Броени часове преди съдбовния изборен ден, е време да направим кратка равносметка на предизборната кампания. В рамките само на един месец бяхме буквано връхлетяни от поредната доза емоции, които през последните години сякаш свикнахме да приемаме с онова мазохистично чувство, присъщо на любителите на филмите на ужасите. Страх, тревога, вълнение, неочакван край и още куп противоречиви усещания владеят съзнанието на българите през последните седмици. Резултатът е приемлив – завишени нива на адреналин, огромно количество съдържание за всякакви форми на трапезни дебати, безброй поводи за песимизъм и апокалиптични, конспиративни теории, развити в множество посоки и не на последно място, елемент на хазартност, която подсъзнателно ни привлича по неустоим начин. Въобще, на избори като на избори. А този път имаше от всичко. Цялата многообразност на „играта“ беше демонстрирана в пълния й блясък.


 

Илиян Йончев, кандидат на БСП за кмет на Плевен

 

Безспорно изпращаме една кампания без аналог. 

 

„Този път поне ще е интересно“ е най-разпространеното масово очакване на избирателите. Аналог с футбола няма как да бъде избегнат. Мачът България – Англия беше безкрайно интересен, въпреки загубата с 0:6. Но загубата си е загуба. А ние, избирателите, вече сме свикнали с постоянните лични поражения след всеки изборен ден през последните десетилетия. Приемаме все по-спокойно всяко разочарование, а неоправданото доверие вече не ни смущава особено много. Та кой въобше изпълни нещо през последните години, че сега да очакваме друго?

 

Ключовата дума този път не е прогнозата, за огромно съжаление на всички обиграни социолози. Несъмнено предстоящият вот ще мине под знака на изненадата, а когато за пръв път от много избори насам, резултатът не е предизвестен, отговорността пред избирателя е далеч по-голяма. В тази качествено нова ситуация политическата обстановка е различна – освободена от валидна, често съдбовна социологическа рамка. А това дава предимство на индивидуалния подход и на преден план излизат личностите.

 

Нетрадиционният подход на много места е отчетлив, ключови фигури бяха показани в коренно различна светлина. До Йорданка Фандъкова, в национален ефир, за първи път седна мъжът на сърцето й, а Мая Манолова остана загадка по време на цялата кампания, сякаш съвсем умишлено подкрепена от разноцветна палитра от явни и сенчести покровители, които варират в своята политическа принадлежност. Причините за това са много, но най-силно открояващата се е базирана на факта, че

 

ГЕРБ влязоха в най-тежките си избори до този момент,

 

а неизвестността притеснява бизнеса по един специфичен начин. Когато една компания мисли дългосрочно, оценката на риска е ключова. В държава като България, където корпоративният вот е сакрален, този път сделките са далеч по-трудни. Защото този път гаранция за успех няма. Някои ключови корпоративни зависимости са напът да бъдат разрушени. На много места ще бъдат изградени нови, но този път, на масата на преговорите ще има други играчи.

 

Нека бъдем честни – едва ли има град, за който безапелационно да може да се твърди, че не се нуждае от промяна в управлението. Реалността сочи, че в по-големите градове това е абсолютно задължително.

 

Запазването на контрола над София сякаш е основен приоритет за ГЕРБ. Едно от последните  проучвания на агенция "Маркет линкс" по поръчка на "Офнюз" показва, че бившият омбудсман Мая Манолова може да победи сегашния кмет Йорданка Фандъкова още на първия тур, запазвайки предимството си и на балотажа. Противоположна е прогнозата на агенция "Сова Харис" по поръчка на в. "Труд", в която Фандъкова печели изборите в София и на двата тура.

 

Ясен отговор кой ще бъде столичен кмет през следващите четири години няма и няма да има до последния преброен глас. 

 

В тази кампания Бойко Борисов даде свобода на местните структури, буквално оставяйки ги да се оправят сами. Още повече, освободени от дългогодишния контрол на Цветан Цветанов, те трябваше да демонстрират творчество и политическа зрялост. Но, уви, оказа се, че дефицитите са огромни – вертикалната структура в редиците на ГЕРБ неизбежно е лишила партията от ярко изразени индивидуалности и свежи идеи. Изненадващи ходове нямаше. Напротив, създалото се усещане за хаос в кампанията бе доминиращо.

 

ДПС проведе структурирана и силна кампания,

 

която е ясно свидетелство за намеренията за разширяване на влиянието. Партията на Доган е доказала, че всяка слабост на противника се наказва и тези избори няма да направят изключение. 

 

ВМРО и "Атака" запазиха своята идентичност и не изневериха на стила си

 

– за съжаление на лидерите и симпатизантите на двете формации, този път обичайната патриотична риторика няма да е достатъчна. Вниманието към детайла отсъстваше, а липсата на привлекателни, харизматични фигури на бойното поле ще се окаже ключова за крайния изход на надпреварата. Клиширани, объркани в своето търсене на идентичност, Патриотите страдат от вътрешни борби, които неизбежно правят шансовете им за успех нищожни в по-голямата част от страната.

 

Най-интересно и необичайно стоят нещата в БСП.

 

Най-старата българска партия претърпя най-отчетливата трансформация. Лидерът Корнелия Нинова изглежда спокойна и уравновесена, площадните изяви са намалени до минимум, а на преден план в листите за общински съветници на фокус са младите. Сякаш опитът дава шанс на амбицията – нещо крайно нетипично за добре познатата консервативна същност на БСП. В стратегически план подходът бе сменен напълно. Липсваха компроматните удари под кръста и обичайният остър тон, които този път бяха заменени от позитивизъм и добре балансирано представяне на обмислени бъдещи решения на конкретни проблеми. Поне такава е заявката на водещите фигури на шахматната дъска, подредени от БСП за предстоящия вот. Както и при ГЕРБ, това отваря поле за изява и творчеството отново е ключовата дума. За разлика от тях обаче социалистите имат един последен коз в ръкава и употребата му, макар и рискова, може да довете до неочаквани обрати на много места.

 

Нека дадем един пример с кампанията на БСП в Плевен,

 

който от град с предизвестен вот без каквато и да било интрига, се превърна в ключов за социалистите. Неслучайно е и посещението на Корнелия Нинова на 22 октомври, планирано в последния момент, именно поради „раздвижването“ на територията на седмия по големина град в България. В града трябваше да се появи и Бойко Борисов, ден по-рано. Мистериозно или съвсем естествено, това не се случи. Може би липсата на ясна представа за случващото се в Плевен е накарала щаба на ГЕРБ да бъде по-предпазлив. 

 

Кандидатът на социалистите в Плевен е Илиян Йончев – необичаен, непредвидим и крайно непредсказуем в своите действия. Един от безспорните, успешни примери за отлично проведена кампания, залагаща на крайно нетипичен за левите подход. От приемлив и добър кандидат, Йончев се превърна в основна фигура за левицата, а разкритият му потенциал дава заявка за дългосрочна перспектива в налагането му като политически образ. 

 

„Човешката“ кампания на Илиян Йончев бе изградена сякаш невидимо за опонентите му и всичко, което те очакваха от него просто не се случи. Диалогичен, обединяващ, мислещ в далечна перспектива, кандидатът на БСП спечели всички телевизионни дебати, а в медийните му изяви лесно личи бързото израстване в професионален и имиджов план. 

 

Обреченият в началото на почетното трето място Йончев, към момента вече води пред кандидата на ГЕРБ Мирослав Петров, а отливането на гласове от компрометирания настоящ кмет Георг Спартански продължава с пълна сила. Без да бъдат вадени компромати, без обичайната агресия, без редовното заплитане на интриги и сътворяването на машинации, Илиян Йончев остана невидим, а елементът на изненадата е възможно да му донесе неочаквана радост в изборния ден. Още повече, БСП е в позиция да капитализира шокиращ евентуален успех в един предварително обречен на загуба дори от социалистите град. Дали БСП няма да открие, че ключът към победата се крие именно в новата млада вълна в собствените ѝ редици? Предстои съвсем скоро да разберем.

 

Със сигурност, подобни изяви в рамките на предизборната кампания внасят доза надежда и оптимизъм, че българската политическа класа има силата да разчупи стереотипа и да спечели симпатиите на гражданското общество, независимо от политическата принадлежност.

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар