Когато вярващ човек навлезе в богословски среди или започне често да общува с църковници, се потапя в една съвсем друга, непривична за него атмосфера. В нея хората се държат много особено и твърде различно в сравнение с останалите християни. Те общуват по един приповдигнат начин, използват заучени фрази, представят сложи теологични термини … и всичко това – задължително със сериозни физиономии. Искат и успяват навсякъде и във всичко да отдават изключителна тежест на думите си; сами се заслушват в това, което са изрекли, и си придават особена важност. Те държат не само да изглеждат различни, но и по-специални. „Докоснати“ от Небето. Всичко това са тънки проявления на прелест и само по себе си изкусна съблазън.

Отец Ясен Шинев

 

С поведението си такива хора искат да ни кажат: „Ние сме над нещата. Ние знаем всичко, защото говорим от името Божие“. Сами са се поставили в това привилегеровано положение и всички други са под тях.

 

Това е не само комично, но и осъдително от духовна и православна гледна точка. Спасителят Христос никъде и никога в Своето пребиваване в плът сред хората не е подхождал така. Той, Който е Въплътеният Бог, Вечният Логос, Който изхожда от недрата на Отца е аристократичен, но достъпен, възвишен, но прост, твърд, но деликатен, дълбок, но и запленяващ всички, които са съприживели срещите си с Него.

 

Говорил е просто. Нещо повече – просто и ясно. Неговият аристократизъм е бил снизхождащ, а не превъзхождащ. Намирал е общ език както със силните на деня, така и с обикновените отрудени хора. Изпълвал е речта си с образи от техния бит и горчива житейска практика. По невероятен начин е прониквал в техния съкровен, интимен свят, без да използва шаблони и заучени фрази. Дори притчите, които е употребявал в речта си, са били поднесени с внимание и топлина, за да бъде разбран и да докосне душите. Затова Христос не е изглеждал студен и дистанциран, нито е подтискал или задължавал с присъствието си. Един деликатен и нежен Богочовек, Който не иска да завлядява, а просто да бъде разбран. Навсякъде и във всичко – естествен и непредвидим, спонтанен и внимателен, над и в нещата.  

 

Неговите последователи – светите апостоли и апостолски мъже, стълбовете на ранната църква, са били страстни  и силни, с гореща кръв и необикновен темпарамент. Те не само не са се държали изкуствено и сухо, но са говорили просто и ясно, без да използват каквито  и да е било заучени фрази и подбрани цитати от Светото Писание или творенията на Светите отци. Не са подчертавали, дори не са държали на някаква своя уникалност, а са искали едно – да Му служат. И точно заради това са били тръби Божии, пълноценни изразители на Неговата воля и са пръскали около себе си Божията благодат.

 

По особено ясен и красноречив начин  това е изразено от апостола на народите, св. ап. Павел: „Предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат. (1 Кор. 14:19). Това звучи още по убедително от устата на един истински функционер на юдаизма, който е бил подготвен за висш пост и изразител на волята на Йехова. Той е имал всички основения да го прави, но го е избягвал – не само защото е проумял, че Бог е в простотата и естественоста, но и за да има успех в мисията си сред хората.

 

Един от най-великите проповедници на Светото Православие, св. Йоан Златоуст, когато е започнал да проповядва първоначално говорел твърде приповдигнато и демонстрирал висок богословски стил, но след като е бил укорен от слушателите си за това, че е неразбираем, започнал да се изразява много по-достъпно и така проникнал в света на слушателите си. Това е пример за всички нас – високоумните богослови и духовници.                                

 

Забележителният покровител на Русия пред Божия престол, св. Серафим Саровски, бил винаги непринуден и весел в отношението си към идващите при него поклонници. Носил и тази особена озареност на докоснатите от Бога и посетени от Неговата благодат хора, с която завладявал умовете и сърцата. Обръщал се към всеки с голяма топлота и внимание, като използвал прости думи и така ги е насочвал по пътя за спасение на техните души. Наставлявал проникновенно и вдъхновено. Всекиго посрещал с думите: „Здравей, радост моя!”. Лицето му сияело като слънчице и всички около него попивали от тази неземна красота.

 

Един от най-великите богослови на 19 в., св. Амвросий Оптински, обичал да се шегува и често се изказвал в рими и кратки стихчета, когато давал своите мъдри наставления и поднасял цените си съвети. Бил нежен и ненатраплив, мил и внимателен.

 

По Божия милост имах възможност да се срещна с отец Георги от село Жегларци. Този истински старец и пример за лично благочестие се държеше толкова леко и непринудено. Беше весел и симпатичен, докосващ и обгръщащ с деликатноста си. Държеше се като дете и някак си естествено артистично и завладавящо. Често се смееше и дори се самоиронизираше. Надсмиваше се над своя беден човешки ум и разбирания в живота. А беше преживял ужасни неща и понесъл невероятни изпитания. Още от млад реално бе преживял гонения заради вярата си и над четиридесет години бе потискан и притискан от безбожната комунистическа власт и репресиран от структурите на Държавна сигурност. Но не се представяше като жертва на съдбата и не искаше отплата, а приемаше това като промисъл Божи. Изживяваше го като привилегия,  давана на малцина, и посещение на милостта Божия. За другите говореше не с маска на надменост и високоумие, а с въздишка и разбиране. И във всичко беше естествен и спонтанен, откровен и завладяващ в изскреноста си. В поведението му нямаше не само стремеж към себеизтъкване, но и следа от някаква сериозност или външна натруфеност. Беше лек и ефирен в изказа си и едновременно с това – неизчерпаемо дълбок и трогващо завладяващ.  

 

В поученията си старците Порфирий и Паисий (св. Порфирий и св. Паисий) упорито настояват пред християните и духовниците да говорят ясно и просто, като избягват сложните термини и заплетените мисловни конструкции. Всичко това – с цел да бъдат по-близо до хората и така да предпазят себе си от прелест и себепревъзнасяне.

 

Спасителят ни оставя едзин позабравен завет: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Божие“ (Мат. 18:3). Това обръщане е нищо друго освен завръщане в онова истинско и блажено състояние, в което хората били първоначално – когато не само не са познавали лицемерието и лукавството, но и позата и фалша на заученото поведение – и което изгубили след изгонването от рая  по пътеките на криволичещото си битие и нестихващи битки за оцеляване.

 

Най-благодатните в Светото Православие имат най-леките и непринудени духове. Те живеят един особен, възвишен и одухотворен живот – бликат, отдават, творят и така предават Божията благодат. Обичат и докосват,  привличат и завладяват. Прости в естествеността си и естествени в простотата си.

 

Нека и ние, които сме тръгнали по тесния път към Царството Божие, да почерпим от техния свят пример, да захвърлим маската на студената сериозност и, като се отърсим от чувството за духовно превъзходство, да се опитаме да бъдем естествени и достъпни навсякъде и във всичко.

 

Източник:www.pravoslavie.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...

58 коментар/a

"ако аз съм бял човек" на 08.02.2020 в 09:31
А ако не си, тогава оставаме ли верни на току-що поднесената теория? Не забравяй, че тоя барабан се върти цяла вечност, животи напред, а ти не можеш да си сигурен, че ако в този живот-видение си бял, в следващия вече няма да си черен. Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно, и последните ще станат първи, - айде и аз да започна с едно "ако" - ако някой изкомандва "кръгом". Познавам бели хора, които почерняха от проклятие, задето се гордееха с белотата си и насилваха околните чрез нея. (Познавам и красиви, които погрозняха в тоя смисъл.) Но си прав де, ако изливаш белина отгоре си и си черен, няма да побелееш. Друго е нужно, и съвсем не да се уеднаквяваш с дрипите си.
Християнството е прекрасна идея на 08.02.2020 в 12:10
«…не можеш да си сигурен, че ако в този живот-видение си бял, в следващия вече няма да си черен…» Безусловно! Аз приемам това моментно състояние на моята карма, защото съм убеден, че това е изпълнение на Божествения промисъл. Вероятно в следващото си прераждане ще бъде НЯКАКЪВ НЕ-БЯЛ. Но ще съм убеден, че това е нужно за ШЛИФОВКАТА ми. Аз съм в САЩ и от първа ръка мога да свидетелствувам, че сред черните американци има прекрасни хора. Но неоспорим факт е, че ако някой населява затворите на Северна Америка — за най-разнообрани простъпки и престъпления — то това са именно представителите на хората с по-тъмен цвят на кожата. Не бих искал да е така, но така се получава. Защо? Точно тук е Божият промисъл — на поредната душа-демон, подредена на конвеера за преустройство, Бог назначава определен цвят на кожата, което значи: специфично светоусещане, специфична емоционалност… Белият човек е БЕЗРАЗЛИЧЕН. Обикновено той махва с ръка и отива да си гледа бизнеса. Цветнокожият обаче — хиспаник или черен — лесно изпада в огорчение и това подбужда у него отмъстителност. След това идва ред и на психопатичните простъпки, които го пращат в изправителните институции. Бог иска да види как тази душа ще се понася в своя скафандър-тяло, ако това тяло не е бледолико, а има маслинен цвят на кожното си покритие. Ето ги различията, които имат дълбокия смисъл на ШЛИФОВЪЧНА АБРАЗИВНА СРЕДА за целите на усъвъренствуване на душата!
"отива да си гледа бизнеса"... но не всичко е дуене на бузи, там е работата... на 08.02.2020 в 16:09
Няма никаква душа, която да зависи от тялото - онова, което все още зависи от тялото, то е висша нервна дейност или поведенчески реакции и стереотипи. Душата не обитава тялото, както си мислят простите хорица. Душата в най-добрия случай се събира откъм тяло, но малцина умеят да удържат събраното - и то отново се разпада на фрагменти. В много редки случаи онова, което е мен/теб като душа, се изявява през тялото такова, каквото го знаем. Душата сама си назначава тяло и при определена степен на натрупана сила, може да го видоизмени или отмени. Що се отнася до безразличието на белия човек - тъкмо то е опасното, защото именно белият човек много лесно и с готовност изпълнява команди "равнис" и "мирно" когато най-малко се налага. Що се отнася до комплексарщината - виждаме я не само при афроамериканците, но и при самите бели американци, когато директно се сблъскат с останалия свят. Обикновено прикриват вътрешната си нищета и по-слабата си всестранна подготвеност за живота с високомерие и откровена агресия. А спрямо Русия днес - САЩ са директно отмъстителни и упорито насаждат заразата на своята омраза и спрямо други народи, например нашия. Виж днешния бял, та чак оранжев президент на САЩ - той е самото олицетворение на това, което описвам.
Християнството е прекрасна идея на 08.02.2020 в 18:08
«А спрямо Русия днес — САЩ са директно отмъстителни…» Колкото повече хора опознавам в този свят, толкова повече се убеждавам, че отмъстителността се поражда от СТРАХ. Американците десетилетия наред изживяват някакъв ужас от Русия — ужас, който надхврля всякакви допустими размери. Още в първите години, когато попаднах в Щатите, ми стана ясно на какво се дължи неописуемата омраза към всичко руско, която е сграбчила тази страна. Това е един перманентно насаждан страх, че Русия е Големият Империалистически Звяр, който ще закуси с Великобритания, а Северна Америка ще я консумира със следобедния аперитив. Тези настоения се насаждат не заради накърнените англосаксонски амбиции — самите англосаксонци накърняват взаимно амбициите си с най-голям успех, — а защото в англоговорещата част на света са проникнали злотворни антируски контингенти: преди всичко поляци, които са умопомрачени русофоби, също така и украинци, които са готови да нарекат всеки руснак „мръсен евреин“. Тези общности, състоящи се от представители на славянството, са се загнездили англоговорещия сват и са се консолидирали в могъщи лобита, които систематично подработват пропагандните механизми на Запада. Някой ще каже, че тези хора са борци срещу комунизма. Някога и аз мислех така. Но постепенно се убедих, че това, което звъни в душите на полските и украинските фашисти, когато те бълват злобата си срещу Русия, не е нищо друго освен неудовлетворени имперски амбиции. Защото според тях Великото Източноевропейско Могъщество е трябвало да принадлежи на Свещената Речпосполита, простираща се от Балтийско до Черно море, а не на Русия, която отчаяно била излъсквала и до ден днешен помътнялия блясък то ли на Златната Орда, то ли на Хазарския Каганат преди това, светейки по този начин с отразеното мъждукане на полузбравени измамни Ислямски или Йудейски истини (при това неутрализирани с византийско лицемерие). Американците пък са лековерни и затова не им остава друго, освен да бъдат обсебени от страх пред руснаците.
двата бели гълъба на 12.02.2020 в 09:12
Интригуващ би бил въпросът за театралната перформативност на (черно)расното като евентуално негативно производно от расовото. Тогава би могъл да лъсне със страшна сила въпросът за религиозната пълноценност на една от толкова прехвалените от Вас раси, доколкото черноризството няма за цел да открива (голота, белота и пр. предимства), а напротив, да прикрива или скрива извечно откриващата се възможност за възгордяващо възползване от отъждествяването с плътта. Казано директно: носенето на расото като свещеническа регалия по самата си презумпция отхвърля прокламираната във форума теория за расовата чистота, чието поставяне тук, между другото, нямаше нищо общо с темата.
Стефан Панайотов на 12.02.2020 в 13:17
Църквата е фирма основана на една идеология ....Пари,Власт,Пари!!!! Приказките за Бог са измислени от евреи които както всички знаем не са от най работливите ,но за сметка на това са много хитри и са едно от най....да не кажа най- мръсното племе съществувало някога...и така вече 2 хилядолетия те смучат пари от всички глупци които са ги последвали ...канона е за вярващите...клира има други канони...кради ,лъжи,убивай....А целта е една единствена...Пари
Християнството е прекрасна идея на 12.02.2020 в 13:57
Поставянето тук на теорията за расовата чистота има нещо СУГУБО общо с темата. Защо ли? Защото Християнството е възникнало като противопоставяне на Рим, като отпор (чрез НЕНАСИЛИЕ) срещу една безмилостна империя, която в качеството си на империя е смесвала всички раси, до които се е домогвала, за да поддържа властта си върху едно население, парализирано от самото смесване на различните расови компоненти. Идеята на Йоан Кръстителят е — пробуждане и обновление на йудейския народ и отхвърляне на имперския гнет (това, което в наше време му е ред да стори българският народ), — което би се постигнало чрез расово очистване на евреите. Иисус Христос е бил Великият Пропагандатор на тази идея, макар че от цялата иносказателност, която днес забулва проповедите на Спасителя, е неимоверно трудно да се схване основната нишка. И какво се получи на практика? Вярно е, че Рим рухна, но именно Църквата, създадена сред руините на Рим, си постави за цел да реставрира Империята. Стигна се до Свещената Римска Империя на довчерашните облечени в кожи германски диваци, които заляха Европа и спомогнаха за едно ново тотално смесване на етноси и раси. Константин Велики спаси каквото беше останало от някогашното имперско величие като премести „Рим“ на Босфора, но опасността, която всяка империя носи сама у себе си — проклятието да бъде съставена от разнородни по кръв и култура компоненти, които неминуемо я разрушават отвътре, — тази опасност си оставаше. Тогава се появи една велика личност — патриархът Фотий, — който каза: „Ще обособим Християнството по етноси: ромеите ще го изповядват на ромейски език, гърците — на гръцки, арменците (самият Фотий е бил арменец) — на арменски, а СЛАВЯНИТЕ — на славянски език. Така ще се обособят отделни култури, които ще препятствуват пагубното смесване. Защото сама по себе си една държавна религия, каквато е Византийското Православие, може да обслужва имперските домогвания, но ако кажем на хората: ти си славянин и ще славиш бога на славянски език, а ти си албанец и ще славиш Бога на албански език и т.н., то тогава всички люде ще се запазят чисти в лоното на своята общност.“ И тогава Фотий изпрати мисионери да покръстват варварите на север и на изток. А светите братя Константин и Методий изпрати в Моравия… Ето защо днес имаме Православие, но българско, пък имаме Православие, но сръбско, пък имаме и Православие, но руско, че и румънско даже… И всички те коренно се различават едно от друго. И се различават и от по-старите гръцко и арменско Православия. Това е причината ние — Православните люде на Изтока да сме много по-запазени нравствено и по-чисти расово от населението на Запада, което се ръководи от единния църковен център — Ватикана. А както знаем, при Ватикана е лесно: можеш да си купиш праведност с пари! И никак не бива да ни удивлява, защо в наше време Франция е една мюсюлманска страна и защо цяла Западна Европа се африканизира.
Християнството е прекрасна идея на 12.02.2020 в 21:36
Стотици години вече човечеството повтаря като хипнотизирано една фраза: „Разделяй и владей!“, без да се замисля кога тази максима е в сила и кога тя се превръща в своята противоположност. Защото „Разделяй и владей!“ може да бъде само тактика, но не и стратегия. Да разделиш противниците си на няколко враждуващи помежду си общности — това може да реши проблемите ти в момента. Но ако в дългосрочен план оставиш един етнос да стои културно консервиран — да се извършват например бракове само между жените и мъжете от този именно етнос, бе допускането на чужди компоненти — това е напълно достатъчно, за да се ПРОЧИСТИ този етнос в рамките на шест-седем поколения и да се формира отделна расова единица. Досега евреите са единствените, които постигнаха тази цел перфектно — благодарение на тревожната будност на техните равини в продължение на няколко века. И какъв е резултатът? Резултатът е, че вие имате вече работа не с хора, които всеки може да прегази. Вие вече имате работа с непоклебим етнос, който по никакъв начин не може да бъде прекършен, та дори да измислите най-страшния Аушвитц, който някога Историята би могла да си позволи. Това е така, защото евреите станаха супер-чиста раса. ТАКИВА ТРЯБВА ДА СТАНЕМ И НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, АКО ИСКАМЕ ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ОТ АДА, В КОЙТО СМЕ ПОПАДНАЛИ!
ен соф на 13.02.2020 в 09:15
За доста неща бих се съгласил, ако ще заложим на един рационално-реалистичен подход за изследване наследството на Христа. В такъв план, забележителен изглежда изводът относно това кое стратегия и кое - тактика. Но пак казвам, генетичната теория не предполага автоматически духовна избраност, нито изчистване в Духа. Някак си трябва да обосновете връзката между прецизен расов подбор и будност в Духа. Така, както е написано излиза, че равините са били будни не относно знаците и поличбите на Духа Святий, а само относно сплотяването и асамблирането на родовото в смисъла му на генетично наследство. Това може да е част от задачата, но не е достатъчно за нейното решение и навярно никога не би се оказало достатъчно. А може и изобщо да не е част от задачата, доколкото една религиозна съборност трябва да се тълкува преди всичко като субектова събраност до Единно (Плотин - изгледайте видеото на Дугин, което е препостнато във форума под темата!), а не до почти идеално организирана родова взаимопомощ. Трябва да имам някаква увереност в себе си, в това живо мое асамблиране тук-и-сега, че родовата съборност е показател за субектов (т.е. конкретно, а не абстрактно-суверенен) син-тез на Божията воля. Но как да го имам, след като ако съм приел Христа в сърцето си, нямам съществен дял с царства и княжества "от тоя свят"? Еврейската съборност е прозелитска, mass-on-ска, йерархизацията там изхожда от реалистично-емпиричните прерогативи на физическата маса и "масовките" на физиологизаторите. Напротив, една съборност во Христа е братство, йерархизацията й следва само духовно-небесните подредби и повели, избраността не е по плът, а по дух (т.е. тя е метафизическа), реалистичната (общоделска) емпирия не й е първа грижа, империята, която преследва, е трансцендентална, чийто основен аспект е битийно трансцендиращо изчистване до нихилизация. Виждате, че в зависимост от обозримостите, в Словото на Христа никъде не се поставя въпросът за расовото изчистване като самоцел; целта е преди всичко Светият Дух, и една чиста и правилна обхода на съществото на Единното в Духа показва от-тук нататък и перспективизма на всички останали изисквания и дадености. Изгубването в лабиринта на средствата, забутаността на съществото сред масата-средства, самото то редуцирало себе си до средство или пешка на нечия нежива игра, е индикатор вече, че стратегията не се следва, и че времето на света никога няма да ни стигне за изплъзване от коварствата на привличащото лутане от едно средство към друго, защото пребиваване във времето на света е тъкмо това - всякога закъсняващо приплъзване от едно състояние на нещата към друго при регистрирана все явна невъзможност за удържане на Единството на Личността, което е вече тактика.
Християнството е прекрасна идея на 13.02.2020 в 21:42
«…генетичната теория не предполага автоматически духовна избраност, нито изчистване в Духа…» Тази Ваша забележка е абсолютно правдива — с оглед на подразбиращата се максима, че за „духовна избраност и за изчистване на Духа“ можем да мислим едва тогава, когато престанем да мислим за елементарното си оцеляване. Това, на което е учил еврейския народ неговият (а и наш) Спасител, касае обаче именно ситуацията на оцеляване. В годините на царствуването на Ирод (и цялото столетие след това) е била достигната кризисната точка за поробените от Рим жители на Йудея. Те са били започнали ДА СЕ СТОПЯВАТ — точно по същия начин, по който днес се СТОПЯВАМЕ ние, българите. И то по твърде сходни причини. За жалост евреите в онзи момент — преди 2 хиляди години — не са съумяли веднага да оценят ситуацията и да разберат важността на това, което ги е учил Иисус. Те са стигнали до безобразието не само да се помирят с неговата екзекуция, но дори и да я възжелаят. Разчитали са на своята стара тактика да бъдат КУИТЪРИ, т.е. да „куитират“, да се измъкват от фаталната угроза, надвиснала над тях, па макар и с опърлена козина, и нищо повече да не ги интересува. Намерили са му били лесното: взели че се пръснали по света — грешка, която правим в последните няколко десетилетия и ние, българите, изживявайки мъчително и безславно заслужената си участ. Прозелитизмът на евреите, за който споменавате, е пресилен. Вярно е, че по времето на Хазарския каганат те са се били втурнали да приобщават към своите догми и други етноси, които не са имали нищо общо с еврейството, но това е било така, защото в Каганата те са доминирали политически. През всичките останали периоди от своята история, през които са били подложени на обичайните гонения и погроми, един инстинкт им е нашепвал, че трябва да си спомнят какво ги е учил Христос. А именно да се откажат от мисионерството на своите догми сред НЕСВОИТЕ люде, защото това до нищо няма да ги доведе. Къде инстинктивно, къде заради мъдростта на равините си, те всеки път стигали до заключението ще трябва да се самоизолират (в собствената си догматика), ако искат да се запазят поне духовно непокътнати. „Поне духовно…“, защото ТЕЛЕСНО те винаги са били застрашени от саморазправа. Истина е, че съборността на евреите е родова, но такава е съборността на всички народи от Близкия изток, повечето от които са мюсюлмани. Всяка личност там е „бурмичка или винтче“ в родовата или племенната машина — особеност от която европейското христянство старателно се дистанцира. Но именно това дистанциране на християнските култури оставя отворени и зеещи вратите за ГЛОБАЛИЗЪМА на нашето съвремие. Съборността на християните — най-вече в Западните версии на Християнството — се свежда до църковна „всеядност“. Следователно, ако искаме да бъдем истински християни, ние трябва да се върнем към най-ранното християнство, когато още не е имало институцията „църква“, а е имало християнски общини.
Християнството е прекрасна идея на 15.02.2020 в 13:41
Институциите — т.е. държавата, както и всички неправителствени и неформални образувания, които са ни изправили до стената: „на разстрел“ — правят всичко, за да разкъсат веригата на религиозните връзки на хората с идеята им за Бога и с идеята за свързаност на хората помежду им (което касае пак същата тяхна връзка с Бога, но изказано по друг начин). Напротив — институциите (па било то и онази институция сред тях, която е назована ЦЪРКВА), свързват цялото общество с инерционно послушание спрямо законите, които са измислени не от някой друг, а от самите институции, и изискват безропотна дисциплинираност от страна на подчиненото множество. Неучастието във властовите структури е единствения способ за борба със злото, което произтича от съществуването на властовите структури, макар така да съществува рискът да се маргинализираме. Когато говорим за ГЛОБАЛИЗЪМА на нашето съвремие, ние всъщност употребяваме един НОВОГОВОР, защото само до преди тридесетина години ние наричахме същото явление с термина ИМПЕРИАЛИЗЪМ и прекрасно разбирахме за какво става дума. Наистина, за да говорим за „империализъм“, ние трябва да имаме пред вид властова структура от ранга на ДЪРЖАВНОСТТА. Струваше ни се, че само една ДЪРЖАВА може да се превърне в ИМПЕРИЯ и да издевателствува върху нашата личностна същност. В наше време обаче се наложи една съществена корекция — оказа се, че актуалният за съвремието ни ИМПЕРИАЛИЗЪМ може да има чисто икономическа природа и на света да се възцарят финансово-търговски империи. Именно по тази причина беше подбран като по-уместем терминът ГЛОБАЛИЗЪМ. Но природата на явлението е същата. На нас ни е е все едно дали нашето общение с Бога ще бъде ликвидирано от ИМПЕРИАЛИЗЪМ или от ГЛОБАЛИЗЪМ.
Helleborus на 16.02.2020 в 18:56
04.02.2020 в 10:55 Това, че всички раси са произлезли от чреслата на Ной, не съдържа никакво противоречие. От една страна, става дума за синовете на Ной, които са влезли в ковчега заедно със своите съпруги (които не знам какви са били). Но от друга страна, когато говорим за Творец и творение, светът не е създаден по еволюционен път. Т.е. очевидно Бог непрестанно се е намесвал, докато създаде видовете, защото практически те не могат да произтекат един от друг. В крайна сметка всичко тръгва от единицата, която се дели и отделеното не е аналогично на онова, от което то се отделя. Така, както Духът, Който произтича от Отец, (единицата), вече е различен в определени неща. Когато говорим за не просто размножаване, а и творческа сила, която ТВОРИ световете, има и промени, не само наследственост. И стига с тези извънземни, ако не можете да повярвате, че човек е произлязъл от светкавица в стерилна вода, разбираемо е, защото е невъзможно. Но това, че пренасяте проблема си на друга планета, не променя нищо. Вашите извънземни с различно ДНК също трябва да са произлезли отнякъде. Да не говорим, че това човешко ДНК (на зрял индивид) няма как да се „пусне“ ей така в нищото на стерилна планета и да се родят хора. Нашият състав е аналогичен със състава на почвата на Земята. Заради това растенията и животните, извличащи от земята тези елементи, стават за храна за нас самите. Човек е доказано създаден от кал, т.е. от елементите на земята и затова се и връща в нея, той е част от кръговрата на планетата. Всъщност е много по-научно издържано да се приеме, че човекът е създаден от кал и му е вдъхнато жизнено дихание, отколкото да се приеме, че пришълец е отгледал от нищото земно тяло от кал и му е вдъхнал не само живот, но и свое ДНК. Самата сложност на задачата е достатъчна, за да кажем, че който е направил това, така или иначе е Бог и Творец. Да не говорим, че никой баща не изоставя децата си, а никой не се е свързал до този момент с нас, освен истинският ни баща.
Християнството е прекрасна идея на 17.02.2020 в 04:05
Всичкият органичен свят на нашата планета е всъщност КАЛ. По-точно — КАЛТА е най-съществената фаза в рециклирането на онова, което наричаме „жива природа: животните и растенията. Бог е създал живата пририда не от КАЛ, а от органични елементи, които просто преминават през етапа КАЛ, за да се възобновят. Но когато е създавал органичния свят, Бог все още не е имал предвид човека. Той просто е искал да има живот, а за живот, способен да мисли, е щял да се погрижи по-късно. Така и станало. На даден етап от развитеието (развитието не на някаква еволюционно изменяща се материя, а развитието на Божественото ПЛАНИРАНЕ) Всевишният решил, че е време да преустрои някои животински видове в мислещи животински видове. И е пробвал с различни предстваители на земната фауна. Някои от експериментите му са дали човешки потомци, които приличат на коне, дриги — на мечки, трети — на гущери, на камили, на свини и т.н. Най-оптимален се оказал експериментът с някои видове маймуни. И ето — така намираме място и за Дарвин и неговия странен възглед, че ЧОВЕКЪТ Е МАЙМУНА. Да, наистина човекът е маймуна! И какво от това?
мадър мат(и)ка - царството на количествата на 17.02.2020 в 15:42
Винаги се рискува, когато се подразбира човек в множествено число. Има живо, което е неорганично, според определени визии и концепции. Животът не се редуцира до организми и форма на съществуване на белтъчни тела. Тялото на Бог може и да не бъде органично тяло. Тялото на човек също, но за целта се изисква специална и изрична Божия повеля.
А именно да се откажат от мисионерството на своите догми сред НЕСВОИТЕ люде, защото това до нищо няма да ги доведе. на 17.02.2020 в 15:50
Всичките христови апостоли, без двама, са поели на път да разнасят "благата вест", ап. Тома даже не е тръгнал нейде to the West, а на Изток - към Индия. И двамата са много загадъчни - Юда, за когото, според гностиците, каквото и да кажеш, все може да (не) е вярно, и любимият на Христа ученик - Иоан, който през целия си дълъг живот остава уседнал по своите си краища. Впрочем тъкмо Той е авторът на най-загадъчното, синоптично Евангелие, което се оказва, че не е лъжи-ца за всяка уста, просто защото не се намесва в никакъв изначален модус на театрално-перформативно противопоставяне на лъжите и истините изсред света на една тотална репрезентация, еднаква за всички щъкащи и щръкващи.

Напиши коментар