“Прекалено много пари и прекалено много социален престиж се изляха над катедралата, но няма пожарникари, които да се борят срещу този разлив. Прекалено много пари убиват труда. Прекалено много престиж убива вярата. Само Бог знае как ще успеем да протегнем ръка към някогашните майстори. Новият риск е възстановяването на “Нотр Дам” да бъде конфискувано от света, който тя не разпознава като свое царство”.

 

 

Пламъците, издигнали се от “Нотр Дам” бяха очарователни, но защо? Защото рискуваха, като всеки огън, да смесят всичко: дървото, камъните, символите, статуите, олтара, картините, органа, реликвите. Всички форми и аспекти, придадени на материята от гения на строителите и художниците, можеха да се смесят в пламъка, да станат неразличими и да изчезнат, унищожени, нажежени. Всички следи можеха да изчезнат, свидетелствата да бъдат превърнати в нищо. Много се страхувахме от внезапно ускоряване на случващата се история, защото 

 

нашата история е история на прогресивния безпорядък.   

 

Ако “Нотр Дам” бе срината със земята, объркването щеше да спечели още една решителна победа. Опасявам се, че трудът на хората, които са построили и украсили катедралата, плодът на вдъхновението им, творбите на техните души изчезват, сякаш този труд никога не е съществувал и Париж никога повече няма да свидетелства за него. Огънят е това, което разлага, свежда до нищо, превръща в елементарно и много малко онова, което е имало велик смисъл. Огънят щеше да върне на невидимото онова, което хората бяха успели да уловят в него, с цената на надежда, невероятен труд и изкуство. 

 

“Нотр Дам” е вечна млада майка в сърцето на града, 

 

нещо като небесна овчарка, чийто образ поколенията не са преставали да усъвършенстват и почитат. Тя образува няма симфония от християнски символи в неспирна дискусия с духа на посетителите; когато падне нощта, гледат на нея като на спящо гениално дете. Париж не би бил нищо без “Нотр Дам”. Просто сгради, жители. Оживление в безадресно място. Видимо, ампутирано от невидимото. Ако по време на драмата сме изпитали страх, напразен страх, той е бил да не бъдем брутално лишени от душа. 

 

Кметът на Париж, г-жа Идалго, отправи много нежни слова към католиците, а президентът успокои нацията с волеви думи. Сякаш пред перспективата да управляват бездушни французи, които наистина щяха да се превърнат в “телета” или “роботи”, управляващите изведнъж бяха лишени от дълбокия смисъл на професията си, която откриха другаде, в сърцето на катастрофата. Да управляваш народ без душа, дори когато си убеден, че тя не съществува, или не ти пука за нея, е много дребна служба, несъвместима с 

 

готическото въображение на властимащите. 

 

Тъй като се предполагаше, че Църквата страда, тя премина от своя доскорошен статут на мъчител педофил в този на жертва на катастрофа, което мигновено й отвори медийното гише за ридания, за винаги развлекателния спектакъл на сринатия психически католик пред окото на камерите. 

 

Кардинал Опети не приличаше достатъчно на жертва и мина в медийната рубрика “горещи новини”. Донякъде като кардинал Барбарен, който допреди десетина дни не приличаше достатъчно на палач. Тези католически превъзходителства са лоши актьори, с горчивина трябва да са съжалявали в телевизионните редакции: все пак можеха да приплачат или поне да имат тъжен вид. 

 

Масово заслужаващи да бъдат наказани от съда допреди десет дни, изведнъж католиците станаха клиенти на центровете за психологическа подкрепа. Да се помолим този идиотски пинг-понг да спре някой ден.

 

Пепел или не, огън или не, разрушение или не, душата съществува. 

 

Огънят сякаш даде право на атомистите, на богинята Природа, на Сад, на Демокрацията, на атеистите, но когато всичко е превърнато в пепел, когато всичко е сведено до атома, остава идеята за душата. Хората плачеха, но вече подготвяха възстановяването, т.е. потвърждение за съществуването на тяхната душа. 

 

Вярата не може да изгори. 

 

Но, естествено, веднага щом бе овладян пожарът, се разгърна съвременната, добре шлифована поредица, наречена заграбване на смисъла на събитието от Властимащите. Какво бе заграбено, конфискувано, заделено настрана? Инициативите, които можеха да предприемат онези, които пазят смисъла на тази катедрала. Това са католиците и архитектите на исторически сгради, почти мигновено ограничени до ролята да оплакват, да обясняват какво е изгубено, като експерти с консултативен глас, каквито вече са станали. 

 

Те представляват дълбочината: те са изгубени. 

 

Изгубени за Каузата, която бързо се наложи: за Успение Богородично на катастрофата в по-широката и сияеща перспектива на всеобща заплеснатост, на вавилонско дърдорене, на индустрията на лукса, на безвредната празничност, на Олимпийските игри, на образцовата строителна площадка, на транснационалния туристически празник, на бъдещата “технологична абракадабра” - прозрачна стрела, структура от композитен материал последно поколение -,  на “архитектурния жест”, който да сложи окончателен и неизбежно гениален край на многозначността на сградата, на нейното минало, на символичната й жизненост и определяйки едно официално и светско бъдеще на религиозната постройка, която беше самият вътък на живата вяра на Париж.

 

Прекалено много пари и прекалено много социален престиж се изляха над катедралата, но няма пожарникари, които да се борят срещу този разлив. 

 

Прекалено много пари убиват труда. Прекалено много престиж убива вярата.

 

Само Бог знае как ще успеем да протегнем ръка към някогашните майстори. Новият риск е възстановяването на “Нотр Дам” да бъде конфискувано от света, който тя не разпознава като свое царство. 

 

Марен дьо Вири е френски писател и литературен критик. Автор е на книгите “Всички туристи” (Tous touristes, 2010), “Мемоарите на един сноб” (Mémoires d’un snobé, 2012) и “Крал незабавно” (Un roi immédiatement, 2017).

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Совите не са това, което са на 22.04.2019 в 11:27
Френската полиция заяви, че това не е терористичен акт. Тя и за Истанбулската конвенция би казала същото. Бомбите и взривовете в съвременния тероризъм са това, което са били лъкът и стрелите при водене на бойни действия преди 1000 години.
Helleborus на 22.04.2019 в 11:43
Жалко за обучението ми по литература, не успях да разбера, „какво е искал да каже автора“. Вероятно съвременната журналистика е като съвременното изкуство като цяло, което не дава път, а оставя хората да гадаят какво всъщност трябва да се направи, наместо онова, което се прави. Показва откъслечни доказателства за някакъв упадък, обаче не подрежда хаоса и не извежда никаква технология за подобряване на ситуацията. Това разкрива колко сме отделени от Словото, което е извлякло от хаоса всички естества и природи, подредило е кръговрата на живота и е посочило пътя на всяко нещо. За да заработи творението подобно на едно перпетум мобиле, което не само да просъществува, но и да се усъвършенства и подобрява, както и да се разширява. Днес обществениците не смеят да посочат кое точно е объркано от Човека в тази божествена машина, работеща в симбиоза с нас и как би могло това да се промени, за да не би да бъдат посочени като тесногръди морализатори в един свят, в който всеки иска да си гледа... кефа. Много по-лесно е да се защитават интересите на някакви лобита, като се дават откъслечни полуистини. Проруска трактовка, онези са антихристи, не са от нашия византийско православен свят, псевдолиберална, карай да върви, това са само едни камъни, дайте парите на гладните, проевропейска, ние ще се справим с всичко, защото нашите ценности са по-добри от вашите, псевдохристиянска, църквата е атакувана, ама ние не сме виновни, трябва да ни се изказват съболезнования... Всичко става различно, в зависимост кой го наблюдава и всеки се оправдава. Фактът е един, това беше знамение, в което Бог изобличи всички хора и християни и антихристи. Християните, без значение дали те са папи, кардинали, патриарси, миряни или полумъртви души. Заради това, че не сме направили достатъчно да стопанисваме света и да подреждаме обърканото, да казваме истината като Христови пратеници, с някои изключения, които потвърждават правилото. Антихристите, заради това, че не са се покорили на истината и делото им също е обречено на огъня. Бог отново проговори от пламъците и кой как ще си запушва ушите, си е негова работа. След изобличението има два пътя – покаяние или закоравяване на съвестта.
Зададох неудобни въпроси и на 22.04.2019 в 17:25
милата редакция ги е изтрила. Хайде да задам още един - какво стана с катедралата "Сен Сюлпис"?
Фигаро, Фииигароооо на 22.04.2019 в 19:00
Закъде сме без тееееб
Helleborus на 22.04.2019 в 11:43 на 23.04.2019 в 06:22
-: )) Това е нещо, като "националните ароматив кухнята", разбирането по подобни теми . А иначе, питате ли ни , как се чувстваме след прочит на Вашите "логореи" ? Добър урок, дано и на това да сте се учили ?
Helleborus на 23.04.2019 в 11:56
Препоръчвам на сайта да изключи възможността за копи пейст. :) Нямам против абв да публикува под всяка тема своите два-три еднакви поста, стига да си ги набира всеки път наново. :) Това ще е поне малко уважение към аудиторията, която трябва да ги чете наново, докато разбере, че те не са нови, нито са по темата.
Изглежда някои не знаят що е лаконизъм на 23.04.2019 в 12:10
Задаващия неудобни въпроси много уместно пита - какво стана с катедралата "Сен Сюлпис"? Как така в рамките на по-малко от месец изгоряха двете най-големи катедрали в Париж? Случайно?
абв на 23.04.2019 в 13:01
Heiieborus, това са три подобрени текста, които искам да публикувам. Старите могат да бъдат изтрити, но тези подобрените, не бих искал.
Още един неудобен въпрос: на 23.04.2019 в 13:08
Колко са католическите храмове, осквернени във Франция от началото на годината? Пояснение - осквернение означава, че храмът трябва да се преосвещава.
Helleborus на 23.04.2019 в 17:11
Абв, явно са ги изтрили, но и да не бяха, едва ли някой щеше да ги прочете, ако вече ги е чел сто пъти. Исках само да ти кажа, че четем коментарите на сънародниците си, за да прочетем други гледни точки към текущите новини и да ги обсъдим помежду си. Затова е подвеждащо да пействаш под всевъзможни различни новини тези три „подобрени“ есета ли са, не знам как да ги нарека, отново и отново. Защото светът предлага безброй възможности за публикация на лично творчество, като се тръгне от издаване на книга, до правене на сайт, блог или най-лесното, страница във Фейсбук. Затова е неразбираема тази твоя борба да ползваш коментарите на новинарския сайт за това. Когато спамиш небивалици на религиозна тематика, после и аз спамя, за да ги опровергавам, на никой не е интересно това и не е коректно към сайта, да се употребява за лични разговори извън темата. Това е чужд сайт, не твой или мой, списван е по друг повод.
Завинул на 29.04.2019 в 10:19
Желателно е да се изгледа внимателно тази лекция, макар и дълга, даваша отговор на въпроса защо горя катедралата: https://m.youtube.com/watch?v=MrtKhZisXQ4

Напиши коментар