На 13 януари 1915 г. в „Модерен театър“ – първият софийски киносалон има важна премиера. Прожектира се първият български игрален филм. Поставя се началото на българското киноизкуство. В столичната преса излизат съобщения за предстоящото събитие.

Васил Гендов, авторът на първия български филм "Българан е галант", в ролята на Антон в кадър от филма “Буря на младостта”, 1930 г.

 

 

Сензация в Модерен театър.

„Българан е галант“. Това е името на първата българска кинематографическа комедия, снета в София и играна от българските артисти при Народния театър г-жа Мара Липина и г-н Васил х. Гендов. Комедията и снимките, направени от Модерен театър, са доста сполучливи и тази комедия представлява голяма новост за българското общество и частно за столичани. Интересно е всеки един да види как се заражда едно изкуство в една млада и напредничава страна като България, която, като се стреми във всичко да подражава на западноевропейските гиганти, не иска да остане назад и в областта на кинематографа и виж току почва да туря началото на един нов отрасъл на изкуството. Модерен театър се надява, че почитаемото столично общество ще отдаде заслуженото внимание на тази първа българска кинокомедия, за да може той да създаде нещо по-ценно и успешно в това направление и да тури началото на тъй цененото на запад бързо развиващо се модерно изкуство. Днес е редкият случай.“

 

На следващия ден се съобщава, че комедията е била „сърдечно аплодирана и посрещната с особено въодушевление от зрителите, които пълнеха салона на театъра. Публиката остана доволна от относителния успех и изпрати с бурни ръкопляскания комедията, която е предшественик на много по-ценни творби в областта на кинематографа“.

 

Така преди 100 години се ражда българското кино. Заслугата за това е на 24-годишния тогава Васил Гендов, който освен изпълнител на главната роля, е и режисьор, сценарист и организатор на този първи български опит в кинематографичното изкуство.

 

След двудневните премиерни прожекции в София „Българан е галант“ обикаля немногобройните по онова време провинциални кина, появява се още веднъж в програмата на „Модерен театър“ през септември същата година, след което спира да се прожектира и е забравен. Той е безвъзвратно изгубен за историята през 40-те години на XX век, когато вследствие на бомбардировките над София, лентата, съхранявана от автора в дома му, е унищожена. Запазени са само 1-2 кадъра. Мемоарите на Гендов са единственият източник за съдържанието на филма:

„Елегантният и обичащ приключенията Българан среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където прави покупки с щедра ръка. Изненадана, тя открива, че не носи пари и моли ухажора си да й даде назаем. Той се съгласява.

 

Дамата води Българан в луксозно заведение и за негова сметка поръчва скъпи напитки и закуски. После натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон и да освободят „носача“. Двамата потеглят пред смаяния Българан, който получава дребна монета за извършената услуга“.

 

Първият български филм е плод на упоритостта, амбицията и изключителната влюбеност на Гендов в кинематографа. През 1921 г. заедно със съпругата си Жана Гендова създава Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор. Създател е и на първата българска филмопроизводствена кооперация „Янтра филм“. Инициира създаването на Съюза на кинодейците в България през 1931 г., както и на Музея на българската кинематография през 1948 г., прераснал в Национална филмотека.

 

Сцена от "Дяволът в София", с Васил Гендов в ролята на Дявола, 1921 г.

 

Две години след „Българан е галант“ Васил Гендов снима „Любовта е лудост“ – запазена до днес комедия. Следват „Дяволът в София“ (1921 г.), „Бай Ганьо“ (1922 г.), „Военни действия в мирно време“ (1922 г.), „Човекът, който забрави Бога“ (1927 г.), „Пътят на безпътните“ (1928 г.), „Улични божества“ (1929 г.) и др. През 1933 г. става автор и на първия български звуков филм „Бунтът на робите“ (1933). През всичките години на своята дейност той се бори с липсата на средства и с безразличието – залага дома си, затъва в дългове, но успява да снима. Във всичките си филми Гендов е режисьор, сценарист, а и почти винаги главен актьор. Подражавайки на чужди образци, той създава поредица от комедии и мелодрами, грубовати и наивни, но искрени в посланието си образи и герои.

 

Васил Гендов умира на 3 септември 1970 г. в София.

 

Стоян Попов в ролята на Бай Ганьо, в сцена от филма “Бай Ганьо”; режисьор Васил Гендов, 1922 г.

 

През 1928 г. във вестник „Комедия“ са публикувани статии за българската киноиндустрия, която все още е слабо развита, заради неблагоприятните условия. Отправят се и призиви към държавата да подпомогне новото за страната изкуство:

„Обективните условия у нас съвсем не благоприятстват за развитието в широк мащаб на това ново за страната ни изкуство. Нужни са големи капитали, за да може то да се развие и да има прогрес. Нашата природа и флора, както и четирите годишни времена ще могат да послужат много на това изкуство, стига да се намерят капиталисти, които да финансират тази индустрия. Но преди да се намерят капиталистите, би трябвало държавата да се заинтересува за това изкуство. В такъв случай тя би освободила от акциз българския филм и би поощрила тази нова индустрия на основание съществуващите закони в страната. Не може държавата да бъде чужда на едно изкуство от такова голямо значение за страната. Киното днес е най-могъщият културен фактор и не бива да се пренебрегва от онези, които ръководят съдбините на племето ни.
При други случаи държавата е щедра – поощрява разни маниаци и бездарности, врагове на културата и изкуството у нас, но при този случай ще ли прояви нужния интерес? Близкото бъдеще ще покаже, доколко те имат представа за ролята на филма в живота на българския народ.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Олга Тенева на 19.01.2015 в 01:00
Първият български озвучен филм е направен от Първата българска драматична щкола (висше учебно заведение), създадена през 1921 г. от Константин Сагаев (той по-късно е директор на Народния театър). Филмът се казва \"Лиляна\" и е озвучен в Прага.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Гендов на 09.01.2018 в 07:57
Васил Гендов е роден в Сливен!Заслужил артист (1952). Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963).
Sulio на 10.01.2018 в 01:03
Do Олга Тенева Shto drynkash gluposti ma?!? Pyrviat ozvuchen film v SVETA e 1929 (Jazz Singer). Pa chehi i bylgari shte imat ozvuchen film prez 1921. Ia se gramni ili se zanimavai s pletki....

Напиши коментар