Въобще Тръмп не е никак случайно явление в американската политика, както невярно се опитват да твърдят неговите врагове и опоненти. Той създава предпоставки за своето кандидатиране цели три десетилетия. Първата година от мандата му вече започна да променя в дълбочина геополитическата архитектура на света. И заедно с това даде тласък на американската икономика и на заетостта, който се отрази благоприятно на нискодоходните слоеве. Дали мандатът ще приключи успешно и дали Тръмп ще се кандидатира отново през 2020 г. е рано да се каже. Но най-важното е, че с вота на търсещите промяна американци, той даде началото на такава промяна, насочена към демонтаж на неолибералния глобализъм в икономиката и международните отношения.
Дългият път на Доналд Тръмп към Белия дом

 

Възходът на Доналд Тръмп към Белия дом беше посрещнат с изненада най-вече от неговите врагове и опоненти в САЩ. И от голяма част от европейската публика, която има твърде едностранчив поглед към американската политическа арена, защото в Европа традиционно доминират симпатии към Демократическата партия на САЩ.

 

На Стария континент се гледа на американската политика през европейска оптика или през интерпретациите на клонящи към демократите американски анализатори и изследователски центрове. Такива са и медиите, които се следят и препечатват масово в Европа (CNN, MSNBC, NYTimes, Washngton Post и пр.). За разлика от множеството центристки и консервативни медии (като Newsmax, DailyCaller, Fox, New York Post и др.), които не се четат и рядко са препечатвани в Европа, макар че отразяват гледната точка на не по-малко от половината от американското общество.

 

Тази едностранчивост създава изкривена, а често и недостоверна представа за актуалните процеси в американското общество. Затова и Европа понякога се „изненадва“ от политическите развития в САЩ. Тръмп беше именно такава „изненада“ за преобладаващото европейско обществено мнение. Често анализите, които се правят без да се слиза под повърхността на телевизионните репортажи на CNN или редакционните статии на New York Times и Washington Post, са по-скоро пример за онова, което във философията наричат „аргумент на незнанието“ – “не съм чувал за този факт, следователно не съществува“. Или пък за „аргумент на личното убеждение“ - „не ми се вярва, следователно не е вярно“.

 

За подобно мислене появата на Тръмп в политиката е не просто изненада, а случаен популистки каприз на един “плутократ”, който няма идеи, а импровизира и лавира според обществените настроения в стремежа си да печели гласове. 

 

Няма нищо по-невярно от подобни твърдения! Истината е, че Доналд Тръмп гради предпоставки за включване в президентската надпревара близо 30 години. Три десетилетия! При това основните му идеи в общи линии не са се променили съществено.

 

За познаващите в дълбочина и относително безпристрастно американския политически живот, политическите тези, изложени в речта, с която Тръмп обяви президентската си кандидатура през юни 2015 г., звучаха пределно познато. Нямаше изненада и в програмното му слово от Гетисбърг в разгара на предизборната кампания през 2016 г. Те съдържаха устойчиви политически възгледи и тези на Тръмп, кристализирали и присъстващи в мейнстрийма на американската обществена дискусия три десетилетия.

 

Съдете сами. Тръмп беше единственият кандидат през 2016 г., чиято политическа и идейна платформа е разгърната години преди това и то не в една, а в цели четири книги. Добре известни на четящата аудитория са: „Америка, която заслужаваме“ (2000), „Време е да се стегнем: да направим Америка отново велика“ (2011 г.), „Осакатената Америка. Как да направим Америка отново велика“ (2015 г.) и „Велика отново: как да поправим осакатената Америка“ (2016 г.).

 

Името на Тръмп започва да се спряга като потенциален президентски кандидат доста по-рано - още през 1980 г. в интервю за престижната холивудска репортерка Рона Барет. На въпрос дали би искал да стане президент на САЩ, Тръмп тогава отговаря: “Не вярвам, че ще стана, Дона... Мисля, че е доста непривлекателен живот“.

 

По-късно, през 1984 г., когато New York Magazine пише хвалебствена статия за него, също му е поставен въпроса за евентуални президентски амбиции. Тръмп отново отклонява темата с думите, че не би се кандидатирал заради „фалшивите усмивки“ и „бюрокрацията“. През 1987 г. обаче Тръмп публикува в New York Times, Boston Globe и Washington Post „Открито писмо до американския народ“. В него той критикува външната политика на Белия дом и формулира тезата си, че САЩ не трябва повече да поемат само за своя сметка отбраната и сигурността на богати и влиятелни държави, като Япония или страните от Персийския залив: “Да накараме Япония, Саудитска Арабия и другите да си плащат за защитата, която предоставяме на нашите съюзници. Нека помогнем на нашите фермери, на болните и бездомните, като вземем от тези незапомнени “машини за печалби” - машини, които ние създадохме и захранваме. Да обложим с “данък” тези богати държави, а не Америка. Да премахнем огромния бюджетен дефицит, да намалим данъците и да позволим на нашата икономика да расте без да е затормозявана от разходи за отбрана, които държавите, чиято свобода защитаваме, лесно могат да покрият”.

 

Три десетилетия по-късно тази теза продължава да е част от фундамента на външнополитическата визия на Тръмп - НАТО и богатите съюзници трябва да поемат своя дял от разходите за сигурност, а не американските данъкоплатци. 

 

Няколко седмици след публикацията на откритото писмо в меродавните кръгове в Ню Йорк и Вашингтон започва да се прокрадва въпросът дали това не е началото на политическа платформа на Тръмп. New York Times отбелязва, че Тръмп гледа вече отвъд бизнеса.

 

Младата знаменитост провежда и своето първо политическо събрание. На 22 октомври 1987 г. той каца с хеликоптера си в Ню Хемпшир и се отправя към стария ресторант Yoken’s в Порстмут. Местният организатор на Републиканската партия Майк Дънбар го е поканил на среща в Ротари клуб, защото смята, че Тръмп е най-добрата президентска кандидатура, която след изтичането на мандата на Роналд Рейгън, републиканците могат да издигнат в президентските избори през 1988 г. Посрещат го с плакати „Тръмп президент“ и „Тръмп за 88-ма“.

 

Дънбар по-късно разказва в медиите основните моменти от речта на Тръмп пред събранието. Те са същите, които 28 години по-късно Тръмп ще превърне в част от платформата си за изборите през 2016 г. - Америка е ограбвана от слабо управление и лоши търговски споразумения с Япония (б.а. днес с Китай); богатите съюзници на САЩ трябва да поемат разходите за отбраната, която Вашингтон им осигурява за сметка на американските данъкоплатци; Тръмп е твърд и опитен преговарящ, който може да осигури справедливи отношения на международната арена... На 21 декември 1987 г. в един негов портрет, публикуван в малкия местен вестник Poughkeepsie Journal (щата Ню Йорк), Тръмп казва за срещата в Ню Хемпшир:

 

„Когато отида в Ню Хемпшир – имайте предвид, че не съм кандидат-президент – аз събирам великолепна публика... Политиците събират доста по-скромна аудитория, докато за мен хората се надпреварват... Защо? Защото хората не искат да бъдат ограбвани. А страната сега е ограбвана. Мисля, че ако се кандидатирам, ще победя“. Припомням – годината е 1987-а.

 

Пак тогава, на 21 декември 1987 г., президентът (1969-1974 г.) Ричърд Никсън, чиято политическа биография след Втората световна война маркира цяла епоха в развитието света и в частност на Републиканската партия и американския консерватизъм, изпраща писмо на Доналд Тръмп. По повод участието на младия предприемач в популярното предаване на Фил Донахю, в писмото Никсън пише:

 

„Драги Доналд, не съм гледал предаването, но г-жа Никсън ми каза, че сте бил великолепен в „Шоуто на Донахю“. Както можете да се досетите, тя е експерт в политиката и прогнозира, че когато и да се кандидатирате  за президент, ще победите. С приятелски поздрав: Р. М. Никсън“.

 

На следващата година в интервю за легендарната Опра Уинфри отново изниква въпросът за евентуално участие на Тръмп в президентския вот. По повод откритото писмо, в което критикува външната политика на Белия дом, Опра казва: „Това ми звучи като президентско говорене“. И го пита директно дали ще се кандидатира. Тръмп отговаря предпазливо: „По-скоро не бих се кандидатирал, но и не бих отхвърлил тази възможност напълно, защото наистина ми писна да гледам какво се случва с тази страна...“. 

 

За предстоящите тогава избори Тръмп изтъква в ефира на Опра преимуществото на Буш-баща от републиканския лагер. Казва и добри думи за две от водещите имена в борбата за номинацията на Демократическата партия – за афроамериканският лидер Джеси Джексън и за Майкъл Дукакис, който в крайна сметка спечелва демократическата номинация за 1988 г. Опра Уинфри е институция в американската публичност. С това интервю името на Тръмп вече се превръща в част от американския кандидатпрезидентски каталог. Все още е на дъното на този каталог, но важното е, че вече е сред потенциалните „заподозрени“ - признание, което дава символичното начало на трансформацията на Тръмп от влиятелен бизнес лидер и знаменитост на американската поп-култура, в политически фактор.

 

Същата година Тръмп за първи път участва в Националната конвенция на Републиканската партия. Медиите проявяват нарастващ интерес към неговите политически аспирации. На въпрос дали присъствието му на конвенцията не е заявка за бъдеща кандидатура, той отговаря, че би се кандидатирал, само ако прецени, че може да спечели. По-късно в една биографична книга президентът Джордж Буш-баща споменава, че името на Тръмп се е завъртяло за кратко сред потенициалните кандидатури за вицепрезидент през 1988 г., определяйки това като „странно“ и „невероятно“ за онзи момент. 

 

Търсенето на алтернатива на неоконсервативната и неолиберална доминация в двете партии намира израз на президентските избори през 1992 г., когато милиардерът Рос Перо получава 18,9 процента като независим кандидат. В резултат той създава най-успешната „трета партия“ на американската политическа сцена след Втората световна война - Реформаторската партия на САЩ.

 

На следващите избори през 1996 г. Рос Перо се явява като кандидат на тази партия и отново получава доста приличен резултат - 8,4 процента. Реформаторската партия привлича влиятелни фигури като Пат Бюкенън, легендарният лидер на движението за защита на потребителите Ралф Нейдър, известният бивш спортист Джеси Вентура, който е избран за губернатор на щата Минесота през 1998 г. с бюлетината на партията. Включва се и Доналд Тръмп, с което прави нова крачка към Белия дом. През 2000 г. той създава “проучвателен комитет”, който трябва да установи потенциала за спечелване на президентската номинация на Реформаторската партия. Издава книгата „Америка, която заслужаваме“, която обобщава неговата политическа платформа.

 

Тогавашните му възгледи по основни теми на американската политика не са се променили съществено в сравнение с президентската му платформа през 2016 г. В този период обаче в Реформаторската партия ескалират остри вътрешни противоречия, които значително отслабват позициите й за изборите през есента на 2000 г. Поради това Тръмп се отказва от надпреварата още преди първичните избори. “В партията вече има член на Ку Клукс Клан - г-н Дюк, един неонацист - г-н Пат Бюкенън и един комунист - г-жа Фуланиб. Това не е компания, в която бих искал да бъда”, отсича в изявлението за оттеглянето си Тръмп. (Пат Бюкенън е американски консервативен политик и анализатор. Един от идеологическите лидери на традиционните консерватори (палеоконсерваторите). Причината, поради която Тръмп го определя като “неонацист”, тогава се обяснява с емоциите на ожесточена вътрешнопартийна битка. А причината е позицията на Бюкенън, че САЩ не е трябвало да се намесват във Втората световна война. По-късно противоречията между тях са изгладени, а през 2016 г. Бюкенън активно подкрепи кампанията на Тръмп.)

 

В крайна сметка след изтощителни вътрешни борби номинацията на Реформаторската партия през 2000 г. грабна Пат Бюкенън. След разочароващият изборен резултат, който получи в президентския вот - 0,4 процента, той се завърна в лоното на Републиканската партия. 

 

Този неуспешен опит да се включи в президентската надпревара, формира у Тръмп убеждението, че пътят към Белия дом преминава през двете големи партии. И продължава напред. На следващите два избора - през 2004 и 2008 г. в медиите се появяват спорадични слухове, че обмисля да се кандидатира. Но той избира да вложи усилията си в създаването на придобилото сериозна популярност риалити шоу „Стажантът” (The Apprentice), което му носи популярност от ранга на големите холивудски звезди, включително звезда на „Алеята на славата“ в Холивуд. Тъкмо успехът на това предаване е публично изтъкнатият мотив, с който Доналд Тръмп отказва участие в номинациите на Републиканската партия за изборите през 2012 година.

 

Тогава въпреки благоприятната ситуация след оттеглянето на Майк Хакъби, което дава на евентуалната кандидатура на Тръмп реални шансове да успее в първичните избори, той отново прави крачка назад, анализирайки трезво общополитическата ситуация, която е в полза на демократите и Обама. Преди да се оттегли обаче провежда няколко събрания, в които привлича впечатляваща аудитория и заедно с това се превръща в политическо знаме на превърналото се в истинско опозиционно движение „birthers” – които разпространяват спекулации за произхода на Обама и го призовават да покаже акта си за раждане, за да удостовери дали е роден в САЩ и следователно дали има легитимно право да се кандидатира за президент…

 

Въобще Тръмп не е никак случайно явление в американската политика, както невярно се опитват да твърдят неговите врагове и опоненти. Той създава предпоставки за своето кандидатиране цели три десетилетия. Първата година от мандата му вече започна да променя в дълбочина геополитическата архитектура на света. И заедно с това даде тласък на американската икономика и на заетостта, който се отрази благоприятно на нискодоходните слоеве. Дали мандатът ще приключи успешно и дали Тръмп ще се кандидатира отново през 2020 г. е рано да се каже. Но най-важното е, че с вота на търсещите промяна американци, той даде началото на такава промяна, насочена към демонтаж на неолибералния глобализъм в икономиката и международните отношения.

 

Свързани текстове: Големият идеологически сблъсък в САЩ, който тресе света

Още за биографията и политическите възгледи на Доналд Тръмп може да се прочете в книгата “Доктрината “Тръмп” (януари 2017) на автора на тази статия - д-р Борислав Цеков, която може да се изтегли безплатно от www.academia.edu

 

 

 

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

Тодоров на 19.08.2018 в 12:09
Високо ерудиран, прозорлив и компетентен в политическите и правните теми. Това е д-р Борислав Цеков. Силно мразен от соросоидите, защото не мълчи, а те не могат да стигнат нивото му. И силно обичан и уважаван от демократично мислещите хора и негрантовата интелигенция. Удоволствие е да се четат просветените му анализи за американската политика и за Доналд Тръмп.
observer на 19.08.2018 в 12:16
Б. Цеков е минал през толкова партии и политически убеждения, че да се твърди, че не е бил "соросоид" е меко казано наивно. Всъщност и такъв е бил по едно време. Вижда се, че сега, след опита да стане депутат от лявата БСП от гражданската квота, е застанал на страната на един десен популист милиардер. Това показва политическа последователност, в някаква куриозна форма. Или както беше казал навремето Маркс (Гручо, а не Карл), - Аз имам принципи, ако не ви харесват, имам и други.
Мери на 19.08.2018 в 13:32
Я се разкарай, Цеков, що не напишеш какво става у нас! Подлоги на Мадридския, да не съм ви видяла!
Българин от Б на 19.08.2018 в 13:50
Тръмп е преди всичко бизнесмен, а там рекламата е нещо много важно, даже по-важно от принципите. Че кой от по-известните не е искал тръпката да го попитат дали иска да се кандидатира за президент и да си каже мнението(а за простолюдието остава въпроса, независимомот отговора)? Най-вероятно, както при повечето хора, първият отговор на Тръмп е бил искрен(1980 г.... Тръмп тогава отговаря: “Не вярвам, че ще стана (президент), Дона... Мисля, че е доста непривлекателен живот“). Покрива се и с мнението, че и кандидатурата му през 2016 г за него това е било само една реклама за бизнеса му и не е вярвал, че ще стане президент, а при съобщението за победата му Мелания, знаеща много добре какво следва, се разплакала от притеснение). Нещо за принципите му(или по-точно за липсата на такива в действията му): факт е,че неговите кули(небостъргачи) са построени с китайка стомана, с която се подлива вода на същия този американски минен и стоманодобивен бизнес, за който Тръмп рИве. Построени са главно от имигранти, част от които наистина са били незаконни имигранти(чийто труд струва по- евтино, дори направо безплатно в сравнение с труда на профсъюзен стротел) и дори се стига до положението и да не заплаща нищо и да бъде съден за това. Сега е срещу имигрантите, та те подяждат американците...точно най-нискодоходните започнаха да чувстват резултата от политиката му(като започнаха да си плащат здравното осигуряване или да се отказват от него и плащат при конкретния случай операцията си, която струва луди пари). Тръмп даде тласък в икономиката с обещанията си за грандиозни проекти, от които нито един не е започнал-нова инфраструктура, ремонти на съществуващи мостове, ограда с Мексико за милиарди. Поредният голям мехур, който рано или късно ще се спука...избирателите виждат само, че икономиката В МОМЕНТА е в добро положение, безработицата е дори по-ниска от здравословните 5%, и не виждат и не искат да мислят какво ще стане утре.
логореята на 19.08.2018 в 14:58
Според мен Тръмп не е някакво щастливо изключение, а част от плана САЩ да оцелеят при новите условия с последните възможни врътки на силовия диктат, който в днешния свят става все по-невъзможен. САЩ няма как да върнат производството обратно на собствена територия, защото са напълно неконкурентноспособни с тая свръхвисока цена на работната сила. САЩ няма как да отменят търговията със санкции срещу всички, които не им играят по гайдата, защото си имаме много печални примери как с политика не се преборва икономика, а само се регулира, и то с много разум и в полза на икономиката, а не на политиката. И трето, САЩ няма как да спасят долара, защото реално не струва толкова, колкото му отреждат богоизбраните по борсите. В един момент държавите и транскорпорациите просто ще започнат да го игнорират, ако им пречи. Колкото и да са гъвкави по принцип, САЩ са с изчерпан кяр в господстващата идеология. И само въпрос на време е да загубят монопола си и в масово-културната доминанта.
"Б. Цеков е минал през толкова партии и политически убеждения..." на 19.08.2018 в 17:10
Ми, да, що не?! Великият военнопрестъпник Уинстън също е бил активен политически номад!
сащ ще оцеляват на 20.08.2018 в 08:46
това, че ще връщат отново някакво величие е Causa perduta
OffBG на 21.08.2018 в 03:55
Ганковото кафене... Гледната точка на българина към всемира. Застинала във времепространството - вечна и непроменима. И неумолима! Щатните форумни коментатори в нирвана...
самбхогакая на 21.08.2018 в 13:32
Интресни неща стават тия дни около териториите, кореспондиращи с Транссибирската железница в Далечния Изток. Двата по-отдалечени военни окръга на РФ са вдигнати по тревога, десетки китайски въздухоплавателни военни средства са поканени на няколко руски военни летища. Япония активно шуми, че се включва активно в превозите на свои стоки по северния железопътен коридор на "Новия път на коприната". В същото това врем САЩ обявяват на света, че създават големи търговски облекчения в търговията си с Монголия и възнамеряват да осигурят присъствие в тази страна - очевидно, не само икономическо. Всички тези декларации някак странно съвпадат във времето - очевидно някой с опитва да попречи за нещо някъде си, според мен става въпрос за военни намерения на янките да осуетяват нещо и релевантната готовност на обединените евразийски сили пак военно да отразяват въпросните намерения. Който геополитически и военнополитически прозорлив, да се сеща... включително и накъде отиват нещата в дългосрочен аспект за глобалната търговия и международните отношения.

Напиши коментар