Откакто Виктор Орбан обяви открита война на своя някогашен сънародник Джордж Сорос, по адрес на унгарския премиер се изсипаха какви ли не критики. Най-далеч в това отношение стигна известната журналистка Аделина Марини, която се изхитри да сравни идеологията му с комунизма в статията "Орбанистите са новите комунисти", публикувана във в. "Сега" преди няколко дни.

 

 

Не знам дали г-жа Марини има една що-годе ясна представа за комунистическата идеология, но за хора като мен, които геройски са се борили за тройка на семестриалния изпит по „научен комунизъм”, това сравнение звучи нелепо. Ето защо аз няма да го коментирам. Ще се спра обаче на редица наукообразни внушения в статията на Аделина Марини, които предвид важността на засегнатата тема (въпросът за политиката на Виктор Орбан), не бива да остават без внимание. 

 

Аделина Марини напада идеологията на Виктор Орбан, условно квалифицирана от самия него като антилиберална. Тезата й е, че „антилиберализмът, точно както и комунизма, води до разруха”. Тази недоказуема и емпирично непроверима гледна точка не е подплатена с нито един аргумент, но затова пък е „гарнирана” с редица допълнителни квалификации: че антилибералите са лъжедемократи и авторитаристи, че те изопачават християнските ценности, които в своя автентичен вид са залегнали не къде да е, а в самата концепция за Европейския съюз.

 

Макар че е трудно човек да се ориентира в подобен концептуален тюрлюгювеч,  от самолет личи, че в критиката, на която Аделина Марини подлага идеологията на унгарския премиер, много неща „не се връзват”. На първо място това е неявното допускане, че либерализмът е атрибут (свойство, по необходимост присъщо) на демокрацията. Тази презумпция обаче е погрешна: „демокрация” и „либерализъм” са пресичащи се понятия. Съвременната европейска демокрация е либерална, но това далеч не е задължително. Атинската демокрация например, която при пълно спазване на демократичните процедури осъди Сократ на смърт, е била всичко друго, но не и либерална.

 

Какво разбираме под либерализъм?

 

Това понятие е релационно, съотносително. Ако се абстрахираме от историческите бележки, които обичайно придружават разяснението на тази дума в справочната литература, то под „либерализъм” обикновено се разбира идеология, която се застъпва за разширяване на правата на личността в дадено конкретно общество. Казано с други думи, през различните исторически периоди и в различните общества хората, които днес бихме нарекли либерали, се борят за постигането на определени права и свободи, които не са им били делегирани до този момент. Това е една баналност, но за либерализма като такъв е трудно да се каже нещо повече, без въпросът да се конкретизира: за какви точно права и свободи става въпрос, при какви конкретни обстоятелства и до какво би довело тяхното разширяване. Защото разширяването на правата и свободите не е някаква „абсолютна” ценност: това, което при едни обстоятелства би било целесъобразно, при други може да се окаже неуместно и дори разрушително за обществения живот.  

 

Що се отнася до демокрацията, това общо име може да се разбира по различни начини. Трябва да се има предвид, че за разлика от общите имена за естествени видове („липа”, „тигър” и пр.) дефиницията на  „демокрация” не е емпирична - в крайна сметка тя е въпрос на конвенция. На мен лично ми допада схващането на Карл Попър. Той предлага демократично да се нарича такова управление, което осигурява свалянето на правителството по мирен път, т.е. без кръвопролитие. При демокрацията „социалните институции осигуряват средствата, чрез които управниците могат да бъдат отстранени от управляваните, а обществените традиции са гарант, че тези институции няма да бъдат лесно разрушени от онези, които са на власт”.

 

Ние виждаме, че понятията „либерализъм” и „демокрация” лежат в различни „смислови плоскости”. Оттук става ясно, че внушението на Аделина Марини за някаква еднозначна връзка на антилиберализма с авторитаризма е лишена от смисъл. 

 

Ако под „авторитаризъм” се разбира някакъв вид еднолично управление, каквото е било налице по времето на Й. Сталин, Ким Ир Сен и Тодор Живков, то авторитаризмът наистина е несъвместим с демокрацията. Обаче отникъде не следва, че антилиберализмът води до авторитаризъм.

 

Приписвайки на Виктор Орбан всички земни грехове, Аделина Марини свързва неговата идеология с правния нихилизъм и олигархичното обществено устройство. Тези асоциации обаче са лишени от логика. Как би могло едно управление да бъде хем тиранично, хем олигархично? (Тук Платон сигурно се е обърнал в гроба. Подозирам, че г-жа Марини не знае автентичния смисъл на думата „олигархия”. Иначе тя нямаше да си позволи да говори за „създаване на олигархичен кръг около властимащия” по времето на „комунистическата диктатура”.) Защо авторитаризмът трябва непременно да се свърже с незачитане на закона? (Който каквото си ще да говори, но по времето на Тодор Живков в България имаше респект към закона. Друг е въпросът какви бяха законите тогава и как Народното събрание ги приемаше). Не е ясно и въз основа на кои факти нашата журналистка обвинява Виктор Орбан в незачитане на закона. Кои са незаконните неща, които той е извършил? Вярно е, че в България съществува свобода на словото, но редно ли е с тази свобода да се злоупотребява, за да се натика в „миша дупка” един душманин на чичко Сорос?   

 

Макар че предмет на яростната атака на Аделина Марини е антилиберализмът, то никъде в пространната си статия тя не споменава за

 

алтернативата на либерализма – консерватизма.

 

Докато либералите се застъпват за разширяване на съществуващите граждански права, то консерваторите, които по дефиниция са противници на промените, са традиционните опоненти на либералите. Този пропуск в публикацията не е случаен: никой никога не е доказал, че консерватизмът в политиката и в сферата на морала е нещо лошо. Отдавна съществуват подозрения, че западната цивилизация, към която ние се опитваме да се присламчим, „не отива на добре”. Днес повече от всякога ние имаме аргументи за този песимизъм и не е нужно да си чел дебелата книга на Освалд Шпенглер, за да видиш, че западната култура бележи упадък. Причините за този упадък в сферата на духа (изкуството и моралното съзнание) са множество и според мен една от тях е именно крайният либерализъм. И тук ние отново стигаме до въпроса за идеологията на Виктор Орбан, който не е нищо друго освен един умерен консерватор. Изглежда той вижда неща, за които либералите чисто и просто си затварят очите. И ние в България, улисани в безсмислени препирни и борба за оцеляване, рядко се замисляме накъде отива светът, с който прибързано и лекомислено се свързахме по силата на „цивилизационния си избор”. Пардон – не е точно така! 

 

Има нещо, за което уважаемият г-н Орбан трябва да ни свали шапка, и това е отпорът, който нашият народ во главе с Българската православна църква даде на т.нар. Истанбулска конвенция. Без много умуване по въпроса дали прословутите евроатлантически ценности са християнски или не, вроденият здрав консерватизъм на българина (едно от малкото му ценни качества на фона на цял поменик недостатъци) му подсказа как да действа в случая. Това беше един проблем, натрапен ни от българските либерали (сякаш си нямаме други, реални проблеми), който още веднъж ни кара да се замислим за ползата от крайния либерализъм. Ето защо ми се чини, че каквото и да говори г-жа Марини, Виктор Орбан е „наш човек” – един национален лидер, който за разлика от българските пишман патриоти вместо да се бие в гърдите и да се бори с шума по дискотеките, върши добра работа. И експертите, които къде с намеци, къде в прав текст, призовават за синхронизиране на българската външна политика с тази на Вишеградската четворка, изглежда имат право.  

 

„Орбанистите са новите комунисти”, вестник „Сега”, 16 август 2018 г.

 К. Попър, „Отвореното общество и неговите врагове”, т.1, „Златорогъ”, София, 1993, с.148, 

 В едно свое интервю Рой Медведев приписва специален смисъл на понятието „авторитаризъм”. Той свързва авторитаризма с режима на Л. Брежнев, при който за разлика от тоталитаризма на Й. Сталин властта не се намесва така брутално в живота на гражданите. („Западните компартии бяха недоволни, че Хрушчов развенча Сталин”, вестник „Сега”, 24 февруари 2006 г.)

 В своята книга „Демокрацията” („Захарий Стоянов”, София, 2008) Бърнард Крик отбелязва, че е възможно да съществуват както нетолерантни демокрации, така и сравнително толерантни автокрации. (с.30)

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

21 коментар/a

Мунчо Мънчев - Сливата на 21.08.2018 в 10:28
Всъщност, новите комунисти са именно ултралибералите от ЕС, като въпросната г-жа Марини...
Наблюдател на 21.08.2018 в 11:44
Някои нямат никаква представа от комунистическата идеология, но използват "комунист" като обидна дума.
passer-by на 21.08.2018 в 12:05
"демокрация" е гръцка дума и означавала народовластие, но на практика е била диктатура... защото се е упражнявала /т. е. право на глас са имали/ само от свободните и имотни въоръжени елински мъже - а това означава, че на дискриминация са били подложени несвободните /робите/, чужденците, жените и джендърите, гърците без имущество, а също и гърците които не притежават оръжие или поради физически недъг не могат да носят такова...
Dora на 21.08.2018 в 12:48
По делата им ще ги познаете. В случая - по икономическите показатели. Икономическата политика на Орбан се радва на реални резултати и безпрецедентно високо одобрение в Унгария. Така че, щом фактите заговорят, неолибералният хленч следва да замлъкне почтително.
Господин Никой на 21.08.2018 в 12:56
Ами то в уйкипедия са дадени определения ,що е то социализъм ,комунизъм ,консерватизъм ,либерализъм и капитализъм .Ама няма кой да ги чете тези понятия . Особено тази госпожа Марини.
Старият Джордж и фондацията му ОО на 21.08.2018 в 12:57
напускат пределите на Унгария до края на този месец, август 2018! Местели се във Франция... Честито на печелившите!
Който твърди, че Wikipedia е надполитически, обективен на 21.08.2018 в 13:00
източник на информация, сегашната Британска Енциклопедия, много ще се разочарова като прогледне...
легисти на 21.08.2018 в 13:15
Не само тезите на г-жа Марини, които по нищо не се различават от тези на едновремешните пролетарски пропагандисти от АОНСУ, но и цялата идеология на (нео)либерализма, както и изобщо възможността на която и да е капиталистическа икономика, се основават на напълно фиктивния "закон за средностатистическата мерност на съществуващото", който не е никакъв априорен закон, а чисто и просто една профанна спогодба, която обаче за окото на професора по философия си е мошеническа завера и манипулация откъм едно от най-примитивно възможните обяснения на света и човека.
Helleborus на 21.08.2018 в 16:12
Комунизмът е доброволно съжителство на хора, които споделят своите блага. Ние никога не сме живели в комунизъм, защото нищо доброволно нямаше тогава. Истинският комунизъм идва от къмюнити, общност, това е например семейството. Там хората споделят своите придобивки, но също така и своите радости и болки. Истинският комунизъм изисква определено духовно ниво между участниците, което да им пречи да се възползват един от друг и да се мамят и експлоатират, както ставаше у нас, където всички крадяха от държавата. Той не може да се наложи с диктатура. Нашите комунисти първо взеха властта с кръв, после искаха да вдигнат нивото с пропаганда. Такъв подход е невъзможен, първо някои хора винаги ще си останат използвачи и егоисти и второ, не може да ти чете морал някой, който с насилие е отнел земи, предприятия, свободи. В ранната църква е имало истински комунизъм, какъвто не е имало никога от тогава насам. Защото хората трябва да бъдат тотално преобразени отвътре, за да бъдат в състояние да го създадат. Същевременно тази ранна църква е била и най-либералния участник в обществото. Защото никога не се е занимавала с хората, които са вън от нея и които искат да живеят по коренно различен начин. Напротив, била е преследвана заради своята независимост, защото останалите участници не са били либерални. Така че истинският комунист може да е истински либерал, ако се върнем към истинското значение на понятията. Неолибералното движение е някакъв вид болшевишка доктрина за насилствено и нелиберално уеднаквяване на човечеството. То е прокарало термини като интеграция и социализация, които тълкува точно в тази посока, като уеднаквяване. Интегрирането се извършва само към тяхната доктрина. Никога не сме имали такава борба срещу свободни хора, водена чрез правораздавателната система, където неолибералната доктрина да се записва като универсален ред в задължителни документи. Никога частна, на определен малък кръг от хора, ценностна система, не е ставала част от световното право. Всъщност имало е такива опити в по-стари времена, но поне е било открито и хората са имали възможност да се борят. А сега се поставя думата либерален за нещо, което не е такова и хората само мислят, че светът е либерален, докато ги гушат от детската градина с полови и сексуални тематики.
Eisblock на 21.08.2018 в 17:54
Хубава, много добре написана статия!!! Писаниците на тази госпожа са винаги тягостни и несмилаеми за четене. Даже и без много здрав разум, на някакво подсъзнателно ниво те будят съпротива и дори отвращение. Както и със спекулирането с т.нар. "демокрация", неща които довеждат чак до насилствено изпущане на поетата храна. Не им увряха междуушията на Нео Либералите с тужурките, че първообраза на тяхната демокрация, не е бил нищо друго, освен малко по-подобрен вариант на най-обикновено робовладелство. Но не само на физическо, а и на духовно - за разнообразие може би.______ Колкото до Орбан, цялата запенена ЕАТЦ глутница и съпровождащите я "истанбулски" и прочие болестворни девиации, влагат всичко възможно за да заблудят поне още някоя и друга колебаеща се овца за задържането 'и в оредяващото стадо. Което на свой ред започна да разбира, че обилното му подхранване с всякакви либерастки "ценности" е свързано единствено с производството на повече месо и кожи.______Но сега пък всички вече сме алафранги и не блееме под строй, а подобряваме диоптрите си пред екраните и упражняваме "демократичните си права" единствено чрез клавиатурите. Заради което отменяне на Крайната цел на занятието, "Финал и завеса", не ще се случи...
observer на 21.08.2018 в 20:35
Да си професор в днешно време означава единствено, че си назначен на тази длъжност. Преди поне се хабилитираха, което все пак, дори у нас, си беше една цедка. Разбира се, и тогава в идеологическите дисциплини нивото им беше колкото на някой проповедник. След тоя увод е ред на изложението. Накратко, нито фашистите са комунисти, въпреки сходството в методите, поради което Орбан не бива да се обявява за комунист, нито консерватизмът е обратното на либерализма. Всъщност самото определяне на либерализма и либералите като цяло като зло произлиза от защитата на реставрацията на авторитарното управление, най вече в Русия. Не на последно място поради необходимостта на всеки авторитаризъм от враг. Без враг не става. Току виж, народът е припознал в такъв собствения си Вожд. И поради отказа от идеите за социална справедливост, борба за мир и дружба между народите, за такъв враг е посочен либерализмът. И доколкото темата не е актуална за България, статията има съвсем различна цел. И в заключение, passer-by, май нямаш представа, колко от най-уважаваните граждани на античните гръцки държавици са били не просто джендъри, каквото и да означава това, а най-обикновени педерасти. От Платон, та до Александър Велики.
наблюдателно глътнал бастун на 21.08.2018 в 22:11
observer на 21.08.2018 в 20:35 , с впечатления и типичната словесна изразност от вестниците и сайтовете на същата тая соросоидално-неотроцкистка либерастна медийна машина сте си позволил да давате грешни и непригодни характеристики на управлението в Русия на принципа "светът за всички е еднакъв, пей сърце". Дори да допуснем, че в Русия имам авторитаризъм (което понастоящем - поне от 2000 г. - не е така), Русия не е длъжна да се съобразява с която и да била външна и чужда оценка на управлението й априори, преди всичко защото е много голяма, исторически стара и културно много различна от всички останали, страна. Русия не е западна страна, не принадлежи към западната цивилизация и за нея западната представа за демокрация е имунно противопоказна - исторически емпиричен материал за поука в това отношение, колкото щеш, макар историята да очертава само аспект от цялостната аргументативна картина. Но ако ще сравняваме т.нар. авторитаризъм в Русия с глобалния тоталитаризъм на стожера на западната демокраДция - САЩ - можем да започнем примерно с пълното днешно подчинение на всички големи международни политически, икономически и спортни организации и медийни конгломерати на тайни и явни управленски кръгове в САЩ. Що се отнася до шантажа на американското правителство спрямо националните финансови системи на всички останали страни чрез валутен и санкционен натиск - дайте пример кога т.нар. авторитарна Русия си е позволявала това, което си позволяват тоталитаристите-глобалисти от Меката на неолибералната демокраДция!?! Тоест, "демокрация" ли е точната дума на това на практика мафиотско международно изнудване от страна на щатската администрация и въоръжени сили?! Навярно може да се нарече демокрация, но тогава нямам нищо общо с демокрацията - асоциациите, които ми внушава това понятие, са не по-различни от асоциациите, с които обсъжданата госпожа се е опитвала да с възмути от Орбан, наричайки го "комунист".
САЩ никога не са били свободна страна на 22.08.2018 в 09:57
Едно много хубаво материалче, събарящо доста догми в доскорошната ни детинска представа за "либерална икономика": https://cont.ws/@alex-haldey/1039894
observer на 22.08.2018 в 18:56
Пропуснал си, че там освен всичко друго бият негрите. С понятията май не си наясно, атемата ми беше друга, сатанизирането на либерализма, като оправдание за авторитарните традиции на управление в Русия. Не се стряскай от термина, всичките им велики царе и генерални секретари са управлявали с твърда ръка и доколкото могат еднолично, всеки опит за демокрация, тоест поделяне на властта между множество субекти, е завършвал с катастрофа. Демокрацията им е противопоказна. Но нека си живеят, както са си избрали и както могат. Въпросът беше, защо в България, където този проблем изобщо не съществува, се кудкудяка толкова. Единственото ми обяснение е, че се търси примитивното внушение либерализъм лошо, здрава ръка добро, Европа лошо, Русия добро. Или както беше по Оруел - два крака лошо, четири крака добро. Скандирането на овцете.
stein на 22.08.2018 в 19:43
Едва ли е комунист, по-скоро хуморист.

Напиши коментар