Като цяло Истанбулската конвенция е важен и полезен международноправен акт. Насилието над жени и домашното насилие е отвратителна действителност. Трябва да бъде забранена на международно ниво. Но зад нея надзърта очевиден политически замисъл. Зад загрижеността за защита на жената и семейството от насилие, се прикрива целта за международна легализация на идеята за признаване на хора с нетрадиционна сексуална ориентация като субекти в семейното право. Зад благородната кауза се прикрива неблагородна цел, с далеч отиващи последици. И както няма разумен човек, който да не осъжда насилието над жени, така трудно ще се намери същият човек, който да не вижда заплахата от еднополовите бракове.

 

Напоследък се наблюдават тревожни свидетелства, че присъединяването на България към международен договор излиза от професионалния контекст и се превръща в средство за постигане на политически цели. Така беше с Търговското споразумение ЦЕФТА с Канада, така щеше да бъде с Трансатлантическото търговско партньорство ТТИП между ЕС и САЩ, ако беше стигнало до ратификация в България. Да не говорим за военните споразумения, чийто брой и предмет по принцип представляват чувствителна информация.

Какво става? Нима България се завръща във времената на монархическата дипломация, на тайните международни договори, на скрити за обществеността международни алианси между монарсите на Великите сили?

Днес присъединяването ни към международни договори остава извън вниманието на обществото. Държавата ревниво пази своите прерогативи, често пъти в нарушение на свои международни и законови ангажименти да предоставя на обществото информация за своята дейност. В мъглата на съгласувателните процедури на правителството и ратификационните процедури в Народното събрание, се затаяват кардинално важни за обществото въпроси. Дори сам по себе си този факт представлява много сериозен законов проблем.

Отказът на институциите да отворят за обществеността процеса на подготовка за присъединяването на България към международни договори е великолепен пример за водене на населението за носа. Дежурното оправдание, че договорната материя е сложна и че на обществото липсват професионални познания в дадена област, прикрива доста често склонност към институционална „аристократичност“. Нейната реална тежест се усеща едва когато вече ратифицираните договори се използват инструментално, за да се оправдаят неприемливи за обществото решения.

С укриването на текстовете на международните договори още на етапа на тяхното изработване и съгласуване, тази материя не става по-разбираема. Който уважава колективния разум на обществото, той ще намери как да го запознае с една сложна материя и да изпълни законовите и международни задължения в областта на правото на информация.

„Аристократичното“ отношение на институциите култивира не само ниска правна култура, но и отчуждава хората от държавата.

Подобен бе случаят с проекто-закона за ратификация на Истанбулската конвенция.

На 03.01.2018г. Министерският съвет на Република България прие прооекто-закон за ратифициране Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (получила популярност под названието Истанбулска конвенция от 2011г.).

Приемането на проекто-закона прерасна в пълнокръвен политически скандал. Трудно би могло да се избере по-неподходящ момент за подобно правителствено “земетресение“ - само 3 дни след като Република България пое Председателството на ЕС на 01.01.2018г. Това му отреди „заслужено“ място до другите политически скандали, разразили се в самото навечерие на Председателството: оставката на Председателя на Парламента, обявяване на датата на вота на недоверие по темата за корупцията, приемането на очевидно неработещ закон за борба с корупцията от Парламента и връщането на закона от Президента на страната, серията остро критични материали в Европа за корупцията в България. Ако целта е била българското председателство неминуемо да остане в аналите на Председателството на ЕС със скандалите преди откриването, то тя е постигната.

Надеждата случаят да бъде прокаран тихомълком през дневния ред на обществото, този път се провали оглушително. Така, България още веднъж демонстрира пред европейските партньори дълбокото социално разделение в обществото, този път на ниво – изпълнителна власт.Това вече не може да се замете под политическия килим.

Станахме свидетели на импозантно разделение в министерските среди. Проекто-законът бе оспорен точно от половината от списъчния състав на Правителството: 8 от общо 16 министри са гласували против, следователно решението е взето с гласа на 17-тия член на кабинета - Премиера. Порадвахме се … на едва прикрито разцепление между двете половини на кабинета.

Какъв може да бъде политическия хоризонт на подобно разделено правителство? Дали ще изкара до края на Председателството на ЕС?

Като цяло Истанбулската конвенция е важен и полезен международноправен акт. Насилието над жени и домашното насилие е отвратителна действителност. Трябва да бъде забранена на международно ниво. Но зад нея надзърта очевиден политически замисъл. Зад загрижеността за защита на жената и семейството от насилие, се прикрива целта за международна легализация на идеята за признаване на хора с нетрадиционна сексуална ориентация като субекти в семейното право. Зад благородната кауза се прикрива неблагородна цел, с далеч отиващи последици. И както няма разумен човек, който да не осъжда насилието над жени, така трудно ще се намери същият човек, който да не вижда заплахата от еднополовите бракове. Светият престол и БПЦ отдавна са сред критиците на социалните отношения, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация и мястото и в брачните отношения. Би било твърде наивно, ако допуснем зад благородната цел да се прикрият опитите за нейното манипулативно използване.

Обърнете внимание на онази част от съдържанието на Конвенцията, която е свързана с термина „джендър“ („сексуална ориентация“, а не неправилно използвания термин “социален пол“). Между другото, самото понятие е дефинирано неясно и обтекаемо в Конвенцията и освен това – е неправилно преведено на български език. На това се дължат някои от недоразуменията при анализа на Конвенцията. Затова трябва да се ползва договорния текст на английски и френски, а не на български.

Най-често употребяван е терминът gender-based violence (насилие, основано на полова ориентация). С него е свързана цялата идея за защита на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Така от прононсирания предмет на Конвенцията плавно се преминава към един камуфлиран предмет, който не е отразен в наименованието на Конвенцията. И ако основният предмет има своята обективна социална предпоставка, особено предвид изострянето на проблема в хода на мигрантската вълна от Африка, Близкия Изток и Азия от последните години, то камуфлираният предмет няма същата предпоставка. Действително, днес много жени стават жертви на насилие именно в процеса на миграция или в резултат на този процес. Подобен масов социален проблем в Европа не е съществувал от времето на Втората световна война. Към него обаче се пришива проблем с коренно различна социална и правна природа.

Като цяло, правата на жените, включително и защитата от насилие, е сравнително добре уредена материя в международното публично право. Тя се състои от двата основни международноправни източника: Конвенцията за защита на политическите права на жените 1952г. и Конвенцията за защита на жените от всички форми на дискриминация(1969г.), както и многобройните общи международноправни инструменти за защита правата на човека от регионален и универсален характер. Материята е подробно уредена и на национално ниво в наказателното право на всички европейски държави.

Разбира се, всяко засилване на регулацията на тази материя е добре дошло, стига това да не се използва манипулативно. Нелогично изглежда извеждането пред скоби на лицата с нетрадиционна сексуална ориентация. Тяхната защита следва да остане в рамките на общото международно право и национално законодателство на страните по защита гражданските права и защита от посегателства срещу личността. Специалната защита би била логична само за лица, против които има тежки социални посегателства. Лицата с нетрадиционна сексуална ориентация не могат да бъдат обособявани в някаква особена социална група, още по-малко да се приравняват в техните права и задължения към лица от двата пола. Те са част от обществото и на тях им се дължи същата защита, каквато получават останалите негови членове. Обратното събужда основателни опасения, че Истанбулската конвенция легализира някакъв трети пол.

Като юрист, аз съм против подобен правен подход, с който лесно може да бъде юридически злоупотребено, ако общности, обособени на различни признаци, започнат да претендират за специална закрила. Това противоречи на основополагащия правен подход за обща закрила на правата на човека без дискриминация на основата на раса, пол, социално положение, национален и етнически произход, или друг някакъв признак.

Красноречив показател за отношението на европейските страни по този въпрос е отказът на немалък брой страни-членки на Съвета на Европа и страните-членки от ЕС да ратифицират Истанбулската конвенция. Конвенцията е подписна от 43 от общо 47 държави-членки на Съвета на Европа,в т.ч. 19 от 28-те страни-членки на ЕС. ЕС, като субект на международното право, също е подписал Конвенцията. Конвенцията не е ратифицирана от Великобритания, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Естония, ЕС и др. В тези страни, идеята за специална закрила на хората с нестандартна сексуална ориентация се възприема като неприемлива намеса във вътрешното право, отразяващо трайно установени културни и духовни нагласи в областта на семейните отношения.

Показателно за намеренията да се разшири предмета на Конвенцията без да се отразява в названието и върху лица с нестандартна сексуална ориентация е Интерпретативната декларация на Полша, Латвия и Литва по отношение прилагането на Истанбулската конвенция, както и Възраженията на Швейцария, Австрия, Холандия, Швеция, Норвегия, Финландия. Полската интерпретативна декларация гласи,че Полша ще прилага Конвенцията в съответствие със своята Конституция. Шесте изброени държави са внесли официални Възражения, че Полската декларация представлява по същество Резерва към Конвенцията, което е недопустимо според чл.78. Т.е. тези държави не признават интерпретативната декларация на Полша, която защищава своята Конституция и конституционната си уредба на семейните отношения. Това ще бъде и реакцията против Интерпретативната декларация, която според Министъра на правосъдието и Министъра на външните работи, ще бъде внесена от РБ и ще опази конституционния ред, в т.ч. чл.46, ал.1 от КРБ. В международното право на договорите интерпретативните декларации нямат абсолютна правна сила и са непротивопоставими на самия международен договор. Още повече, че самата Истанбулска конвенция задължава държавите-членки да внесат конституционни и законови промени, с оглед осигуряване точното изпълнение на конвенционналните норми. Така, че единствената сигурна защита на конституционния ред в РБ против нормите на Истанбулската конвенция, е тя да не бъде ратифицирана. Тази конвенция не е част от правото на ЕС и нейното ратифициране не е юридически задължително за България. Надеждите на Интерпретативните декларации са илюзорни и показват непознаване на международното договорно право. Или нещо още по-лошо – опит за използване липсата на професионални познания на обществото, за да се заобиколи чрез интерпретативна декларация, явното обществено несъгласие.

Легализирането на международната закрила на лица с нестандартна сексуална ориентация е сериозен Конституционен проблем за РБ. Членството в ЕС не може да обоснове целесобразността на една противоконституционна законова промяна. А пред промяна на Конституцията стои предизвикателството за свикване на Велико народно събрание.

И последно - Международното право не следва да се използва игрово, с краен ефект - дестабилизиране на установения правен ред в страните, а тъкмо обратното - за стабилизиране на националния правен ред като ефективно средство за регулация на традиционно установени обществени отношения.

Тук опираме до голямата тема за ролята на съвременното международно право, за все по-нарастващата опасност от инструментално използване на международната норма във вреда на обществения интерес в отделната държава. Най-новата история на Съвета на Европа дава конкретни свидетелства за такава опасност и не само с Истанбулската конвенция.

 

Източник: http://pogled.info/bulgarski/vladimir-sheitanov-igrata-s-mezhdunarrodnoto-pravo-istanbulskata-konventsiya.91701

 

 

 

 

 

Още от категорията

15 коментар/a

Маги на 07.01.2018 в 14:15
Ето това е истината относно Истанбулската конвенция! Никакво ратифициране от Народното събрание! Никакви допълнителни декларации, които няма въобще да бъдат в сила! Противното ще означава за нас, обикновените граждани на РБългария, опит за заблуждаването ни с цел въвеждане на закони, противоречащи на Конституцията ни и нашата реалност. Ако правителството предприеме такова ратифициране, това ще означава, че или е некомпетентно, или има други цели (изказаните по-горе в статията)! Осъзнайте се, господа управляващи! Още не е късно!
колега на 07.01.2018 в 14:37
Това е може би най-професионалният коментар по проблема "Истанбулска конвенция". Добре би било да се раздаде на народните представители.
Шушанка на 07.01.2018 в 15:17
А този дето е престъпник изнасилвач на жени и момичета и дето държавата не го издирва и не й пука, нали има механизми уж за защи, защо е насилвал и насилва, и убива вече толкова безнаказано. Защото такива като теб, адвокате, не искат да има законодателство, което да е най- строго и да не може такива изверзи да се отклоняват. А ти- за някакъв там друг пол- третия ви пол, но не го казвате, от който се страхувате са жените и момичетата и всички пострадали , които искат защита и когато бъдат защитени и станат по- уверени. От това ли ви е страх, не ви е срам.
Дано на 07.01.2018 в 16:38
правителството ни не е съставено от подобия на "Шушанка"...
мария на 07.01.2018 в 17:36
До кога ще чакаме управляващите да се "осъзнават"? Трябва да ги принудим с протести.
Гражданин на 08.01.2018 в 00:19
Много задълбочен коментар на адв. Вл. Шейтанов, които изобличава правителството в заблуждаване на обществеността. Основните лица за налагане за ратификация на въпросната Истанбулска конвенция, чрез заблуда на другите министри и обществото, видно от правителствената стенограма от 03.01.2018 г., са Цецка Цачева и Екатерина Захариева. Трудно ми е да си представя, че Цачева и Захариева и техните екипи от юристи са некомпетентни, а Бойко Борисов - подведен. Най-логично е да считаме, че става дума за ужасна злоупотреба с власт, с цел манипулация на Народа на Р. България и ратифициране в Народното събрание на конвенция, която по поставените пред нея цели се явява ОМРАЗНА на Народа. А злоупотребата с власт е и форма на корупция - КОРУПЦИОННА ПРАКТИКА, - защото по презумпция министрите са компетентни, а не глупави. Следователно, има само два легитимни (несвързани с манипулации и злоупотреба с власт) изхода за правителството от създадената от него ситуация: 1) Високо заявен отказ от ратификация на ОМРАЗНАТА на Народа Истанбулска конвенция. 2. ОСТАВКА.
Васик на 08.01.2018 в 03:21
Перфектна илюстрация на обсесията от световния заговор, която отдавна се е превърнала в единствен смисъл на оцеляването ни като нация. Затова отхвърляме конвенцията и не отстъпваме нито крачка назад от българската практика, която се изразява в следното: административна глоба за шведа, който играе футбол с главата на камериерката; прекратяване на жалбите от системно малтретирани жени като Елена, която беше застреляна от мъжа си, той дори имал ограничителна заповед; прекратяване на жалбите от системно малтретирани жени като Виола, която е крещяла цял час, колена от приятеля си, и всички съседи са слушали един час как крещи, а предишната съпруга на приятеля също имала 4 прекратени жалби за насилие; четири години затвор за Иван Евстатиев, от които е излежал вече 2 години, за изнасилване на ученичка.
До Васик на 08.01.2018 в 10:21
Би ли ни пояснил какво е отношението на Истанбулската конвенция към слабостите във функционирането на българската административна и съдебна система, показани от примерите ти, и с какво ратифицирането на конвенцията ще отстрани подобни слабости, които се отнасят не до законите сами по себе си, а до прилагането им?
Гражданин на 08.01.2018 в 10:29
Тече разяснително-принудителна кампания на Истанбулската конвенция, по нареждане на г-н Цветанов, такива като Васик да се жалват от неприлагане на Закона/Законите, които уреждат правната материя с насилие над жени, като неприлагането на законите от държавата, управлявана от ГЕРБ, се изтъква като основен аргумент за ратифициране на Истанбулската конвенция. Кампанията тече по всички проядени от властта телевизии, видно от сутрешните им блокове, днес, 08.01.2018 г. и най-вече по канал 1 на обществената БНТ - с нашите пари по нашите глави. Властта на ГЕРБ не престава да ни прави на глупави, като най-безсрамно черпи аргументи от собственото си безсилие и арогантно неспазване на националните закони, и неглижиране на тяхното прилагане, за да наложи на ратификацията на ОМРАЗНАТА на Народа Истанбулска конвенция. Властта черпи аргументи от допускания от нея деликт на закона, за да наложи друг закон ( излишен и най-малкото съмнителен) - Истанбулската конвенция, като дори не си прави труда да обясни как ще я прилага, след като заобикаля, игнорира, не прилага законите от националното законодателство, уреждащи насилието над жени. Истанбулската конвенция дори да е перфектна, а тя не е и това се признава даже от Екатерина Захариева с нейното предложение за интерпретираща декларация (без правни последствия - тип мижи да те лажем), е напълно излишна, предвид, че материята за равенството на половете е уредена от Конституцията и българските закони, както и материята за насилието над половете и децата. Друг е въпросът, че Истанбулската конвенция не само е излишна за националното ни законодателство, като дублираща на вече уредената материя за насилието над жени и равенството на половете, но тя е опасен проводник на насилие над природно формираните полове още от ранна училищна възраст, което е и главна предпоставка за полови извращения сред подрастващото и бъдещите поколения. Именно затова Истанбулската конвенция е ОМРАЗНА НА НАРОДА и дори да бъде ратифицирана, тя ще бъде предмет на разделение на обществото на трезво мислещи и на манипулирани/заинтересовани, както и на ДЕНОНСИРАНЕ в бъдеще. Педерастите, лесбийките, трансджендърите, зоофилите и сега никой не ги закача, но Народът няма да се примири с узаконяване на това, което е гнусно за Бог, за Християнството и е угодно за сатанистите, за дявола.
Оставка на продажното правителство, на 08.01.2018 в 10:47
ако ратифицира тази антибългарска Истанбулска конвенция! НЕ на Истанбулската противочовешка конвенция!
жена запозната и омерзена от коментарите ви на 08.01.2018 в 12:45
Защо изтрихте подло поста за това, че Шейтанов е осъден за клевети и продължава да клевети. Съдебният процес е потвърдил, че той лъже и мърси. Сега сайтът му платил и освен това сайтът трие неудобните и аргументирани коментари. Ще го кажем откирот как триете общественото мнение в посока, която не ви е изгодна.
Живко Йорданов на 08.01.2018 в 14:10
Вместо да си дрънкаме каква била конвенцията най добре да вземем да я прочетем а? Та тогава да си чешем езиците. Всички които се опитват да наложат мнението че в нея се въвежда понятието трети пол, просто са "роднини" на Корнелия Нинова и търсят някакви кусури на властта. Не че не знаят че конвенцията е поредния цивилизационен акт който е оръжие в борбата с домашното насилие! Абе то си е национална черта. Ние сме най-мрънкащата нация! Направете си един експеримент - вървете по улицата и питайте българите какво е отношението им към безплатното саниране и те ще ви кажат че това е "голяма мошенгия" Ами добре да приемем че е така, само че какво е казал българския народ НА ХАРИЗАН КОН ЗЪБИТЕ НЕ СЕ ГЛЕДАТ. Ние българите си търсим за какво да мрънкаме за да оправдаем традиционното си "българско бездействие", да обвиним другите че нищо не правят и че ние нищо не правим защото няма смисъл, "тъй като ни е скапана държавата и каквото и да направим няма полза"
Склонността към институционална „аристократичност“, за която иде реч в горния анализ, на 08.01.2018 в 14:31
е нещо, което лесно може да се обясни при едно „по-разчупено мислене“. За съжаление в наше време „разчупеното мислене“ се заклеймява като „конспиративен теоризъм“. Все пак, ако решим да не се плашим, че ще ни квалифицират като „конспиративни теористи“, нашата беусловна печалба ще бъде изясняването на далечните цели на тази огромна манипулация на масовото човешко съзнание, която се провежда в момента с прокарването на закони за признаване на извратеностите. От това, че извратеностите ще бъдат признати за „ естествено явление“, едва ли ще пострадат нормалните люде — те ще продължат да вярват в семейните ценности, в значимостта на брака за създаването на нов живот, за възпитанието на нови поколения в здрав народен и граждански дух. Което може да стане единствено в сплотените семейства… Където единият е жена, а другият — мъж… Новият Ред съвсем не е „Нов“ — вече са правени толкова много „революционни“ опити да се установи „новоредщина“: като се започне от франк-масонска Америка и от Френската Революция и Наполеон, мине се през Болшевишкия Октомври или през Мюнхенското Движение през 1933-та (и последвалите го 12 пагубни години), та се стигне до съвременната Сексуална, а напоследък и Хомо-сексуална Революции… Архитектите на този маниакален Нов ред накрая осъзнаха, че това, с което не могат да се преборят е НОРМАЛНОСТТА на човешката природа, че тя е която осуетява плановете им. А какви са техните планове? Те искат да боравят с един хомогенен свят — свят в който всички да са с еднакъв млечно-кафяв цвят на кожата (по Бразилски калъп), всички да говорят един и същ (примитивен английски) език, всички да се изморяват лесно от прекомерна мозъчна активност, да консумират с безхаберна страст некачествени безделушки, да бъдат лениви и най-важното — МАЛКО НА БРОЙ (защото няма полза да се изчерпват ресурсите на планетата за изхранването на некачествен човешки материал). Един от начините за редукция на „производството“ на некачествения човешки материал е повечето „бракове“ да бъдат хомохексуални — затова трябва да се научим да гледаме на хомосексуалността като на нещо, което е в реда на нещата! Представяте ли си колко хубаво ще бъде — пред нас една планета, рядко населена с послуши хора над които ние господствуваме! А ще са послушни, защото насладаите от секса и хомо-секса ще им бъдат напълно дпстатъчни. Ще има и какво да ядат — макар то да е некачествена синтетична смесица от будещи отвращение съесто-подобни вещества… Няма да има държава — по-скоро няма да има друга държава, освен тази единствена глобална управленческа структура, която ще бъде инструмент в нашите именно „институционално аристократични“ ръце. Как ще се постигне всичко това? Ами ето как! Докато всички вие се дразните, че ви натрапваме хомосексуални закони (за да отвличаме вниманието ви и да ви правим на глупаци), ние — умните, хитрите, ловките, красивите, висококачествените (гдето принадлежим на тънкия уникален елит) ще се преструваме, че искаме да ви обединим в „непоклатима гражданска сила“, а всъщност, ще спретваме разпадането на вашето единство. Ние ще правим така, че да ви превръщаме отначало в СЕПАРАТИСТИ, които ще пожелаят да смелят досегашните държавни формации на кайма — да речем: по етнически или верски признак. — а сетне ще се постараем да ви превърнем в крайни индивидуалисти, всеки от които е култивирал деструктивно недоверие спрямо своя ближен (на когото трябваше някога да даваме едната си риза, ако случайно имаме две!). Настъпи ли царството на тоталното недоверие между вас — гърчещите в калта се червечета, — то тогава ще е настъпил НАШИЯТ ЧАС. Вие ще бъдете вече пластелин в нашите длани!…
И каква се получи тя - хитрата сврака с двата крака...?! на 08.01.2018 в 15:51
Ами за да няма ,,уж недоразбрани тарикатлъци", едното да прикрива второто, то РАЗДЕЛЕТЕ Я тая Истамбулска конвенция на две! Истамбулска конвенция -1. - против всякакво насилие върху жени и Истамбулска конвенция - 2, за легализиране на лица с нестандартна сексуална ориентация. Всяка се гласува ОТДЕЛНО, пък да видим тогава кой за какво точно гласува!
OLD на 09.01.2018 в 01:34
Re : Склонността към институционална „аристократичност“, за която иде реч в горния анализ, на 08.01.2018 в 14:31 Поздравления ! Интересен пост за обяснение на " парижките потайности " - аристократично, може би познато за по- задълбочените в мисленето, на не точно фактите , но не и за пристрастните по някаква причина и за "масата", както е видно от някои безсмислени постове под статията на адвоката. Като сватбарска стрелба малко звучат. -: )) Солидарен съм с по голяма част от изразеното от : Гражданин на 08.01.2018 в 00:19 . А Васик си има добре изразена ирония и сарказъм в поста. Може би останали случайно незабелязани ?

Напиши коментар