"Стълкновението за европейските избори е толкова остро, защото е свързано с риск от загуба на власт и респективно със спечелването й. ГЕРБ има какво да губи. Освен това те заседнаха във властта по начин, който е квази-живковски. Това е късен живковизъм. За това е говорено много, но е вярно, какво да правим. Аналогията се натрапва. Бойко Борисов старее пред очите ни и ние започваме да живеем със стария уплах, че той е политически вечен, така както ни се струваше, че Живков е вечен. Тази ера трябва да приключи по някакъв начин, някой ден...Крайно време е да дойдат хора с малко по-тънка кожа, с малко по-друг силует, с малко по-друга реторика и малко по-малко да приличат на дон Корлеоне. Приликата между Борисов и този Марлон Брандо в късната му артистична фаза от периода на "Кръстникът" е просто поразителна и това трудно се издържа. Защото този филм сме го гледали, а ни се налага да го гледаме всяка вечер." Психиатърът, богослов и политически анализатор д-р Николай Михайлов пред БНР - за провала на ГЕРБ в борбата с корупцията, отражението на скандалите с апартаментите измами върху избирателите, европейски ли са всъщност изборите, които предстоят, от какво се страхуват най-много управляващите, както и алтернатива ли е БСП и защо се намираме в "късен живковизъм".

 

Корупцията като болест и държавата като болен организъм

 

"Ако организмът е болен, той трябва да се лекува, но ако е смъртно болен, терапевтичните усилия са безплодни.

 

Знаете ли какво мисля аз за нашия ГЕРБ, Бойко Борисов и неговите хора, които са някак си на прицел сега в предизборната ситуация. Аз мисля, че те не могат другояче. Това, което се коментира публично във връзка с тяхното поведение, на отделните му представители, имотните им саги и т.н., е просто проява на един факт, който може да бъде осъзнат лесно и то от самото начало, а той е, че те не могат да играят демократичната игра.

 

Това са хора, които са събрани около фигурата на един човек, нелишен от известни умения да управлява други хора, но произхождащ от здрачната страна на българската публичност. От нива, които, тъй да се каже, са по начало под знака на голямото съмнение. Говоря за биографията на г-н Борисов. Той е възпитаван като силов играч и е възпитаван все пак от обстоятелствата като човек, който има инстинкт да се бори с конкуренцията по един начин, който не е нито рационален, нито прозрачен, нито демократичен в новоевропейския смисъл на думата. Това е просто един подход инстинктивен, така както хората се сражават в азиатски спортове или някъде в уличните сражения на ранния преход."

 

Паниката на уволнението

 

"Сега, когато формацията "Борисов – ГЕРБ" е в някаква опасна фаза на възможна загуба на избори и начало на упадък, който може да се окаже необратим, паниката нараства, защото всеки прецедент на корупция повлича системата. Натискът отвън поражда нещо като хаос, защото системата е корумпирана и извлеченият прецедент повлича едни след друг аналози на същия този прецедент.

 

Описва се една картина пред погледа на публиката. Това не е нещо, което тя не знае, но е нещо, което не е свикнала да вижда разгърнато в медийното пространство. Тогава паниката на уволнението, което самозащитно Борисов предприема, е двуостра – от една страна той прави нелеп опит да чисти собствените си обори, от друга, докато ги чисти, той изхвърля хора и става ясно, че той първо косвено признава вината на тези хора, защото не може да ги защити публично. А не може да ги защити публично, защото те са незащитими. От друга страна, трупани един след друг в общата картина на противоправно поведение, или неморално поведение, те описват една картина на корумпирана система на власт.

 

Нараства едно много голямо нетърпение, мисля си аз. Ако такова нетърпение у публиката не нараства, то означава, че тя е с амортизирани рефлекси и е в много опасна фаза на апатия."

 

От обещания за борба с корупцията към корупционни скандали

 

Това означава Бойко Борисов да гони опашката си. Как така? Всеки има амплоа. Нелепо е да си възложиш върху себе си нелепо амплоа. Имам веднага в главата си примери, някаква реторика да съобщя, която би описала много ясно какво означава Бойко Борисов да се бори с корупцията и какво означава да преследва комунистите, защото той е антикомунист.

 

Всичко това са оксиморони на неговата власт. Не може, не може да бъде антикомунист и не може да се бори с корупцията. Това е невъзможно. Това просто е само по себе си корупция. Корупция на съзнанието. Бих добавил дори на публичното съзнание, защото то усвои и гласува за това предложение. То каза "Да." Ако това все пак е санкционирано от електората на някакъв етап, за да гласува за него, то е с полукриминалната електорална надежда мутрата да се справи с мутри."

 

Властта, която първо урежда бита си

 

"Аз мисля, че хората, които Бойко Борисов събра в тази своя насипна партия, събра с възхитителна, така да се каже, безпринципност. Най-различни хора от рода на тези, които бяха бивши антикомунисти, които не постигнаха реванш срещу комунистите; бивши комунисти, които не можаха да бъдат приютени, за да направят кариера в комунистическата и социалистическата партия, и просто бивши хора от групировките, от тези нива на българската общественост, които останаха без плячка. Всичко това беше събрано с, разбира се, някакви опортюнисти, които винаги могат да бъдат призовани, намерени и агитирани да се присъединят. Което и направиха с удоволствие.

 

Това всичкото е един невъзможен меланж, един грандиозен политически компромис, който събра това, от което България трябва да се освобождава на всяка цена, ако иска да се нормализира. Няма да кажа по европейски образец, а просто да се нормализира по български образец. Защото в България има нормални хора. Има хора, които тъгуват за този неуреден български свят и биха желали да го видят малко по-уреден, малко по-почтен, малко по-разумен, малко по-честен. С други думи, искат да видят начело на властта малко по-читави хора."

 

Изборният баланс след т.нар. "Апартамент гейт"

 

"Някъде по средата. 50 на 50. Наравно са, защото алтернативата в лицето на БСП не е мощно убедителна. Тя може би нараства - тази подкрепа за социалистите, но те имат собствен проблем, те са по някакъв начин урочасани да управляват и хората имат боязън, че може да ги сполети същото, ако гласуват за тях. Защото по някаква причина, почти магична, когато се явят на власт, започва една голяма публична нервност. Явяват се стачки, което може да е манипулирано, може и да не е.

 

Аз мисля, че е натрупване на исторически вини, с които те не можаха да се справят. Не можаха да се отделят от тях, да ги разгледат дълбоко, да се еманципират радикално. Те се обявиха за първоприемници на собственото си минало и така поеха вината с някакви реторични жестове и думи на разграничение, но това не е достатъчно.

 

Има всякакви хора в социалистическата партия, включително и свестни хора. Но summa summarum тази алтернатива на ГЕРБ не е много убедителна и тя не излъчва достатъчно сила да управлява България.

 

И още нещо по-радикално и навяващо печал: Далеч не е сигурно, че когато и ако социалистите се инсталират на власт, те ще бъдат радикално различни от това, което имаме, както казва Цветан Цветанов, като политическа партия ГЕРБ."

 

Европейските избори като състезание за вътрешната власт

 

"Тези избори са състезание на местна почва. Все пак важно е кой ще спечели и кой ще загуби вътрешната власт, а това кой ще загуби и кой ще спечели европейските избори е изключително важен етап от загубата или спечелването на местните избори. За това е сражението и залозите са много високи.

 

А са високи, защото ГЕРБ ще загуби власт, а това означава както средства, възможности и ресурс, с които са свикнали, така и една клиентела, която е гладна, не защото е гладна, а защото е нахранена и то изобилно.

 

Освен това са възможни, разбира се, и юридически преследвания с всички уговорки, че те в България не означават много по причина на това, че прокуратурата и отчасти съдебната власт са интегрирани в подземието на тази власт. Това е ясно като бял ден. Защото прокуратурата никога и за никого убедително не реагира по принцип. Тя реагира по прецеденти и по вътрешна несподелима логика. Прокуратурата се решава да преследва според преценка, която не е строго юридическа. Това е "златен стандарт" за българското правораздаване.

 

Късен живковизъм, или страхът, че Борисов е политически вечен

 

"Стълкновението за европейските избори е толкова остро, защото е свързано с риск от загуба на власт и респективно със спечелването й. ГЕРБ има какво да губи.

 

Освен това те заседнаха във властта по начин, който е квази-живковски. Това е късен живковизъм. За това е говорено много, но е вярно, какво да правим. Аналогията се натрапва. Бойко Борисов старее пред очите ни и ние започваме да живеем със стария уплах, че той е политически вечен, така както ни се струваше, че Живков е вечен.

 

Тази ера трябва да приключи по някакъв начин, някой ден. Защото България е древна култура. Тя предпочита да види на върха все пак културен човек, а не човек простонароден или от народа направо, както се хвалеше Живков, със своите качества, но и със своите велики недостатъци, първият от които е да не може да се съобщае директно със западните си партньори, защото не говори на техния език. Това е невъзможно.

 

Крайно време е да дойдат хора с малко по-тънка кожа, с малко по-друг силует, с малко по-друга реторика и малко по-малко да приличат на дон Корлеоне. Приликата между Борисов и този Марлон Брандо в късната му артистична фаза от периода на "Кръстникът" е просто поразителна и това трудно се издържа. Защото този филм сме го гледали, а ни се налага да го гледаме всяка вечер."

 

Животът след 26 май

 

"Мисля, че вечерта, при първите прогнозни резултати, ще се обявят две победи. Това е традиционно така. Това е българска класика. Ще се потърсят аргументи, за да се случи точно това. Но ако Борисов загуби тези избори, предсрочните избори чукат на вратата."

 

 

Източник: Дневник

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

17 коментар/a

Майтап, Уили! Аз предлагам алтернатива, на 16.04.2019 в 18:02
правителства за определен срок. Първо да гласуваме всички и свалим Герб. Съдим нарушителите и които заслужават - затвор. След това всяко ново правителство да има временен срок на управление, примерно година или две, и ако не изпълни дадените преди това обещания, подписани нотариално, да се маха. Съд и наказание, включително и затвор, за нарушилите закона. Нови избори и нов изпитателен срок. Задължително. После, който дойде, ако води същата политика и не изпълнява обещанията си - сваляме и него. Все ще дойде читаво управление!
Пишете , анализатори мили на 30.04.2019 в 18:46
Форумни революционери, пишете смело коментари! Така съвестта не ви гризе,че всъщност нищо не правите,нали? А на площада пак е тихо...

Напиши коментар