"Всеки можеше да бъде обвинен че е „враг”! Цял живот съм бил заобиколен от потенциални врагове. Даже съществуваше и понятието "враг с партиен билет", но не се уточняваше от коя партия, защото имаше само една, но каква! Радой имаше един лаф: хората са оцелели, защото са се смели! Не! Защото са лъгали. Аз не казвах какво мисля. Защото, ако кажеш какво мислиш, няма да оцелееш. Втора част от интервюто с Джони Пенков.
Джони Пенков: ДС и истории от „залупеното време”

Първата ми среща с ДС беше, когато "ДС беше млада" (по Георги Минчев). Бях ученик. Седях в този ъгъл на хола и на грамофона си бях пуснал Дебюси, "Морето". Баща ми имаше от сватбата жилетка, украсена с красиви шевици от усукани въженца, с нея се бях облякъл и както сe бях унесъл, влиза брат ми и казва: Търсят те долу! Слизам с тази дреха, която не е много за навън, където ме чакат двама цивилни:

Познавате ли еди кой си?
Не! –
казвам.
Нищо, елате да дадете сведения за него.

И ме поведоха, както си бях жилетката, на едно място, където сега е Четвърто районно. Държавна сигурност нямаше самостоятелни стаи там, затова за разпити използваха стаите на милицията след 18,00 ч. Брат ми, като видял, че излизам с някакви непознати хора, тръгнал след нас.  Видял, че ме качват на трамвай №6, и ни проследил. Така разбрал къде ме водят. Като се прибрал баща ми и разбрал каква е работата, отишъл дотам, питал за мен, но му казали: Не, няма такъв човек вътре. А аз бях в една стая и ме разпитваха, обвиниха ме, че имам предавател, заплашваха ме, че ще преспя в мазето, но накрая към 22,00 ч. ме освободиха.

После още няколко пъти са ме викали за разпит. Но те действаха и като изпращаха при мен разни познати, които да чуят какво приказвам. После, когато си отворих досието, видях тези донесения. Повече от половината са пълни измислици и фантазии, но някои хора така са трупали актив.

Ето едно от първите, вижте какви глупости пише вътре:

По получено донесение от с.с. на отдел 6-и при ДДС се вижда, че ГЕОРГИ  ИВАНОВ  ПЕНКОВ  „Телето” се занимавал с построяването на радиопредавател, като за целта използвал таванската стая на баща си Иван Пенков - професор - художник. За построяването на радиопредавателя той получил части от некой си бай Драган и Стефан.

ПРЕДЛАГАМ

На ГЕОРГИ ИВАНОВ ПЕНКОВ да бъде открита предварителна разработка с псевдоним „БИЗОН”, като предлагам да бъде прoведен следния агентурно оперативен план.

Майка ми успя през 1953 г. да намери плат и да ни ушие ризи – както следва от дясно наляво на Никола Михов – Бачо Кольо, на баща ми, на брат ми, а с остатъка и на мен. Вече трета година съм обект на разработка БИЗОН. Снимка – самоснимачка

Разбира се, имало е и много донесения, неграмотно написани, само за баща ми. В едно сведение от 6 декември 1950 г. пише:

ИВАН ГЕОРГИЕВ ПЕНКОВ роден в гр. Казанлък, на 10 май 1897 год., художник, българин, професор в Художествената академия. Произхожда от богато семейство. Преди 9-ти септември 1944 г. явно се е възхищавал от фашистка Германия и от нейния нов строй. Приемал е в дома си доста редовно немски офицери на угощение. Живял е охолно, подържащ и подкрепян от фашистката власт. След 9-ти септември 1944 г. в него не е настъпила никаква промена. Не може да скрие умразата си против Отечествения фронт. Скоро той бе критикуван за формализъм в художеството си от другаря Вълко Червенков.  Като член на ЕОПО, той само фигурира. Когато е бил приет членовете са очаквали от него като художник и скулптор, голяма помощ при работата им по нагледната агитация. Но до сега Иван Пенков, винаги е отказвал да дава такава работа под най различни предлози. А когато е рисувал нещо, го е било страх да го подпише.

След още две страници, в които се описват майка ми, която произхожда от „аристократско, богатско” семейство и брат ми, немски възпитаник, възхвалявал величието на фашистка Германия, накрая на доноса има отделено място и за мен:

ГЕОРГИ ПЕНКОВ - е роден в София на 27 ноември 1933 год. не женен, притежава лична карта № 1851 издадена на 23.3.1949 г. от София. Преди 9-ти септември 1944 год. е учел в немското училище. Там е завършил основното си образование. Членувал е в организацията „Бранник” и е ходел редовно с форма. Често е бил забелязван, облечен с бранническа форма, да строява децата от квартала и да ги командва. След 9-ти септември 1944 год. той преминава в българско училище. Бил е член на организация „Септемврийче”, от която организация той преминава след завършването на 3 клас в ДСНМ. Той е под влиянието на родителите си. Забелязан е, че се занимава с радиотехника.

Забележка от ползувател на досието: На 11 години може да бъде най-много „Орле”. - подпис не се чете

Ето още един рапорт от разузнавач Христов.

На въпроса: работил ли е на радиостанция, отговори, че само веднъж и то на клубната радиостанция. Тук той допълни, че него го привлича повече конструкторството отколкото късовълновата дейност.

На въпроса: строил ли е и работил ли е на незаконна радиостанция, отговори отрицателно. От соя страна му напомних, че съвсем не прилича на един член на ДСНМ, да отрича дейността си на незаконна радиостанция за която Държавна сигурност знае....

За да има такова държание Пенков и да не признава извършената от него незаконна дейност на радиостанция, вина имам самият аз. На дознанието бях отишъл самоуверено, че Пенков бърже ще признае тази си дейност. Тъй като Пенков веднъж отрече изключено беше да се продължи дознанието. Преди да го освободя взех му декларация за неразгласяване.

инж. Пенков

Та оттогава започнах да се занимавам със звук. По-безопасно беше, другото много се следеше. Така че благодарение на ДС получих и нова насока в професията.

Донасяли са може би една трета от хората около нас. Но всяка тоталитарна система трябва да подчини всички граждани. Ако държавата се занимава само с криминалния и шпионския контингент, не става, те са 2-3 %. С това държавата не може да предизвика страх у цялото население. Затова започва да обвинява и невинните хора. Когато си невинен и се страхуваш, така се насажда страх у всички! Всеки можеше да бъде обвинен че е „враг”! Цял живот съм бил заобиколен от потенциални врагове. Даже съществуваше и понятието враг с партиен билет. Не се уточняваше от коя партия, защото имаше само една, но каква!

Всички трябваше да се страхуват. И така след 9-и комунистите хванаха всичко яко и няма мърдане!

В института, в който работех, се вършеше полезна и интересна работа, но винаги имахме партийни секретари, които объркваха със своята дейност цялата работа. Не можеха на две магарета плява да разделят, но командваха! 

Радой (Ралин) имаше един лаф: Хората са оцелели, защото са се смели!

Не! Защото са лъгали. Аз не казвах какво мисля. Защото ако кажеш какво мислиш, няма да оцелееш. И това не ми тежеше, бях привикнал.

Но останах много доволен, когато в края на 70-те години отидох в една германска фирма в Щутгарт. Там беше поканен и друг инженер, колега от Хамбург, г-н Мюлер. С него живеехме в един хотел и сутрин, докато закусвахме, си говорехме и за политика. А той все се обръща назад. И му казвам: Г-н Мюлер, аз дето съм от социалистическа страна, да се оглеждам, ама вие?! А той ми отговаря: От нацизма ми е останало.

Но страх имаше и преди преди 9 септември - жандармерия, тайна полиция, ратници, бранници с ножове, националисти, виждал съм го и този страх. Тогава баща ми ни изпращаше да видим дали някой не подслушва, та и досега внимавам какво говоря. Но по-малко. Сега поне можеш да говориш каквото си искаш. Изсипаха се толкова много думи, че хората не могат да се ориентират кое какво е и защо е. И думите загубиха своята стойност. Едно време в някоя пиеса или стих, ако има нещо, което едва се прокрадва само загатнато, скрито, някоя дума само, критична към властта, веднага се разчуваше и всички го четяхме.

Един от купоните с много свирене след успешна защита на дисертация. Снимка Милан Огнянов

Често ни посещаваше милицията, защото правехме много купони. Има един хубав случай. Беше малко преди промените. След премиера на филм сме с приятели в ресторанта на Дома на киното, обаче в полунощ го затвориха  и се вдигаме всички и се понесохме у нас - имаше и хора, които не познаваме. Видяхме двама, които си личеше, че са от „тайните служби”. И по едно време се зазвъня отдолу и разбрахме, че идва милиция, защото много шум вдигахме, а беше и късно. И понеже си бяхме пийнали, имаше и микрофон, аз спрях музиката и казах: Извинявайте, обръщам се към цивилните, униформените са вече на вратата. Ако обичате, идете да се оправите! И те наистина, скочиха двамата и оправиха работата. И след това Джеки ми каза, че след 15-ина дена, като започнаха митингите, видял ги

тези двамата много възторжено да викат: СДС, СДС! Значи всичко си е вървяло по план.

Помня, че един път се държах неприлично. Отсреща живееше един, военен ли беше, милиционер ли, по-възрастен човек. И с право сигурно се е възмущавал... На сутринта след един купон аз отварям прозореца да взема въздух, главата още ме боли от пиене и той започва да ми се кара, ама доста ме навика. И аз съвсем спокойно и бавно, по-бързо не ми беше възможно, му отвръщам: Вижте какво, както вие не харесвате нашия начин на живот, така и ние не харесваме вашия. И съм го обвинил, че всеки ден се връща с мрежичка, пълна с ловджийски наденици и лимонада. А никога не съм го виждал с такава мрежичка, ама пиянска глава... Можеше да ми направи беля, но не ми навреди. Бил е, значи, свестен човекът...

Може и да не вярвате, но имам и орден от онова време! (водещата снимка в това интервю)

Историята на един орден 

Никога не съм претендирал, че  по времето на социализЪма съм бил десидент. Не бих могъл да се сравнявам с някой членове на Политбюро, които в боричканията по стълбицата на властта биват понижени до посланик в Лондон и впоследствие с право се изтъкват като десиденти. Напротив, аз бях един редовен конформист като хиляди други български граждани. Моят последователен конформизъм ме доведе дотам, че получих орден "Кирил и Методий" - втора степен. Този  орден ми беше връчен за особено ефектното озвучаване на грандиозния концерт по случай 100 години от рождението на Ленин. Три месеца репетиции в зала "Универсиада" под ръководството на особено талантливия режисьор Крикор Азарян. Огромно число участници на сцената, повече от публиката в залата. Над 1000 войници участваха в масовите сцени. И съвсем ново за времето си, през 1971 г. осъществихме стереофоничен звук. Така например Ленин  (Николай Бинев) подава реплика от лявата част на сцената и звукът определено се чува отляво, а Крупская (Илка Зафирова) му отвръща отдясно и звукът съвсем ясно се чува отдясно. Това беше толкова впечатляващо, че бе забелязано даже от самия Тодор Живков. Наградиха ме с орден  "Кирил и Методий" - втора степен. Друга изключителна особеност на този концерт беше, че звукът е предварително записан, актьорите и певците само си отварят устата. Kакто се казва сега, концертът беше на плейбек. Така протече и голяма част от нашия живот. Един нов български език, наложен от  една работническо-селска бюрокрация, ни бе втълпяван. 

И когато трябваше да кажем нещо, устата ни не следваше нашите мисли,

а възпроизвеждаше готови думи и изрази от този език. Но както и да е. Прибрах си доволен ордена, а той лежеше гордо в една виненочервена кутийка с отпечатан на капака със златни букви надпис ОРДЕН КИРИЛ И МЕТОДИЙ ВТОРА СТЕПЕН. А отгоре тържествено бе изписан гербът на НРБ.  

Но минаха години и дойдоха промените. Подтикнати от развихрилата се демокрация, крадци обраха дома ми и откраднаха ордена заедно с кутийката. Загубата обаче не бе голяма, защото от кварталния антиквар си купих същия орден заедно с кутийката за 5 лева.

Тази история е част от очакваната скоро книга на Джеки Стоев и Джони Пенков "А дано, ама надали"                                                                                                                                             

Уличното музициране винаги ни е привличало. Това беше предизвикателство срещу страха от свободата, прикриван  под предлога за приличие. Снимка Румяна Бояджиева, 1983 г.

В  социалистически години нямаше много магазини, но бяха измислили нещо много хубаво. Откриха денонощен магазин за алкохол и храни на „Алабин” и „Витошка”. И по телефона можеше да си поръчаш да ти докарат нещо, с една "Вятка", мотоциклет. И когато към един и половина-два всичкото пиене е свършило, хората са умърлушени, като дойде вятката, става празник отново! Но само пиене и малко салам си поръчвахме. Много скромно се живееше. Ама и по-весело! Дори си мислех, че става за документален филм - да се обикаля с вятката и да се заснеме радостта. А сега всеки гони висок стандарт. И му трябват пари, пари, за да го догони!  

Но знаете ли, в живота най-хубавите неща са илюзиите.

10 ноемри мен ме завари на ул. "Московска". Бях отишъл в ДСК да си извадя пари, защото отивах към клуба на филмовите дейци. И там, на касата, суматоха и чух: Тодор Живков падна! И хората с едни особени светнали изражения. И като отидохме в клуба, то си беше празник голям. После разбрах, че някои от празнуващите са участвали в предишната власт скришно. Ама всички се радвахме! Защото преди това живеехме в много залупено време, което не ни даваше да изявим пълните  си възможности. 

Но тези, които властваха преди, властват икономически и сега. Вярно, има повече свободи, макар че едните свободи се заместват с други задължения и неприятности. Имам едно едно сценарийче за кратко филмче. Америка по време на робовладелствто, плантация, един негър (афроамериканец било коректно сега да им казваме) с верига на крака сече захарна тръстика, пот тече от него. И както сече, изведнъж се чува от другите на нивата: Свобода, свобода! Робството пада, махат му веригата и той радостен и свободен тръгва да си търси работа. Отива при един  плантатор и търси работа - няма. Отива при втори - същото, третият вика: Абе другата седмица за няколко часа може. Черният пита: А постоянна работа нямате ли? - Е, преди имахте постоянна работа. Сега си свободен!

Комунизъм ли? Идеята умря напълно. Остана само най-ужасното -  методите и физиономиите.                                                  

Първата и като че ли единствената роля на твърде прост милиционер (Джони Пенков) в българското кино във филма „Рицар без броня”.

...

Първа част от интервюто с Джони Пенков можете да прочетете на адрес: 

http://glasove.com/vutreshni-glasove/37336-djoni-penkov-choveshkite-otnosheniq-ne-sa-za-pred-horata

Следващата седмица очаквайте трета, последна част от интервюто, което Джони Пенков даде специално за "Гласове"

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

14 коментар/a

паралел на 10.06.2014 в 04:42
Великолепен и много реален.Благодаря на ГЛАСОВЕ за находката.
Страхотен образ e този Джони! Благодаря и аз! Голям кеф са тези интервюта! на 10.06.2014 в 04:54
И аз
Българин на 10.06.2014 в 18:06
Защо ли Джони не споменава, че брат му Боян Пенков е един от най-дълго слугувалите на ДС доносници? Някакви 26-27 години на почти всички отдели на ДС. Героизъм, нали? А историята с ордена \"Кирил и Методий\" за човек с разработка от ДС избива рибата. Смях и срам!
Приятел на Джони на 10.06.2014 в 18:30
Самият Джони се самоиронизира и пише за своя \"последователен конформизъм\", така че не разбирам смеха и срама, за който пише Българин... А и никой не избира роднините си, нали? Джони е светъл образ! Четете с удоволствие! Хубав ден!
Приятел на Джони на 10.06.2014 в 18:30
Самият Джони се самоиронизира и пише за своя \"последователен конформизъм\", така че не разбирам смеха и срама, за който пише Българин... А и никой не избира роднините си, нали? Джони е светъл образ! Четете с удоволствие! Хубав ден!
Българин на 11.06.2014 в 05:08
Приятелю на шута Джони, ясно е, че сте същия \"светъл образ\". Смехът продължава и това е здравословно!
Хербарий на 11.06.2014 в 19:24
Класифицирани, но още живи в кутии подредени под стъкла, Мечтаехме да сме щастливи под похлупака на страха. Въртиме се наглед свободни, Забодени с карфица към реда. Страхуваме се от добрите чувства и от самата свобода. Понякога се мъчим да летиме, но безнадеждно – нямаме крила. Прах скрил е чувствата неповторими, а хоризонт са сивите стъкла. Какво остава? Само да сънуваме, безцветни, изсушени, зли, че с дързост досега нечувана, без номер и карфица ще летим. Но ако някой все пак се отскубне и верен пример ни даде, тогава делника със думи груби жестоко ще го прободе. Той ще бъде отлъчен. Той ще бъде проклет. Карфицата изтръгнал безразсъдно и разрушил хербарийния ред.
Мимикрията на Джоновците... на 13.06.2014 в 15:31
Конформизмът на Джони беше мнго добре заплтен, както по времето на социализма така и при участието му в голямата оперативна разработка на ЦК на БКП - наречена- СДС и разграбването на България.
Аман от увредени мозъци на 14.06.2014 в 10:19
Българина и Мимикрията демонстрират нагледно до какви уродливи форми е достигнало мисленето на мнозина сънародници. Оплювайки някой като Джони, успявате ли да се въздигнете от собствената си нищожност?
Познайте.. на 15.06.2014 в 18:27
Дали Джони е изхвърлил на боклука благодарствените грамоти от времето на комунизма?
савант на 17.06.2014 в 15:47
Човек е обикновено слаб, става силен при слаба власт. Българският народ е свикнал да го управляват. 500 години плюс още 75. В тези 75 години управлявали са все едни и същи хора, макар и пребоядисали се в различни цветове. Мнозинството здравомислещи селяни сами желаят властта да ги държи изкъсо. За диктатурата е характерно единовластието, при нея разделението на властите на практика не съществува. Обаче за да съществува единовластие, най-важното условие е да съществува и единомислие. По времето на социализма не се допускаше сменяемостта, спомнете си Тодор Живков колко дълго управлява таз изстрадала държава. Единственото, което го възпираше-него и себеподобните му, беше световното обществено мнение! Отделно от това всеки техен противник трябваше на всяка цена да се чувства безсилен. А причините да се чувства безсилен тук са много. Известни са на старите антикомунисти, какъвто е и г-н Явор Дачков. Известни са и на г-н Едвин Сугарев. Както и на мнозина други като тях. Някой ден ще отделя време и подробно ще ги опиша.
observer на 17.06.2014 в 17:09
Ако не се лъжа, Джони беше един със смешен глас, говореше като шоп, а всъщност беше инженер. И всъщност добре си е живял под ботуша на Държавна сигурност. И както се разбира от интервюто, е страдал душевно. Не ни ли липсват гласовете на хора, които описват истината за онези мрачни времена, без при това да са се облагодетелствали от връзките си с властта? Не такива като Георги Марков, личният приятел на Т.Ж., а като Солженицин? Не заради този ли български конформизъм и преклонената главица от поговорката нямахме нито полската съпротива, нито пражката пролет, нито унгарското въстание, нито работническия бунт в Берлин, нито пратените в лудница руски интелектуалци?
савант на 17.06.2014 в 20:52
Характерна черта за изминалите години, а защо не и понастоящем, е терорът. А какво представлява той? Преди всичко система от действия, които имат за цел да наплашат политическите врагове, да всеят ужас в редиците им, било чрез заплахи за отвличане, било чрез посягане физически на личността. Подплашените хора по правило не смеят да се отдават на терор, не се самоутвърждават като личности, а предпочитат да се затварят в себе си.Именно чрез терор е станала възможна Великата френска революция.Също така поради липса на терор се е провалила Парижката комуна. Терор, и произтичащ от него страх, са в основата на управлението на днешните самозабравили се управници! За довчерашните се отнася същото определение.Техни видни представители ще срещнете сред даващите мнения писачи в интернет форумите. Ето защо се стигна до там, най-неграмотните и неподготвени за управление на държавата да са начело на властта и да желаят отново да я управляват! Ето защо сме и на този хал!
koч0 на 06.05.2016 в 23:50
Браво Джони!!

Напиши коментар