Бойко Борисов извървя дълъг път за АЕЦ "Белене" - от "висша форма на корупция" до заклет поддръжник на проекта.
Ще сглобяваме ядрено ферари в "гьола"

Борисов се чуди колко милиарда може да събере "гьолът" в Белене. Снимка: БГНЕС

 

Няма отърваване от призрака АЕЦ "Белене". По-лошото е, че няма отърваване от гафовете на "слугите на народа", които взимат управленски решения от името на народа. Сега кабинетът "Борисов 3" пак търси женихи за булката, която вече многократно е отхвърляна и зарязвана. Прави го чрез странна, направо екзотична процедура, каквато светът досега не е виждал. С една покана "старата мома" бе предложена на всеки, който я желае - големи инвеститори и мераклии да станат дребни акционери, инженерни компании и дори бъдещи купувачи на ток от бъдещата АЕЦ. Сега сватовниците оглеждат пъстра компания от кандидати и всички тръпнем в очакване на следващия етап от кастинга.

 

И докато тукашната публика - и експерти, и лаици - е напълно объркана от събитията и кандидатите, руските медии вече излизат с гръмки заглавия и послания как българите най-сетне са прогледнали, че беленската АЕЦ е нужна за икономиката им като слънцето и въздуха за всяко живо същество. С реакторите на "Росатом" България ще получи "ферарито в света на мирния атом", обяснява известен ядрен експерт, цитиран от авторитетното издание "Взгляд".

 

Ферари в "гьола"?  Ясно е, че за руснаците е въпрос на чест да довършат проекта в България - за да докажат, че стоят зад технологията си и за да могат да се хвалят, че са построили руска АЕЦ в Европейския съюз. Но има ли нужда България от руското ядрено ферари и може ли изобщо да си го позволи? Става дума за 10 млрд. евро - минимум. Каквото и да говорят премиерът Бойко Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова, никой няма да влезе в  проекта без държавни гаранции за инвестицията или сигурност, че токът от централата ще бъде дългосрочно изкупуван - колкото и да е скъп.

 

Този мач вече сме го гледали. През 2008 г. германската RWE беше избрана за партньор на руснаците като стратегически инвеститор, а банка “Париба” трябваше да подреди финансирането на АЕЦ "Белене". С времето и двата участника се оттеглиха, защото проектът затъна в спорове за цени и пари. Сега изглежда предстои повторение на пазарлъците, при това с неясен брой състезатели и при раздаване на ролите, което изглежда трудно, дори невъзможно. 

 

От сложно по-сложно

 

Дотук имаме направена площадка и стоварени на нея два руски реактора, покрити с найлони (ако цитираме премиера Борисов). Само досегашните инвестиции в "гьола" надминават 3 млрд. лева. Ако държим да ги оползотворим, участието на "Росатом" като собственик на технологията е задължително и незаобиколимо. А от производството на ток ни делят още много допълнителни инвестиции, както подсказват и офертите на явилите се на "сгледата" на 19 август кандидати.

 

Френската Framatome предлага да достави системи за безопасност, в това число електрически системи, системи за оборудване и контрол, отоплителна, вентилационна и климатична система. Американската General Electric също се заявява като доставчик на различни пакети, включително основното оборудване на турбинна зала, компресорите, трансформаторите и друго електрическо оборудване. И двете компании твърдят, че са готови да участват и в "структуриране на финансирането на проекта". Сега си представете как българската страна, руската "Росатом", французи и американци се договарят кое колко струва, кой колко инвестира и кой какъв дял да получи (евентуално) от бъдещата АЕЦ. По-лесно ще се разберат орел, рак и щука.

 

Интригата става още по-заплетена, ако предположим, че и китайците, и корейците наистина искат да участват в АЕЦ "Белене" като стратегически играчи. А трябва да добавим и българските участници, които изненадващо се обозначиха в процедурата. Макар че маститият енергиен бизнесмен Христо Ковачки никъде не се показва пряко, различни фирми, свързвани с него, се заявиха като кандидати за стратегически инвеститор - в консорциум; малък акционер в проекта; купувач на ток от бъдещия АЕЦ. Има и още български фирми, за които не се намира информация в интернет - като "Грууп Грууп" или ИПК. Появата на такива екзотични кандидати е по-странна дори от изненадата с "Инерком" и Гинка Върбакова, а после и с "Еврохолд", пожелали да купят от чешката ЧЕЗ енергомрежата на една трета от България.

 

Бизнесменът Христо Ковачки от години е известен с няколко неща. Около бизнеса му вечно избухват екологични скандали - особено в сферата на тецовете и топлофикациите. Неизменно се радва на благосклонност от страна на правителствата и на контролните органи - дори с риск България да си навлече гнева на Брюксел, наказателни процедури и евроглоби. Редовно си къса опашката - прехвърля фирмите си на офшорни собственици, като в последната вълна предпочитани дестинации са Сейшелите и Кипър. Така става почти невъзможно да се разбере кой всъщност държи голяма част от българската енергетика. Точно заради разхвърлянето на бизнеса в ръцете на офшорки с многобройни "собственици", които приличат на класически подставени лица, наскоро Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че не вижда никаква връзка между група играчи на борсата за ток - въпреки че в сигнала си до КЗК всички големи работодателски организации пишат, че кръг, зад който наднича именно Ковачки, "влияе" на борсовите цени и ощетява купувачите.

 

 Министър Петкова сподели, че е изненадана от интереса на местни фирми, при това приятно. Но

 

бързо парира всякакви въпроси за сянката на Ковачки

 

и за другите неизвестни играчи -  имало си междуведомствена комисия по подбора, тя щяла да огледа кандидатите и да прецени кои да покани за следващи преговори, кои да пореже.

 

Принципалката на енергетиката каза още нещо забележително - нормалната процедура при такъв проект била да се избере отделно инвеститор и отделно - строител на централата. България обаче е избрала "нестандартен" подход и решила в случая с АЕЦ "Белене" да заложи на принципа: който инвестира, той и ще строи.

 

Петкова обясни също, че сме поканили в един кастинг всякакъв сорт играчи, за да има "широки възможности за комбинации в хода на самата процедура“. Комбинации за ядрен проект? Звучи несериозно и опасно. Комбинация е нещо като колективна безотговорност - при провал на проекта всеки от участниците ще сочи с пръст другия - "Той е виновен". А понеже инициаторът е българската държава, тя ще плаща сметката. Точно както стана с реакторите, които през 2012 г. Бойко Борисов уж отказа, а няколко години след това България плати (1.2 млрд. лева).

 

Борисов всъщност винаги е бил силно привързан към АЕЦ "Белене". Може би не беше само в началото, когато бе новоизлюпен премиер. Тогава, през 2010 г., той се ядосваше на "гьола" и го наричаше „висша форма на корупция“. В следващите години

 

изпълни любимото си извъртане на 180 градуса

 

и залюби ядрената енергетика. И когато през 2012 г. - притиснат от външни евроатлантически сили, се наложи да зачеркне ядрената централа, прозвуча като ядосано дете, на което са отнели любимата играчка с дистанционно управление. Сега Борисов твърдо е на вълна "Ще строим АЕЦ Белене", защото вече сме закопали милиарди в гьола. 

 

Факт е. През 2016 г. руснаците осъдиха НЕК да плати около 600 млн. евро за двата произведени за "Белене" реактора. Това едва ли щеше да се случи, но през 2011 г. тогавашният шеф на НЕК Красимир Първанов "самоволно" си сложи подписа под фатално споразумение с руснаците. Може би публиката дори нямаше да разбере, но ресорният министър Трайчо Трайков се вбеси от нахалството на Първанов и го уволни - с което здраво ядоса премиера. Месеци по-късно Бойко Борисов уволни министър Трайков. А през 2017 г. същият Красимир Първанов бе удостоен с висок пост - зам.-министър на енергетиката, пак в правителство на Борисов и въпреки протестите на големите бизнес организации срещу това назначение. Първанов още щеше да е във властта, но и той изгърмя покрай "Апартаментгейт".

 

Така или иначе, българските данъкоплатци платиха прескъпо за подписа на Първанов и за много други всички грехове и грешки, а Бойко Борисов и други фенове на проекта се сдобиха с аргумента, че е престъпление да се отказваме от АЕЦ "Белене", след като сме се охарчили с милиарди. Сега пак дирим инвеститори без никаква яснота за цените - колко ще струват изпълнението на проекта и енергията, която централата ще произвежда. Отсъствието на ключови параметри напомня за китайската мъдрост "Ако не знаеш къде отиваш, никога няма да стигнеш". Иначе казано, ако българското правителство не знае какво иска, как ще го получи?

 

Всъщност управляващите най-вероятно знаят какво искат, но е прекалено неудобно да ни го кажат.

 

Източник: segabg.com

 

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

1 коментар/a

жак на 04.09.2019 в 13:44
Стига с тази АЕЦ "Белене" . Държавата до сега можеше да монтира двата реактора на територията на АЕЦ "Козлодуй", където има изградена техническа инфраструктура и старите спрени от експлоатация реактори се извеждат от експлоатация. Явно е, че не се чуват мненията на експертите, а на лобистите, които може би са получили комисионни за това.

Напиши коментар