“В началото на ноември 1989 г. ние нямахме никаква информация какво ще се случи. Новината беше изненада за нас. Много добре си спомням, че в този ден имах официален обяд в Държавния департамент с президентката на Филипините Корасон Акино, когато един асистент ми подаде бележка, в която пишеше, че гражданите на Берлин могат да минават свободно от ГДР във ФРГ и Берлинската стена може да падне. Вдигнах тост за това, извиних се и отидох в Белия дом, за да намеря президента Буш и Брент Скаукрофт, съветника по националната сигурност, и да обсъдим какво ще правим”. Според бившия американски държавен секретар Джеймс Бейкър всички американски президенти са допринесли за победата над комунизма, а Pax Americana е била “пътеводна звезда”. В лекция в сряда в Джорджтаунския университет, посветена на “Уроците от падането на Берлинската стена”, Джеймс Бейкър припомни значение на дипломацията и мултилатерализма. “Фигаро” публикува неговата лекция.

 

Бивш началник на кабинета на Белия дом при Роналд Рейгън, Джеймс Бейкър беше държавен секретар при президентството на Джордж Х. У. Буш през 1989 г., в момента на падането на Берлинската стена.

 

Това, което се случи преди 30 г., промени коренно света. Оттогава, когато ме попитат кой американски президент е отговорен за края на Студената война, аз отговарям, че всички са били: всички американски президенти, както демократи, така и републиканци, от Хари Труман до Джордж Х. У. Буш. Всеки един от тях беше твърдо ангажиран за свободна и неделима Европа. Но, тъй като лично съм служил на четирима от тях на различни длъжности, ще добавя, че някои президенти имаха по-решаваща роля по време на Студената война от други. 

 

На първо място е Роналд Рейгън, чиято реторика остава запечатана в сърцата и умовете на всички хора по света, които копнееха за свобода. В края на краищата, кой може да забрави речта му пред Брандебругската врата, когато каза: “Г-н Горбачов, свалете тази стена!”. И две години след тази историческа реч, на 9 ноември 1989 г., Стената наистина падна.

 

След това Джордж Х. У. Буш, който разбра, че колкото и важно събитие да е падането на Стената, Съветският съюз остава заплаха за световната сигурност. Вместо да се подиграва на съветските си колеги, Джордж Буш избегна всякакъв триумфализъм и избра да води прозорлива политика. Резултатът бе, че 11 месеца след падането на Стената, Германия беше обединена мирно, като член на НАТО - въпреки, трябва да добавя, възраженията на някои наши съюзници и, разбира се, на СССР.

 

А скоро след това

 

45-годишната Студена война приключи с въздишка, а не с ядрената екслозия, от която всички се опасявахме,

 

докато Съветският съюз сам се разпадна. Днес, когато нашите политици са изправени пред свои предизвикателства на международната сцена и когато ние отбелязваме тридесетата годишнина от падането на Берлинската стена, аз мисля, че е поучително да си припомним три фактора, с които президентите Рейгън и Буш се съобразяваха, докато в Европа и света се случваха огромни промени.

 

Първият е, че и двамата бяха разбрали, че подкрепата на общественото мнение е решаваща за формулирането и воденето на външна политика. Без народна подкрепа, една външна политика не може да продължи дълго. Ако американците не подкрепят решенията на своите президенти, тяхната политика е обречена на провал. И Рейгън, и Буш знаеха, че ще се справят по-добре, ако имат масовата подкрепа на американците, така че и двамата работеха за изграждането на обединяваща външна политика, която надхвърля партийната принадлежност.

 

Второ, международната подкрепа също е важна. Президентите Рейгън и Буш бяха разбрали, че един от основните елементи на силата на САЩ е, че ние сме шампиони и привърженици на либералния световен ред, основан на свободната търговия, многостранните институции и демокрацията. И тогава, и сега съюзниците имаха значение. А по онова време 

 

Pax Americana беше тяхната пътеводна звезда.  

 

Трето, тези двама президенти бяха разбрали значението на умелата, обмислена и последователна дипломация. И двамата установиха и развиха тесни отношения с чуждестранните лидери, в частност със съветския генерален секретар Михаил Горбачов, канцлера Хелмут Кол, британския министър-председател Маргарет Тачър, канадския премиер Браян Мълроуни и други. Тези отношения позволиха да се установи климат на доверие между страните и спомогнаха за постигането на прагматични решения. 

 

Но, в крайна сметка, разбира се, че 

 

нито един човек не е отговорен за падането на Берлинската стена и края на Студената война. 

 

Всеки американски президент от Хари Труман нататък изигра незаменима роля. А повече от всичко, непреклонният дух на гражданите на окупираните страни наклони везните в полза на свободата.

 

Урокът, който ни дадоха президентите Рейгън и Буш в този критичен момент от историята, остава толкова актуален и днес, както и тогава. Докато нашата страна продължава да се изправя пред огромни предизвикателства, външната политика на Рейгън и Буш остава модел, от който всички американски президенти би трябвало да се вдъхновяват, за да защитават интересите и ценностите на САЩ по света. 

 

В началото на ноември 1989 г. ние нямахме никаква информация какво ще се случи. 

 

Новината беше изненада за нас. Много добре си спомням, че в този ден имах официален обяд в Държавния департамент с президентката на Филипините Корасоп Акино, когато един асистент ми подаде бележка, в която пишеше, че гражданите на Берлин могат да минават свободно от ГДР във ФРГ и Берлинската стена може да падне. Вдигнах тост за това, извиних се и отидох в Белия дом, за да намеря президента Буш и Брент Скаукрофт, съветника по националната сигурност, и да обсъдим какво ще правим.

 

Мисля, че историята показа, че Джордж Буш, който реагира много премерено на това преломно събитие, е бил прав, защото той знаеше, че ни предстои да уредим много неща с Горбачов и Шеварднадзе и е по-добре да не им се подиграва. 

 

Не мисля, че само един президент е отговорен за падането на Стената;

 

всички американски президент и правителства от Труман до Буш категорично се противопоставиха на експанзията на комунизма и заробването на народите от Източна Европа. И съм убеден, че именно непреклонният дух на тези хора ни позволи да спечелим победата в Студената война. 

 

Един от уроците от това събитие е, че дипломацията работи, когато се провежда правилно… Трябва да видим политиката, водена от Джордж Х. У. Буш след изключителната победа на падането на Стената. Той знаеше, че предстои да се свърши огромна работа за мирното обединение на Германия, като член на НАТО, а също и за намирането на мирен изход от Студената война. 

 

Горбачов също ще остане в историята, като човека, който отказа да използва сила, за да запази империята.

 

Трябва да си припомним огромния димпломатически успех, какъвто беше мирното обединение на Германия, в рамките на НАТО, и то въпреки противопоставянето на нашите британски и френски съюзници. А също и на Съветския съюз.

 

Предвид предизвикателствата, пред които са изправени нашите лидери днес, би било добре да разгледаме внимателно външната политика на Роналд Рейгън и Джордж Х. У. Буш, как бе определяна и провеждана, защото те бяха изправени пред предизвикателства, подобни на днешните. 

 

Категорично трябва да признаем значението на НАТО и значението на американското лидерство в света.

 

Това дава на европейците нужното сближаване, защото именно в Европа избухнаха войните в миналото и се опасявам, че ако нямаме този Алианс, те биха могли да избухнат отново.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

16 коментар/a

Капитан Кук на 10.11.2019 в 10:43
Бейкър лъже като дърт циганин. Нормално за американската пропаганда. Какъв "СССР беше против"? Та нали, ако СССР беше "против", Германия никога нямаше да се обедини, защото в ГДР имаше 500 хиляди руснаци? Просто глупакът Горбачов примираше от желание да го потупат по бузките и в името на бузките си разруши най-великата империя в историята на човечеството. И между другото, най-демократичната империя: коя друга е дала доброволно на 13 свои провинции да се откъснат от нея? А СССР: "Вървете, където искате, живейте, както искате!" Вярно са го казали древните гърци: "Когато боговете искат да убият някого, най-напред му вземат разума".
Мильо Лудия на 10.11.2019 в 11:24
Има нещо много перверзно в споменаването на Берлинската стена в днешно време, когато всички строят стени - Израел е целия опасан със стени и представлява едно гето, Тръмп с неговата стена с Мексико, че даже и нашата родна Тиква, която "построи" стената с Турция, която демократите навремето бутнаха защото сме били съюзници.
За падането на 10.11.2019 в 14:53
на социализма (комунизма) главна заслуга има БОГ - Святия дух. Комунизма падна във всички страни от източна Европа и Варшавския договор, защото бе строен социализъм, в който имаше феномена "борба за власт", където всеки е велик и майстор, а другите са никои и некадърници, но когато трябваше да се работи, работеха най вече тези, които не можеха да се борят за власт - некадърниците - а парите вземаха "борците за власт" - майсторите, които обаче не работеха. После се направи комунизъм, на базата на стопанина и собственика, и бригадната организация. Там всички работеха, като някои - високите разряди - изкарваха 7000 лева за общия кюп, а някои изкарваха 100 лева за общия кюп - ниските разряди. Но чрез коефициент за трудово участие високите разряди вземаха около 420 - 440 лева, а ниските разряди вземаха 200 - 250 лева заплата. Имаше таван на заплатите. И тогава се видя, че някои работят, а някои не работят, а вземат почти по равно. Или принципа : "от всекиму според способностите, всекиму според нуждите" не става. Затова високите разряди поискаха 2000 лева заплата и да плащат сами на ниските разряди по 250 лева. А ниските разряди поискаха да си дигнат разрядите, но не им даваха, понеже някой трябваше да върши тяхната неплатена работа. И тогава всички казаха: "искаме капитализъм"! И Тодор Живков обяви че социализма и комунизма са "недоносче". А той най добре от висотата на своето положение виждаше нещата. И Святия Дух реши, че комунизма трябва да падне и комунизма падна.
Eisblock на 10.11.2019 в 15:20
Сега всички могат да говорят захаросани глупости, но резултатите след падането на СССР не донесоха кой-знае какви дивиденти на "западният свят". Точно обратното. След липсата на главният конкурент по идеология и военна мощ, световният интернационал на банкерите-сатанисти получи пълен картбланш да се развихри на воля. И съвсем не е вярно, че никой в САЩ не се и усетил , какво се било случвало с ГФР-ГДР. Точно обратното, целият този театър с глупака и архи-предателят Горбачов бе съзнателно режисиран и СССР бе лъган без каквито и да са задръжки и ограничения. А съветската синекура вярваше, че ще станат равностойни и равноправни партньори! Е, не станаха и никога техните сегашни либерасти няма да станат. Те тогава, на практика, изоставиха и съсипаха индиректно своите сателити. При това най-глупавите и "верните" се оказаха както винаги в края на опашката от глупаци. Отделно самата западна Европа се оказа след тези 30 години в далеч по-жалко състояние от предвидимото. Особено негативно за Германия - която сега е на път да загуби окончателно собствената си физиономия, да претопи и загуби интелигентната част от населението си. Емиграцията е нараснала от 100 хиляди годишно, на 300 и отгоре... Както и да се задълбочи още повече разцеплението по вектора запад-изток. Защото руснаците не успяха или не искаха да преформатират подопечната им част - ГДР, докато сащисаните успяха перфектно с приетият план още от 1945г. насам. До там, че населението от западната част да посреща нашествениците с меченца и "Добре дошли"?! Както разбира се, заедно с останалите пудели, да приемат всички извращения съсипващи човешката структура на обществото като джендърастията, Паката за глобална миграция, намесата в семействата и отнемане на децата им, гей-парадите и браковете и пр. плодове на извратени мозъци. Онзи ден излезе тук в "Гласове" статията как са били измислени многото полове... И на краят - никога светът не е бил пред такава пропаст и тотална гибел. Не напразно са погинали няколко предшестващи цивилизации, сега въпросът е дали тази - вече технологична, ще успее и тя да се самоунищожи! Така, че този "юбилей" е в същност знаково начало на глобалното влошаване в междудържавните отношения и международното право, войните в Близкият изток, масовата миграция, разгулът на либерастията и всеобщата несигурност с многократно нарасналата възможност за Трета световна война!
София на 10.11.2019 в 16:52
За голямо разочарование на ФАЩ сметките ви излязоха криви ! И нашите надежди бяха излъгани , но от вас друго не може да се очаква !
откровение 13 на 10.11.2019 в 17:42
Още през 60-те години на ХХ век 36-ят президент на САЩ Линдън Джонсън /1963– 1969/ констатира, че космосът е ...”командна височина, овладяването на която е равносилно на установяване контрол над планетата”. Такава беше целта и на „Инициативата за стратегическа отбрана” от март 1983 г. на експрезидента Рейгън. През всички десетилетия след началото на космическата ера тази цел остана важна за САЩ и те последователно работят за нейната реализиция. Откровение 13 глава 7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. 8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне. 9 Ако има човек ухо нека слуша. 10 Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите. 11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей. 12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла. 13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. .... ... На 17 януари 2019 г. президентът Доналд Тръмп заяви : „Ние сме длъжни да осигурим господство на САЩ в космоса”. Наличието на такива средства, особено с космическо базиране, ще бъде твърде важно условие за постигане на превъзходство в космоса. Използването им означава провеждане на операции по унищожаване на обекти в околоземното космическо и в горните слоеве на въздушното пространство. „Директива за космическа политика-4”. С него Космическите войски /”Space Force”/ стават нов, шести вид въоръжени сили.
дали на 10.11.2019 в 18:05
“В началото на ноември 1989 г. ние нямахме никаква информация какво ще се случи. Новината беше изненада за нас. 12 април 1989 г. - Горбачов с официални визита във ФРГ" 25 април 1989 г. - на пленум на ЦК на КПСС от неговия състав бяха извадени 74 члена и 27 кандидат-члена, практическа цялата "стара партийна гвардия" 11 май 1989 г. - започна изтеглянето на съветските войски от ГДР 12 май 1989 г. - кампания срещу консервативното крило в Политбюро на КПСС в лицето на Лигачов 17-20 май 1989 г. - визитата на Горбачов в Китай и начало на масовите стълкновения в центъра на Пекин. Визитата беше прекратена по настояване на китайската страна 25 май - 9 юни 1989 г. в Москва се проведе конгреса на народните депутати на СССР. Формира се междурегионална група начело с Афанасиев, Елцин, Попов, Сахаров и Собчак 3-4 юни 1989 г. - след няколко дни спорове в ръководството на китайската компартия бяха въведени войски на площада Тянанмън и разгонени демонстрантите, искащи китайска перестройка 4-18 юни 1989 г. - "Солидарност" победи на изборите в Полша 12-15 юни 1989 г. - пътуване на Горбачов до ФРГ за преговори с Хелмут Кол за "бъдещето на Германия"
какво разбрахме на 10.11.2019 в 18:09
Операция Кондор (на испански: Operación Cóndor; на португалски: Operação Condor) е кампания на политически репресии и държавен терор, включваща разузнавателни операции и убийства на противници, която е официално започната през ноември 1975 г. от десните диктатури в страните от Южния конус на Южна Америка. Кампанията е подкрепяна и поддържана от САЩ. Програмата, привидно целяща да изкорени комунистическите и съветските идеи и влияния, е създадена, за да потуши активните или потенциалните движения на опозицията срещу правителствените неолиберални икономически политики, които се стремят да обърнат икономическата политика от предишните години. Поради нелегалния характер на операцията, точният брой смъртни случаи, пряко приписвани на нея, е силно оспорван. Според някои оценки, поне 60 000 смъртни случаи могат да бъдат приписани на операция Кондор, като приблизително 30 000 от тях в Аржентина, а така наречените „Архиви на терора“ включват 50 000 убити, 30 000 безследно изчезнали и 400 000 заключени. Сред жертвите са дисиденти и симпатизанти на левицата, синдикални и селски водачи, свещеници и монахини, студенти и учители, интелектуалци и заподозрени партизани.Въпреки че е описана от ЦРУ като „съвместни усилия на разузнавателните/охранителните служби на няколко южноамерикански страни за борба с тероризма и подривната дейност“, партизаните са използвани като оправдание, тъй като те никога не са били достатъчно, че да контролират територия, да се сдобият с материална подкрепа от външна сила или да застрашат националната сигурност.[9][10][11] Ключови участници са правителствата на държавите: Аржентина, Чили, Уругвай, Парагвай, Боливия и Бразилия. По-късно към операцията се присъединяват с периферни роли Еквадор и Перу. Правителството на САЩ предоставя планиране, координиране, обучение по изтезаване, техническа и военна поддръжка на военните правителства по време на управлението на Джонсън, Никсън, Форд, Картър и Рейгън. Поддръжката най-често е предоставяна чрез ЦРУ.
папата на 10.11.2019 в 18:26
1979, 2-5 юли. 1 година и 10 месеца преди атентата Йерусалим, Jerusalem Hilton Hotel. В присъствието на 400 журналисти институтът "Джонатан" (основан от Бенямин Нетаняху) провежда конференция за международния тероризъм. Участват: Хенри Кисинджър, Джордж Буш-баща, Хенри Джексън (сенатор), Брайън Крозиър (журналист, ЦРУ), Клеър Стърлинг, Робърт Мос (главен редактор на "Икономист"), Арно де Борчгрейв (журналист). Последните двама са автори на "документалния" роман "Айсберг" и "доказват", че 5 държави поддържат всички терористични групи в света: СССР, ГДР, Куба, Чехословакия и България. Конференцията завършва с брошура в стил "Айсберг": "Международният тероризъм - съветската връзка". *** 1979, 26 ноември. 1 година и 6 месеца преди атентата Истанбул, 12.45 ч., в. "Миллиет". По телефона се обажда Агджа и съобщава, че е оставил писмо в пощенската кутия на вестника. "Миллиет" публикува писмото: "Аз непременно ще убия папата. Това е единствената причина за бягството ми от затвора", пише Агджа. Агджа е избягал от затвора с помощта на "Сивите вълци", затворническата охрана и турските тайни служби. А е в затвора, защото на 1 февруари 1979 г. е убил Абди Ипекчи - главен редактор на "Миллиет". А е убил Ипекчи, защото най-авторитетният турски журналист е разкрил каналите, по които "Сивите вълци" получават оръжие. Ипекчи открива, че "Сивите вълци" получават финансова помощ от Александър Пек и Маршън Берг - агенти на ЦРУ, "цивилни дипломати". Фаталната грешка на Ипекчи е, че споделя своите разкрития с Пол Хенци, бивш шеф на ЦРУ в Турция, който се представя за кореспондент на "Reader's Digest". Хенци, Стърлинг и Паница ще бъдат главни действащи лица във фабрикуването на "българската следа". *** Декември 1979 - май 1981. 1 година и 5 месеца преди атентата През това време (510 дни) Агджа живее в 10 държави. От тези 510 дни Агджа е в България точно 32 дни - от 30 юли до 31 август 1980 г. През останалите 478 дни снове между 3 континента, преминава 9 държавни граници, движи се с фалшиви паспорти, живее в тайни квартири, разполага с огромни суми. Всичко това - с помощта на "Сивите вълци" и мафията. Агджа живее в Турция (пътьом извършва още две убийства). Но турска следа няма. Агджа живее в Иран. Но иранска следа няма. Агджа живее във Франция, в Париж. Но френска следа няма. Агджа живее в Западна Германия, в Мюнхен. Но германска следа няма. Агджа живее в Швейцария. Там получава своя "Браунинг" от "сивия вълк" Йомер Багджъ. Но швейцарска следа няма. Агджа живее в Австрия, във Виена. Но австрийска следа няма. Агджа живее в Испания. Даже отмаря на Палма де Майорка. Но испанска следа няма. Агджа живее в Тунис. Но тунизийска следа няма. Агджа живее в Италия. Но италианска следа няма. Тези следи не са интересни, не вършат работа, не отговарят на целта и замисъла на консилиума "Джонатан". Колкото до "Сивите вълци" - те си живеят необезпокоявани и недосегаеми в тези страни, в любезно сътрудничество с турското разузнаване и с германското (не ЩАЗИ, колкото и това да възпламенява нечие въображение). Междувременно през 1981 г. излиза книгата на Клеър Стърлинг "Терористичната мрежа" ("The teror network"), мощно рекламирана от Майкъл Ледийн - вече съветник на държавния секретар Александър Хейг. Книгата следва указанията на института "Джонатан".
какво разбрахме на 10.11.2019 в 18:27
Операцията Кондор официално приключи, когато Аржентина свали военната диктатура през 1983 г. (след поражението си във Фолклендската война) и възстанови демокрацията. Неолиберални правила През този период на неолиберални политики нивото на дълга, незаконно договорено от военните диктатури, достигна по-високи нива; В Аржентина Икономическата политика на Мартинес дьо Хоз , министър на икономиката на диктатурата, прилагана от 2 април 1976 г., поставя началото на процес на унищожаване на производителния апарат и увеличаване на дълга към МВФ . Краткосрочните финансови спекулации процъфтяват, докато хроничното укриване на данъци и бюджетният дефицит остават високи. Честите постановления за замразяване на заплати продължават да потискат жизнения стандарт като цяло, а неравенството в доходите се увеличава. По време на мандата му външният дълг се увеличи четири пъти и различията между горните и долните класове станаха много по-изразени. Периодът завърши с десетократна девалвация и една от най-тежките финансови кризи в аржентинската история. Във вашите пари или в живота ви историкът и политологът Ерик Тусант пише: Повечето от заемите, отпуснати на аржентинската диктатура, идваха от частните банки на САЩ Трябва да се отбележи пълното съгласие на властите на Съединените щати (или от Федералния резерв, или от американската администрация) с тази политика на задлъжнялост. Правителството, за да получи заеми от частни банки, поиска аржентинските компании да вземат заеми от международни частни банки. По този начин публичните дружества станаха основен лост за денационализация на държавата и загуба на национален суверенитет.
observer на 10.11.2019 в 18:37
Кой ги знае американците, няколко години след падането на комунизма още питаха, дали си член на комунистическата партия във формулярите за виза. По филмите си показваха комунистическите ни държави пълни с дисциплинирани, верни на идеята граждани, все едно сме поданици на някой от Кимовете. Сигурно не са и подозирали за опашките пред книжарниците, където всяка книга с англоезичен автор се разграбваше, пълните салони на американските филми, усилията да си купиш ВЕФ, който хваща и западни станции на къси, мечтите човек да се сдобие с долари, та да си вземе нещо от Кореком. Що да не са проспали падането на Стената. Източните германци произвеждаха телевизори по западния стандарт PAL и хващаха западногерманските канали без проблем, уж стриктните източни власти си затваряха очите. Имаме пет програми, казваха. Как, ние имаме две? А, трите са западни, ха-ха. Радиоприемниците им бяха на западен стандарт, случайно ли? Само чакаха Горбачов да отпусне каишката, кривяли са си душите през цялото време пред Кремъл. Никога не забравиха, че са един народ.
Сорос на 10.11.2019 в 19:32
Конгреса през 1990 г., президентът на САЩ Бил Клинтън разпореди разсекретяването на хиляди документи на Държавния департамент, свързани с американско-аржентинските дейности , връщайки се към 1954 г. Тези документи разкриват съучастие на САЩ в мръсната война и операцията кондор.На 5 март 2013 г. двадесет и пет бивши високопоставени военни офицери от Аржентина и Уругвай започнаха съдебен процес в Буенос Айрес, обвинен в конспирация за „отвличане, изчезване, изтезание и убиване“ на 171 политически противници през 70-те и 80-те години на миналия век. Сред подсъдимите са бившите аржентински "президенти" Хорхе Видела и Рейналдо Бигнон от периода на Ел Процесо . Прокурорите основават делото си отчасти на американски документи, разсекретени през 90-те години и по-късно, и получени от неправителствената организация Архив за национална сигурност със седалище в Университета Джордж Вашингтон във Вашингтон, окръг Колумбия. https://en.wikipedia.org/wiki/Death_flights
observer на 10.11.2019 в 19:48
Соросе, през 1990 президент на САЩ не беше Клинтън, а Буш. И за “мръсната война” не си ясен. През 1954 в Аржентина на власт е Хуан Перон, патриот, популярен по цял свят, дал убежище на много нацистки военопрестъпници, вероятно срещу щедро заплащане, а и по идейни причини. Don't cry for me Argentina и т.н.
ххххххххххх на 10.11.2019 в 21:17
Всъщност ако хвърлим поглед назад преди 89-та година можем да направим следните изводи: През 1956-та година Западът не си мръдна пръста, за да помогне на Унгарската революция, въпреки, че унгарците до последно са се надявали на помощ. Заради това руснаците необезпокоявани окупираха Унгария и забравиха да си тръгнат до 1989-та година. Същото се случи по-късно и с Чехословакия. 4000 руски танка навлязоха от изток и парализираха всеки опит да се направи `социализъм с човешко лице`. Какъвто беше лозунга на чехите. Поляците имаха същата съдба. Западът много се страхуваше от революциите и направи всичко възможно комунистическата партокрация да получи `меко кацане` след политическите сътресения. Които бяха неминуеми и заради голямото икономическото изоставане ва източните икономики и заради терористичните им режими. Или с други думи днешните т. наречени `олигарси` имат комунистически произход. Те не станаха богати поради развитие на икономиката, а поради разграбване и кражби на всичко до което тяхното положение в комунистическата йерархия им е дало възможност.
observer на 10.11.2019 в 18:37 на 11.11.2019 в 08:26
Гордееш ли се СЕГА, днес, с всичките тия "постижения" на американската мечта сред народонаселението ни? Ако се гордееш, че народът, вземайки властта, окончателно изпростя, значи си глупак. И не помня опашки само за американски филми в детството си - опашки нерядко имаше за всякакви хубави филми. А да не говорим пък колко рядко ценителите на киноизкуството можеха да попаднат на истинско художествено постижение сред американските филми - американците обяснимо са скарани с голямата естетика, защото никога не са били културна нация. Усилия да си купувам ВЕФ не съм полагал, но днес със срам си спомням как и аз им вярвах на лъжите на "Свободна Европа" и "Гласът на Америка" - а въпреки че те ни лъгаха, за разлика от нас, те никога няма да изпитат срам.

Напиши коментар