Човешката раса е философски, интелектуално и всячески неподготвена за възхода на изкуствения интелект.

 

 

Преди три години, на конференция по Трансатлантическите проблеми, въпросът за изкуствения интелект се появи в програмата. Бях на ръба да пропусна тази сесия – тя се намира извън обичайните ми интереси, но началото на презентацията ме задържа на стола ми.

 

Говорителят описа способностите на компютърна програма, която скоро щеше да се състезава с шампиони от цял свят по играта Го. Бях изумен, че компютър може да усвои Го, която е по-сложна от шаха. В нея всеки играч има 180 или 181 плочки (в зависимост от това кой цвят той или тя е избрал), разположени срещуположно на първоначално празна дъска. Победител е тази страна, която взимайки успешни стратегически решения, успее да обездвижи противника, като контролира територията по-ефективно.

 

Говорителят подчертаваше, че тази способност не може да бъде предварително програмирана. Неговата машина, каза той, се научила да играе Го, като се упражнявала с практика. След въвеждането на основните правила на Го, компютърът изиграл безброй игри срещу себе си, учейки се от собствените си грешки и усъвършенствайки подобаващо алгоритмите си. В този процес надхвърлил уменията на своите човешки учители. И наистина, през месеците след речта, интелигентна програма, наречена АлфаГо, щеше категорично да победи най-добрите в света играчи на Го.

 

Докато слушах как говорителят ликуваше от този технически прогрес, моят опит като историк и от време на време държавник, ме накара да се замисля. Какъв ще бъде ефектът от самообучаващите се машини върху историята – машини, които са придобили познание чрез специфични за тях процеси и са приложили това познание до нива, до които категорията на човешкото разбиране може да не достига?

 

Ще се научат ли тези машини да общуват помежду си? Как ще се правят изборите измежду всички нови възможности? Възможно ли е човешката история да тръгне по пътя на инките, изправени пред испанската култура, така неразбираема и дори ужасяваща за тях? Намираме ли се на ръба на нова фаза от човешката история?

 

Съзнавайки своята некомпетентност в тази сфера, аз организирах множество неформални разговори по този въпрос с препоръките и сътрудничеството на специалисти по технологиите и хуманитаристи. Тези дискусии увеличиха притесненията ми.

 

До този момент технологичният напредък, който в най-голяма степен е повлиял на курса на модерната история, беше изобретяването на печатната машина през 15 век, което позволи стремежа към емпирично познание да измести литургичната доктрина и Епохата на Разума постепенно да заеме мястото на Епохата на Религията.

 

Личното себепознание и научното познание замениха вярата като основна норма в човешкото съзнание. Информацията беше събрана и систематизирана в многобройни библиотеки. Епохата на Просвещението сложи начало на мисълта и действията, които формираха съвременния световен ред.

 

Но този ред сега търпи дълбока промяна вследствие на нова, още по-всеобхватна технологична революция, чиито последствия ние не съумяхме да пресметнем изцяло и чиято кулминация може да създаде свят, който разчита на машини, захранвани от данни и алгоритми, и който не се управлява от етични или философски норми.

 

Ерата на Интернет, в която ние вече живеем, загатва някои от въпросите и проблемите, които изкуственият интелект ще изостри още повече. Просвещението се стремеше да подчини традиционните факти на свободния аналитичен човешки разум. Целта на интернет е да утвърди знанието чрез натрупване и манипулация на постоянно нарастваща база данни. Човешкото познание губи своя персонален характер. Личностите се превръщат в данни и данните стават всемогъщи.

 

Потребителите на интернет преди всичко взимат и манипулират информацията, без да контекстуализират или концептуализират значението й. Рядко се допитват до историята или философията. По правило изискват информация, касаеща непосредствените им практически нужди.

 

В този процес алгоритмите на търсачките придобиват способността да предвиждат предпочитанията на индивидуалния клиент, позволявайки на алгоритъма да персонализира резултатите, след което да ги предостави на трети страни с политическа или комерсиална цел. Истината става относителна. Информацията заплашва да надмогне познанието.

 

Сред пороя от мнения на много хора в социалните мрежи, потребителите се отклоняват от всякаква интроспекция. В действителност, много технофили използват интернет, за да избегнат самотата, която ги плаши. Целият този натиск отслабва силите, необходими за развиване и поддържане на каквито и да е убеждения – постигането им е самотно пътешествие, което е същността на творчеството.

 

Влиянието на интернет върху политиката е особено изразително. Способността да се таргетират микро-групи разби предишния консенсус за приоритетите, позволявайки фокусиране върху специални цели или проблеми. Политическите лидери, обзети от натиска на малки групи, са лишени от време за размисъл и разсъждение върху контекста, което стеснява пространството им за създаване на визия.

 

Увеличаването на скоростта, създавано от дигиталния свят, влияе на разсъдъка. Неговият импулс дава надмощие на радикалните над разумните. Неговите ценности се формират от консенсуса на малките групи, не от интроспекцията. Въпреки всички постижения, съществува риск той да се обърне срещу себе си, когато тежестите му надхвърлят удобствата.

 

Тъй като интернет и голямата компютърна мощ улесниха събирането и анализа на огромно количество данни, пред човешкото познание се появиха безпрецедентни перспективи. Може би най-сериозната е тази за създаването на изкуствен интелект – технология, способна да изобретява и да разрешава комплексни, привидно абстрактни проблеми, чрез процеси, които изглежда наподобяват тези на човешкия мозък.

 

Това далеч надхвърля автоматизацията, такава каквато я познаваме. Автоматизацията борави със средства. Тя постига набелязаните цели чрез рационализиране или механизиране на инструменти за постигането им. За разлика от нея, изкуственият интелект борави с резултати. Той поставя свои собствени цели. Доколкото неговите постижения са отчасти зададени от самия него, изкуственият интелект е по същество нестабилен.

 

Системите с изкуствен интелект, чрез самото си опериране, са в постоянна промяна, тъй като получават и незабавно анализират нови данни и след това веднага се усъвършенстват на базата на този анализ. Чрез този процес изкуственият интелект развива способност, която досега се смяташе запазена за човешките същества. Той прави стратегически оценки за бъдещето, някои въз основа на данни, получени като кодове (например правилата на игра), а някои въз основа на данни, които събира сам (например като изиграе 1 милион повторения на играта).

 

Безпилотната кола илюстрира разликата между действията на традиционния, контролиран от човек, снабден със софтуер компютър и вселената, която изкуственият интелект се опитва да навигира. Карането на кола изисква оценка в множество ситуации, невъзможни за предвиждане и следователно за предварително програмиране.

 

Какво би станало, да използваме добре познатия хипотетичен пример, ако подобна кола бъде принудена от обстоятелствата да убие дядо, или да убие дете? Кого ще избере? Защо? Кои фактори измежду своите опции ще се опита да оптимизира? И ще може ли да обясни обосновката си? При подобно предизвикателство нейният искрен отговор би бил, ако можеше да комуникира: „Не знам (защото следвам математически, а не човешки принципи)“ или „Вие няма как да разберете (защото съм обучена да реагирам по определен начин, но не и да го обяснявам)“. А безпилотните коли вероятно ще преобладават по пътищата до десетина години.

 

До този момент ограничен в специфично поле на действие, изкуственият интелект сега се стреми да създаде „тотално интелигентен“ изкуствен интелект, способен да изпълнява задачи в множество сфери. Огромен процент от човешките дейности в обозримо бъдеще ще бъде управляван от ИИ алгоритми. Но тези алгоритми, тъй като са математически интерпретации на наблюдавани данни, не обясняват реалността, която ги предизвиква.

 

Парадоксално, докато светът става по-прозрачен, ще става също така и все по мистериозен.

 

Какво ще отличава този нов свят от стария, който познаваме? Как ще живеем в него? Как ще управляваме ИИ, ще го подобряваме, или най-малкото как ще му попречим да нанесе вреда, най-злокобната от които е идеята, че Изкуственият Интелект, овладявайки определени умения по-бързо и по-категорично от хората, може с времето да намали компетентността на хората и самото положение на хората, превръщайки ги в данни?

 

Изкуственият интелект след време ще донесе изключителни ползи за медицинската наука, добиването на чиста енергия, проблемите на околната среда, и за много други области. Но тъкмо защото ИИ прави преценка относно случващото се и все още неопределено бъдеще, несигурността и неяснотата са присъщи на неговите резултати. Има три аспекта, които пораждат особена загриженост:

 

Първо, че изкуственият интелект може да постигне неволни резултати. Научната фантастика е разработила сценария за ИИ, който се обръща срещу създателите си. По-вероятна е опасността изкуственият интелект да интерпретира погрешно човешките инструкции поради присъщата си липса на контекст.

 

Известен е скорошният пример с ИИ чат-робот, наречен ТАЙ, създаден да генерира приятелски разговори, служейки си с езиковите модели на 19-годишно момиче. Но машината се оказа неспособна да различи императивите на „приятелския“ и „смисления“ език, инсталиран от инструкторите й и вместо това стана расистка, сексистка и като цяло провокативна в отговорите си.

 

Някой от технологичния свят заяви, че експериментът е бил зле замислен и лошо изпълнен, но той илюстрира съществена неяснота: до каква степен е възможно да се упълномощи изкуствен интелект да възприеме контекста, който съдържат неговите инструкции? Какъв посредник би могъл да помогне на ТАЙ да дефинира за себе си обидно – дума, за която хората нямат общоприето значение? Можем ли в ранен етап да открием и коригираме ИИ програма, която действа извън рамката на нашите очаквания? Или ИИ, оставен на собствените си устройства, неизбежно ще развие леки нарушения, които могат с времето да прераснат в катастрофални отклонения?

 

Второ, постигайки търсен резултат, изкуственият интелект може да промени човешкия мисловен процес и човешките ценности. АлфаГо победи световните шампиони с безпрецедентни стратегически ходове – ходове, които не са измислени от хората и които хората все още не са се научили да преодоляват успешно. Отвъд капацитета на човешкия мозък ли са тези ходове? Или хората могат да ги научат сега, когато те са били демонстрирани от нов майстор?

 

 

Преди ИИ да започне да играе Го, играта е варирала между различни цели: играчът се е стремял не само да победи, но и да усвои нови стратегии, потенциално приложими в различни измерения на живота. Изкуственият интелект, от своя страна, знае само една цел: да победи.

 

Той „учи“ не концептуално, а математически, чрез дребни настройки на своите алгоритми. И така, научавайки се да играе Го по различен от хората начин, ИИ промени както природата на играта, така и значението й. Тази целенасочена настойчивост за надмощие характерна ли е за всички изкуствени интелекти?

 

Други ИИ-проекти работят върху промяната на човешката мисъл като развиват усторйства, способни да генерират различни отговори на човешки въпроси. Отвъд фактическите въпроси („Каква е температурата навън?“), въпросите за естеството на реалността или смисъла на живота повдигат по-дълбоки проблеми. Искаме ли децата да научават ценностите посредством дискурс със свободни алгоритми? Трябва ли да защитим личното си пространство като ограничим знанието на ИИ за питащите? И ако да, как да постигнем тези цели?

 

Ако ИИ учи експоненциално по-бързо от хората, ние трябва да очакваме да ускори, също експоненциално, и процеса на проба-грешка, по който човешките решения по принцип се взимат: тоест, да правят грешки по-бързо и с по-голям магнитуд, отколкото хората ги правят.

 

Може да се окаже невъзможно тези грешки да се смекчат, както излседователите на ИИ често предлагат, чрез включването на програмни условия за резултати, които са „етични“ или „разумни“. Цели академични дисциплини са възниквали от човешката неспособност да се постигне съгласие по съдържанието на тези понятия. Трябва ли в такъв случай изкуственият интелект да стане техен арбитър?

 

Трето, изкуственият интелект може да постигне търсен резултат, но да бъде неспособен да обоснове своите заключения. В някои области – разпознаване на модели, анализ на голям обем от данни, хазарт – способностите на ИИ може би надвишават човешките.

 

Ако неговата изчислителна мощ продължи да нараства бързо, ИИ може скоро да бъде в състояние да оптимизира ситуации по начини, които най-малкото са различни, а по-вероятно значително се различават, от начина, по който хората биха ги оптимизирали. Но в такъв случай, ще може ли ИИ да обясни, по разбираем за хората начин, защо неговите действия са оптимални? Или взимането на решения на ИИ ще надхвърли обяснителните способности на човешкия език и разум? През цялата човешка история цивилизациите са създавали начини да обясняват заобикалящия ги свят – религията през Средновековието, разумът през Просвещението, историята през 19 век, идеологията през 20 век.

 

Най-трудният, но и най-важният въпрос за света, към който вървим, е този: Какво ще стане с човешкото съзнание, ако собствената му обяснителна сила е надмината от изкуствения интелект и обществата станат неспособни да интерпретират света, който обитават, с понятия, които им говорят нещо?

 

Как ще бъде дефинирано съзнанието в един свят на машини, които свеждат човешкия опит до математически данни, интерпретирани от тяхната собствена памет?

 

Кой е отговорен за действията на ИИ? Как ще се определя отговорността за техните грешки? Може ли правната система, създадена от хората, да бъде в крак с дейността на изкуствения интелект, който е способен да мисли повече от тях и потенциално да ги надиграва?

 

Най-сетне, понятието изкуствен интелект може да е погрешно. Със сигурност тези машини могат да разрешават сложни, привидно абстрактни проблеми, които преди са се поддавали само на човешкото познание. Но това, което единствено машините могат, е да мислят по начин, който преди е бил немислим и неприложим. По-точно, това е безпрецедентно запаметяване и изчисляване.

 

Поради естественото си превъзходство в това отношение, ИИ е вероятно да спечели всяка игра, в която участва. Но според нашите цели като хора, смисълът на игрите не е само в това да бъдат печелени. Смисълът е в мисленето. Отнасяйки се към математическия процес като към мисловен, независимо дали ще се опитваме да имитираме този процес или просто ще приемем резултатите, ние рискуваме да загубим способността, която е в основата на човешкото познание.

 

Последствията от тази еволюция се илюстрират от наскоро създадената програма АлфаЗиро, която играе шах на по-високо ниво от световните гросмайстори и с невиждан в досегашната история стил.

 

Самостоятелно, само за няколко часа игра сама със себе си, тя достигна ниво на умения, за което на хората са били нужни 1500 години. Единствено основните правила на играта са били предоставени на АлфаЗиро. Нито човешки същества, нито генерирани от хора данни, са взели участие в процеса й на самообучение.

 

Ако АлфаЗиро е била способна да достигне това майсторство толкова бързо, къде ще бъде изкуственият интелект след пет години? Какво ще бъде влиянието му върху човешкото познание като цяло? Каква е ролята на етиката в този процес, който всъщност се състои от акселериране на избори?

 

Обикновено тези въпроси се оставят на технолозите и на интелигенцията от свързаните научни среди. Философите и останалите от хуманитарната сфера, които са участвали във формирането на предишните концепти на световния ред, се оказват в неизгодна позиция, или им липсват познания за механизмите на изкуствения интелект, или са уплашени от неговите способности.

 

Научният свят пък е нахъсен да изследва техническите възможности на техните постижения, а технологичният свят е претрупан от комерсиални перспективи във фантастичен мащаб. Намеренията на тези два свята са по-скоро да достигнат пределите на тези открития, отколкото да ги разберат. А правителствата, доколкото имат отношение към този въпрос, е по-вероятно да внедрят приложенията на изкуствения интелект в сигурността и разузнаването, отколкото да изследват трансформацията на човешкото състояние, която той вече предизвиква.

 

Просвещението започна с философски по същността си прозрения, разпространени от новите технологии. Нашата ера се движи в обратната посока. Тя генерира потенциално доминираща технология в търсенето на водеща философия.

 

Някои страни направиха изкуствения интелект основен национален проект. Съединените щати като нация все още не са изследвали систематично неговия пълен обхват, не са проучили последствията му, нито са започнали процеса на пълното му изучаване. Това трябва да бъде поставено като основен национален приоритет, над всички други, с оглед отнасянето на изкуствения интелект към хуманистичната традиция.

 

Създателите на ИИ, толкова неопитни в политиката и философията, колкото и аз – в технологиите, трябва да си зададат някои от въпросите, които повдигам тук, за да могат да вградят отговорите в инженерните си усилия. Правителството на Съединените щати трябва да сформира комисия от изтъкнати мислители, която да развие национална визия. Едно е сигурно: ако не започнем скоро да полагаме това усилие, не след дълго ще открием, че сме започнали твърде късно.

 

----------------------------

 

Хенри А. Кисинджър е американски политик, историк и политолог. Служи като Съветник по Националната сигурност държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд. Автор е на редица автобиографични и исторически книги, трудове по политология и документални филми. Носител е на Нобелова награда за мир.

 

Превод: Екатерина Грънчарова

Източник: theatlantic.com

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Чужденец на 21.06.2018 в 10:30
Да напомня на г-н Кисинджър, ако не знае. ИИ е такъв трън , че ще съжаляват тези които си играят с него. Второ - да си играеш на творец, не е като да лапаш кюфтета и да пиеш бира /метафорично казано/. Трето - без заложени в ИИ морални основни категории, идеята е опорочена още в началото и ще даде тежки и непоправими дефекти при експлоатация. Четвърто - конфликта между ИИ и човека няма да се реши със измислена интеграция между двете. Извод - идеята за ИИ е дефектна още в началото, но лудите умора нямат.
Helleborus на 21.06.2018 в 12:07
Хората няма да имат проблем с технологиите, ако не забравят, че всяка една технология в този свят, трябва да им бъде подчинена и да им служи. Ние вече имаме технологии и то много по-мощни. Такива технологии са природните сили, животните... Да подадеш трева и да се получи прясно мляко, това е технология. Да изцедиш грозде и да се получи вино, това също е технология. Да използваш проводници или вълни, за да се чуе гласа ти на другия континент, това е технология. Но тя не е създадена от хора, а само управлявана от тях, насочвана. Светът бил излязъл от сферата на религията и влязъл в сферата на просвещението, каква глупост. Всяко едно просвещение е наука за истината, за силите и законите, които крепят света. И на хората е дадено точно това първоначално, чрез религията, за да могат да управляват божествените технологи и да имат представа от тях. Но хората се съблазнили, защото не можели да повярват, че тези технологии са толкова развити, че могат да имат воля, да се наричат с имена, като ангелите. И гръцката материалистична наука си казала думата, нищо, което не е изградено от атоми, не съществува, нито нещо, което не може да се види под микроскоп. И започват времена на регрес, а не на прогрес, едно тотално отричане на божествените технологии и едно взиране в материята. Без хората да си дадат сметка, че човешкото око също Е технология и тя е ограничена какво може да прави и какво не, какво може да види и какво не. Всяко същество има очи, изградени на различен принцип, които регистрират различни въздействия. Вероятно за окото на животното, което вижда в бяло и черно, цветовете не съществуват. Очите ни не са критерий за това, дали едно нещо съществува или не. Едва с развитието на физиката, хората си дават сметка колко са важни силите, които не се виждат под микроскоп, а повечето учени черпят идеи от религията, защото са вярващи хора и за тях няма противоречие, умът им е по-широко скроен от този на материалистите. А когато ние започваме да развиваме изкуствения интелект и програмирането, всъщност разбираме, че не е толкова странно, че и ние самите сме технология! И че все пак може да има Създател, в чиято сила е създаването на подобна технология. И да си дойдем на думата, ние човеците сме представителите на земята именно на този Създател, който е вдъхнал в нашата технология частица от Себе си, Своята Реч, Ум, чувства и нравствена преценка. Ако човек има нужда от ориентир, той не може да го търси в творенията, особено своите собствени творения и да ги оставя да го завладеят. Както има хора подчинени на кучетата и котките си. Той трябва да се свърже със своя Създател, за да получи познание и сили, за да управлява всичко това. Ако можеш да създадеш супер технология и да яхнеш технологията като магаре и тя да те отведе някъде, където ти искаш, няма никакъв проблем!
Р.У.Р Чапек на 21.06.2018 в 16:15
Божичко, госпожице, това означава, че е паднала цената на труда! Нали роботът заедно с храната струва три четвърта цент на час! Та това е просто смешно, госпожице; всички фабрики или пукат като жълъди, или бързат да си купят роботи, за да поевтинят производството. Хелена. Да, и изхвърлят работниците на улицата. Бусман. Ха-ха-ха, та това се разбира от само себе си! А ние, мила душице, ние пуснахме междувременно петстотин хиляди тропически робота в аржентинските пампаси да отглеждат пшеница. Бъдете така добра и ми кажете, колко струва у вас един фунт хляб? Хелена. Нямам представа. Бусман. Виждате ли, във вашата добра стара Европа хлябът струва само два цента; но това е наш хляб, разбирате ли? Два цента един фунт хляб; а Лигата на хуманността няма представа за това! Ха-ха, госпожице Глори, вие не знаете какво е прекалено скъпо парче хляб. За културата и така нататък. Но след пет години… хайде да се хванем на бас! Хелена. Какво? Бусман. Че след пет години цените ще паднат на нула цяло и десет. Милинки, за пет години ние ще се удавим в пшеница и във всичко възможно. Алквист. Да, а всички работници по света ще бъдат без работа.
От термина юдеофашизъм , изобретение на руската пропагандна мисъл, лъха на на 21.06.2018 в 22:52
Руски фашизъм. Много нечистоплътно.
OLD на 22.06.2018 в 15:27
Госпожи и Господа, /както викаше навремето със специфичен тембър, дикция и артикулация с дъвкателните си инструменти Бат Петьо - Той Е /, илюстрацията /колаж/фотос ", направено с помощ пак на ИИ" в средата на текста на много добрия сътворен от г-н Хенри Кисинджър предупредителен исторически текст е прекрасна с изразителността, краткостта и прозорливостта си на нас , като поредна изчезнала човешка цивилазия на планетата Земя. Ако продължим по-този път, а не по пътя на собственото си усъвършенстване и откриване на даденото ни от Създателя в морален, духовен и сетивен план използвайки го в живота ни за по-добро настояще и бъдеще, без да разчитаме на " тъкачните станове" , справедливо разрушени навремето от " лудитите " в UK. Просто ни спрат Светлината/Духат ни свеща, не за рожден ден, а за погребение. И тъй като по-знаещите от мен, твърдят, че всичко в начина на усвояване на енергията в храната на бозайниците и растенията е еднакво, с разлика от един атом / за нас - желязо/, за тях със система за хранене свързана чрез хлорофил/ магнезий/, то от само себе си възниква въпроса, кой е техния елемент / на ИИ / различен от нашите уж общи части, сътворени от Създателя ни ? -:)) Защото ние сме зависими един от друг, тези две еднакви системи, с по един различен атом в структурната част на организма ни. А с ИИ с какво сме съвместими и зависими ? Вероятно подтикът е онова нещо, за което нашата велика пророчица баба Ванга , казваше, че се лекува само с шепа пръст. Алчността в човешкото око. Е май си намерихме Майсторът и без шепа пръст ? Х К , добре го е написал в следните обобщени въпроси : ...."Интелект, овладявайки определени умения по-бързо и по-категорично от хората, може с времето да намали компетентността на хората и самото положение на хората, превръщайки ги в данни?" и ..." Възможно ли е човешката история да тръгне по пътя на инките, изправени пред испанската култура, така неразбираема и дори ужасяваща за тях? Намираме ли се на ръба на нова фаза от човешката история?". Хубав текст ! Хубаво опит за събуждане от мъдър и опитен човек и политик. Не говори изобщо за начина на мислене на Гейтс, Мъск и прочие " гении", че е време да се помисли за данък робот !?
OLD на 22.06.2018 в 16:18
П.П. Под " атом" да се разбира елемент или молекула.
Хенри Мадуро на 22.06.2018 в 22:06
Венецуела повиши снощи тройно минималната месечна заплата до 3 милиона боливара, което по курса на черния пазар се равнява на 1,14 долара
фен на Омар Торихос - екс президент на Панама на 23.06.2018 в 06:22
Господин "Президент от Венецуела", / козяче /,така е от 1953 година, когато за първи път се използва не армия , а кредити за подчинение. И санкции. Това става в далечен за Венецуела, Иран, но пък и двете страни имат съществено значение за петрола за северния и съсед- полусъсед и икономиката й. Така, че както е писано в" Книга на Еклисиаста или Проповедника" / Стария завет/ : .........3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? 4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. 5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. 6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения. 7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак. 8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане. 9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето."..... Но, нали си знаеш , -: )), след религията идва.............................., а след нея ИИ и после няма HS . И пари, няма да има за услуги, в полза на лъскавото в гнездото, а не в полза роду за напред .
биогноза на 24.06.2018 в 10:41
Субектът-несъзнавано става все по-хитър и изобретателен. Ако просвещенската истина бе удостоверима чрез аналитично разгъване в паноптикума, постпросвещенската се вгъва синоптикума (както ни е ново-завещал впрочем Човешкият Син който е Син Божий) - утрешният субект няма да бъде нито тотален, нито универсален, а бъдно-буден и всякога вече будичен - и хитро ще набеди технологиите за обсебили и поробили с "победата" си вчерашното хуманно човечество, именно за да пре-бъде. "Хитростта на разума" по Хегел е в прелюдия на финито пред технологичното поробване. Човекът ще продължи да бъде роб, този път не на разума като ratio, а на технологиите. Змия-та обаче никога повече няма да може да се изплъзне обаче на онзи, който знае защо не зсмее да действа. (по Лао дзъ)
Helleborus (отровното цвете кукуряк) на 30.06.2018 в 17:18
Те такова жювотно изкуствен интелект/нечовешки разум нема. Има роботи Санчез, по три долара на час, има и пирамиди, има и Илън Мъск, има и неописуем брой алчни глупаци. Има и известен брой симпатични юдеи, сред които е Кисинджър, които сбират каймака от неописуемия брой алчни глупаци. Шалом, гоим!

Напиши коментар