Българската делегация, която трябва да подпише Ньойския мирен договор, няма никакъв достъп до конференцията, отнета ѝ е каквато и да е възможност да участва в преговорите и договарянето на условията. Едва на 19 септември делегатите ни са поканени в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати вече са заели местата си. Председателят Клемансо връчва на нашите представители проектодоговора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения.

 

След края на Първата световна война в Париж е свикана мирна конференция (заседава от 18 януари 1919 г. до август 1920 г.), по време на която се разглеждат мирните договори между коалицията на победителите, наречена Антанта - от една страна, и страните, загубили войната (Германия, България, Автро-Унгария и Османската империя) - от друга. Сключени са общо пет договора, като всеки е подписан в отделно парижко предградие и носи неговото име: Версайски - с Германия, Сен-Жерменски - с Австрия, Ньойски - с България, Трианонски - с Унгария и Севърски - с Османската империя.

 

В делегацията, изпратена от българския парламент да участва в конференцията, влизат министър-председателят Теодор Теодоров, Венелин Ганев (министър на правосъдието), Янко Сакъзов (министър на търговията, промишлеността и труда), Александър Стамболийски (министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството), Михаил Сарафов (дипломат), Димитър Станчов (бивш пълномощен министър в Париж) и др.

 

Те пристигат в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага са настанени в замъка „Мадрид”, където остават през следващите два месеца, без да им е разрешено да излизат оттам.

 

 

Делегатите ни нямат никакъв достъп до конференцията, отнета им е каквато и да е възможност да участват в преговорите и договарянето на условията. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати вече са заели местата си. Председателят г-н Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекто-договора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения.

 

След като стават известни непосилните условия и клаузи, в цяла България започват протести срещу този нечестен и унизителен акт. Различни организации, обединения, гилдии, цели градове се противопоставят, организират митинги, шествия, пишат декларации.

 

Делегацията ни се завръща в България и веднага започва работа за изработване българския отговор до мирната конференция с възраженията по договора. Надеждите, че те ще бъдат разгледани и уважени са големи.

 

В началото на октомври Теодор Теодоров подава оставката на кабинета си. Цар Борис III връчва мандат за съставяне на правителство на Александър Стамболийски.

Поради тази вътрешнодържавна криза България моли за отсрочка за представяне на възраженията си.

 

Дадени са ни още 10 дни - до 24 октомври. Междувременно, на 9 октомври, Теодор Теодоров, който въпреки оставката си, остава главен делегат, заминава отново за Париж.

Всичко е напразно, възраженията не са взети под внимание, първоначалните условия остават непроменени.

 

Окончателният текст на договора за мир е връчен на българските делегати на 3 ноември. Даден е 10-дневен срок да отговорим приемаме ли го изцяло или не.

Теодоров се връща в София и отказва да подпише договора.

 

На 12 ноември Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор.

 

Датата за подписването му е определена от Парижкия върховен междусъюзнически съвет - 27 ноември (четвъртък), а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация.

 

Българската преса от онова време подробно описва протичането на церемонията:

„Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Многобройна публика пред кметството поздрави съюзническите делегати при пристигането им. Две пехотни роти и един взвод кавалерия образуваха шпалир до входа на залата и отдаваха почести. Делегатите заеха последователно местата, запазени за тях в залата.

 

На церемонията присъстваха освен това представители на французкия и чуждия печат, на българската Дирекция на печата, някои видни лица.

Председателят на конференцията г-н Клемансо пристигна малко време преди влизането на председателя на българската делегация г-н Стамболийски, който се придружаваше от пълномощния министър г-н Станчов и от секретаря г-н Помянов.

 

След като произнесе няколко думи, г-н Клемансо покани българския министър-председател да подпише договора.

Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договора, сложи подписа си върху него, както и върху протокола за изпълнение на договора, протокола за подписването и конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата.

 

След това делегатите на съюзните и сдружени сили подписаха по азбучен ред. Церемонията продължи 25 минути, след което г-н Клемансо вдигна заседанието. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести.”

 

 

С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия; Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция.

 

Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излазът на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа (връща се на Румъния).

България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полиция и 10 хил. митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението.

 

Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още...

 

Опиянени от победата в Първата световна война и забравили за прокламираните от тях принципи за справедлив мир, без анексии и репарации, „миротворците” от Париж заплитат още повече възела на териториалните и етническите противоречия на Балканите и в Европа. Близо 40 млн. души, от които около 2 млн. българи, остават под чужда власт.

 

Така мирните договори от Париж трасират пътя на Втората световна война.

 

 

Още за Ньойския мирен договор от 1919 г. може да прочетете ТУК

и ТУК

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

11 коментар/a

ЗЛОТО Е НА ТРОНЪТ НА ТОЗИ СВЯТ, ДЯСНОТО, КАЗВА БИБЛИЯТА на 28.11.2013 в 03:42
Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. В края на войната вземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, но поради специфичните условия на военните аванси тя не може да разполага свободно с тях и те на практика са блокирани в германски банки и са ликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти до 1919та. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика. Още 1200% инфлация има от 1935та до 1944та. После в началото на 50те се прави деноминация, но не голяма, и друга през началото на 1960те, не че комунистите са правили инфлация, тя е била от преди 1944та. Това е истината. А златото връзва ръцете на банкерити и води до дефлация и липса на ликвидност дори при 100% златно покритие, депозитите са обезпечени с кредитити. Ако една торба със злато я внесеш в банката, банката я дава на кредит, после същата торба със злато се връща в банката като депозит, и така когато настане недоверие в банковата система, двама ще искат тази торба със злато, но може и сто човека да са, или поне пет – както е сега в България – банките имат 20% ликвидност. И тогава какво правим?? Не обезпечените пари дават решение на този проблем, но и на проблема с гниенето на капитализма – поне докато дълговете станат космически. Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв. След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реитинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото. Джордж Буш, облекчава данъците като типичен десен, и бюджетът на САЩ е празен през август, след атентатите ФЕД – банковият резерв на САЩ който печати ликвидност за банките и срещу облигации на правителството обявява че ще изпълни всички искания и прави лихва 1%. Доказано е, че самолетът на кадрите е видео ефект, и никой не го е видял. Когато си отива Буш, отново затяга коланите и прави десни данъци, и това е причинило ниска ликвидност, в банките, и те увеличават лихвите, така кредитният бум е сломен, и растежът е спрян. Кенеди е убит заради това, че въвежда сребро, за да спаси светът и доларът, заради дефицита на злато. Златото не е достигало, ето защо е въвел сребро. Само това е истината. Създаването на ФЕД, става заради недостиг на злато. Банкова ликвидност и липса на ликвидност, е когато една торба със злато я внасяш в банката, банката я дава като кредит, примерно за къща, този който взима парите за къщата, той дава отново същата торба на банката, и вече има двама клиенти за тези депозирани пари, но може и да са сто, или поне 5 клиента, както е ликвидността в България – 20%, и при криза и недоверие в Банковата система те ще си искат златото.. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА, СТАВАТ ВОЙНИТЕ И РЕВОЛЮЦИИТЕ, СМЪРТА НА ЦАРСКОТО РУСКО СЕМЕЙСТВО Е ДОБРА ЗА ФЕД. А СЛЕД ТОВА НАПЪЛНО ПРЕМАХВАТ ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ – КАТО ТО НЕ Е СТИГАЛО ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, И БРЕТЪНУУДС ДОГОВОРА Е БИЛ ДОГОВОР НА ФЕД КЪМ ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ ДОГОВОРА, А ИТЕЗИ С ВАЛУТЕН БОРД КЪМ ДОЛАРА. ПЕЧАТАНЕТО НА ДОЛАРИ УЛЕСНЯВА БАНКОВАТА ЛИКВИДНОСТ; Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стоковови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит.
. на 29.11.2013 в 02:44
Западът винаги ни е цакал, а иска да сме му партньори. Нека първо да покажат, че са ни приятели и тогава да бъдем партньори. То само със слагачество от наша страна не става.
Бай Иван на 30.11.2013 в 01:19
Ньойският договор е замислен като първата стъпка за втората световна война, след която американците стъпват окончателно в Европа. За България по несправдлив от ньойския, е договорът за присъединяването ни към ЕС.
Макартър на 24.12.2013 в 00:30
Американците сме от Европа. Ами чичко Джугашвили дето искаше да завладее целия свят и да го натика в лагери? 41 година ги фанаха по бели гащи таман преди да нападнат Европа и ги размазаха.
Костов на 01.09.2014 в 21:36
Как са късали , като хищници от плата на Майка България . С цел да бъде сломена историята и духа на народа . Анатема !!!!!!!!!!!!!!!!!1
Георги на 17.09.2014 в 08:25
Дайте сега да им го върнем, като подкрепим Турция за присъединяване в ЕС.
Aliya Osho на 14.11.2014 в 03:28
Не може да не ни стресне фактът, че всички потомци на древните българи и пазители на техните обичаи и вярвания, са методично унищожавани в човешката история: - геноцидът срещу кюрдите е постоянен през последните десетилетия и столетия, - на подобен и дори по-страшен геноцид \"се радват\" и палестинците - отново преки потомци на древните българи скитите - дори индианците в далечна Америка, запазили знанията и почитанията на древните българи от дълбоката древност са унищожавани с милиони, символите им, като например свастиката, са забранявани, а историята и езика им заличени! - за коренните българи да не говорим - то не бе турско робство, то не бе византийско и гръцко домогване, то не бе политическият геноцид на комунизма и демокрацията на монополите! Защо са толкова страшни българите и техните древни духовни учения за глобализаторите на света!? http://aliya.blog.bg/novini/2014/08/16/svetoven-genocid-sreshtu-drevnobylgarskoto-nasledstvo-iazidi.1289751
Гергина на 08.04.2016 в 01:00
"С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. " Това е еврейска редакция на статията - България реално губи територия в размер 11-12 пъти повече от посочените размери - от 235 000 кв.км става 111 000 кв.км.
Фриц Клингенберг на 27.11.2018 в 23:30
Една много важна подробност - България от всички победени е третирана най-благоприятно. Благодарение на Франция, колкото и да е парадоксално. Солунското примирие е подписано без Британия, а последната си го връща с Мудроското. И точно заради Англия се разделяме с Бяло море ... и затова сега се кефя на БРЕКЗИТ!
Мери на 28.11.2018 в 08:20
Винаги "Великите сили" са ни мразели и пренебрегвали, дори в днешни дни, дори по времето на Желязната завеса. Като международен екскурзовод имах възможността да се запозная отлично с гадния им манталитет и отношение към по-бедните и по-слабите, към тези, които не са имале техния шанс. Вярно е, че държавите им са уредени и правилата се спазват повече, отколкото тука, но категорично подчертавам, че за голяма част от нашите проблеми са виновни тези държави. Между другото снощи репортажът от Париж по една от телевизиите за Ньоския договор беше повърхностен и много глупав, нито дума за истината относно последиците.
Айде, айде! на 28.11.2018 в 12:34
Е, какво толкова се е случило? България е единствената държава в света която от всички страни гранични със собствени територии и население. Да, отнети насилствено но за това пък никога не потърсени от българската държава! България винаги се е отказала от териториални претенции но за това пък всичките ни съседи имат такива към нас. Вярно, нямат никакви нито правни нито исторически аргументи ама като никой не им се противопоставя... Единствено през ВСВ има едно фалшиво връщане на територии и население но то пък е инспирирано от Германия! Да, националният идеал на българският народ е бил и е: "Мизия, Тракия, Македония". На народа, не на "ръководителите" му! Те винаги за били за "добросъседство и отказ от териториални претенции". И днес е така. Нима Борисов не подписа един по същество предателски договор с БЮРМ в угода на чужди интереси? Та сега да плачем за изгубеното е безсмислено за да не кажа смешно. Ние никога не сме защитили собствените си интереси и винаги сме отстъпвали под чуждият натиск. Така че, напълно си заслужаваме съдбата!

Напиши коментар