Не бива да забравяме, че служенето в тях е извор на упование и надежда. Да се забрани на свещениците да служат е като да се забрани на лекарите да лекуват.

 

 

 

Чувал съм от различни и много добри лекари следното наблюдение от професионалната им работа: има граници на науката и възможностите на медицината, отвъд които човешкото здраве или болест минават в други ръце. Независимо от усилията, които лекарят полага, има моменти, в които болестта не може да бъде овладяна. И обратното, без никакви основания за надежда пациенти оздравяват, след като са били отписани от медицината. И още - при еднакви случаи, симптоми и лечение - едни пациенти оздравяват, а други умират. Без видима логика и без научно обяснение. 

 

Едва ли има лекар по света, който може да каже, без да прилича на глупак, че владее напълно ситуацията с даден пациент, независимо дали става дума за леки или тежки случаи. Дори и при най-рутинните интервенции лекарите често казват следното:  „Операцията е напълно безопасна, но знаете, че винаги има дори и минимален риск”. Това „застраховане“ от тяхна страна не е защото са неуверени в професията си, а защото знаят от опит, че не всичко е в техните ръце.

 

По-прозорливите се досещат, че животът е тайна,

 

която си остава такава въпреки изключителния напредък на науката, свръхтехнологиите в медицината и „чудесата“, които тя прави в днешно време. Именно до тази тайна се е докоснало християнството, а от две хиляди години Православната църква е посветила ежедневното си служение на нея и Нейния Създател. Казвам православната, защото чрез своите богослужения и духовното наследството на Светите отци, свидетелствата на светците и подвижниците на вярата тя е пазител на двухилядолетния опит от срещата с раждането на Христос във Витлеем и Възкресението му 33 години по-късно. 

 

От тогава до днес нищо не се е променило вътре в тази църква, независимо от външните обстоятелства и житейски обрати. Православната църква нарича този опит Свещено предание и се отнася към него толкова благоговейно, колкото и към Свещеното писание - Библията. Христовото Рождество и Христовото Възкресение са исторически факти, а не красива митология. 

 

Факти, които променят човешката история завинаги 

 

и радикално, защото ѝ дават съвсем друг смисъл и цел, излизаща отвъд пределите на смъртта и преходния образ на този свят. Св. апостол Павел казва в своето послание до християните от гръцкия град Коринт: „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1Кор.15:14), защото е искал да предпази християните от изкушението да гледат на Христовото възкресение като на символ. Като на красива измислица за утешение на бедните и онеправданите. Християнството се обръща еднакво силно както към вярата, така и към разума, защото се отнася сериозно към фактите на Христовото Рождество и Неговото Възкресение. Факти, които са променили живота както на простите рибари, корумпираните митничари или просветените фарисеи (какъвто е бил самият апостол Павел), така и на могъщи императори, владетели и народи, учени и писатели. 

 

Трудно е да си представим, че ап. Павел, бл. Августин, св. Патриарх Евтимий, Бах, Паскал или Достоевски, както и милиарди християни в последните 2000 години са глупави наивници, които повтарят като папагали красиви измислици. Християнството не е учение, идеология или система от морални предписания, а жив опит. 

 

Живот, който има досег с тайната на своя произход. 

 

Сам Иисус Христос е положил началото на днешната литургия по време на Тайната вечеря с причастието: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

 

И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. (Мат. 26:26-28). Това правете за Мой спомен (1 Кор. 11:24). Това е центърът на литургията от тогава до днес. От две хиляди години християните се причастяват с Тялото и Кръвта Христови с надеждата за вечен живот, който им бе засвидетелстван от Този, който възкръсна от мъртвите. Това е реалност, независимо дали ни докосва или не, дали я разбираме или не. Християните знаят, че 

 

вирусът и болестите са само симптоми на смъртта, която Христос победи със своето Възкресение.

 

Причастявайки се, те се борят с надежда в сърцето си с причината, а не със следствието, което се опитват да лекуват лекарите. В този смисъл да се забрани на свещениците да служат и на християните да се причастяват и молят на Онзи, който ни е създал и Който победи смъртта, е същото като да се забрани на лекарите да лекуват. И едните, и другите вървят по различни пътища към една цел. Оставете Църквата да следва своя път, който за две хиляди години не е отвел никого в грешна посока. И бездруго съвсем скоро тя ще остане единственият ориентир в смутните и объркани времена, които предстоят. 

 

Впрочем православните пастири и свещеници непрестанно призовават за благоразумно поведение. Енориашите да се молят вкъщи, да не излизат, за да присъстват непременно на богослуженията в храма, да спазват предписанията на властите, необходимата дистанция и хигиена или да не пристъпват към Светата чаша, ако имат оскъдна вяра и се притесняват - никой няма да ги съди. Православната църква винаги е била внимателна към мярата на човека, без да забравя Божествения си произход. В нея няма и помен от магически реализъм, какъвто се опитват да й приписват, а само дълбок духовен опит, извиращ от Самия Извор на живота - Светата Троица. „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, покров ми е Дух Свети“, се казва в една молитва. Колко утешително звучи тя в днешните времена на всемирна тревога и страх от неизвестността!

 

Природата на днешния вирус, неговата непредвидимост и тоталната безпомощност, в която изпадна целият свят с цялата си напреднала наука, развити технологии, милиарди за здравеопазване, ваксини, лекарства и претенция за човешко могъщество, ни казват само едно - 

 

човекът сам по себе си е толкова немощен, 

 

че нечие кихване може да го заличи от лицето на земята. Дори и Меркел е под карантина. Да затвориш храмовете в дни на голямо изпитание е много по-голяма катастрофа от пораженията на болестта или тежката икономическа криза, която се задава. Мерзостта на запустението в буквален смисъл е зловещ знак. „И тъй, кога видите да стои на свето място „мерзостта на запустението“, за която е казано чрез пророк Данаил (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си… защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде“ (Мат. 24:15-21). 

 

Отвореният храм, в който се служи, а не е превърнат в туристическа атракция или затворен до второ нареждане, е извор за упование и надежда. Добре е да не го забравяме. Особено в днешния ден на Благовещение - ден на голямата надежда, че ще дойде Онзи, в Когото няма болести и смърт. 

 

Статията е публикувана в последния брой на в. "Галерия". 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...

53 коментар/a

Синът Божи също беше телесно подчинен на светските закони на 26.03.2020 в 13:25
Да, но само извън Деня Си. Този свят се подчинява на Царството Божие, когато Царят е в силата си - защото има такова възвисено душевно състояние, когато реалността е само видимост (фантомно привидение) и това се осъзнава и удържа от Царя - това са именно Дните на човешкия Син. И вършене на правда не означава да се подчиняваш безропотно на власт, която не е от Бога, т.е. на инстанциите на неправдата. (Нека си спомним подвизите при гоненията срещу първите християни и да си дадем сметка, че те не са отменени от княза и законите на тоя свят, макар последните да са се уж хуманизирали). Защото не всяка земна власт е от Бога, а само праведната. Не слушайте само светиите, слушайте мъдреците.
ивайло на 26.03.2020 в 13:26
Църквата не трябва да се подчинява на светските закони, когато те са насочени срещу вярата... А какво по-голямо зло от това да се прекрати литургията , и тайнството на тайнствата- Светата Евхаристия ?
бееееееее на 26.03.2020 в 13:43
аз съм сигурен, че по време на Голјамата Чума (около 1340-1350 година) когато в Европа от неја загива една трета от населението (нјакои дори смјатат, че дори половината от населението на Европа загива) нито един Божиј Храм не е бил затворен...нЕкои са оште там, в 14 век по акъл...
.................. на 26.03.2020 в 17:55
Яворе затворили са и Божия гроб в Израел .Мюсюлманина който държи ключа за там запали последните свещи .Аз плаках когато видях това видео Не знам дали ще има свещен огън тази година , но няма да спра да вярвам в Бог даже още по силно в тези сатанински времена.
Anonimen robot на 27.03.2020 в 00:37
Да затвориш храмовете в дни на изпитание е катастрофа *** Syglasen pri polozhenie, che krychmi, barove, chalgarii i futbolni sborishta ne sa zatvoreni. Inache - q kamilata, q kamilarq! S edna duma broia na vnezapno poviarvalite se uvelichava pravo-proporcionalno na mezhdunarodnoto polozhenie i sobstvenoto psyche.
Helleborus на 27.03.2020 в 17:31
на 26.03.2020 в 13:25 Предполагам си видял, че постът ми е изтрит. Но на тъмните сили е дадена определена власт и това е факт. В земното измерение, те имат сили да вредят. Независимо, че не може нещо да се случи без Божие допущение, все пак злото действа и му са развързани ръцете за някои неща. Това, че Бог допуска, не може да се тълкува, че Бог ще премахне напълно злото от света, (ако сме силно вярващи) защото то е изхвърлено тук, заедно с човека, понеже те съгрешиха заедно и заедно бяха изхвърлени в това измерение, всеки със своята съдба. Затова някаква фанатична вяра и безразсъдство не могат да бъдат прилагани в този смисъл, че няма да ни сполети зло, щом много вярваме. Бог може да ограничи, да изцели, да направи така, че ние да се научим от претърпяното. (като Йов) Да, може и да ни подмине, но фанатизмът на някои хора е безпочвен, сляпа вяра, изпитване на Бога. Колкото до подчинението, ние се подчиняваме на земните власти, Христос също плати данък на Кесаря. Понеже ако не се подчиняваш на земните власти, това означава, че ти също се бориш за земна власт, а истинската църква не се бори да бъде министерство към правителството. Нейната власт е от друго естество, много по-могъща, отколкото хората считат, но е само тази власт, която е дадена от Христос! Кесарят дава друга власт. Въпросът е дали искаш хората да ти се подчиняват като на земна власт и институция или искаш да упражняваш властта на Сина, каквато се дава на верните. Не може да се служи на двама господари.
Има решение на 29.03.2020 в 14:15
Когато човек се откаже от съществена свобода в замяна на временна сигурност - той не заслужава нито едното, нито другото. Франклин. На входа на всяка църква по Великден всеки богомолец може да депозира декларация, че се отказва доброволно, в името на непреходните християнски ценности, от държавна медицинска грижа, в случай, че се разболее от коронавирусна инфекция.
N.B. на 29.03.2020 в 17:07
https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskiyat-patriarh-ne-hodete-na-tsarkva/

Напиши коментар