да бъде посетена от една инспекция… (Госпожа Плугчиева, не кашляйте толкова силно, че ме смущавате)... на Европейската комисия. (Ах, Боже мой, не кашляйте, моля ви се.) Нам, господа министри, предстои да се поставим на висотата на положението им и да оправдаем доверието на нашите европейски партньори, като се постараем да надминем останалите държави, членки на Европейския съюз, с едно великолепно посрещане. Аз имам една хубава идея за подобно посрещане и като я подлагам на вашето просветено внимание, вярвам, че ще я приемете с акламация. Преди всичко, господа министри, трябва нашата държава да поднесе един тържествен отчет... (Кой там? Антре!)...
Ех, че гуляй му дръпнаха!*

Прекъснатият оратор устреми гневен поглед към вратата, от която се появиха плахо и нерешително един кмет и един представител на българския бизнес. Премиерът удари сърдито звънеца и извика на разсилния:
- Нали казах да не пущаш никого бе, дивак!
- Аз, господин премиер министър, по нужда... аз...
- Какво аз-аз, вън! А вий какво искате? – обърна се той към кмета и към представителя на българския бизнес.
- Аз ще бъда принуден да затворя училищата, болниците, детските градини… Всичките стрехи протичат, стъкла няма по прозорците…
- Аз ще бъде принуден да закрия фабриката, щото с тая финансова криза…
- Стига, стига – извика гневно и нетърпеливо премиерът, – нямам време да се занимавам с вашите глупости, ний сме заети сега с малко по-важни работи. Оставете ни.
- Ние изпълнихме своя дълг. Сбогом.
- Много ви здраве – каза иронически премиерът и като се обърна към министрите, продължи прекъснатата си реч:
-...И тъй, преди всичко ще трябва да се нагласи един тържествен отчет. А най-главното е да се нареди една богата реформа. Ще изберем една комисия да разпредели половин милиард от държавния бюджет, другото е лесно. Съгласни ли сте, госпожи и господа?

- Съгласни сме – извикаха всички едногласно.
В същия ден заработи комисията. Вие ги знаете какви са стоки. Отишли, брате мой, първо в командировка. Уж по петдесет евро дневни, па те по триста изхарчиха, да ги земе дяволът! Блазе им!... Нейсе, след пет дена се дотътриха обратно и почнаха да разпределят:
 - 160 млн. лв. да дадем за разкраса – предложи Емилия Масларова.
- От тях 30 млн. лв. искам да отидат за пътната агенция. Пиши ги „за изграждане на автомагистрала "Тракия" – разхили се Гагаузов.
Екоминистърът усети шегата и също започна да се майтапи:
- От тия 5 млн. лв. за моето министерство давам барем половината за конкурс на детски рисунки „Красива и чиста България” – разкикоти се Джевдет Чакъров.
- А бонуси няма ли да си раздадем? – попита с усмивка и земеделският министър Валери Цветанов. – Аз искам едно 3 млн. лв. за успешно спрените пари по САПАРД, които да се дадат на фонд „Земледелие”!
Разпределяха, синковците, нали не е от джеба им. А докато заседаваха, изядоха: хайвери ли не щеш, пастети ли не щеш, салами, бордо, сиренета, ананаси, шампанско – сума боклуци. Подир това взеха, че издигнаха една арка на ГКПП „Калотина”, ама каква арка! Кале, майка му стара! Наготвиха се и зачакаха. И еле дочакаха.
За посрещанието на евроинспекцията какво ще ти разправям: ти знаеш как стават тия работи. Войска, ура, топове, фракове, жандарми, дамите напред и прочее... Късо да речем, двайсет милиона лева туй за туй! Поднесоха тържествено отчета. Инспекторите го приеха с благодарност, но рекоха, че предпочитат да закусят в някоя друга държава, членка на ЕС.
Свърши се таз патардия и правителството зачака да види как ще отрази успехите му Европейската комисия. По едно време, гледа, докладът се отдалечава. Хубава работа, ами отчетът? Иде премиерът и съобщава на министрите, че ЕК няма да си напише доклада до изборите. И таз добра, ами сега?...
Че като си взеха пътя те, министрите сиреч, па премиерът, па вицепремиерите, па повикаха и няколко приятели, че като отидоха у Министерския съвет – у него бяха парите от бюджета, – че като им теглиха един зъб, па ядене, па тъпкане, па плюскане. Остави се! До изборите не можаха да дойдат на себе си! Па освен това ядоха, какво ядоха, па то, брате, изяда ли се толкова нещо, ами на на тебе, на и на мене, па си разделиха милионите, натовариха слугите си и хайде всякой у дома. И сега да идем у дома им, ще намерим от тези милиони.
Туй се казва гуляй!...
 
София, 27 март 2009 г.

* По Алековия фейлетон “Ех, че гуляй му дръпнахме!”, с което продължаваме поредицата от литературно-политически пародии. Посвещава се на героизма на правителството, което преди дни успя да присвои близо половин милиард лева от парите на данъкоплатците в рамките само на един час.

Още от категорията

1 коментар/a

анонимен на 15.08.2015 в 21:12
Това са пълни глупости.Прилича ми повече на Борисовото време отколкото на Станишевото.Но явно авторът си има своите политически пристрастия,и иска да окарикатури този когото не обича-разбирам го. Стилът на Станишев не пасва,сякаш имам асоциация за говоренето на друг министър -председател.

Напиши коментар