Тукидид ни учи, че най-очевидните причини за едно кръвопролитие прикриват други, още по-важни. Последната искра, която възпламенява войната, има по-малко значение от структурните фактори, които са положили основите за нея: т.е. условията, при които обикновено управляеми събития предизвикват непредвидима ескалация с невъобразими последици. Войната между САЩ и Китай не е предопределена. Целта на капана на Тукидид не е нито фатализъм, нито песимизъм. Става въпрос да признаем структурния тектоничен стрес, който Пекин и Вашингтон трябва да овладеят, за да изградят мирни отношения. Както отбеляза Джорд Сантаяна, само тези, които не успяват да изучат историята, са обречени да я повторят.

 

 

Капанът на Тукидид се задейства, когато една надигаща се сила предизвиква господстващата сила. Вчера Атина срещу Спарта. А утре може би Пекин срещу Вашингтон. Това е тезата на Греъм Алисън, почетен професор в Харвардския университет и съветник на няколко държавни секретари по отбраната, в неговата превърнала се в световен бестселър книга, “Предопределени за война: Могат ли Америка и Китай да избягат от капана на Тукидид?” (Destined for War: Can America and China Escape Thucydides’s Trap?). Журналистът от “Фигаро” Александър Девекио се срещна с Греъм Алисън.

 

 

- В “Предопределени за война” обяснявате, че Америка и Китай биха могли да поемат към въоръжен конфликт. Споменавате “капана на Тукидид”. За какво става дума?

 

- Капанът на Тукидид е опасна динамика, която се задейства, когато една надигаща се сила заплашва да детронира установената сила. При тези условия външни събития или действия на трети страни, които иначе не биха имали последствия или са лесни за управление, могат да предизвикат действия и реакции на главните действащи лица, които завършват с война, която нито един от тях не е искал. Това явление е описано за първи път от великия гръцки историк Тукидид в разказа му за Пелопонеската война, опустошила древна Гърция. Както той обяснява, “страхът на Спарта от възхода на Атина направи войната неизбежна”. 

 

Проектът по приложна история, който ръководя в Харвард, показа, че през последните пет века тази смъртоносна конфигурация се е проявила 16 пъти и 12 пъти е завършвала с война. Спомнете си 1914 г., когато убийството на един ерцхерцог предизвика пожар, който в крайна сметка засегна домовете на всички големи европейски държави. 

 

- Китай ли е новата Атина и САЩ ли играят ролята на Спарта?

 

- След като проведох оживени дискусии с много китайски и американски лидери през последните две години, смятам, че ако Тукидид можеше да наблюдава днешната ситуация, щеше да заключи, че двете страни следват курс на сблъсък, който ще ги отведе право към война. Освен ако Пекин не се съгласи да укроти амбициите си или Вашингтон се откаже от превъзходството си в Тихия океан. Но днес Си Дзинпин, както и Доналд Тръмп твърдят, че възстановяват величието на родината си. Най-дълбокият стремеж на повече от един милиард китайски граждани е да направят страната си не само богата, но и много силна. Всъщност те се стремят към появата на един толкова богат и силен Китай, че другите страни да бъдат принудени да признаят неговите интереси и да му окажат уважението, което заслужава. 

 

Дори за американците, които са израснали в свят, в който САЩ заемат първото място, идеята, че Китай може да стане първата икономика в света на мястото на Съединените щати, е немислима. Много американци смятат, че икономическото превъзходство е неизменно право, до такава степен, че вече е част от националната идентичност.

 

- Китай по-силен ли е вече от САЩ?

 

- Когато представих пред класа си в Харвард годишния доклад на МВФ през 2014-а, който обявяваше, че Китай е станал най-голямата икономика в света, студентите реагираха със смесица от изумление и недоверие. През 2019 г. Китай доминира над САЩ, с брутен вътрешен продукт (БВП) от 23.301 милиарда срещу 19.391 милиарда долара, което потвърждава дългосрочното китайско изпреварване. Ако БВП не е единственият показател за растежа на страната, той е в основата на националната сила. И ако БВП не се изразява незабавно или автоматично в икономическа или военна мощ, историята ни учи, че страните със силен БВП се радват на относително по-силно влияние върху хода на международните дела. 

 

Трудно е да си представим последиците от тази промяна на парадигмата. Лий Куан Ю, основателят и дългогодишен лидер на Сингапур, до смъртта си през 2015 г., най-добрият наблюдател на модерен Китай, обобщи добре ситуацията: “Мащабът на преобразяването на Китай ще бъде такъв, че светът ще трябва да намери ново равновесие. Би било илюзорно да се мисли, че в света вече има още една велика сила. Китай е най-важният герой в световната история”. 

 

- В технологичен план, Съединените щати не са ли все още превъзхождащи?

 

- Преди едно поколение Китай беше най-ниско в повечето международни класации на страните в сферата на образованието, науката, технологиите и иновациите. След две десетилетия на решителни инвестиции в човешкия капитал на страната, той се превърна в световен конкурент, който съперничи на САЩ и в някои отношения ги превъзхожда.

 

През 2015 г. Университетът Цинхуа изпревари Масачузетския технологичен институт в американската класация News & World Report, превръщайки се в първия университет в света за обучение на инженери. В предметите, групирани под съкращението STIM (наука, технологии, инженерство и математика), където се преподават нужните умения за прогреса на науката, технологиите и секторите на модерната икономика, които се развиват най-бързо, Китай регистрира всяка година четири пъти повече дипломирани от САЩ (1,3 милиона срещу 300 хиляди), без да броим онези 300 хил. китайски студенти, които понастоящем работят в различни американски институции.  

 

Влиянието на китайските инвестиции в образованието вече е очевидно в китайската икономика. Дълго време познат като евтин производител на евтини потребителски стоки, Китай увеличи своя дял в глобалната добавена стойност във високотехнологичната промишленост, преминавайки от 7 процента през 2003 г. на 27 процента през 2014 година. Американският дял в този пазар падна от 36 на 29 процента за същия период. Икономическото развитие на Китай, както и военният му напредък впрочем, е напът да подкопае американската хегемония.

 

- Спазва ли Китай правилата на международната игра в търговската и валутната сфера?

 

- Въпреки всички усилия и работата на неговите лидери, подемът на Китай стана възможен, благодарение на икономическия ред и международната сигурност в Азия, които САЩ изградиха след Втората световна война и поддържаха през последните седем десетилетия. Този ред направи възможни всички азиатски чудеса и самия модерен Китай. Но международните институции, от които Китай се възползва, дават предимство на онези, които са ги измислили. САЩ откриха пътя след Втората световна война със споразумението от Бретън Уудс, създало трите големи институции: МВФ, натоварен да координира международните финанси, Световната банка, натоварена да договаря заеми (по курсове под пазарните курсове в развиващите се страни) и Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), което бе наследено от Световната търговска организация. В МВФ, както и в Световната банка, една-единствена страна са радва на право на вето върху всяка промяна в управлението на институциите: САЩ.

 

Съвсем предсказуемо, с развитието на икономиката на Китай, неговите лидери сметнаха за незадоволителни тези наследени от миналото разпоредби и затова започнаха да проектират нови. Ден след финансовата криза и голямата рецесия от 2008 г., Китай създаде БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР). Тази група бързо развиващи се страни започна да приема решения и мерки, без да иска мнението на САЩ. По същия начин, през 2013 г., когато САЩ от години отказваха да изпълнят искането на Китай за ново разпределение на правата на глас в Световната банка, Пекин изненада Вашингтон, създавайки конкурентна институция, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Това е сценарий, който Лий Куан Ю добре обобщава: “За разлика от други бързо развиващи се страни, Китай иска да бъде Китай и да бъде приет като такъв, а не като почетен член на Запада”.

 

- От тази гледна точка, има ли основание Тръмп да започне търговска война срещу Китай?

 

- За Тръмп протекционизмът е единственият начин да накара Китай да внесе големи промени в отношението си към САЩ. Неговата взаимно разрушителна тарифна война е отговор на десетилетия, през които Китай принуждаваше американците да избират между риска от търговска война или приемането на “кражбата” на китайците, както заяви Тръмп по време на кампанията си. Той имаше предвид практиката на трансфер на технологии, която задължава американските или европейските компании, които желаят да проникнат на китайския пазар, да прехвърлят патентованите си технологии на своите китайски конкуренти. Иначе казано, за да търгуват с Китай, който наводнява американските или европейските пазари (утре може би още повече с пътищата на коприната), трябва да им поднесем на тепсия нашите технологии. 

 

Освен това китайците масово практикуват кражба на интелектуална собственост чрез методите на традиционния промишлен шпионаж или кибершпионажа. Както веднъж ми обясни един китайски колега, там, където ние говорим за НИ&Р(научни изследвания и развитие), китайците говорят за НИ&Р и К, като “кражба”. Кражбата на интелектуална собственост изигра съществена роля в програмата за икономическо развитие на Китай, който продължава да субсидира в голям мащаб промишлеността си, което му позволява да упражнява тарифен натиск, който задушава конкурентите му. 

 

В туитовете на Тръмп може да се усети възхищението му към китайската демонстрация на смелост. Всъщност, повече от китайските лидери, той укорява своите предшественици, които, според него, са се оказали твърде слаби пред Китай. Неговата протекционистка стратегия включва риска от търговска война. Но, в неговите очи, той защитава интересите на САЩ и на американските работници.

 

- Може ли търговската война да доведе до истинска война?

 

- Не вярвам, въпреки че скорошната история на САЩ показва, че зараждащият се търговски конфликт може да се превърне във война с истински куршуми. Именно петролното ембарго на САЩ срещу Япония през август 1941 г. я накара да предприеме военна атака срещу Съединените щати в Пърл Харбър.

 

Въпреки това, в по-широката геополитическа шахматна дъска, тарифният конфликт изглежда второстепенен и изглежда не може да повлияе значително на траекторията на тукидитовото съперничество между възходящия Китай и една Америка, която е напът да загуби лидерския си статут. Дори ако Китай приеме всички остъпки, поискани от екипа на Тръмп, неговата икономика вероятно ще продължи да нараства повече от два пъти по-бързо от тази на САЩ.

 

- Какви са другите големи рискове, които могат да предизвикат конфликт?

 

- Много сценарии биха могли да предизвикат конфликт в близките години: сблъсък между американски и китайски военни кораби в Южнокитайско море, стремеж към национална независимост на Тайван, маневра между Китай и Япония на острови, където никой не иска да живее, нестабилност в Северна Кория, наред с други. 

 

Тукидид ни учи, че най-очевидните причини за едно кръвопролитие прикриват други, още по-важни. Последната искра, която възпламенява войната, има по-малко значение от структурните фактори, които са положили основите за нея: т.е. условията, при които обикновено управляеми събития предизвикват непредвидима ескалация с невъобразими последици. Скритият стрес, свързан с възхода на Китай, създава условия, при които случайни събития, обикновено без последствия, биха могли да предизвикат конфликт с голям размах.

 

- Значи войната е неизбежна?

 

- Войната между САЩ и Китай не е предопределена. Целта на капана на Тукидид не е нито фатализъм, нито песимизъм. Става въпрос да се признае структурния тектоничен стрес, който Пекин и Вашингтон трябва да овладеят, за да изградят мирни отношения. Историята показва, че великите сили на власт могат да управляват отношенията със своите съперници, включително с онези, които рискуват да ги изпреварят, без да предизвикват война. Равносметката от тези успехи, както и неуспехи, предлага много уроци на днешните държавници. Както отбеляза Джорд Сантаяна, само тези, които не успяват да изучат историята, са обречени да я повторят. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

6 коментар/a

Да, ама... на 06.05.2019 в 19:12
"От снощи досега папата все кисело мляко яде. Дайте да се радваме!"
Последната муха, бръмнала в главата на Тръмп, на 06.05.2019 в 19:14
се нарича "ядрено разоръжаване на Китай и Русия". Дони ту чурулика, че САЩ и Китай са съгласни Русия да се разоръжи, ту съобщава, че Китай е съгласен на тристранна сделка. Китайците го търпяха точно една седмица и след последната му изцепка заявиха, че са против това някой да говори от тяхно име и че няма да участват в никаква тристранна сделка. Твърде грубо и недипломатично. Китай използва такъв език за пръв път.
ОДД на 06.05.2019 в 20:34
Добрата новина е , че на световнят терорист номер едно му иде края ..... макар и бавно!
OLD на 07.05.2019 в 20:28
Благодаря за предоставеният анализ на г-жа Дачкова ! И редакторите-модератори на сайта .
елиас на 08.05.2019 в 14:09
Тревогата, която Алисън изразява е напълно оправдана. Обаче, оптимизмът му, че войната не е предопределена, изглежда необоснован. Би било интересно да се види, кои са тези 4 случая през последните 5 века, когато капанът на Тукидид не е "щракнал". Аз не се сещам за нито един. Напротив, във всички случаи, когато някоя нова /или обновена/ сила е изгрявала на геополитическия хоризонт, се е стигало до голяма война между нея и стария хегемон. Достатъчно е да посочим Тридесетгодишната война 1618-1648 г.г. /новите сили Нидерландия и Франция, срещу Хабсбургската империя/, англо-френските войни през 18 век /между 1701 г. и 1763 г. има три големи войни - за испанското наследство, за австрийското наследство и Седемгодишната война; всички са провокирани от възхода на Англия и борбата й срещу тогавашния европейски хегемон Франция/, Наполеоновите войни /обновената Франция срещу доминиращата след 1763 г. Англия/, Кримската война /засилването на Русия след 1815 г. води до война на хегемона Англия срещу нея/, Първата световна война /Германия е новата сила, а Англия - старият хегемон/, Втората световна война /Германия и Япония търсят "място под слънцето", а съперниците им подкрепят статуквото/. Дори и ядреното оръжие не е гаранция за мир, тъй като военните технологии се развиват бързо и в обозримо бъдеще е възможно и то да се окаже остаряло....
Raymond Reddington на 09.05.2019 в 20:15
Малко фриволно боравене с историята... Малко стара изява на харвардския учен и в резултат се е получил "анализ" за масова консумация. Не, че генералната идея не е вярна или погрешна.

Напиши коментар