На 10 януари се навършват 76 години от една от най-зловещите и кръвопролитни бомбардировки на София. Тогава е извършена първата комбинирана, т.е. дневно-нощна атака над столицата. Загиват 750 и са ранени още над 700 души - предимно цивилни, мирни граждани и много по-малко военни. Нанесени са тежки удари на над 900 сгради, половината от тях са напълно разрушени.
 76 години от англо-американските бомбардировки над София

 

На 13 декември 1941 г., десет месеца след като България се присъединява към Тристранния пакт, Народното събрание в София обявява война на Великобритания и САЩ. Това е по-скоро символичен акт, а не намерение за конкретни военни действия от наша страна. България така и не предприема такива. Но това не спира британския премиер Чърчил и американския президент Рузвелт  през август 1943 г. да дадат началото на операция "Приливна вълна". Тя има за цел да неутрализира съюзниците на Третия райх, Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения.

 

Снимка от борда на американски бомбардировач от бомбардировките на София

 

На 14 ноември 1943 г. е първата масирана въздушна атака на столицата. 91 вражески самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 са ранени. Следват бомбардировки почти през десет дни.

 

Настъпва 10 януари 1944 г. Около 12 ч. по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно столицата ни е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на София изпраща 39 прихващачи. България губи само един самолет срещу 31 свалени американски бомбардировачи. Но истинският ужас за софиянци настъпва през нощта на 10 срещу 11 януари.

 

10 януари 1944 г.: запалителна бомба пада върху сграда на ъгъла на бул. "Витоша" и ул. "Денкоглу"

 

Из спомените на генерал Стоян Стоянов - военен летец, един от защитниците на София. Той участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети, сваля 3 бомбардировача и 2 изтребителя и нанася сериозни повреди на още 4 самолета:

 

"На 10 януари на софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Тази бомбардировка бе добре запомнена от жителите на столицата, защото тя не бе "слаба", както се казваше за всички досегашни бомбардировки. При тази бяха ударени не само крайните квартали, а бе засегнат и силно разрушен и центърът на града. До това нападение правителството не бе помислило за евакуирането на държавни учреждения и индустриални предприятия, нито на част от населението, но след този ден настана такава паника, която не се поддава на описание. Градът сам доброволно се евакуираше, без заповед, без принуда.

 

Особено тежко бе преживяна нощната бомбардировка. Такава досега не бяха виждали. А нощем изобщо човек е по-впечатлителен. В града бе настъпил хаос, ад. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети на противника със силния рев на моторите и с грохот на стрелба от оръдия и картечници. Целият град бе осветен от пуснатите с парашути, бавно падащи лампиони и от причинените пожари. Всеки от нас се бе прикрил, където го бе заварила бомбардировката.

 

На сутринта още от тъмни зори по пътищата и шосетата, излизащи от София, във всички посоки тръгнаха кервани от хора, напуснали своите топли огнища, за да се спасяват кой където може, само да не останат в града. Мнозина от тях не знаеха къде отиват, но тяхното желание бе преди всичко да бъдат далеч от хаоса."

 

Бул. "Витоша" и разрушени жилищни сгради, януари 1944 г.

 

Равносметката от изминалото денонощие е 1800 бомби, изсипани над София, с обща тежест от 450 тона, 750 загинали и още толкова ранени, стотици напълно сринати или полуразрушени сгради.

 

Ударите продължават на 24 януари. Българското правителство започва тайни преговори с англо-американските съюзници в Истанбул и Анкара. Временно атаките са спрени. Но след провала на разговорите бомбардировките над България са подновени на 16 март. На 30 март е най-тежката от тях. Извършената евакуация на София обаче проваля плановете на нападателите да убият голяма част от населението - жертвите и ранените са значително по-малко. Но над 3500 сгради са напълно унищожени.

 

В идните месеци следват още няколко въздушни атаки над София и други български селища.

 

В първите дни на септември 1944 г. България излиза от Тристранния пакт и въздушните нападения над страната са прекратени.

 

По време на бомбардировките от 1943-1944 г. са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души от софийското население, разрушени са над 12 500 сгради. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър "Одеон", Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала "Свети Йосиф" и мн. др. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала "България", къщата музей "Иван Вазов", сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница.

 

Въпреки всичко хиляди хора и сгради са спасени от атаките на противника заради самоотвержената съпротива на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от атаките и свалят голям брой вражески самолети. Между героите са Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и много други.

 

За тези ужасяващи времена освен сухите цифри и факти остават да напомнят запазените спомени на очевидците, документалните кадри и черно-белите снимки...

 

Войници разчистват отломките на старата сграда на Софийска община, намирала се на ул. "Гурко", пресечката с ул. "Дякон Игнатий"

 

 

Доброволец от Въздушна защита на ул. "Александър I" - отсечката между ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Алабин", януари 1944 г.

 

 

 Пострадалата сграда на БАН, януари 1944 г.

 

 

Разрушенията на Руската църква и несъществуващият днес кинотеатър "Одеон"

 

 

Сградата на ъгъла на бул. "Васил Левски" и ул. "Граф Игнатиев", 1944 г.

 

 

Снимка от американски бомбардировач, заснета по време на бомбардировките на София на 30 март 1944 г.

 

 

Бул. "Дондуков" след бомбардировките, 1944 г.

 

 

Разрушени сгради на ул. "Търговска" (днес не съществува), 1944 г.

 

 

Ул. "Леге", вдясно - Археологическият музей, 1944 г.

 

 

Ул. "Шар планина", март 1944 г.

 

 

По време на бомбардировките над София оцелялата дотогава средновековна трикорабна базилика "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" е напълно разрушена. Единственото нещо, което оцелява като по чудо, е иконата на светеца. Тя се пази и до днес като най-голямата реликва и ценност на храма, който е изграден отново през 50-те години на ХХ век.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

71 коментар/a

Вечна слава на нашите бранители. на 10.01.2020 в 15:40
Вечна слава на храбрите бранители .И в небето и на земята.Поклон пред мирни жители загинали не само от бомбите но и от пикиращите бомбардировачи и ескортиращите р38 които са ги разстрелвали с картечници.Поклон пред храбрите пилоти и живите и загиналите(има разстрелян пилот докато е скачал с паращут).А паметник за врагът?Преди това издигнете подобаващ на видно място в София на нашите .Има и затинали немски пилоти защищавали София-не го забравяйте.
Варвари на 11.01.2020 в 21:09
Тези, дето са били на откриването на паметника на варварите, ще си носят срама и позора до края на дните!
Имаше я още на 11.01.2020 в 21:53
Чак в средата на 60-те години на миналия век,нас децата ни плашеха да не пипаме намерени играчки,писалки и сладки намерени на полето. Психозата 20 години след края на войната си я имаше още.
ким чен ун на 12.01.2020 в 02:11
Тук един пише че ние сме виновни за тези бомбандировки .Може и да е вярно но англосаксите убиваха цивилни граждани и невинни хора ,а не войници и събаряха не поделения а жилищни сгради и държавни учреждения и църкви . Само че когато Хитлер бомбандира Лондон ревяха на умряло че това било престъпление срещу човечеството .да не говорим пък за пускането на атомните бомби във Япония само защото Тя беше враг на Америка .Аз лично не обичам двойните аршини когато за едни може а за другите не може .
съветската армия донесе най-жестоката политическа система у нас на 12.01.2020 в 12:57
Тая най-жестока политическа система увеличи населението на България от 6 на 9 милиона души и докара България до 24-то място в класацията на ООН за качество на живота; после дойдоха демокрацията и евроатлантическите ценности, които намалиха населението на България от 9 на 7 милиона души и докараха България до 69-то място в класацията на ООН. Прочее, ура за демокрацията и евроатлантическите ценности!
хаха на 13.01.2020 в 13:57
и вие почитате и уважавате американците чак им се кланяте господа управници. всички сте долни мерзавци смърт на американците, долна самовлюбена паплач...
МИР на 13.01.2020 в 15:06
"Умишленото нанасяне на удари по здания, предназначени за целите на религията, образованието, изкуството, науката или благотворителността, историческите паметници, болниците и пунктовете за концентрация на болни и ранени, при условие, че те не са военни цели, представляват военни престъпления"....
Де Гол на 14.01.2020 в 22:07
Франция свали гащите си пред Хитлер.Защо не я бомбандираха?
За съжаление е така на 15.01.2020 в 10:23
Чета коментарите и ми става кристално ясно, че заради нашето дебилно овчедушие си заслужаваме жалката съдба и тогава и сега.
Тихомир Томов на 15.01.2020 в 17:31
Автора на статията е трябвало изрично да спомене , че Герхард Венгел е командир на Ескадрилата на Луфтвафе кацнала предния ден за презареждане и почивка и май е единствения чужденец бранил небето на България и останал завинаги у нас !
Историк на 17.01.2020 в 08:29
Разбира се , паметник на тия които са бомбардирали столицата , днес - е страшен срам и мазохизъм за изчезващата ни дебилизирана нация... Това няма нужда от дискусия. Но снимките напомнят и едно друго нещо. В новата ни история имаме традиции да ни управляват ДЕБИЛИ . Сегашните не са първите , ей ги и тия през 1940-1944 ! Трябва да си голям дебил да обявиш едновременно война на САЩ , Англия , да си съюзник на Хитлер /дефакто във война и със СССР/ , и да чакаш нещо добро да ти се случи... Показателен детайл от дописката. През 50-те години е възстановена разрушената църква "Св.Николай Чудотворец" ... това от лошите комунисти ! Смях... Май периодът 1944-1989 ще остане единствения смислен и градивен период от историята на България през 20-ти век.

Напиши коментар