Преди години, като млад адвокат, получих от колегата си в офиса – сега професор по право, един интересен урок. Двама души в една стая убиват трети. „Какво е това“, попита ме той. „Убийство“, спонтанно отговорих аз. „Ами ако е изпълнение на присъда?“, попита колегата ми. Млъкнах!

 

 

По този интересен начин един от светлите умове в правото Ханс Келзен извеждаше тезата си, че не всяко умъртвяване е убийство по смисъла на закона.

 

Пиша тези редове,  разбира се, по повод събитията в Пловдив. И без да искам да защитя или обвиня някого. Не познавам делото и конкретиката по казуса, но ако тръгнем по линията, очертана от Ленин – от живото съзерцание през абстрактното мислене и оттам в практиката - този случай ни казва много неща.

 

За нашето общество. За нашите закони. За нашето правосъдие.

 

Неизбежната отбрана (а не самоотбрана, както мнозинството от коментиращите случая неправилно обозначават този правен институт) е само един от законодателно предвидените институти, при които, ако има умъртвяване се приема, че не е налице престъпно деяние. Законодателството ни свързва въпроса с това налице ли е деяние или не с въпроса за обществената опасност и вина и предвижда, че макар и формално да осъществява състав на престъпление, не е общественоопасно деянието, причиняващо вреди на лице, извършило престъпление, извършено при неговото задържане (чл.12а), деяние, извършено от служител под прикритие (чл.12б) в рамките на определените му правомощия по закон, при крайна необходимост и при оправдан стопански риск, както и последващите разпоредби до чл.16а от НК.

 

В други случаи законодателят (не днешният) мъдро е предвидил смекчаващи вината обстоятелства, водещи до налагането на незначителни присъди - класическите примери тук, свързани с темата от Пловдив, са намаленият размер на наказанието при убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, убийството извършено от майка върху рожба по време на раждане или веднага след него - отчита се особеното състояние на родилката - причиняването на смърт по непредпазливост и в случаите, когато родител убие току-що родена рожба с чудовищен вид.

 

Правната теория и съдебната практика са сравнително еднозначни в преценката на елементите от фактическите състави на нормите, предвиждащи освобождаване от наказателна отговорност или на прилагане на някое друго от смекчаващите  вината и намаляване на наказанието основания. Такива основания са младата възраст, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало.

 

В смисъла на изложеното, въпросът за задържането на д-р Димитров не може да бъде изобщо дебатиран. Незабавно след установяването на смъртта на Плъха, задържането на извършителя е правомерно, закономерно и оправдано. Все пак имаме убит човек (макар и рецидивист), трябва да се извършат неотложни следствени действия и до установяването поне на началната истина не може да бъде оставен на свобода човек, който е убил другиго. При това наложената (и изменена вече от съда мярка) е в правомощията на прокуратурата. 

 

Въпросът по конкретния казус не е дали е трябвало да бъде задържан д-р Димитров, а дали ще бъде осъден. И дали трябва да бъде осъден. Днес ние не можем да дадем отговор на този въпрос. Не това е и целта на изследването ни, защото правото може да бъде дадено само когато са дадени и фактите.

 

Неизбежна отбрана е допустима не само в дома ти или в друго твое имущество. Тя е допустима винаги и на всяко място, където, чрез нападение, е поставен в опасност живота на нападнатия или неговото здраве. В този смисъл е без значение дали Плъха е бил на улицата, в двора или на етажа на д-р Димитров, важното е нападнал ли го е или не, застрашил ли е живота и/или здравето  му и как. 

 

Това са въпросите, отговорите на които ще се търсят в разследването.

 

При това положение възниква въпросът защо така бурно и внезапно гражданите реагираха в подкрепа на д-р Димитров. 

 

Личното ми мнение е, че протестиращите не защитаваха доктора. Те защитаваха себе си. Всеки един от тях виждаше себе си на мястото на пострадал от престъпления, извършени от лица с дълга криминална история, лица, които не работят, не плащат здравни и социални осигуровки, но имат един стандарт, който, на базата на твърдо формираното им престъпно самосъзнание, им дава възможност да живеят безнаказно на гърба на другите.

 

Така един лекар, по повод на едно убийство, бе на път да придобие ореола на народен отмъстител. Да изгради чувството на задоволство у масите, че е наказал поне един от тези, които имат формирано трайно престъпно съзнание и е презрял закона. Тази възможност, както ще видим по-долу, бе отнета на доктора от властите. А може би с действията си той сам си я бе отнел.

 

Бомбата, заложена от държавата ни чрез едно различно отношение към различните етноси, не е с много дълъг фитил. И един ден (Господи, дано бъркам) тази бомба ще гръмне. На работещите, плащащите данъци, спазващите закона ще им писне от поведението на неработещите, неплащащите данъци, неспазващите закона, крадящи ток и вода, строящи каквото си пожелаят и където им харесва, но толерирани от държавата гласоподаватели. Сетивата на обществото стават особено обострени и чувствителни. С всеки един следващ случай на убит дядо за 2 лева, разбит дом, открадната кола, взривен банкомат, алтиметърът достига висоти, след които взривът е най-възможното решение.

 

Ние или ще създадем ред в държавата или ще оставим нещата, както са сега - презрелите закона имат правото да правят каквото си поискат, а тези, които го спазват, имат правото да мълчат и да гледат. При което, в един момент, действия като на д-р Димитров стават единствения възможен, бърз и ефективен съдник. Защо един уважаван лекар си купува незаконен пистолет (ако е вярно, че е стрелял с такъв)? Ами, защото не вярва в системата, която трябва да го защити от престъпни посегателства. И решава да вземе нещата в свои ръце.

 

Информационното поведение на прокуратурата в последните 24 часа е трескаво, насочено към успокоение на митингуващите и като че ли е плод на страх да не бъде създаден нов обществен герой: Герои са недопустими и невъзможни. Герой може да бъде само Той. Затова, ако обществото се обедини около някого, този човек става враг и трябва да бъде разобличен, охулен, принизен. Може да има само едно Слънце. Ха сега кажете, че не се е обадил на 112 (сякаш е длъжен да го прави), кажете че е гледал половин час от прозореца (как ли го установиха), кажете, че е изстрелял целия пълнител (сякаш ако бе убил с един изстрел това би било оправдателно).

 

Какво ли още имаме да чуем по този случай?

 

Реакцията е първосигнална - убиецът е лош. Убитият е жертва. Млади журналистки питат бащата, брата и жената на убития какъв човек е бил. И може би очакват да чуят отговор - ЛОШ. Прави впечатление много добрата информираност на тези лица къде точно е бил убитият. Откъде ли знаят? Социалната психология се смее, но масите вече са объркани и разединени.

 

Правосъдието не може да бъде в ръцете на тълпата, колкото и да ни се иска, понякога, това. Народът не може да бъде фактор, определящ вина. Винаги си спомням един приятел Георги Златанов - Мао. Бил най-младият партизанин в Рило-Пиринския партизански отряд. На 9 септември 1944 г. отрядът бил разпуснат, а членовете му разпратени да установяват народната власт по родните си места. На бай Георги се беше паднало да установява тази власт в Бобов дол. Кой е врагът на народа в Бобов дол? Естествено, директорът на мината. Какво да го правим? „Смъъъърт“, вика народът на площада. Бай Георги сваля автомата и застрелва директора на мината -там, на площада. „И като се обърнах - разказваше ми той - на площада не бе останал никой от народа, от онзи народ, който произнесе тази смъртна присъда. Затова не ти пожелавам никога народ да те съди“. Така ми разказваше този човек, преживял лично това. Гласът на народа може и да е бил глас Божий, но това е било много отдавна.

 

Какво трябва да се направи, за да няма подобни на случая в Пловдив вълнения?

 

Хората трябва да знаят, че са защитени, да чувстват тази защита, а не да съжаляват, че са подали сигнал в полицията. Трябва да знаят, че имат правото да се отбраняват винаги и където и да са нападнати. С всички възможни средства. Няма нужда да променяме така разписания в Наказателния кодекс институт на неизбежната отбрана - чуват се абсурдни предложения за редакция на текста от хора, на които не им е това работата.

 

Достатъчно е да предвидим, че при установена такава, наказателното преследване срещу отбранилия се се прекратява. Защото иначе с темповете на нашето правосъдие, дори и да сте бил в ситуация на неизбежна отбрана, рискувате да прекарате в съдебните зали половината си живот, докато чуете окончателната присъда „невинен“. Може би няколко такива случая биха имали впечатляващ ефект в ролята на генералната превенция. Преди години, по времето на ген. Богомил Бонев като вътрешен министър, имаше една промяна в материята за неизбежната отбрана и крайната необходимост.

 

Тази промяна бе отменена след застрелването на „Симеоновско шосе” на един автокрадец от колега-адвокат. Въпреки отмяната на текстовете от поправката „Бонев”, поне за известно време автокрадците спряха наглите си набези над луксозни возила. Мога да дам пример и със самия себе си - откакто в Канада стреляха по мен с карабина, когато се качих да ловя риба от частен потон, никога повече не съм се качвал на такъв. Аз не исках да го крада, просто се качих на него, за да ловя риба.

 

Хората трябва да се чувстват защитени от тези, на които това им е работата. Тогава няма да се налага да си купуват незаконни пистолети и да действат като хайдути. И отговорността за това е на тези, които ни управляват.

 

 

 

 

 

Още от категорията

Игра на война

Игра на война

Инцидентът в Керченския пролив доведе до бърза ескалация на напрежение...

16 коментар/a

Quest на 07.03.2018 в 19:41
"Винаги си спомням един приятел Георги Златанов - Мао." Кажи ми кои са ти приятелите...
Муйо на 07.03.2018 в 20:13
Добре написано! Народът е пропищял от циганската престъпност, но Киро Японецо, Митьо Очите и тем подобните осигуряват гласове и властта Му си трае. Даже правителството Му внесе поправки в Закона за охранителната дейност - полицията няма да се занимава със селата, затова те да си наемат охранители!
висок на 07.03.2018 в 20:27
Добра тема и добре изложени възгледи. Но ми направи впечатление... винаги при причинена смърт извършителя се задържа до..... майката с убитото дете докато е на работа я задържаха... а Московски който уби детето си какво се случи, мярка, нещо....
Хаджи Димитър на 07.03.2018 в 20:28
Много приказки за нещо, което всички ние знаем. Решениет е в свободното притежаване на оръжие от всички криминално непроявени, имащи поне средно образование, платилите си данъците и, може би, притежаващи на законни основания недвижима собственост в страната, премахванета на двусмилиците в закона, в текста за неизбежната отбрана.
Айде, айде! на 07.03.2018 в 21:05
Хм, всичко от написаното е вярно но..., веднъж чух полицай да казва: циганите са защитен вид. Ние нямаме право да ги закачаме каквото и да са извършили. Те такива работи. Полицията практически не се намесва, хората се чувстват безпомощни и най-лошото, знаят че вземат ли правосъдието в свои ръце наказанието за това е жестоко. Посегнали са на защитен вид! Сделката на Светиня Му с циганите е елементарна. Той гарантира тяхната недосегаемост, те гласуват за него.
stein на 07.03.2018 в 21:36
Адвокате, а от какъв зор въпросният ренгенолог унищожава уликите, вместо да се обади в полицията? Нали е "неизбежна отбрана", какво крие?
"циганите са защитен вид" на 07.03.2018 в 22:12
Друг път! Защитени са видовете на изчезване, а тези се плодят като мишки. За тях това че са продали детето си е нищо, ще си направят друго. Една циганка имаше 12 деца и даже не им знаеше имената, което не и пречи да се пъчи: "12 деца съм дала на тая държава". Това са 12 крадци. Горко на такава държава.
модерно робовладелство на 08.03.2018 в 10:23
Доста мъдра и балансирана позиция на автора. Две неща по казуса: справедливост правораздаването ни по случая може и да не раздаде, защото съдебните органи понякога пряко зависят от процесуално-следствените действия на досъдебното производство. Така стана при случая в Нови Искър - полицейските и следствените органи пред очите на целия ни (повече или по-малко дебилен) народ проявиха своеволие и скалъпиха удобната версия за излизане от кризисната ситуация, в която бе въвлечена включително широката гражданственост. Трябва да е ясно, че у нас доста престъпници се чувстват всесилни, защото сътрудничат на органите на полицията, и при това продължават да си извършват престъпленията. При това положение не можем да очакваме независимо правораздаване. И второ: нека тия свирчовци, вдигащи дежурната си гюрлутия по стъгдите, които така предано хукнаха да защитават докторчето, да се вземат да протестират и по дневния ред от политиката на властта - напр. тъмните сделки с ЧЕЗ около енергоснабдяването, които очевидно ощетяват страната и народа ни покрай далаверите за милиони, което си е явна форма на легализирана корупция и злоупотреба с власт, вкл. и с подронване на националната ни сигурност. Защото е доста лесно и първосигнално да протестираш срещу циганите, но те са най-безобидни, в сравнение с кражбите и изнудването, идещо спрямо народа ни от най-високите политически върхове на властта.
Helleborus на 08.03.2018 в 13:32
В нашето законодателство липсва моментът с овъзмездяването на пострадалия. Навремето правото е включвало основно това, да се възстанови щетата. Чупи-купи. Ако е нещо повредено, поправяш го, плащаш пропуснати ползи. Ако си откраднал, плащаш в петкратен размер, ако си убил, волно или неволно, плащаш голяма сума за кръвнина. Във всички тези случаи, човекът е плащал за вината си с труд и пот. Трябвало е години наред да работи, а не да ЛЕЖИ, както днес се изразяваме. Този именно труд има превъзпитателна роля, защото да те изцеждат така, енергията ти, да не придобиваш плодовете на труда си е истинско мъчение. Ако ромската общност трябваше да върне петкратно стойността на всяка открадната кокошка или телевизор, като се осигури и място за този труд, ако са безработни, те щяха да са спрели с кражбите. Ние днес имаме правосъдие, в което се приема, че човек просто трябва да преседи някъде??? Банкови обирджии не връщат милионите, крадци не заплащат щетите, убийци на пътя не плащат кръвнина в истински реален размер... Какво ме ползва мен, дали убиецът ще бъде хванат, дали крадецът ще бъде хванат, че ще лежи, когато аз не получавам каквото и да било възмездие? Нека започнат да връщат откраднатото в петкратен размер, пък да заповядат да крадат в двора, добре са дошли. Дори ще започнем да си държим отключени къщите... Правосъдието не е правосъдие, от там тръгва всичко. Сградата на затвора не може да превъзпитава, превъзпитава само собствената мъка и усилия. Ако за убийство се плащаше едно сто хиляди минимум???
Моето име на 08.03.2018 в 13:35
"Гласът на народа може и да е бил глас Божий, но това е било много отдавна" - това трябва да е било преди Христа, тъй като знаем как Христос е бил разпнат, а Варава пощаден - според волята на ... народа. Бог никога не би паднал толкова ниско, че да проговори през мръсните уста на тълпата и да избере смъртта за собствения си син. И кой ли друг би го направил ? Никой!
Helleborus, кукуряче недорасло, на 08.03.2018 в 15:09
Защо пишеш за неща, от които и хабер си нямаш? Доцент, който държи на титлата си, щеше да направи паралел с Хамурапи, Дванайсетте таблички, Юстиниановия кодекс, Закона за съденето на хората, Крумовите закони и прочее. Ентелегентността ти извира от ушите, а?
Айде, айде!, да ти обадя на 08.03.2018 в 15:30
една малка тайна - първата работа на другаря Луканов, "комунист трето поколение", беше да ликвидира "циганското" отделение в Дирекция на народната милиция, дето знаеха и кътните зъби на всичките баро. Може и да не е била първата му работа, защото тогава изчезнаха и валутните резерви на Народна република България (десет милиарда долара по цени от 1987 година), и пенсионния фонд (седем и половина милиарда долара). Както и да е, другарят Луканов тогава намери време и да изхвърли от МВР всички, които разбираха иврит и идиш. Поздрави: https://youtu.be/fuephNnJUl0
Наблюдател на 08.03.2018 в 17:05
Това с потона ме учуди,как ловихте риба от тавана на къща и защо този "слепец" не ви е уцелил от 2-3метра,какъв беше калибъра?
Helleborus на 08.03.2018 в 18:11
Не разбирам защо някои коментиращи имат претенции, че трябва да изразявам техните собствени мисли и то в посочен от тях формат. Не заслужава коментар, а по-скоро модератор! Ако въпросът трябва да се разбира от кое време са споменатите от мен закони, те са от преди Хамурапи. И са прилагани от мъдри владетели по нашите земи. Които не са обичали нито да нараняват хора, нито да ги убиват, но по-добре те да работят и с труда си да заплатят щетите. Този закон ми изглежда изключително справедлив и ефективен в превъзпитанието на злосторниците, затова го споделям. Летописите казват, че по това време почти не е имало престъпления. Не виждам защо трябва да коментирам други съдебни практики, които не одобрявам, за да изпълнявам нечии прищевки за изчерпателност, но чувствам загриженост за психическото състояние на някой, който може да му хрумне да поставя условия на чужди хора в чужд сайт.
На мама златното - на 08.03.2018 в 18:34
потон не е таван на къща. Кат си говорим за стрелба, мога да ти туря буркан Омния на десет крачки и при всеки неуспешен изстрел с пистолет по твой избор да врякам, че Путин мести буркана. Калибъра също е твой избор. А ако нещо те е засърбяло за пушка, да ти обадя, че 5,56 върши работа и за мечка, ако знаеш да стреляш. Да де, искат се и гащи.

Напиши коментар