“Аз рисувам това, което не може да бъде снимано, това, което идва от въображението и сънищата ми, от една разходка в несъзнаваното… Снимам нещата, които нямам желание да рисувам, които вече съществуват”. “Кунстфорум” във Виена излага картините, “неразрушимите обекти” и малките съкровища на великия Ман Рей.

 

"Черно и бяло" (1926), иконата на Ман Рей, бе продадена за рекордните 2,9 млн. евро на търг на “Кристи’с” в Париж през 2017 г.

 

В огромната бяла зала на виенския “Кунстфорум” пет прави линии, очертани на пода, се сливат в изпития профил на мрачен чернокос мъж, който гледа фотоапарата си със сериозността на страстта. Лявата ръка, която го държи, е самата деликатност. Обективът блести като звезда под силната светлина.

Увеличен в размер XXL, този “Автопортрет с камера” от 1931 г. въвежда виенската публика в ретроспективата от 200 най-различни творби на Ман Рей. Те са дошли от МоМА (Музея за модерно изкуство) в Ню Йорк, Центъра “Помпиду” в Париж, галерията “Тейт” в Лондон, Фондация “Маркони” в Милано и много частни колекции.

 

"Неразрушим обект" (1923)

 

Роден под името Емануел Радницки (1890-1976), във Филаделфия, Пенсилвания, Ман Рей е първородният син на руските евреи имигранти Макс и Мини Радницки. В началото на 1912 г. те променят името си, така че да звучи английско, и стават Рей, за да избегнат дискриминацията и антисемитизма в този Нов свят, който трябва да бъде “Вратата на рая”.

Емануел е наречен Мани, но той ще опрости още повече името си, за да стане Ман, играйки си с произтичащия двоен смисъл, между английското man (човек - англ.) и main (ръка - фр.), когато се заселва във Франция: той се подписва иронично “Ман Рей” точно под рисунката си “Ръката” (La Main), 1944 г., която е преотстъпена за изложбата от Центъра “Помпиду”. 

Всички творби на Ман Рей са във Виена, от най-известната (The Rope Dancer Accompanies Herself With Her Shadows, 1916 г., собственост на МоМА) до най-забравената (модните снимки). Всички лица на този артист са събрани във виенската изложба, която продължава до 24 юни. Тя смесва големи загадъчни картини, като “Формата” (1938) и “Неразрушим обект”, фотограми и други революционни рейографии. 

 

The Rope Dancer Accompanies Herself with Her Shadows, 1916

 

Сериозният потретист на Арнолд Шьонберг (1924), Вирджиния Улф (1935) или Ава Гарднър (1950) купува първия си апарат през 1919 година.

Първо художник, а след това фотограф, привлечен от онзи Париж, който му е описал в Съединените щати големият му приятел Марсел Дюшан, чиято картина “Голо тяло, слизащо по стълбата” (Nu descendant l'escalier), предизвиква скандал по време на “Армъри шоу” през 1913 г., Ман Рей ще участва в авантюрата на дадаизма и сюрреализма. 

На 14 юли 1921 г. младият американец пристига в Париж и попада с широко отворени очи на Монпарнас по време на Лудите години. Той става най-големият парижанин сред чужденците.

Размазаният портрет на “Маркиза Казати” (1922), с три чифта очи, бележи неговата поява: той е сринат психически от техническия провал, а светската кралица е очарована от чудодейната находка. 

През 1924 г. Ман Рей се сближава с групата на сюрреалистите и бързо е приет от Бретон, Арагон, Елюар, Супо, Пикабия, Кокто… 

 

Портрет на Пабло Пикасо, 1933 г.

 

“Аз рисувам това, което не може да бъде снимано, това, което идва от въображението и сънищата ми, от една разходка в несъзнаваното… Снимам нещата, които нямам желание да рисувам, които вече съществуват”, казва той. 

Една разходка в галерията от портрети на Ман Рей е среща с всички легенди в изкуството на ХХ век: Жан Кокто, свеж като герой на Радиге (1924); Андре Бретон, като жив бог (1930); Пабло Пикасо с коса и пронизващи очи (1933); Мерет Опенхайм с почти еднополова красота (1933); Дора Маар, като фараон (1936); Салвадор Дали, млад мъж с тънки мустачки на маркиз (1936); Пол и Нуш Елюар, които играят на криеница (1936).

 

"Цигулката на Енгр" (1924)

 

Портрет на Лий Милър, 1929 г.

 

Ман Рей се разкрива в цялата си сложност. И в цялата си чувствителност на съблазнител. Той превръща Кики от Монпарнас в цигулка, Лий Милър - в сияйна весталка. “В сферата на голотата, ще признае той, винаги съм имал голямо привличане към субекта и в картините, и във фотографиите ми, и трябва да призная - не само по чисто художествени причини”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар