“Тя беше това, което аз не бях, и аз бях онова, което тя не беше".

 

 

 

“Тя беше това, което аз не бях, и аз бях онова, което тя не беше. Ние не бяхме приятелки в красивия смисъл на думата, ние бяхме съучастнички. Подчертавам, съучастнички, каквито две сестри могат да бъдат. И едната, и другата, имахме шанса да живеем в изключителна епоха за нашата професия. Споделихме филма на Луи Мал “Вива Мария!”, който ще остане в аналите и в живота и на двете. 

За първи път се срещнахме в дома му на ул. “Сирк”. Аз бях на 30 г., Жана - няколко години по-голяма и вече с голямо минало на изключителна актриса. Изправена пред нея, си мислех, че трябва да приема предизвикателството. Но да й бъда партньорка беше шанс да стана равна на нея в съзнанието на публиката. Моето безгрижие, известен природен мързел можеше да се обърне срещу мен в този проект. Трябваше да играя силно и стегнато. А колко мразя да губя… 

Имайки предвид това, тази среща беше приятна с нашия спонтанен смях. Бяхме съпернички, разбира се, но същевременно много добре възпитани. Репетирахме Ah les petites femmes de Paris, песен, която щеше да стане митична, прегърнати през кръста, като две момиченца, избухнали в смях.

Спомням си, че гласът ми се давеше, докато нейният разцъфтяваше! Намирах Жана за естествена, но изискана, топла, но твърда, съблазнителна, но страшна. Накрая я открих такава, каквато си я представях, с нейната изключителна сила да съблазнява, която зле прикриваше характера й на калена стомана. Намирах я за нещо по-лошо от хубава, за опасна. Разбирах защо мъжете са луди по нея. Ние бяхме две котки, но които се допълваха. До деня, в който мама Олга, моя агент по онова време, пристигна от Мексико с купчина вестници. Навсякъде Жана беше на първа страница! На френски, на немски, на английски, на италиански, дори на японски.

В този ден побеснях. Край на безгрижието, на мързела, на отказа от снимки… Отворих вратите си и се изложих на показ, дръзка, от всички страни. Извадих китарата ми, танцувах с боси крака пред обективите, пеех. Фотографите бяха във възторг. Този реванш се случи в Куернавака и аз спечелих втория тур. 

Днес в сърцето си пазя спомена за една неизмерима актриса, за една блестяща и интелигентна жена. Никога няма да я забравя. Тя беше част от моя живот, както и от нашия живот”.

 

Брижит Бардо и Жана Моро

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

 Годината на Магрит

Годината на Магрит

“Свръхреалното е реалността, която не е отделена от своята мистерия”....

Напиши коментар