"Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето, а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка".

 

„Карл Маркс и Фридрих Енгелс стават приятели“ Художник: Ханс Мознай (1953 г.)

 

Маркс е философът, който разбра всичко за тези идоли с главна буква, каквито са Народът, Пролетариатът, Капитализмът, Историята, Революцията. Той е тоталният интелектуалец, абсолютният мислител, месията на материалистическото и диалектическо второ пришествие. Той се издига над света с визионерския си гений; погледът му се губи в хоризонта на Историята; той протяга ръка, за да покаже пътя, който трябва да се следва; показалецът му сочи точката, която трябва да се достигне, това е безкласовото общество, раят на Земята.

 

Малък буржоазен салон. Може и да не сме съгласни с тази легенда, която въпреки това хипнотизира много мъже и жени, от най-обикновени хора до най-видни интелектуалци - и която все още хипнотизира…-, и да предпочетем по-скромното и философски по-правдиво платно на Ханс Мознай. 

 

Тази картина не принадлежи нито като жанр, нито като стил, нито като вкус към социалистическия реализъм, а точно обратното: това е непретенциозна творба с лош рисунък и безизразна живопис, дело на художник, който не се стреми да скрие реалността, да продаде илюзии, да създаде легенда, а възпроизвежда малко несръчно, без талант в щриха, нито в цвета, сцена от всекидневния живот на Маркс и Енгелс. Като цяло, това е вид наивна, но вярна в това, което изразява, живопис. 

 

В нея се озоваваме в малък буржоазен хол, с неговата библиотека с рафтове с неопределени книги, рамката, закачена на стената, съдържа неясно наплескана творба, двата бружоазни фотьойла, тапицирани с, както изглежда, синьо кадифе, и масата, покрита с бяла покривка. На нея са струпани книги, но също и най-вече син чайник и две чаши за чай. Маркс чете един лист, докато разбърква с лъжичката в чашата си, където вероятно тъкмо е сложил захар - захарницата не се вижда. Енгелс държи книга в дясната си ръка и гледа извън този малък салон. Двамата мъже са облечени елегантно, със сако, елек, вратовръзка. При Енгелс спуснатият над обувката панталон придава по-изтънчен вид на крака. Почти като модна илюстрация, която английският денди Брумел не би развалил. Това обаче са двама мислители, чиито политически писания ще отприщят политическо насилие по целия свят, което ще превърне Терора от 1793 г. в кратко историческо съчинение…

 

Морал. Неморал. Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето (1), а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка. 

 

В “Техния морал и нашия” (1938 г.) Леон Троцки теоретизира превъзходството на неморалния морал, стига да служи на революцията, и неморалността на моралния морал, когато става въпрос за буржоазния морал: за един революционер лявото престъпление е по-добро от дясната истина. С подобен циничен багаж, цялата пролята кръв, всички депортации, мъчения, диктатура, всяко затваряне, всяко преследване влизат в рамката на новия марксистки морал. Разбираме как Прудон, който искал да свърже морала с революцията, е могъл на каже на Маркс, че е “тенията на социализма” (“Дневници”, 24 септември 1847 г.).

 

Какво е марксизмът?

 

Животът на Маркс обикновено се разделя на два периода. Първият се нарича “младият Маркс”; той е хуманист и хегелианец. Тогава Маркс се стреми към комунистическо общество, в което няма да има нито разделение на труда, нито отчуждение, нито пари, нито собственост, нито наемен труд, нито експлоатация, нито капитализъм, нито социални класи. Това ново общество щяло да създаде новия Човек (израз, който откриваме още при св. Павел в неговото Послание към ефесяните, 4:24), който ще се реализира в, чрез и за труда, който вече няма да бъде наемен и отчужден. Това ново създание ще може в един и същ ден да начертае плановете на дома си и да го построи, да чете всякакъв тип произведения и да пише поеми, да формира своята интелигентност с философски текстове и да приложи на практика това, което е научил от философите. Това би бил човек, избавил се от всяко отчуждение, помирил се със самия себе си, завършен и съвършен: “цялостният човек, истинският човек”, по израза на Алтюсер. Това е Маркс на “Ръкописите от 1844 г.”. 

 

Вторият период е наречен “научен” от самите марксисти: това е периодът на “Капиталът”, голям и незавършен труд, в който се анализират основните икономически понятия на капитализма - първоначалното натрупване, форма и знак за стойност, закон за тенденцията на упадък на печалбата, фетишизация на стоката, използваема и обменна стойност, натрупване на капитал, ротация на капитала, производство на добавена стойност, работно време, продажба на работна сила, производителен и непроизводителен труд и т.н.

 

Преформулирано християнство. 

 

Може да не сме съгласни с това изкуствено разделение и дори с последователността в мисълта на Маркс под знака на хегелианството. Защото Маркс, разбира се, е бил част от левите млади хегелианци преди да направи критика на Хегел, но без никога да се раздели истински с хегелианството, което е християнство, преформулирано с понятията на немския идеализъм. 

 

Маркс наистина вярва в съществуването на провидение в Историята. Той преработва формите на християнското второ пришествие, което известява края на времето със завръщането на Христос и настъпването на свят, умиротворен от Истината. Разбира се, при Маркс не би могло да става дума за пришествието на християнския Бог, защото той е пълен атеист, а на тази невидима, но всемогъща диалектическа сила, вписана в самото сърце на историческия материализъм. 

 

Да уточним.

 

Маркс анализира механично породената от капитализма пауперизация. Този начин на производство на богатства, основаващ се изключително на частната собственост върху средствата за производство, свързан с конфискацията на принадената стойност от капиталистите, непрекъснато предизвиква увеличаване на броя на бедните и на бедността на бедните, едновременно с разредяването на богатите, съчетано с увеличаване на тяхното богатство. Тази диалектика неизбежно води до революция, твърди Маркс. 

 

Той сгреши обаче, защото капитализмът е пластичен, като Хидрата от Лерн, той се променя, трансформира, преобразява, но никога не умира. Пауперизацията не е породена механично, според предполагаемите закони на диалектическия материализъм, световната революция, а от новите хитрини на капитализма: фашизмът, национал-социализмът, след това, парадоксално, тъй като се осъществява в името на Маркс, съветският държавен капитализъм; след войната той облече дрехите на консуматорското общество, на консуматорството, на маоисткия фашизъм, на дематериализирания капитализъм, после, друг парадокс, тези на съвременния екологичен преход, толкова много примери, че пауперизацията не води диалектически до революция, а до метаморфози на капитала.

 

Неизбежното насилие. 

 

При Маркс има теория за насилието, което ражда Историята - това, според загадъчния механизъм на марксисткото второ пришествие, е друга точка на несъгласие с Прудон и още една точка на несъгласие с християнската есхатология за кръвта, пролята за постигането на изкупление. Политическият проект на диалектическия исторически материализъм бил достатъчен, защото според неговите правила реалното би трябвало да се случи единствено по законите, посочени от Маркс. Но това не е така.

 

Маркс иска да насили съдбата на диалектиката, нечовешка сила, като добави към тази логическа необходимост политическа воля, произтичаща от човешката сила - което противоречи на т.нар. диалектически закон. Защото, ако нещо трябва неизбежно да се случи, следвайки диалектическия материализъм, как може човешката воля, следователно свободата, да бъде двигател на необходимостта? Тук диалектическият материализъм се срива пред постулата за политическия волунтаризъм.

 

Насилието е неизбежно, казва Маркс. Революцията ще се подчини не само на закона на диалектическия материализъм, както ябълката се подчинява на закона за падането на телата, но и на закона на хората, които ще извършат експроприациите, необходими за преминаването от частната собственост над средствата за производство към тяхното колективно присвояване. Маркс знае, че собствениците няма да се оставят да бъдат ограбени без да реагират, той признава, че насилието ще бъде неизбежно и необходимо. По логиката на марксисткия “морал” пролятата кръв не създава никакъв проблем, тъй като става въпрос за “добра” кауза!

 

Така както е теоретизирал намесата на Провидението в Историята, Хегел е теоретизирал и диалектиката, обяснявайки, че това е начин на разгръщане и развитие на Духа, Понятието, Разума, Идеята за Бог в Историята. В сърцевината на диалектиката се крие момент на негативност, който позволява да се премине от едно състояние в друго, надхвърляйки го, като същевременно се запазва предишното, това е определението на хегелианския Aufhebung (отменяне): надхвърлям, като същевременно запазвам… Тази негативност цели нова позитивност.

 

Насилието олицетворява негативния момент на революцията, в очакване на нейния положителен момент. Това е необходим момент в неизбежно движение: поради масовото обедняване (пауперизация), трябва да се случи второ пришествие, капитализмът поражда противоречия, които се стремят към разрешаване, разрешаването се нарича революция - и тя се оказва необходима.

 

Но, така както капитализмът не доведе до революция, а до своите метаморфози, така и марксистката негативност с нейното насилие, което ражда Историята, не породи нищо друго, освен милиони мъртви на планета, без проектът за безкласово общество да бъде осъществен или дори напреднал поне малко. Лагери, огради от бодлива тел, наблюдателни кули, ГУЛАГ - да; безкласово общество - не. Може би никога съществуващите класи не са били до такава степен разделени, както в това марксистко общество с номенклатура на върха и депортирани незначителни хора в основата му.

 

Изгнание

 

Това, което показва картината на Мознай, обобщава ясно философията на Маркс. Като не смятаме това, че пие чай в Париж, а ние знаем, че е била по-скоро бира в игралните домове и то в големи количества, тази чаша чай най-вероятно съответства на периода на английското изгнание в Лондон, тоест периода от 24 август 1849 г., датата, на която той се установява в Лондон, до смъртта му, 14 март 1883 година. Тази чаша чай е емблематична за аристокрацията и буржоазията, голяма, средна или малко, но никога за пролетариата… Човек би си помислил малко лукаво, че погледът на Енгелс е вперен в стая до кабинета му, в която може би се намира биологичният син на Маркс с неговата слугиня: докато авторът на “Капиталът” работи, Енгелс се грижи за официалното и неофициалното му семейство - той гледа в него… Този период, в който двамата мъже са млади и Маркс все още не носи прошарената брада, с която е увековечен от фотографите, а черна като катран коса, без нито един бял косъм, свидетелства, че сцената датира от 50-те г. на ХIХ в., с други думи в първите години на биологичния му син. Тогава Маркс публикува редица статии в “Ню Йорк Трибюн” - десетина през 1852 г., шестдесетина през 1853 г., шестдесетина през 1854 г., десетина в същия вестник и стотина в “Ной Одер Цайтунг”, двайсетина в “Ню Йорк Трибюн” през 1856 г., петдесетина в същия вестник през 1857 г., шестдесетина през 1858 г., четиридесет през 1859 година. 

 

Чисти идеи.

 

Със сигурност можем да предположим, че листовете, които държи в ръката си, са на статия, която чете на Енгелс преди да я изпрати за набиране. Декорът е съставен от книги. Някои са струпани на масата, други са подредени в библиотеката. Материята на мисълта на Маркс наистина е идеална, или по-скоро идейна - с други думи: чиста идея. В този смисъл, марксизмът е идеализъм, ако ли не идеелизъм - позволете ми този неологизъм. Този шкаф с книги, чиито заглавия не се виждат, е алегория за произведенията на Хегел, върху които Маркс прави постоянни вариации. 

 

Маркс, който се наричаше идеалист, е мислел и живеел, следвайки чистите идеи. Той изповядваше революцията, но дори не я направи там, където можеше конкретно, без да чака указите на диалектическия материализъм: а именно в предачната фабрика на своя приятел Енгелс в Манчестър. Той говореше за Труда, Пролетариата, Работническата класа, но сякаш са идеи, подчинени на властта на самите идеи и на диалектическите механизми. Един пролетарий обаче не е концепт, революцията също. 

 

Въпреки че положи усилия да покаже, че е бил хегелианец, но вече не е, Маркс остава до края на живота си последовател на автора на “Феноменология на духа”. Той очакваше възшествието на Абсолютния дух. В Йена Хегел го бе видял на кон, това беше Наполеон; Маркс го виждаше на хоризонта под формата на тържествуващия пролетариат. 

 

(1) Този син на Маркс и Хелън Демут е роден на 23 юни 1851 г. в Лондон, умира на 28 януари 1929 г. като “пенсиониран механик” (Bibliothèque de la Pléiade, vol. I, p. LXXXIX). 

 

 

 

Откъсът е от книгата на Мишел Онфре "Крокодилът на Аристотел: История на философията чрез живописта" (Le Crocodile d'Aristote: Une histoire de la philosophie par la peinture), 2019 г. Откъсът е публикуван в "Поан".

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Дневник на Чумата

Дневник на Чумата

"Катастрофите са свързани със статистика, а не с човека, който заедно...

124 коментар/a

какво предлагат Онофренците на 14.01.2020 в 09:06
А маркс да не би да е предложил нещо? Проблемите на капитализма са ясни. Не е маркса първия дето е "прогледнал."Нищо от това което е предложил не се оказа жизненоспособно. Фашист с прекрасен лозунг - целта оправдава средствата и с "революционен морал"където всичко е разрешено. При маркс де факто няма морал. Ако др.маркс си беше направил труда да почете малко аристотел щеше да му светне под шапката че нищо не е черно и бяло, няма само имащи и нямащи, обществата са се крепяли на тънкия баланс на средното съсловие, средната класа. Никога не е имало само подтиснати и подтисници, в никоя епоха , марксови щуротии. Комунизмът на марксизма е призив към грабеж, каквото ми трябва го взимам от някой друг, затова трябва да се преследва и напълно справедливо даже в българия е имало закон за защита на държавата. Безкласово безконфликтно общество не може да има - извод който следва сам маркс да направи ако беше последователен в прилагане на теоритизациите си за ролята на противоречието и ако иска да е верен на постулатите които уж следва и по които се развиват обществените отношения според него.
Проблемите на капитализма са ясни. на 14.01.2020 в 09:52
Ясно, че не ти е ясно нищо, а това че има интернет, не значи, че простолюдието (към което повече от очевидно принадлежиш) под сериозни теми трябва да си упражнява нощните графомански полюции, пълни с правописни грешки, като тебе.
observer на 14.01.2020 в 10:22
Като извадим от принадената стойност ограбена от експлоатирания работник всички средства за иновации, инвестиции, управление на производството от експлоататора капиталист, издръжката на всяка една непроизводителна сфера на обществото и на работника пак ще му остане едната заплата, каквато беше и реалната действителност при социализма. Към това трябва да добавим и социалните мерки, осигуряващи потребностите на работниците от жилища, образование, здравеопазване, възможност за развитие където има потенциал за това и достатъчно средства, за да се включи в стоковия обмен, като по този начин го интензифицира и тогава стигаме до днешната картина. Моделът се оказа един и същ при критикувания капитализъм и при социализма, предендиращ, че е стъпил на идеите на двамата герои. Единствената принципна разлика се оказа неефективността при централизираното управление, което неизбежно се бюрократизира. Нещо което може да се види и в големите корпорации, с уговорката, че там винаги съществува заплахата някой по-ефективен конкурент да ги измести или погълне. Което все пак е сериозен стимул, много по-действен от провеждането на пленуми. Добра илюстрация е развитието на Китай от Мао до днес.
простолюдието на 14.01.2020 в 10:32
Кварталното зкпч, с прекършена партийна кариера след краха на комунизма го е яд че изпусна монопола върху истината? Неуспял партиен секретар? Отиди на психотерапвт може да ти мине. Сигурно е много гадно да си бил господ в някое тксз или изчезнал завод от соца където само си пощипвал момите, а сега никоя не те поглежда щот си вече аутсайдер?
Противоположностите. на 14.01.2020 в 11:55
Всяко противоречие или противоположност се дели на борба и единство. Но както борбата е абсолютна и относителна, така и единството е абсолютно и относително. Абсолютната борба и абсолютното единство са крайностите и абсолютната борба е революцията, а абсолютното единство - контрареволюцията. Те могат да се отпишат като крайности и да има относително единство и относителна борба, които създават диалектична система. Или в класовото общество капитала и труда си сътрудничат и партнират, като се признават едни други, но и се борят за своите интереси. Това е диалектичната система. А революции стават, като се натрупат много нови открития и технологии, и се създават нови две класи. Така в недрата на капитализма възникна сега - от 20 години - нов по висш строй на Информационно общество с две класи - ай ти капиталисти и ай ти наемни работници, които са компютърни инженери и капиталисти. Поле между тях са интересите им и нов зародиш ще са нови капиталисти владеещи роботите и нови инженери създаващи роботите. Но засега не се е стигнало до голям пробив в тази нова система. А и може да е и нещо друго. Но не е станала революция с убийства и кръв, а става по мирен начин. Та това са революциите сега. Може да има и контрареволюции, които контрареволюционери да казват, че хората ще загубят работните си места и да унищожават компютрите, а може би и роботите, както лудитите в Англия са чупели машините, заради работните си места. Но Маркс и особено Ленин говорят, че противоречието е с борба и единство, като борбата е абсолютна и относителна, но единството е само относително и отмирало, а борбата оставала абсолютна и антагонистична и революционна. Или всичко било революция и класова борба и то антагонистична класова борба. И затова постоянно се търсеха врагове, даже врагове с партиен билет и винаги имаше образ на врага. Та това са неща, които са за противоположностите или закона за единството и борбата на противоположностите. Та последното беша монисткото обяснение на закона за единство и борба на противоположностите, монисткото материалистично обяснение на Маркс и Ленин.
Засенчват Дизраели,Метерних и Бисмарк на 14.01.2020 в 12:20
Като гледам повечето от коментиращите признават постиженията на Маркс в икономическата теория,но това не означава да си затворим очите за възгледи относно общественото състояние и развитие ,които днес изглеждат най-малкото смущаващи,да не кажем реакционни. Расисткото отношение на Маркс и Енгелс към славяните, и към всички народи извън богоизбраните за извършване на Пролетарската революция, не подлежи на опровержение,не само заради цитираните им възгледи, а и поради практическите им действия. Маркс е внук на двама равини и някак си не изглежда нормално и морално като неофит-християнин и немец да се прави на по-католик от папата спрямо славяните. Че то Дизраели,Метерних и Бисмарк нямат такива гневни филипики срещу руснаци и славяни ,каквито десетки пъти са документирани при Маркс и Енгелс.
нввр на 14.01.2020 в 13:00
Маркс е прототипа на днешния джендър.
Противоположностите. на 14.01.2020 в 13:34
Комунистите в резултат от обявяването на класова борба и антагонистични противоречия и революции за постоянни, постоянно разрешаваха противоречията. Те унищожаваха всякакви противоположности, особено унищожаваха капиталистите, които заедно с наемните работници бяха противоположни класи. Унищожаваха противоположностите между града и селото, унищожаваха и кулаци в селата. Не можеха да унищожат мъжете и жените, но разрушаваха семействата, като диалектични системи, като ги правеха матриархатни - от майка и дете - за да няма патриархални семейства. Сигурно в обществото е имало много противоречиви системи и противоположности, но не мога да се сетя сега. Но където имаше противоречие, то се разрешаваше при социализма. Така се смяташе, че в света има две противоположни системи - капиталистическа и социалистическа и капиталистическата система трябваше да бъде унищожена, като врага беше капиталистическата система. Така се създаваше образа на врага. И понеже беше обявено, че революцията е с постоянно съществуване в обществото, в това число и класовата борба , се търсеха постоянно врагове, дори врагове с партиен билет. Колко комунисти бяха избити, като врагове с партиен билет, като Троцки, Бухарин, Риков, Томски и т.н. в СССР и Трайчо Костов и други в България.
Пешо на 15.01.2020 в 09:15
Абе, не е разбрал Мишел Маркс. А и да го разбереше, не би го заобичал повече. Правилно е постъпил, като не е прочел нито ред, писан от този, с когото спори. Иначе ще вземе да излезе от картинката и да му изпие чая.
Маркс на 15.01.2020 в 11:39
и Ленин обясняват и закона за количествените натрупвания и качествените изменения, по монистки начин, само според материализма. Казва се че като се натрупат много количествени натрупвания, се получават качествени изменения. Но ако гледаме реалността примерно барута (без да съм специалист) при удар или някакви други въздействия, барута се взривява и се получава химична реакция която е екзотермична с отделяне на топлина и взрив. Но когато се затопля барута, то той се втечнява, или когато се изстудява барута става твърд. Това е промяна в агрегатното състояние на барута - физична реакция. Водата също при нула градуса се втвърдява - става лед, съществува и като течност от нула до сто градуса и над сто градуса става пара. Това са все физични реакции, промяна на агрегатното състояние. Но водата може да се разложи на водород и кислород, или от водород и кислород да се получи вода, и това е химична реакция. В обществата от двукласови общества, като се натрупат изобретения, технологии, машини, които заместват физическия труд на хората, или както последните 20 години се измислиха компютрите които заместват умствения труд на човека, се променят и обществените системи. От феодални общества се преминава към буржоазни и се създава машини, които заменят физическия труд. От буржоазни капиталистически общества се преминава към Информационно общество като се създават машини, които заместват умствения труд - компютрите. и това става без революции в Англия. Това е времето на Кромуел, когато се сваля английския крал, но после пак се установява монархия, но конституционна монархия. Дори английски философи, казват, че 100 години след тяхната революция, във Франция не е било нужно дори да има революция с толкова кръв, каквато е Френската буржоазна революция през 1789 година. Защото трябва да се търси революция която е като физична реакция, без кръв. Но Ленин, който прави теория на революциите и прави революция през 1917 година, прави революция, която изменя химическия състав на обществото. От класово общество, се прави общество на бюрокрацията. Когато държавата се слее с икономиката се получава бюрокрация А когато има държавни чиновници те са администрация. Така, че за да се държи обществото в състояние на бюрокрация , което е разкъсано състояние на класовото Икономическо общество се отделяше огромна енергия от цялото общество, за да се държи то в състояние на социализъм - бюрокрация или разкъсано общество. Все едно да се държи атом водород, без да е съединен в молекула, при което се изисква страшно много енергия. Така се изчерпа енергията на обществото при социализма, като разкъсано с химична реакция общество, само с бюрокрация. Манталитета на нациите, в които имаше социализъм, се върна хилядолетия назад. Така, че количествените натрупвания са натрупвания на изобретения в класово общество и качествените изменения стават като дойде ново двукласово общество, но с физична реакция, а не с химична реакция. За Маркс и Ленин революциите бяха все едно химична реакция, където се изменя химическия състав на обществото, а истинската революция е да има изменение на обществото с физична реакция, като се изменя все едно агрегатното състояние на обществото. Докато Маркс и Ленин търсеха да има недоволство в обществото, а не нови изобретения. Химична реакция е да има недоволство и низините да не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват. Докато физичните реакции са да се натрупат много изобретения и технологии и да се получи ново класово общество. В това е смисъла на закона за количествените натрупвания и качествените изменения. Разбира се човека не се променя нито химически, нито физически, но се променя обществото и се избиват милиони хора при революцията в Русия.
Общ източник на 15.01.2020 в 13:37
В творчеството на Маркс и Енгелс се откриват много расистки компоненти. По тяхно време нацицмът не е съществувал ,но точно по тяхно време расизмът се оформя като "научен" от френския граф Жозеф да Гобино. Възгледите на Маркс и Енгелс относно славяните съвпадат с тези на де Гобино. Неслучайно нацистите особено жлъчно са се подигравали с немските комунисти,че в лицето на Маркс и Енгелс имат общ идеен източник.
д г на 16.01.2020 в 14:45
Авторът при всичките описания на картината и на това което е запомнил от марксизма и критиките към него, явно не е проверил как се е стигнало до нарисуваното на тази картина, т.е. защо Маркс се е запознал с Енгелс. Енгелс като капиталист едва ли би бил особено интересен за Маркс, такива е имало стотици. Само че Енгелс е публикувал книгата "Положението на работническата класа в Англия", което не би заинтересувало капиталистите, а именно хора като Маркс. Така две сродни души са се намерили и са си помагали до смъртта си, работейки общо взето по същата тема. Това без съмнение е било важна среща и за тях двамата, и за целия свят. Само че това излиза извън описаните детайли в картината и извън кръгозора на автора на текста.
mmm на 16.01.2020 в 15:40
Маркс е много встрани и назад от развитието. Мао е резонния номер едно в марксизма.
mmm на 16.01.2020 в 15:40 на 17.01.2020 в 10:47
Тъпотията ти е на квадрат. Ставаш за проамерикански трол. Седни си, двойка пред форума и шестичка пред работодателя.
предложение към редакцията на 17.01.2020 в 10:49
Направете я тая тема перманентна. В нея трамваят и мултипликативните му вариации вечно ще ни разсмиват с награмотните си тъпни.

Напиши коментар