На 25-ти ноември, докато медиите бяха заети да отразяват посещението на Бойко Борисов в САЩ, тихо и кротко с голямо закъснение Министерство на културата публикува на сайта си резултатите от конкурса за избор на директор на Националната галерия. С това приключи една история с предизвестен край, започнала още през пролетта на тази година, когато министерството обяви конкурса, и която може да се нарече фарс, защото след отпадането на някои от кандидатите и след като другите не събраха достатъчно точки според комисията, остана един-единствен кандидат, временно назначената от министър Боил Банов преди повече от една година Ярослава Игоревна Бубнова.

 

 

Още при обявяването на конкурса много от потенциалните кандидати за поста оцениха правилата като създадени за един конкретен кандидат, което е разбираемо на фона на близостта на г-жа Бубнова с Екатерина Джумалиева, директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ в Министерство на културата, която създава правилата за провеждане на конкурса и прави избор на членовете на комисията, в която участва и самата г-жа Джумалиева.

 

Заради нагласените правила на конкурса и най-вече заради публично демонстрираната слабост на министър Банов към Ярослава Бубнова, която въпреки многобройните скандали в галерията през временното ѝ управление не беше освободена от длъжност, много потенциални кандидати се отказаха. 

 

Такива бяха например скандалът с откриването на изложба в Двореца, станал известен като „Саламените русалки на Ода Жон“ и дори „Голямото плюскане“, скандалът с конфликт на интереси на г-жа Бубнова, която се оказа, че едновременно е била директор на Националната галерия и на частния си Институт за съвременно изкуство, което е недопустим конфликт на интереси според Закона за запазване и развитие на културата и не на последно място скандалът с представянето на България на Венецианското биенале с плоскости Фибран и ръчно направени копия на стъклени чаши от ИКЕА – изложба, която през повечето време предизвиквала недоумение или смях сред посетителите на Българския павилион.

 

Инсталация от телешки и хамбургски салам в Националната художествена галерия 

 

Това демонстративно специално отношение на министъра, добрите приятелства на Ярослава Игоревна с ключовите директори на дирекции, които определят правилата на конкурса и участват в журито, най-вероятно е причина нито един от директорите на музеи и галерии в България да не участва в конкурса, който беше организиран така, че на практика да изключва всички, които не са завършили изкуствознание в Художествената академия в София или в малкото висши училища с преподаване на визуални изкуства в България, както и в някой московски университет, тъй като нашата образователна система за изкуство е базирана на съветската и реално не е реформирана след 1989-та година.

 

Тези правила например изключват завършилите културология в Софийския университет или дори тясно специализираните в управление на художествени музеи кураторски специалности по света, а кандидатите от неправителствения сектор нямат никакви шансове заради липсата на опит в държавна или общинска институция, да не говорим за кандидати от чужбина, защото най-малкото конкурсът за директор на Националната галерия дори не беше обявен на други езици, освен на български. 

 

Буди недоумение също така защо самото събеседване с одобрените кандидати беше отлагано почти половин година, а резултатите от избора на единствения останал на финала кандидат бяха обявени след изтичане на нормативния срок и то точно на следващия ден след приключването на Венецианското биенале, където Ярослава Бубнова като временно изпълняващ длъжността директор на НГ е официален комисар на българското участие и отговаряше за избор на кураторски проект и реализирането му?

 

Инсталация с празни чаши от ИКЕА в Българския павилион на Венецианското биенале, която струва на държавата 500 хил. лева. Снимка: Паоло Коделупи

 

Конкурси, които са организирани и проведени по подобен начин, са напълно безсмислени и дори вредни, защото само затвърждават убеждението в арт средите и българската общественост, че са нагласени и единствената им цел е да легитимират назначаването на предварително определен кандидат. Те не само че не създават конкурентност в избора, но и създават чувство на обреченост в арт средите в България, като задълбочават разделението на групи и кръгове, които вместо да се конкурират с изложби и произведения, се борят за повече близост до силните на деня и съответните привилегии, което от своя страна ни връща към времето на Людмила Живкова и нейното държавно „меценатство“.

 

 

Още от "арта" в Българския павилион във Венеция за 500 хил. лева. Снимка: Паоло Коделупи

 

Тук е добре да се отдели внимание и на личността, която е „спечелила“ конкурса и става за следващите пет години директор на Националната галерия, защото Ярослава Бубнова е еманация точно на синдрома на разделение в българското изкуство, постигнато с дългогодишно интригантстване и налагане на определен кръг автори, които общо взето членуват или гравитират около нейния Институт за съвременно изкуство.

 

Публична тайна е, че като дългогодишен (35 години) служител на бившата галерия „Людмила Живкова“, впоследствие станала Национална галерия за чуждестранно изкуство и понастоящем Квадрат 500, част от Националната галерия, тя в немалка част от работното си време е работила за гореспоменатия институт и членовете му и през всичките години на съществуването му се е представяла в публичното пространство като негов директор и куратор, а не като държавен служител в държавна галерия.

 

 

Изложбата в българския павилион на Венецианското биенале предизвикваше недоумение и смях сред посетителите. Тя струва на българските данъкоплатци 500 хил. лева. Снимка: Паоло Коделупи

 

Това обяснява и изненадата дори в арт средите, когато тя, след като беше назначена от правителството на Орешарски за временен (отново) директор на НГЧИ, започна да изтъква и над 30-годишния си стаж в институцията.

 

Липсата на медиен интерес към поредното назначаване на г-жа Бубнова на директорска позиция в Националната галерия е обяснимо, защото то се случва през последните години многократно при почти всяка смяна на правителство и съответно министър на културата, което затвърждава в очите на арт средите нейната неизменност, като приближена към всяка текуща власт, нещо нетипично за българските куратори и изкуствоведи, които често напускат или са уволнявани заради несъгласия с управляващите.

 

Точно така стана с предшественичката на г-жа Бубнова, Слава Иванова, която в медийни интервюта ясно заяви, че е напуснала преди изтичане на мандата си като директор а Националната галерия след интриги на тогавашната ѝ подчинена Ярослава Бубнова, съчетани с натиск отгоре от министъра на културата Боил Банов. 

 

Това отново ни връща към основния метод на работа на г-жа Бубнова, който се състои в интригантстване и инспириране на скандали, което вероятно ще превърне Националната галерия през петгодишния ѝ мандат в основен разделител на арт средите на свои и чужди, политика, наложена приживе от нейния ментор академик Светлин Русев, който много умело разделяше българските художници, като награждаваше послушните с откупки и изложби, а наказваше непослушните, като буквално ги изпращаше на резервната скамейка.


Липсата на медиен интерес към описаните процеси е разбираема с оглед на мястото на визуалните изкуства в йерархията на приоритетите на българското общество, като изключение правят само скандалите, които напоследък станаха по-чести и охотно са отразявани в медиите. Тези скандали станаха основна причина за популярността на Ярослава Бубнова, защото именно тя е най-често в центъра на тези скандали.


А всъщност позицията на директора на Националната галерия е много важна и ако се използват аналогии, тя е същото за българската визуална култура като избора на главен прокурор за правосъдието в България.

 

 

Яра Бубнова Снимка: архив

 

Яра Бубнова оглави най-важния институт за художествени изкуства след нагласен конкурс 

 

Националната галерия е не само най-голямата българска културна институция с многобройните си служители в нейните близо десет сгради, сред които са споменатите вече Квадрат 500, Двореца, Криптата под храм-паметника “Св. Александър Невски”, Музея за социалистическото изкуство, Музея за съвременно изкуство САМСИ и няколко къщи-музеи, но тя е и голям потенциален катализатор за развитието на други сектори, като например културния туризъм и образованието. Не на последно място, тя би следвало да подпомага методически в дейността им останалите обществени музеи и галерии, работещи в областта на визуалното изкуство – отговорност, от която Националната галерия от години е абдикирала.


Директорът на Националната галерия може да има голямо влияние и за оформяне на градската среда и в частност на публичното изкуство, като това става не само чрез осигуряването на експертиза от страна на музея, но и в директното му участие в комисиите на Министерство на културата.



С оглед на гореописаните обстоятелства, ще си позволя да препоръчам на министъра на културата Боил Банов да проведе нов конкурс за директор на Националната галерия с нови правила, а не с тези, написани от директорката на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ на Министерство на културата, която е близка приятелка с единствената кандидатка, достигнала до финала на конкурса.

 

Призовавам и г-н Бойко Борисов, министър-председател на България, да се намеси и да се предотврати бъдещото разделение на арт средите и на българското общество, които неизбежно ще бъдат предизвикани от дейността на Ярослава Бубнова като директор на Националната галерия. Убеден съм, че ако се проведе отново конкурс за тази толкова важна длъжност при нови, отворени правила, липса на конфликти на интереси и най-вече при гарантирана безпристрастност в работата на комисията, ще се участват много повече кандидатии ще има реална конкуренция за избора на нов директор на Националната галерия!

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

15 коментар/a

Ние, водени от нашите принципи, решаваме проблемите, както ни е удобно на 30.11.2019 в 11:07
ГЕРБ-ери, Сър!
директор на водопад и пр. на 30.11.2019 в 12:22
Това е администратор на парични средства в сфера, която нищо не произвежда, а само харчи. И която се занимава с визуални "изкуства" - че са визуални, визуални са, защото се виждат, ама дали са "изкуства"? Как можете да допуснете, че който и да бъде назначен там, няма да е "наш човек", и че не е назначен "за заслуги", и че няма да бъде контролиран дали харчи "правилно"? По обективни критерии не може да бъде избран кандидат, тъй като всеки е завършил и има стаж. Остават субективните критерии.
Честито на печелившите! на 30.11.2019 в 12:24
Изборът от множество, съставено от един кандидат, май стана навик на управляващите ... (Справка: конкурса за избор на Главен Прокурор)... Трудно е човек да оцени цялостното демобилизиращо влияние и последиците върху обществото ни, особено върху младите, които се борят за изява в опорочената социална среда, и съвсем малко им е нужно за да насочат блянове към "спасителния" Терминал 2... Без изобщо да знаят какви несправедливости ги очакват пък там, оттатък... Трябва да се пресече възпроизводството на този порочен механизъм, ако искаме да потръгнем напред. И Избирателния Кодекс (ИК) трябва да променим към повече прозрачност и обществен контрол. Например отказът за повторно преброяване на бюлетините за избора на кмет на София доказа на практика, че има нещо съмнително в крайния резултат. Дори само за да се разсеят такива съмнения, които глождят сега половината от избирателите в столицата, трябваше да го направят. Тогава победата на Данче Ф. щеше да блесне, и тя достойно щеше седне отново на своя кметски стол със заслужена победа. А сега ... Положителни примери има в страни като Дания, Швеция, където човек може дори да наблюдава лично преброяването на бюлетините ... Само трябва да има желание да проучим техните избирателни закони и правила, и да приложим у нас каквото гарантира справедливост! Ей колко по-зрели демокрации има в ЕС от нашата, и информация дал Бог в Интернета, и в Европарламента имаме достатъчно хора - да запретнат ръкави и да оправят нашия ИК, достатъчно добре са платени...
СМЕХХХ на 30.11.2019 в 12:25
Петко, дали има проблем с въпросната не знам. Но, не разбрах какво общо има Людмила Живкова в цялата тая каша ? Това което направи Живкова в сферата на културата, вие никога няма да можете да го направите. Дали е имало грешки или не все тая. Още повече, че Живкова беше само организатор и двигател. И ако една държава не заства зад националната културата, то тогава кой да застане ? Чужди държави и разни частници ли ?!? Няма ли да се спрете вече да рушите, пигмеи ?
Юстиция Хлъцкова на 30.11.2019 в 12:25
... пък да се призовава "премиера", с извинение,... е, айде да си замълча.
София на 30.11.2019 в 13:36
Бихте ли посочили поне един ненагласен конкурс ? Щеше да е много смешно , ако не е толкова страшно !
Леонардо на 30.11.2019 в 17:23
Къде мешате Тиквата с културата - некво мижаво министерство с дребен бюджет? Баце работи от милиард нагоре! Евро или долари! За него!
Дядо Кольо на 30.11.2019 в 21:38
Горката галерия.
Денев на 30.11.2019 в 22:59
В майка България мизерията е във всяко министерство и агенция, пълен управленски маразъм поради безотговорност и некадърност на нищожествата на всяко управленско ниво. Не само бубойко и герба му са напълно изхабени и безплодни, такива са песепарите и останалите в партиите.
Дядо Коледа на 02.12.2019 в 00:29
Хвани единя удари другия! И едните и другите са един дол дренки, борбата е кой да хване кокала. Дурмана преди е бил от един отбор с хора от кръга на Бубнова. Пък тая негова русофобия нещо ми е съмнителна, като се има предвид, че най-яростните днешни "русофоби" са най яростните "комунисти" преди 89-та.
Стойкова на 02.12.2019 в 10:57
Стига вече с тази злоба и псевдозагриженост. Всичко това са лъжи. Конкурс и трима кандидати имаше. Който се интересува може да види събеседването и с тримата кандидати в YouTube. Там достатъчно добре може да се види какво е нивото и способностите на всеки един от тях. Един кандидат имаше на предишния конкурс за директор, но тогава нито един от загрижените ни интелектуалци не реагира и не изпитваше тревога за съдбата на Националната ни галерия. Относно скандалната изложба на Ода Жон. Куратор на този проект е г-жа Надежда Джакова (един от кандидатите за Директор на скоро проведения конкурс), а изложбата е приета в плана на галерията по времето на директора Слава Иванова. Колко интересно, тези малки подробности много учтиво бяха пренебрегнати от медийните атаки срещу Бубнова. Мога да ви пиша още много, но едва ли има смисъл. Злобата и и сляпа и глуха.
taralezko на 02.12.2019 в 10:58
Петко Дурмана, неуспял артист, който търси начина да привлече внимание чрез многобройни скандали, постове, и съдебни процедури. Преди време, като бяхме студенти биеше приятелката си, после биеше майката на детето му и тя го заряза. А сега е най-големия борец за справедливост в изкуството. Да видим.. :)
Наблюдател на 02.12.2019 в 14:48
Последната снимка не е архив, а е скрийншот от "Култура.бг" по БНТ. Дурмана, за да си "архивира" снимки от телевизора, трябва да е поне с фиксация, ако не и с нещо по-тежко. :)
Гларуса на 02.12.2019 в 22:32
Малко е невежо да се пише ,че става директор на водопад,без бюджет и т.н. Длъжността е изключително отговорна и в сянката може добре да се доработва,от кафенетата в и около обектите и много още. Не познавам цялата руска агентура,но съхраняването на ценни артефакти,както и ораганизацията и курирането на нови събития/евенти е доста сложна работа. Относно 'саламените русалки' на оДаЖон- е това е концептуално изкуство,не мо'иш ги разбра,но Жон каза каквото каза ,кой разбрал ,кой не..
Много Вожд Малко Индианец на 06.12.2019 в 14:36
Абе като гледам броя "разбирачи" и "познавачи", който скочиха да нападат Дурмана ad hominem, да бранят руската мамаша и да омаловажават монопола на малката ѝ клика над всичко, което данъкоплатецът плаща по перò "изкуство"... май Дурмана е напипал истината :)

Напиши коментар