Коронавирусът може да се окаже последната отровна капка, която да остави Европейския съюз в историята, предупреждава днес британският в. "Гардиън". ЕС успя да оцелее, макар и с тежки последици, след бурите на финансовите кризи, наложили спасяването с извънредни планове на цели страни в еврозоната, след миграционната криза и Брекзит, но редица експерти и видни радетели на европейската идея предупреждават, че пандемията от коронавируса може да се окаже още по-деструктивна. Едно от най-видните имена с такава прогноза, цитирани от "Гардиън", е бившият председател на Европейската комисия Жак Делор, смятан за един от създателите на ЕС в днешния му вид. Френският политик, вече на преклонна възраст, наруши дългото си мълчание и през уикенда предупреди, че липсата на солидарност представлява смъртна опасност за Европейския съюз.
"Гардиън": COVID-19 може да стане последната отровна капка, която да остави ЕС в историята

Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия

 

Бившият италиански премиер Енрико Лета също смята, че ЕС е изправен пред смъртоносен риск от пандемията. "Ние сме изправени пред криза, различна от предишните", - казва той пред вестника, - "поради непредсказуемото развитие на вируса, но и защото "европеизмът" вече е отслабен от другите кризи през последното десетилетие". "Общностният дух на Европа днес е по-слаб, отколкото преди 10 години", отбелязва Лета и добавя, че най-голямата заплаха за ЕС е "вирусът Тръмп". Ако всеки възприеме стратегията "Италия на първо място", "Белгия на първо място" или "Германия на първо място", ние ще потънем всички заедно", казва бившият италиански премиер.



Предупреждение за опасността от липсата на европейска солидарност отправя и друг британски вестник, "Индипендънт". "COVID-19 изтиква Европейския съюз настрана", пише изданието и се аргументира, че с влошаването на пандемията на континента гражданите на отделните страни се обръщат към собствените си правителства, забравяйки за Брюксел, който "увисва" поради безсилието си да направи нещо. Дали това ще има дългосрочни последици за ЕС става все по-открит въпрос", посочва "Индипендънт".



В статия в същия вестник бившият шеф на "Банк ъв Ингланд" Мервин Кинг поставя друг интересен въпрос, възникващ във връзка с развитието на пандемията и мерките, които се вземат за нейното ограничаване. Според него тези мерки пораждат все по-голямо недоволство главно сред младите хора, които питат защо тяхното бъдеще се поставя на карта, за да се помогне, за да се даде шанс за по-дълъг живот на по-възрастните. "Това", отбелязва той, "може да доведе до бунт на младите, които са заставени да си стоят вкъщи, за да пазят старите. За да се избегне такъв бунт, правителството трябва да излезе с ясна стратегия за излизане от наложените сурови ограничения върху нормалното ежедневие, за да се спаси икономиката, когато пандемията приключи", призовава Кинг.



Британският вестник "Експрес" дава думата на известния американски политически анализатор Ноам Чомски, който изразява мнение, че кризата с коронавируса е можело да бъде преодоляна лесно, ако светът не е бил заблуден от поведението на борсите и финансовите пазари.



"Отдавна беше ясно, че световни пандемии са вероятни. Много добре се разбираше и че предстои пандемия от коронавируса", отбелязва той. Още от времето на предишните коронавируси, например епидемията от ТОРС (Тежък остър респираторен синдром) преди 15 години, тези вируси бяха идентифицирани и започна разработване на ваксини срещу тях. Тази работа обаче бе прекратена, защото пазарите дадоха погрешни сигнали под влиянието на фармацевтичните компании, които искаха да правят козметични кремове, вместо ваксини, предпазващи хората от тотално унищожение. Козметиката носи много повече печалби", казва Чомски.



"Днес виждаме резултата от тиранията на частния бизнес, на корпорациите, които действат без оглед на интересите на обществото. Неолибералната чума блокира работата върху ваксините", заключава с възмущение Чомски пред "Експрес".

 

Източници: Новини.бг, "Епицентър"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

46 коментар/a

задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 02.04.2020 в 20:48
Елена, Франција е президентска република(по-точно полупрезидентска, но с голјама власт на президента), а Унгарија е парламентарна република, в којато президентът имат силно орјазани права и трјабва да се съобразјават с парламента (както в БГ)

Напиши коментар