Често съм се опитвал да правя паралел между музиканта и актьора в отговорността им към изкуството и професията. Концертиращият пианист, цигулар, виолончелист, ежедневно прекарва дълги часове над инструмента и не може да бъде другояче. Така се усъвършенства технически, способността за концентрация се изостря, цялата психофизика се настройва за творчество. И ми се свива сърцето като гледам как голяма част от колегите ми актьори сутрин идват с гурели в очите или се събуждат чак към края на репетицията... Хората си мислят, че най-тежката част от професията на актьора е ученето на текст. А всъщност това е само началото на един тежък и сложен процес. Но да оставим театъра. Сега си говорим с Людмил Ангелов за музиката. Там компромиси няма.
Още от категорията

Днешните деца няма да четат. Няма и смисъл да ги караме
"Да караме ли насила децата да четат? Разбира се, че не. Те няма да че...

Влади Киров: Малка енциклопедия на приятелствата
"Сложно композираната му проза изискваше максимална концентрация и ин...

Кралят на циганската цигулка Роби Лакатош с първи концерт в София
Дългоочакваният първи гастрол на легендата Роби Лакатош в София ще е с...

Корея – храмове, небостъргачи и ножици
Образът на непозната държава се събира в първото запомнящо се преживяв...

Приказките на Цветната река от света на колумбийските наркогорили
Реката на петте цвята, най-красивата на земята, Каньо Кристалес – това...

Преводът на Аристотеловата „Метафизика“ - две сравнения
Изглежда, че пътят на учения е подобен на този на алпиниста, защото е...

Юрий Башмет: Понякога съжалявам, че не станах цигулар
"Свирил съм на Страдивариуса на Паганини, на моцартовата Тесторе в Зал...

„Старогръцката литература“
От учебник по старогръцка литература за университетите у нас отдавна и...

Готов ли си да бръмчиш?
Въпросът е на Столична община. Или на някой неин доверен, когото тя р...
4 коментар/a