Преди десет месеца по повод завземането властта в Бразилия от Жаир Болсонару видяхме как съвременният „либерален“ глобален капитализъм ражда фашизъм, особено в слабите си звена. Това става факт и в България. И съвсем не се свежда само до предизборни анти-БСП нападки или до контрапропагадни заклинания на десните пред неумолимо задаващия се 30-годишен юбилей на „демократичния преход“.

 

В руски блог видях остроумен коментар на изявлението на герберското МВнР по повод широко разрекламираната от тях руска изложба за 9 септември: „Прави са – Червената армия наистина подложи на „репресии“ нацистите в Европа и откъсна източноевропейските страни от „цивилизацията“, породила нацизма“.

 

Истина е, че тези пропагандни действия на режима само увеилчават интереса към хуленото. След произволните арести на известен опозиционен журналист и другите набедени за шпиони, казват, броят на участниците в събора на русофилите на „Копринка“ нараснал с 50% от миналата година. Продължавам да мисля също, че промените в учебниците по история с грубо антикомунистически уклон ще направят почти всички български ученици комунисти.

 

Но е истина също, че зад упоритата нацистка пропаганда на нашите десни – оневиняването на осъдените от Народния съд, грубите фалшификации около самия Народен съд, около Девети септември и въобще на историята на България преди, по време на и след Втората световна война, техния глупашки Луков марш, истерията им срещу т. нар. от тях „МОЧА“ (паметника на Съветската армия в София), фалшификациите им за природата на фашизма, отъждествяването на фашизма и „комунизма“ – зад всичко това стои и определена политическа реалност.

 

Не реалността на партиите на протеста, на европейското „селско въстание“, което издига и социалистически искания покрай ксенофобските лозунги срещу имигрантите. А реалността на все по-сериозно загрубяващия режим на „либералния“ глобален капитализъм, особено осезаемо – в по-слабите му звена, дето медът му все не докапва (trickle down) до масите, но затова пък жилото му им е много добре познато.

 

Всички машинации на герберския режим след евроизборите – орязване финансирането на опозицията, натиск над медиите и гражданското общество, вкл. арести и уволнения на журналисти и опозиционери, спиране излъчването на националното радио, бясната, нямаща спирачки русофобия – говорят за бърза фашизация в украински стил.

 

По усърдието си в коловоза на русофобията например – да повторя за пореден път, пък дано се чуе – днешните десни далече задминават своите предполагаеми образци, осъдените от Народния съд военопрестъпници, да не говорим за по-старите домашни русофоби като късния Стамболов и Захари Стоянов.

 

Да, Борис III и премиерът Богдан Филов присъединяват България към Оста. На руските колеги, дето все ни обвиняват в предателство, можем да кажем – това беше нашият пакт „Рибентроп-Молотов“. В края на 1941 г. Оста обединява почти цяла континентална Европа или двойно повече територия, отколкото ЕС днес. У нас квартируват немски войски с репутация на непобедима сила, гътнала Франция за пет седмици. Координацията между Берлин и София тогава е дори по-тясна, отколкото между Брюксел и София днес. Царят и премиерът общуват с немците всеки ден без преводачи, а също с италианците, унгарците и другите тогавашни съюзници. Филов е уважаван немски професор, в Италия разговаряше свободно на италиански. София тогава е много по-задължена на Оста, отколкото на Брюксел днес – пресен е триумфът в Добрич и Скопие.

 

Но ни царят, ни Филов не допускат мисълта дори един българин да иде на фронта срещу Русия. Въпреки натиска на Хитлер, особено след Сталинград. Като вменяеми люде за тях лоялността към съюзника си има железни граници. Ген. Луков, който мисли другояче, е маргинална (и корумпирана) фигура с основно занимание клеветене на българските управници пред немците, че били много меки към Русия и комунистите.

 

Отношението на десните българи като цяло към Русия по това време е формулирано от Атанас Буров: „Ако не бе дошла Русия тука през 1877 година и ако беше останала турската власт – щеше и нас да изтреби... Затова ние трябва да целуваме винаги краката на Русия и на руснаците, защото ако не бяха те да дадат 200 000 жертви, сега щяхме да веем фесовете и да пеем „Аллах акбар“... Българинът, види ли руснак, трябва да му сваля шапка. Аз не обичам болшевиките, не. Обичам руснаците и Русия.“

 

В интервю за сп. „Тайм“ през януари 1941 г. Борис III казва: „моят народ е русофилски“. През лятото на 1942 г. уверява Рибентроп, че „ако се прати наша войска на Волга, тя ще мине на страната на руснаците заедно с музиката“.

 

За сравнение, в наши дни не само крайните десни ястреби като Соломон Паси, но и премиерът Борисов небрежно говори, че „ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО“.

 

Отношението на левите българи в 40-те години към Русия и СССР е добре изразено в „Селска хроника“ и други стихотворения на Вапцаров. През лятото на 1940 г. на Варненския панаир съветският павилион е на поляната зад университета, която днес е „Червеният площад“, наречен така от народа в памет на огромните тълпи граждани и селяни, които вечер се стичат да гледат съветските филми.

 

За българската десница в 40-те години не само война срещу Русия е невъзможна, но и изостряне на отношенията не е допустимо. Премиерът, популярно наричан „Германофилов“, в разгара на войната на Източния фронт, с пристигащите в България от СССР парашутисти и подводничари, се съпротивява упорито на искането на немците да затвори съветските консулства във Варна и Русе, смятани от Берлин за командни пунктове за саботаж срещу немските войски. Трудно дава разрешение за обиски в консулствата да търсят експлозиви – и обиските не водят до нищо.

 

През декември 1942 г. една неделя „Германофилов“ отива на кино да гледа „Ленин през октомври“ по покана на съветската легация, за да „демонстрира добрите ни отношения“, и пише в дневника си, че „филмът е много интересен, но твърде дълъг“ – закъснял за бридж.

 

Трудно ми е да си представя Соломон Паси, Александър Йорданов или ръководството на герберското МВнР да намерят такъв филм за много интересен. Но пък бях приятно изненадан да чуя цапача на „МОЧА“ Асен Генов да говори по телевизията на чист руски, без акцент. Оттогава казвам на руските събеседници по форумите, че в България и русофобите говорят руски, докато в геополитически любимата им Сърбия не само не никой не говори, но не могат и да произнасят правилно руските имена, дори когато сами ги носят.

 

При всичката си умереност спрямо Русия колаборационистът на Хитлер Филов бе надлежно осъден на смърт от Народния съд с одобрението на съюзническата контролна комисия. Поучително за днешните десни!

 

Така че с настояването си, че Червената армия не ни била освободила от нацизма – което всъщност си е руски комплимент за нас, че все едно не сме били съзнателни съюзници на Райха – герберското МВнР иска да каже, че България си е била от горе до долу нацистка. Така зачеркват и плахите опити на царя и Филов да запазят някакъв скромен суверенитет пред Хитлер, вкл. със спасяването на евреите от старите български земи – станало възможно благодарение промените на Източния фронт след Сталинград.

 

Плиткоумите десни пропагандни трикове за нефашисткия кабинет на Муравиев, с които десните са тролили руския посланик в София на откриването на изложбата на 9 септември, са за непретенциозната дясна публика. Която не знае, че нацистка България бе във война със САЩ (която сама им обяви!) чак до 28 октомври, а американските бомбардировки над нашите градове продължиха до 17 септември 1944 г. Страната ни се смяташе за вражеска от САЩ чак до Парижкия договор от 1947 г. А в ООН бяхме приети едва 1955 г., заедно с другите сателити на Райха.  

 

И така, що е фашизъм?

 

Най-правилното определение си остава на Георги Димитров от седмия конгрес на Коминтерна в 1935 г., съгласно което фашизмът е „открита терористична диктатура на най-реакционните... кръгове на финансовата олигархия“. Героят от Лайпциг и най-именит българин за всички времена тогава е избран за лидер на Коминтерна заради опита си в борбата срещу фашизма чрез тактиката на единен фронт на всички антифашистки сили.

 

Това е класово определение на фашизма, което изразява същността на тази политическа идеология и режим и не се оставя да бъде заблудено от несъщественото, мимикрията и lifestyle мъглата около него.

 

Жертва на заблуждение са всички, които се взират в несъщественото – от Чърчил („фашизмът и комунизмът – две страни на една монета“) до нашия (тогава доцент) Драгомир Драганов в СУ („фашизмът е десен болшевизъм, болшевизмът е ляв фашизъм“).

 

Затова повтарям, че терминът „тоталитаризъм“ не казва нищо съществено за политическата, т.е. класова, природа на режимите и значи от него няма особена полза. Той визира техническата обвивка на диктатурата по времето на радиото, киното и въобще телекрана (telescreen) на Оруел. Във филма „Бразилия“ това бе показано в стил steampunk – тоталитаризмът като нещо от жанра на италианския футуризъм от 20-те години на ХХ век. Днес, във времето на Гугъл и Фейсбук, стилистиката е съвсем друга. Но класовата природа е същата.

 

Фашизмът изразява откровено и брутално интереса на горния 0,1% от населението и в същото време разединява, атомизира и хипнотизира останалите 99,9%. 

 

Всичко друго в маркетинговото оперение на фашизма – свастиките и други рунически заврънтулки, Кубратово-ликторските снопове, режещите модни силуети и Ар Деко значките на Уго Бос, струящите знамена над възторжено маршируващи тълпи спортсмени – е хитра мимикрия на финансовата олигархия с цел упояване на експлоатираните и пренасочване гнева им от истинските виновници за положението им към изкупителните жертви – левите, интелигенцията, малцинствата-евреите-мюсюлманите-чужденците, феминистките-ЛГБТ. Преекспонирането на последните обективно помага за фашизирането на масите.

 

Мимикрия са и социалната демагогия, и национализмът, и псевдодуховността, псевдовеличието, „отборният“ дух, спортните и псевдофолклорни фиести, псевдоисторическата и природническа романтика на фашизма. Фашизмът хитро използва модните lifestyle тенденции и не се отказва от нищо привлекателно, което не пречи на основната му цел. Особено обича да се опира на всичко най-долно в „човешката природа“. Тя е податлива на измами. „Лъжливи уста слуша със вяра“, даде й дигнозата Ботев.

 

Фашизмът като диктатура на финансовата олигархия и последно средство за нейното спасяване, често става неизбежен за удържането юздите на колесницата на историята. Така в България превратът от 9 юни 1923 г. се роди от ужаса на финансовата олигархия от новата изборна победа на земеделците, които вещаеха вечен дружбашки режим, а като втора политическа сила пък излязоха комунистите. Тогава имаше „следвоенна революционна криза“, поне според старите учебници.

 

Буров сладкодумно обяснява как деветоюнският режим спечелил занаятчиите и селяните с намаляване на данъците и опрощаване на дълговете, а военните и чиновниците – с увеличаване заплатите, но ожесточението на народа и спонтанността на Септемврийското въстание, възпято от Гео Милев, ни кара да се съмняваме.

 

След отказа на върхушката на КПСС от социализма с пълна сила се възстанови историческата тенденция на капитализма, напоследък преоткрита убедително и от Тома Пикети, да увеличава неравенството сякаш със силата на гравитацията. Нарушен бе ефемерният баланс на капитализма от златните три десетилетия след Втората световна война.

 

Увеличеното неравенство влезе в противоречие и с „пазарната икономика“, като намалява съвкупното търсене отдолу и ражда монополи отгоре. То прави„либералната демокрация“ химера, като овластява корпорациите отгоре и маргинализира, атомизира и хипнотизира масите отдолу. При липса на силна социалистическа алтернатива съвременният глобален капитализъм с необходимост обраства и с фашистко оперение.

 

При това лесно, по привидно демократичен начин. Дясната пропаганда допада на по-ограничените умове, каквито са повечето, а левите идеи искат благородство на духа и сила на въображението, които рядко се срещат. Носталгията по силната ръка е присъща на мнозинството във всички т. нар. демократични страни.

 

Замяната на фокуса на класовата политика в общественото съзнание с фокус на политиката на идентичността е перфектната точка над и-то в полза на олигархията и фашизма. Всяка „говореща глава“, всеки opinion maker, който – вместо на недъзите на капитализма, на рисковете на неравенството – акцентира на джендъри, гейове, феминацистки, мангали, москали, пиндоси и подобни, участва в тази измама.

 

Антисоциалистическата пропаганда е сърцето на фашизма. Хитлер в “Mein Kampf” казва, че мразел комунистите за техния интернационализъм. Но това е заблуда, предполагам искрена. Противоречието между фашизма и комунизма е в отношението им към господството на финансовия капитал, към господството на горния 0,01%. Знаем, че и комунистите могат да бъдат националисти, и фашистите да имат свой интернационал.

 

Антисоциалистическата пропаганда у нас служи също и за замъгляване на истинската история на социализма. Когато тя започне да се изучава обективно, ще стане ясно, че комунистическата диктатура беше антикапиталистическа по природа и че жестокостите й бяха предизвикани от яростната съпротива на капитала на социалистическите реформи. Червеният терор бе вторичен спрямо белия терор.

 

Докъде ще стигне с фашизацията си нашата десница и какъв ще бъде изходът?

 

Засега фашизацията в България си остава на бутафорно равнище, няма дълбоки корени и изглежда няма да има много време за задълбочаване. Водещите глашатаи на фашизацията са предмет на презрение и присмех от поне 80% от българите. Почти всичките са пребоядисани комунисти или деца на комунисти. Електоралната немощ на фашистващата десница е пословична. Международното положение ще се променя не в тяхна полза.

 

И както в 1944 г., възможно е „международното положение“ да реши въпроса и у нас. Дали от изток или запад, или и от двете страни – скоро предстои да видим.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

53 коментар/a

На този на 03.10.2019 в 01:58
професор, който е както виждам комунист, трябва да му се зададе въпроса за пакта Рибентроп - Молотов, за който пакт скоро имаше някаква годишнина и се писа. И неговата теза отива на пух и на прах. Но лично аз не знам много за този пакт и положението в света по това време и мисля, че ако има хора, които знаят, може да се каже и напише в този сайт истината за авторитарната власт на цар Борис трети и положението в Европа и света преди Хитлер да нападне СССР на 22 юни 1941 година. Защото фашизъм в България е нямало. Нямало е финансов капитал и сливане на финансов, промишлен, търговски и всякакъв капитал в България, както и диктатура на фашистка партия, финансирана от финансов капитал. Пак ще кажа - имало е авторитарен режим на цар Борис трети, но фашистка диктатура е нямало. После български войници на Източния фронт е нямало и българските евреи са спасени от нацистките концлагери. Нямало е и фашистка партия в България. Нашата държава се е борила, както и българския народ се е борил за национално обединение в Българското землище, и ако е бил на страната на Хитлерова фашистка България, то е било заради тази национална идея за обединение на България в българското землище. Нямало е никакви профашистки партии. Ако Богдан Филов е казвал някакви профашистки дипломатични приказки на германците, то е било за да ни помогне Германия за националната идея. И България си връща Южна Добруджа с помощта на Германия и се е надявала да си върнем и Македония и Беломорска Тракия. Само заради това е била на страната на фашистка Германия. Но комунистите обявиха Българския елит до 1944 година за фашистки. А това е бил патриотичен режим - пробългарски режим.
баба ви от Горно Нанадолнище на 03.10.2019 в 14:44
Както и да го хулите, автора поне се опитва да анализира и да прави изводи.В днешните времена има много плява и малко философия-то е логично като виждаме нивото на образование и култура.Далеч съм от нивото да давам оценка ,но в ония отминали времена, когато имаше две съревноваващи се системи се родиха върховете на науката, образованието и културата. и мисля, че те понастоящем изобщо не могат да бъдат достигнати. Нещастни поколения, вие никога няма да прочетете новия Оруел или новия Пастернак,няма да видите филмите на Фелини или великата София Лорен.Може ли да се сравни прословутата Грета с Нелсън Мандела. И най-важното - повече от 45 години светът не познаваше масовите локални войни, които сега избухват по волята на световния хегемон.Сега ви намериха занимание - да се взирате във фейсбук, Туитър и т.н. и като ви гледам виждам описваните в новата фентъзи литература зомбита . Ето това искат световните владетели.
за сведение на 03.10.2019 в 17:37
Борис Анзов от Москва:"Обърнах се със запитване към немският депутат Андреас Мауер, дали има подобни прояви и осквернения на руски паметници в Германия? Отговорът бе не! Немският народ е благодарен на СССР за това, че са ги спасили от фашизма. Самите немци поддържат руските братски могили, монументи и паметници в Германия като очите си. Поднасят цветя и се грижат за поддръжката им. Може би това е въпрос на манталитет и култура, отговорил Мауер."
Господин Хаджийски. на 03.10.2019 в 20:31
Вижда се че сте бил добър ученик в `онези` времена. Похвално. И ако днес бяхте на 20 години може би щяха много да ви уважават. Пита се - след като сте на доста повече от 20 години, след като имате претенции за интелигентност и широки интереси, какво знаете за същността на сталинския комунизъм и ако обичате покажете къде е разликата между комунизма и фашизма? Мисля, че има разлика и тя е очевидна. Германия на Хитлер изби приблизително около 8 милиона човешки същества, слагам в бройката и евреите, но не съм точно сигурен. Питам ви - знаете ли колко човешки същества изби комунизма? На колко хора им се размина, но психиката им и до ден днешен е смляна и унищожена от комунистите? Или за това 30 години след промяната към демократизиране нямаме право да кажем на глас? Няма да казвам бройката. Но броя на смлените в касапницата СССР е неколкократно пъти по-голяма от германската. А другата разлика е, че Хитлер ги избиваше за величието на `арийската раса`. В СССР ги изтребваха в името на `светлото комунистическо бъдеще`. Смятам, че младите хора трябва да знаят истината. Защото ако не го направим историята никога няма да ни прости. Това, че 45 години живеехме в един концлагер наречен България, където единственото право, което имахме беше да ГИ обичаме - тях и тукашните им подлоги. Не зависимо от издевателствата, на които беше подлаган този народ. И ако не дай си боже някой посмееше не да каже, а само с поведението си да покаже че не ГИ обича достатъчно, беше обявяван за ВРАГ НА НАРОДА`? С всичките последствия от това.
anonimen robot на 03.10.2019 в 22:32
Edin byrz prochit na postingite me kara da mislia, che Ficho pak optimistichno e presolil mandzhata. Dosta spisvashti otkrito kandidatsvuvat za titlata fashaga izravniavaiki fashizma (deto go imashe I go ima) s komunizma (deto go imashe samo na lozungite). Razbrahte li sega do kakvo vodi lipsata na banani?
анонимен робот, бягаш по тъч линията на 04.10.2019 в 03:14
нямало е комунизъм, имало е комунистическа идеология, комунистически партии и осакатени от тях човешки същества. Милиони от тях! И се научи как да пишеш на кирилица.
фашизъм в действие на 04.10.2019 в 03:16
https://echo.msk.ru/blog/novaya_gazeta/2512859-echo/
Нямало е комунизъм, на 04.10.2019 в 05:12
защото комунизмът поначало е замислен като алтернатива на християнския рай в едно по същество феодални общество, обещание за блаженство в неопределено бъдеще, оправдаващо недоимъка и страданията на настоящето.
Много съм на 04.10.2019 в 08:41
съм се мъчил да разбера, какво е било по време на християнството на Апостолите през първи век, когато в Апостолите е бил Святият дух и те са можели да правят чудеса, както Христос. Дали християните са работели и дали е имало организирано общество на тогавашните християни в тогавашната Римска империя? В някои истории - учебници - през комунизма, казваха че християните живеели в комуни и богати хора - християни - са си продавали имотите си и с парите от тях са живеели християните в християнски комуни. имало е доброта, човечност уважение, любов, спазвали са се десетте божи заповеди, хората са живяли в братство в тези комуни. И хората са ставали масово християни, като са виждали как си помагат християните във всичко. И само след 2 века християни са станали 3/4 от всички хора в Римската империя. Християните са били гонени, избивани, хвърляни на лъвовете, но все повече са ставали християни. Апостолите са измрели и не са оставили Святия Дух в себе си на наследници. След тяхната смърт обществото, хората са се обърнали на 180 градуса. Записани са Евангелия, Деяния на Апостолите, послания на Апостолите Павел и Петър и Новият Завет като цяло. По него са живяли християните в Римската империя по времето на Апостолите. После - след Апостолите християните са живяли с вяра Но после християнството в 313 година с Миланския едикт е станало официална религия на Римската империя. Животът е трябвало да бъде организиран според християнството, но да може да се работи, да има държава, църква ,хората да работят, като обработват земята, да има бит и семейство. С това са се заели Светите Отци на Никейския събор - 325 година, на Сердикийския - 345 год. и Константинополския - 391 год. събори и през 392 година официално се обявява християнството за официална религия в Римската империя. Това е православното християнство, което е феодално християнство. Няма да го пиша какво е - всеки го знае. То изиграва огромна роля за премахването на робството. Но вече е остаряло християнство, защото светът се развива. Сега живеем в състояние, както е било при Апостолите - обърнати на 180 градуса. Но животът трябва да се организира много по добре от при Апостолите и от християнството на Светите Отци.
за сведение на 04.10.2019 в 08:52
Антикомунистите, и антилявото, са мед за живковистите и сталинският елит премахнал СССР и НРБ, и социализмът И ЛЯВОТО. Лявото и носталгията по социализмът, по НРБ, е жило за живковистите-капиталистическият елит - живковият-сталинският елит.
германия на 04.10.2019 в 09:21
Колкото до "пакта Рибентроп - Молотов", в последните години в България някои го споменават често именно като "съюз между СССР и нацистка Германия". Без да навлизаме в анализи, ще споменем само, че този документ е подписан на 23 август 1939 г., т.е. СССР последен, след западните държави, сключва с Хитлер договор за ненападение. Оригинал на "секретния протокол" към пакта не е намерен след войната, но руският му вариант бе публикуван през 1992 г."Пакт Молотов-Рибентроп",предизвикващ множество полемики в международните среди до ден днешен.Много хора знаят за този политически акт между Съветския съюз и Третия райх,но малко са тези, които познават неговите технически параметри.И докато стандартния раздел от него е публикуван веднага след неговото подписване във вестник "Правда" и става достояние на обществеността (и все пак той си остава напълно непознат на сегашната публика),секретният допълнителен протокол дълго време бе строго пазен в съветските архиви.С цел да запълним този информационен вакуум тук публикувам пълния текст на този документ,чийто оригинал по настоящем се съхранява в Архива на Президента на Руската Федерация. На 23 август 1939г. в Москва в 15 часа и 30 минути се състои първата беседа на председателя на Совнаркома (Советский народный комиссариат-съветски народен комисариат) и Наркоминдела (Народный комиссариат иностранных дел-народен комисариат по външните работи,който играе ролята на Министерство на външните работи) на СССР другаря Вячеслав Михайлович Молотов с министъра на външните работи на Германия Улрих Фридрих Вилхелм Йоахим фон Рибентроп по въпроса за сключване на пакт за ненападение между двете страни.Беседата протича в присъствието на другаря Сталин и германския посланник в Съветския съюз Шуленбург и продължава около три часа.След прекъсване тя е подновена в 22:00 часа и завършва с подписването на договор за ненападение,съдържащ секретен допълнителен протокол,текстът на които се публикува долу. ДОГОВОР ЗА НЕНАПАДЕНИЕ МЕЖДУ ГЕРМАНИЯ И СССР 23 август 1939г. Правителството на СССР и Правителството на Германия,ръководейки се от желанието за укрепване делата на мира между СССР и Германия и изхождайки от основните положения в договора за неутралитет,сключен между тях през април 1926г.,стигнаха до следното съглашение: 1).Двете Договарящи се страни обезателно да се въздържат от всякакво насилие,от всякакво агресивно действие и всякакво нападение в отношенията една към друга,както поотделно,така и съвместно с други държави. 2).В случай,ако една от Договарящите се Страни се окаже обект на военни действия от страна на друга държава,другата Договаряща се страна няма да поддържа в никаква форма тази държава. 3).Правителствата на двете Договарящи се Страни остават за в бъдеще в контакт една с друга за консултации,за да се информират взаимно по въпроси,засягащи техните общи интереси. 4).Нито една от Договарящите се Страни няма да участва в каквато и да е групировка от държави,която пряко или косвено е насочена срещу другата страна. 5).В случай на възникване на спорове и конфликти между Договарящите се страни по въпроси от всякакъв род,двете Страни ще разрешават тези спорове и конфликти изключително по мирен път в реда на дружески обмен на мнения или в нужните случаи по пътя на създаване на комисии за урегулиране на конфликта. 6).Настоящия договор се сключва за срок от десет години така,че ако нито една от Договарящите се Страни не го денонсира една година преди неговото изтичане,срокът на действие на договора се счита автоматически за продължен за следващите пет години. 7).Настоящият договор подлежи на ратификация във възможно най-кратък срок.Размяната на ратификационните грамоти трябва да се извърши в Берлин.Договорът встъпва в сила веднага след неговото подписване. Съставен в два оригинала,на немски и руски език,в Москва,23 август 1939 година. Упълномощен от Правителството на СССР-В.Молотов За Правителството на Германия-И.Рибентроп СЕКРЕТЕН ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ Във връзка с подписването на Пакта за Ненападение между Германия и Съюза на Съветските Социалистически Републики долуподписаните представители на двете Страни обсъдиха в строго конфиденциални беседи въпросите за разграничаване на техните сфери на влияние в Източна Европа.Тези беседи доведоха до съглашение в следващото: 1).В случай на териториални и политически преобразувания в областите,принадлежащи на прибалтийските страни (Финландия,Естония, Латвия, Литва) северната граница на Литва ще се явява черта,разделяща сферите на влияние на Германия и СССР.В тази връзка заинтересоваността на Литва в района на Вилно се признава и от двете Страни. 2).В случай на териториални и политически преобразувания в областите,принадлежащи на Полската държава,сферите на влияние на Германия и СССР ще бъдат разграничени приблизително по линията на реките Нарев,Висла и Сан.Въпросът за това,желателно ли е в интересите на двете Страни съхранението независимостта на Полската държава и за границите на такава държава,ще бъде решен само в хода на бъдещите политически събития.Във всеки случай двете Правителства ще разрешат този въпрос по пътя на дружеското съгласие. 3).Относно Юго-Източна Европа Съветската страна указва своята заинтересованост към Бесарабия.Германската страна ясно заявява за пълната си политическа незаинтересованост към тези територии. 4)Даденият протокол се се разглежда от двете Страни като строго секретен. Мосва,23август1939г. За Правителството на Германия-И. Рибентроп Пълномощен представител на Правителството на СССР- В. Молотов 1. Лъжа: Сталин е искал първи да нападне Германия, Хитлер е бил принуден да го изпревари. Истината: Няма документи, доказващи това. В разсекретени документи на Генщаба на СССР от пролетта на 1941-а се казва, че като цяло армията не е готова за война. 2. Лъжа: Сталин и Хитлер заедно разпалили войната, подписвайки пакта Молотов-Рибентроп. Истината: Пактът от 1939г. става отговор на аналогичен договор между Германия, Англия и Франция. Това е било обичайна дипломатическа практика по онова време. 3. Лъжа: Ако германците ни бяха завоювали, сега щяхме да пием баварска бира с наденички. Истината: Нацистите планирали да оставят в европейската част на СССР 14 млн. местни жители, които да обслужват 4,5 млн. германци. Над 100 млн. са щели да бъдат изтребени и депортирани. Москва и Петербург е било планирано да бъдат затрити напълно. 4. Лъжа: Победата над Хитлер е най-вече благодарение на западните сили. Истината: На западния фронт германците задействат 60 дивизии, срещу СССР – 200. САЩ и Англия унищожават 8 пъти по-малко нацистки войски отколкото Червената армия. 5. Лъжа: СССР затрупал германците с труповете на съветските войници. Съотношението на загубите било 10 към 1. Истината: Безвъзвратните загуби на армиите на СССР и Германия са съответно 11,5 и 8,6 млн. Съотношението е 1,3 към 1. Безвъзвратните загуби на САЩ и Англия през 338-те дни на Втория фронт са 2,3 млн. души. В същия период Червената армия губи 1,8 млн. души. 6. Лъжа: Милиони съветски граждани воюват срещу съветската власт на страната на Хитлер. Истината: Числеността на РОА на Власов: 50 хил., на РОНА – 20 хил. Численост на източните батальони, полицаите и казаците – съответно 80, 70, 70. Общо: под 300 хиляди. Числеността на съветските партизани пък надхвърля 1 милион. 7. Лъжа: Съветските бойци влизали в бой под страх от разстрел от заградителните отряди и СМЕРШ. Истината: Дори немците отбелязват героизма и храбростта на съветските войници. Заградотрядите се появяват едва през 1942г. От 657,000 дезертьори по присъда на трибунала са разстреляни 0,5%. 8. Лъжа: ОУН-УПА (организациите на украинските националисти - бел. прев.) не е сътрудничила с германците и е воювала против тях така, както и срещу Червената армия. Истината: Батальонът на ОУН "Нахтигал" влиза в състава на абвера, дивизията "Галичина" е в състава на СС. След прелома във войната част от бандеровците се обръщат срещу Германия, но не е документирано нито едно съществено бойно стълкновение между тях и германските войски.
ЗЗД на 04.10.2019 в 09:24
По време на Нюрнбергските процеси германският военнен командир Алфред Йодъл заявява, че „ако не сме се сринали още през 1939, то това се дължи единствено на факта, че по време на Полската кампания, приблизително 110 френски и британски дивизии на Запада са напълно неактивни срещу 23-те германски дивизии.“Иво Джима, Анцио, са доста след преломът Сталинград. Ромел е продължение на „Странната война“ (на френски: „Drôle de guerre“, на английски: „Phoney war“, на немски: „Sitzkrieg“)По време на Нюрнбергските процеси германският военнен командир Алфред Йодъл заявява, че „ако не сме се сринали още през 1939, то това се сължи единствено на факта, че по време на Полската кампания, приблизително 110 френски и британски дивизии на Запада са напълни неактивни срещу 23-те германски дивизии.“ Става сериозно след сталинградският пробив, и тогава са хвърлени сериозни сили над България. През 1943 година са бомбардирани 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени. Пуснатите бомби са над 1032. В края на 1943 година американското и английското военно ръководство са на мнение, че поставените цели за въздушни удари над България не са изпълнени, резултатите са незадоволителни, причината за това е отдадена на активната отбрана на българската изтребителна авиация. През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложения за прекратяване на бомбардировките, че „след като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.
православието на 04.10.2019 в 10:18
Основата на християнството е равенството. Или завършекът, целта, е равенството. "Този който не работи, не трябва да яде" - е опорна точка срещу социалната държава, от мафията, крадците, дясното и фашизма, богатите. То не е постулат и заповед, за християните, а е констатация. В Раят не щсе работи, но ако си работил за раят, давал си на нуждаещите от това което имаш, ще ядеш в Рая. И е просто констатация, ако не сееш и ореш, няма да ядеш. Ако не вали също няма да ядеш. Ако няма въздух, няма да дишаш. Дясното и Айн Ранд, определят данъците и държавата като принудителна благотворителност. Но те не са против доброволната благотворителност. Българите разчитат на такава доброволна благотворителност 500 години, да ги освободи, и ходят да я търсят дори в САЩ. Теорията "счупеният прозорец", определя битието. Може да имаш закони, но кой го е грижа да ги спазва или прилага, щом не се чувства хармония - държава. Тоест всичко е кал, и още кал няма да навреди, а малко чистота няма да се забележи. Хекимян се борил с депресии, но нали депресия не съществува, защото битието не определя съзнанието, и добрата генетика ще те направи айнщайн плюс цукърбърг, дори ако те отгледат вълци, твърди дясното.Дясно мислещите са против образованието на чуждите деца с тяхните пари. Виктор Юго: "Този, който отваря училище, затваря затвор" ... Наркоманията и алкохолизмът са същите като безработицата и самотата, и изолираността, и пасивността - липсата на надежда. И на тях безработните, самотните им трябва лечение, внимания, помощ и комуни. Бедността дори е същото, и има нужда от лечение. Дясното проповядва индивидуализмът. Но да си помогнеш сам, е същото като Мюнхаузен който се дърпа за косата. Ако някой не си е помогнал, значи не може да си помогне. Било лесно да си в багажникът на колата, а кой те поставя в багажникът на колата?-не е ли този който е роден със златна лъжичка на задната седалка на ролс-ройс.. ................ СОЦИАЛИЗМЪТ РЕАЛНИЯТ - ДЪРЖАВНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ, НЕ ИЗОСТАВАШЕ С ПОВЕЧЕ ОТ 10-20 ГОДИНИ ОТ РАЗВИТИТЕ ИКОНОМИКИ И ДЪРЖАВИ, ИНДИЯ ИЗОСТАВА СЪС 150 ГОДИНИ, БЪЛГАРИЯ СЕГА СЪС 60-100, АФРИКА С 200 ГОДИНИ. Но един ден, след 200 години Африка ще е на нивото на сегашна САЩ. И като икономика и като култура, оръжия, и шовинизъм.
Така на 04.10.2019 в 17:20
Хората все се стремят към равенство. Индивидуалистите които почитат философите на индивидуализмът, стават част от хипстърската мода. Гледам рядкост е колоезденето и малките автомобили, и палаткуването, модерно е скъпото и голямото. Модерното е стремеж към равенство. Модерното свали социализмът, като пропаганда за народът.
Не се напъвайте да оневинявате Сталин на 04.10.2019 в 18:11
Защото самият Путин го заклейми на форума във Валдай вчера. Началниците не са ли ви информирали своевременно?

Напиши коментар