Запорожкият и Мелитополски митрополит Лука, един от двамата украински йерарси, влизащи в състава на Светия синод на Руската православна църква, разясни в интервю за Би Би Си как ще се отрази решението за скъсване на отношенията с Вселенския патриарх на обикновените украински вярващи. На 15 октомври синодът на Руската православна църква прие решение да прекрати евхаристийното си общение с Константинополската църква. Това стана четири дни, след като Константинопол оповести решението си да признае независимостта на все още несъздадената украинска православна църква. Отделно, Константинопол възстанови каноничния статут на главите на двете неканонични църкви в Украйна и оповести завръщането в лоното на световното православие на онези вярващи, които досега се смятаха за разколници.

Запорожкият и Мелитополски митрополит Лука

 

След края на заседанието на синода вечерта на 15 октомври кореспондентите на Би Би Си в Минск разговаряха с един от двамата представители на Украинската православна църква в Московската патриаршия, влизащи в състава на синода на Руската православна църква – 47-годишният Запорожки и Мелитополски митрополит Лука.

 

В Украйна този архиерей се ползва с нееднозначна репутация. През януари тази година един от запорожките свещеници отказа да опее починало двегодишно дете, тъй като било кръстено в „разколническата“ църква на Киевската патриаршия.

 

Митрополит Лука подкрепи свещеника и така, според някои, се превърна в символ на безизходицата, в която затъна диалогът между представителите на различните православни църкви в Украйна.

 

"Политиката може само да навреди"

 

Би Би Си: Заседанието на синода приключи с четиричасово закъснение. Защо продължи толкова дълго?

 

Митрополит Лука: Заседанието на синода не е самолетен полет или влаково разписание. Когато се обсъжда толкова сериозен въпрос и се приема документ от шест страници, всяка дума трябва да се обсъди внимателно, за да не може никой да го оспори.

 

Тъкмо затова приетото заявление е съдбоносно. С действията си от 11 октомври Константинополската патриаршия фактически се саморазпусна. Отказът от съблюдаване на каноните на църквата-майка е свидетелство за отпадането от Христа. За мен Константинополската патриаршия не съществува. В историята може и да я е имало, но за мен от 11 октомври тази патриаршия вече не съществува.

 

- Преди заседанието на синода бе съобщено, че проблемите на Руската църква в Украйна са били обсъдени от Съвета за сигурност на Русия начело с Владимир Путин. Това разтревожи мнозина в Украйна.

 

- Бедата е там, че в тази ситуация се намесиха хора, които нищо не разбират от църковните въпроси. На този съвет присъствал ли е патриархът? Не е, той беше тук (в Минск). Там не е имало нито един представител на църквата.

 

Аз също прочетох тази новина, но не виждам какво може да са обсъждали. Може пък те да са видели нещо, като политици. Но аз, като църковен човек, не виждам какво може да направи политиката. Освен да навреди.

 

Обсъждахте ли какви действия ще предприеме РПЦ, ако на заседанието на синода на Константинополската патриаршия в края на ноември бъде издаден Томос за автокефалията на украинската църква, която дотогава се очаква да бъде оформена?

 

- Вижте, ако се появи бележка, издадена от разсилния на блок номер шест, с която той провъзгласява, условно казано, Н-ския град за независима държава, вие ще се съобразите ли с тази бележка?

 

Аз за такава (Константинополска) патриаршия от 11 октомври не знам, и всичко, което там издават и решават, е досущ като хартийка на разсилната леля Маша, а не на членове на православна църква. Те отпаднаха, вече не са в църквата.

 

- Да разбирам ли, че Украинската православна църква към Московската партриаршия (УПЦ МП) е скъсала окончателно отношенията си с Константинопол?

 

- Целокупната Руска църква, в това число УПЦ, прекрати евхаристийното общение с Константинопол.

 

Митрополит Лука (вдясно) на заседанието на Светия синод на Руската православна църква

 

"Това са крадци, бандити“

 

- Представителите на РПЦ и УПЦ МП отправиха неколкократно предупреждения за възможни погроми срещу църкви в резултат на приетото решение за автокефалията. Доколко вероятно е това?

 

- Преди всичко бих искал да изкажа благорадност към полицията, защото тя действително охранява храмовете, провеждат се и профилактични мероприятия.

 

Спомнете си обаче какво написа господин Климкин (външен министър на Украйна) само няколко часа след решението на синода в Константинопол. Той заяви, че московските попове нямат място в Украйна (в колонка за изданието „Украинска правда“ Павел Климкин написа: „Московската патриаршия няма никаква работа в Украйна, тъй като това е канонична територия на Вселенската патрирашия“, бел. ред.)

 

Разбирате ли, дипломат номер едно на Украйна заявява, че московските попове нямат място в Украйна и моментално трябва да бъдат изгонени. Ами изявлението на Петро Порошенко (президент на Украйна) по адрес на последователите на УПЦ: да се били замислели – какво, за бога, ще рече това?

 

- На 14 октомври Порошенко заяви по адрес на верните последователи на УПЦ МП: „Аз гарантирам, че ще бъде съхранено правото на всеки украинец да намери своя път към Бога. Но бих призовал всички да се замислят – и паството, и последователите на тази конфесия...“

 

- "Да се замислят“ – това нищо ли не ви говори? Смятам, че това е скрита заплаха. Нали разбирате какво означава, когато човек на тази позиция ви казва: „Замисли се...“. Един мой познат постоянно казва на сина си: „Витя, замисли се“, а онзи всеки път му отвръща: „Татко, всичко разбрах“.

 

- Вие лично чувствате ли се застрашен?

 

- Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

 

- Значи не се страхувате?

 

- Страх ме е само от Бога. А в тази ситуация най-много се боя да не съгреша. Не бойте се от ония, които убиват тялото, а от ония, които убиват душата ви, казва Христос.

 

- Пак в изказването си от 14 октомври Петро Порошенко заяви, че патриарх Кирил се моли за „руското войнство, което убива украинците“. „Могат ли храмове, в които звучат молитви за патриарх Кирил, молещият се за руските войски, да се нарекат украински?“, попита той.

 

- По време на богослуженията ние се молим и за управниците и воините на Украйна. Мога да кажа само едно: аз лично се моля за моята родина, Украйна. Тази ситуация много ми напомня за 37-ма година, когато започват да обявяват хора извън закона, превръщат ги в дисиденти и прочие. И ми е много болно.  

 

- Обсъждали ли сте ситуацията в Украйна с патриарх Кирил? Получихте ли - вие лично и украинската църква, някакви наставления от него, съвети как е най-добре да постъпите, как да се държите?

 

- В това отношение патриархът е много деликатен човек, никога не натрапва собственото си мнение. Като се разделяхме, ми каза само: владико, всички ние се молим за вас, аз се моля за вас, прося и вашите молитви за мен. Но не е казвал нищо от рода на „не бойте се, ние ще ви защитим“.

 

- Не го ли помолихте за съвет в тази ситуация?  

 

- Тук също се проявява мъдростта на патриарха. В такива ситуации той обиковено казва: имате си предстоятел. Така показва кой е глава на църквата в Украйна – блаженият митрополит Онуфрий.

 

- А каква е позицията по този въпрос на самия митрополит Онуфрий? Мнозина отбелязаха, че той дори не беше включен в делегацията, която пътува до Истанбул за преговорите по украинската автокефалия.

 

- Когато го избраха за предстоятел на нашата църква, за него казваха, че е молитвеник, монах. Да го виждате често на разни публични мероприятия? Не. Най-често е в храма.  

 

Някои може би ще го нарекат безпринципен или бог знае какъв. Но така ни дава самостоятелност и показва уважение към нас. Това е стилът на неговото служение.

 

- Подкрепяте ли решението на УПЦ МП да не се срещате с екзархийските представители на Вселенския патриарх, изпратени в Украйна? Не мислите ли, че с тях е възможно да се води диалог, да ги вразумите, ако считате, че не са прави.

 

- Църквата живее според каноните. Ако аз, като епископ, реша да отида някъде, съм длъжен да известя местния архиерей, на чиято територия отивам. Даже ако самият патриарх реши да посети Запорожката епархия, той няма право да върши нищо на тази територия. Това е канон.

 

А тия двама търговски пътници нахлуха на територията на блажения митрополит Онуфрий. Това са крадци, бандити. Никой не ги е викал. Те дори не известиха митрополита за пристигането си, а директно нахълтаха: „Здрасти, идваме ви на гости!“.

 

- Независимо от това, привържениците на автокефалията се надяват, че с издаването на Томоса в Украйна ще се появи нова църковна структура, която ще е канонична. Защо в една страна да не могат да съществуват две църкви? В Естония, например, те мирно съжителстват (от 1996 г. в страната действат едновременно две православни църкви, подчинени на Константинопол и Москва, бел. ред.)

 

- Вие разсъждавате като светски човек. Доларът у нас официална парична единица ли е? Не, тук е Украйна и националната ни валута е гривната. Нищо че има обменни бюра, долари, евро, но в обращение е само гривната. Един град – един епископ. Това е закон на църквата.

 

- А Естония?

 

- Какво Естония? Там цари пълен произвол. Държавата си присвои цялата собственост на Руската църква, за да я даде на един гражданин, пратен от Константинопол, който дори не е естонец ( главата на Естонската апостолска православна църква, митрополит Стефанос, е роден в Демократична репоблика Конго в семейство на кипърски бежанци, бел. ред.).

 

И хората не ходят там (в храмовете, намиращи се под юрисдикцията на Вселенския патриарх, бел. ред.). Аз бях в Талин и видях какво става в нашите храмове (те са заковани) и какво – в храмовете на въпросния Стефанос.

 

- И все пак, формално в една страна съществуват две юрисдикции. Тоест, подобна ситуация е допустима?

 

- Не. Естония е просто още един пример за антиканоничното поведение на Константинопол.

 

- Твърди се, че ако Руската църква загуби Украйна, ще изгуби една трета от приходите си и една трета от общите си финанси. Зависи ли РПЦ от УПЦ или е обратното?

 

- Това е смешно. Колко изявления бяха направени по този повод...В действителност нито копейка от Украйна не отива в Москва. Нито копейка! Всичко, което ни е необходимо, вече се прави и в Украйна.

 

Но я вижте Филарет и неговите така наречени свещеници. Моята панагия (знак, който носят на гърдите си православните архиереи, бел. ред.) е гръцка. А те ходят с московски панагии. Оттам си купуват и кръстовете.

 

"Аз не съм политинформатор или агитатор"

 

- Въпросът може да ви се стори фарисейски, но ако е вярно, че „всичко се случва по волята Божия“, тогава не е ли възможно изпращането на екзарси от Вселенската патриаршия, снемането на анатемата от Филарет и евентуалното издаване на „украинския томос“ от Константинопол да става също по волята Божия?

 

- Много е опасно да се говори как „всичко е Божия воля, Бог е любов, Бог обича всички ни“. Така размиваме рамките на любовта и рамките на закона – рамките на канона.

 

Отношението „всичко е по Божия воля“ води към безразличие, затова не бива да се говори така. Волята Божия никога не води до разкол. Господ съзидава – а онова, което руши, вече не е Божия воля. Трябва да знаем, че има воля Божия, воля дяволска  и воля човешка. Нима по воля Божия е съгрешил Адам? Не. Бог е дал на човека свободния избор.

 

- Как ще се отрази решението на синода на РПЦ за прекъсване на отношенията с Константинопол на обикновения украински вярващ, на бабата, да речем, която ходи в запорожка църква?  

 

-  Тази баба, разбира се, не може да отиде в Константинопол, там няма с кого да се извърши съслужение. Но е важно за тази баба да знае, че е дадена юридическа и канонична оценка на тези действия, които на нейна земя, в Запорожието, могат да доведат до непоправими последствия. Тогава тя ще знае, че нейната църква я защитава, тъй като нейната църква спазва законите и каноните.

 

- В коментарите си по повод решението на синода на РПЦ официален Киев заяви, че Руската църква сама се вкарва в задънена улица, самоизолира се от цялото православие. Много наблюдатели също са на мнение, че руската държава се опитва да се огради от Запада и църквата следва същата схема.

 

- Ще ви помоля да не свеждате каноничното пространство на РПЦ, което включва над 17 държави, до пределите на Руската Федерация.

 

В момента тече преразпределение на света, сменят се центровете на влияние, светът постепенно става многополюсен, пренаместват се интересите – кой с кого и срещу кого е. И тъкмо когато Русия започна да се въззема икономически, някой реши да я задуши. Това е типичен пример за безбожие.

 

Тъкмо по този начин се държи в момента гражданинът на Турция (патриарх Вартоломей), живущ в истанбулския квартал Фенера. Виждате, че всеки път, когато в Руската църква възникне проблем, Вселенският патриарх тутакси заема страната на враговете й, точно както преди 100 години, когато Константинопол подкрепя „обновленците“, комунистите и съветската власт.

 

- Украинският президент Петро Порошенко заяви, че е разочарован от начина, по който са гласували украинските представители в синода на РПЦ (тоест вие и митрополит Онуфрий) и добави, че те, сиреч вие, сте против обединението на народа.

 

- За да коментира човек нечии действия, трябва да ги разбира. Иначе все едно готвач да коментира действията на лекаря. Не бих искал да коментирам действията на президента, както повелява чл. 35 от Конституцията (за отделяне на държавата от църквата). Но не крия, че съм изумен (от коментара на Порошенко)...

 

Синодът даде компетентна канонична оценка на неканоничните и незаконни действия на Константинопол, нищо повече. Аз съм за законността.

 

- В същото време из цяла Украйна стърчат билбордове на Петро Порошенко с лозунга „Вяра, език, армия“ и експертите в Киев прогнозират, че сегашният държавен глава ще използва активно темата за автокефалията в бъдещата си президентска кампания (изборите за президент на Украйна трябва да се проведат през март 2019 г., бел. ред.). Ще противодейства ли УПЦ и лично вие на това? Възможно ли е да агитирате за някой от другите кандидати?

 

- В никакъв случай. Нямам право да агитирам за когото и да било. Аз не съм политинформатор или агитатор. Мой дълг е да проповядвам в името на Христа.

 

Що се отнася до лозунгите на Порошенко, за коя вяра говори той (на билбордовете)? Като гарант за спазване на конституцията той е президент и на мюсюлмани, и на юдеи, и на православни – на всички. Нима има право да говори само за православната вяра, според неговите разбирания? Той е президент на мултиконфесионална светска страна и когато говори за вяра, нарушава член 35 от Конституцията.

 

- Говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков заяви, че Русия е готова да защити правата на украинските православни с всички политически и дипломатически средства, ако започнат гонения. Намирате ли, че подобно изявление е приемливо?

 

- Този въпрос е към него. Мен Господ ме пази.

 

- Вие и вашите вярващи имате ли нужда от защитата на Путин?

 

- Не. Моля се само за едно – Господ никога да не ме изоставя, и съм сигурен, че Той няма да ме остави.

 

"Те отлъчиха себе си и паството от Христа“

 

- Много вярващи се измъчват от простичкия въпрос: нима за Бог е важно в какво здание паля свещ?  

 

- Трябва да можем да разпознаваме Бога. А на Фенера Бог вече го няма. Фенера се отрече от Бог и се самоотлъчи от църквата. За нас не Фенера е глава на църквата, а Христос. А Фенера сам реши да се обяви за глава на църква: „Що не идеш, Господи, да се поразходиш, а ние тук и без теб ще се оправим“. Затова е казано, че ако стъпваш там, където го няма Бога, това е беда, защото душата ти ще погине.  

 

- Но нали Бог всичко чува?

 

- Вижда и чува. Но той ни е дал свобода на избора. Често се изтъква следният аргумент: "Ходя на църква и въобще не ме интересува към коя патриаршия е, тук ми е по-близо и тук отправям молитвите си към Бога“. Това говори за неразбиране на Бога. Там, където ходиш, го няма Бог.

 

Когато се обръщаш към Бога и извършваш определени обреди, има значение къде го правиш. Ако ще правиш нещо, бъди така добър да го сториш правилно. Човек не ходи в аптеката за колбаси.

 

- В анализа си по повод решението на Константинополския синод киевският всекидневник "Зеркало недели" постави акцент върху изречението „и повече никакви неопети момченца“. Ставаше дума за точката, допускаща евентуалното завръщане в лоното на църквата на привържениците на Филарет и Макарий (глави на непризнатите църкви УПЦ КП и УАПЦ). Още ли се придържате към тази изразена от вас тогава позиция?

 

- Нищо не се е променило оттогава. Какво прави Константинопол? Иска да признае един труп за жив.

 

Ами дайте да съберем научната общност, президентът да издаде указ, Върховната рада да приеме закон, Академията на науките да напише, че този стълб е жив. От това той ще стане ли по-жив? Ето това се случи.

 

- Но съгласете се, че случаят с момченцето Женя стана символичен. Той като че ли преобърна общественото мнение по посока на...

 

- …и много хора дойдоха при нас и наново кръстиха децата си. Из цяла Украйна. Само в нашата област бяха над 40 човека. И досега идват и ни питат. Хората започнаха да разбират.

 

Тази хартийка (решението на синода на Вселенската патриаршия) не дава право да се опява кой да е. Това са безблагодатни хора. Живи трупове, лишени от от божествената благодат, еднозначно.

 

- Кои?

 

- Последователите (предстоятели на непризнатите църкви) Денисенко и Малетич. А после към тях се присъедини и Константинопол. Ако след 11 октомври някой бъде кръстен в Константинополска църква, той за мен е некръстен човек.

 

- И той също ли не трябва да бъде опяван?

 

- Да. Те отлъчиха себе си и цялото си паство от Христа. Отпаднаха. Заради своите човешки амбиции.

 

- Един свещеник от УПЦ МП, с който разговаряхме на тази тема, каза, че ако той се окажел в подобна ситуация, щял да опее момчето, защото в такива случаи любовта е над каноните. Щял да си зададе въпроса: какво би направил Христос на негово място?

 

- Знаете ли какво щеше да направи Христос? Щеше да съживи момчето, защото е можел.

 

Преди малко вече засегнахме тази тема: как всичко обясняваме с любовта, как все повтаряме „Бог е любов“. Изтъркахме този термин от употреба и замъглихме разбирането за любовта. А къде остана жертвоготовността?

 

Значи губим жертвоготовността си, губим Христос, но се питаме какво би сторил Христос. Ти първо свърши онова, което си длъжен да направиш като свещенослужител. Щял бил да го опее? Значи му е все едно. Това би значело да предаде Христос.

 

Превод: Гласове

Източник: www.bbc.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

34 коментар/a

Нещо (пак) не е ясно на 09.11.2018 в 20:44
Понеже много обичате цитатите, ето ви още малко: по повед Хелеборъс: "В онези църкви се е влизало срещу едно нещо – нелицемерно покаяние, а образованието е самият Път" - Не, образованието не е самия Път: "Исус отговори: Аз съм Пътят, Истината и Живота. Никой не е идва при Отца, освен чрез Мен" (Йоан, 14:6). Тоест, не само че е Пътят, но и Той е единствения Път за пристигане то Небето -- и затова не ви трябва образование. Пътят на Орфей, Заратустра, Мани, Мохамед и подобни, е пътят на долу. С вашия, на гностиците, ренесанс, хуманизъм и образование, човечеството се задъни в блатото на материализма. Знам за претенциите ви да познавате божествените тайни, но нещата не са стигнали края си - тайните ще бъдат разкрити на части от Когото и пред когото трябва : " Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе - Йоан 16:12". И престани с това фокусиране в/у "онези църкви (от преди векове (NB))", за които на всяка цена трябва да се докаже, че са били по-достойни от днешните. Никой не издава "анатеми и жестоки обвинения" с/у никого, още по-малко с/у цели народи. Както преди векове, така и сега, миряните са имали и имат свободната воля да избират. За пример: в историята на Православната църква не е имало случай на екзекуция на смърт на т.нар. еретици (само се предполага, че поп Богомил е бил изгорен по грешка, заради престараване от някого, но не ми е известно да е доказано). Хората са били свободни да вярват във всекакви глупости, никой не е бил в състояние да пре-програмира нечие съзнание. Ако нещо пречи на днешната Църква, това е светското обравованието и обществото, което трови душите ни с отровата на материализма и гностицизма.
Отговорен на 09.11.2018 в 22:54
Нещо (пак) не е ясно на 09.11.2018 в 20:44 : по-добре не мога да го кажа, благодаря. Само едно уточнение - нашият коментатор, Хелеборус, не е гностик. Отчетлив евангелист е ... може би неосъзнат
Защо на 10.11.2018 в 01:01
Русия не дава ресурсите си на запада - да речем, че не съм бил ясен: Русия не дава достъп до ресурсите си на външни сили, и второ, не ги дава просто ей така, безконтролно. Продава ги, да, но разполага с тях като собственик, и продава каквото и колкото иска, за печалба и други ползи. Да, Русия има полза от ресурсите си, те си остават нейни, и това е голям трън в очите на много хора.
Безсъницата ме хвана на 10.11.2018 в 01:47
Не, аз не разбирам, че "институционализираната църква се е превърнала в поприще и кариера като всяка друга, няма човек, който да не влезе и да не завърши и да не получи достъп до свещенство. " Разбирам обаче друго нещо: Християнството е път - дълъг път - вътрешното преобразяване не става за 1 ден молитви. Господ знае какво прави. И свещениците вървят по този път на Вярата и Господ знае защо те са станали свещеници. АКо вървим по този път неотклонно, с течение на годините Господ усилва вярата ни, за да ни приближи до себе си. Още, всякакви хора трябва да влизат в църквата, или както беше казано по-горе: народ дето не го знаеш какъв е. Ако мислим така, ставаме фарисеят, който казал : Благодаря ти, Господи, че не съм като този бирник/грешник, давам 1/10 от това и това ....и т.н. Властимащите трябва да са в християнската църква и да я подкрепят с властта си. Държавата трябва да да има здрава връзка с християнската църква, това е основа за единство на нацията. Църквата не е за само за посветените, за много чистите, или за безгрешните, или само за бедните, или за тези, които като излязат, повече никога няма да сгрешат. Самия Исус Христос се е събирал с презрените елементи на обществото, защото болните ( духовно) имат нужда от лекар. Не всеки обаче може да го направи, т.е .да се смири, не твърдя, че аз мога, само се опитвам доколкото имам вяра. И последно, Христовата Църква е само една на небето и земята. Неговата църква вече не е от тухли и камъни, и за да я намерим, Той ни дава посоката само с думите си, и после ни води само ако ние искаме ! - не ни обременява още от началото с непосилни неща. ...............Айде лека нощ.
Хаа на 10.11.2018 в 05:48
Има хора, които обичат Бога и ближния, стараят се да живеят според Евангелието и да изпълняват най-големия закон, законът за любовта. И срещу тази любов към Бога и към ближния застават закони и канони и тези хора престават да са праведни. Хората не се променят, защото висшите попове са се скарали. И как наистина някой, който ти е помагал в тежък момент изведнъж става антихрист, заеади патриарха. И не разбирам как християнин може да мрази две годишно детенце. Две годишните ли да плащат за безумието на върастни мъже.
Отговорен на 10.11.2018 в 11:00
Хаа на 10.11.2018 в 05:48 : " .... християнин да мрази две годишно детенце. Две годишните ли да плащат за безумието на възрастни мъже...." ей, манипулаторчо, бягай да си гайкаш другаде, преди да съм те намразил.
въпрос до отговорен на 10.11.2018 в 12:42
Отговорете незаменимо ли е огненото кръщение, за водното вече знаем.
Helleborus на 10.11.2018 в 12:47
„Нещо (пак) не е ясно на 09.11.2018 в 20:44“ Сега ще стане по-ясно. Пътят е Христос, Който е възкръснал, а не отлетял надалеч. Апостолите са продължили да общуват с Него, същото важи и за нас. Обещанието „Аз съм с вас“ не е в преносен смисъл, но е обещание за присъствие. Силата на ранната църква идва от общението с Възкръсналия, тогава книги и канони няма. А основното обучение на вярващите е как да се приучат да чуват и виждат Невидимия. Иначе как Той ще е Пътят? Маркерите, които са дадени в поученията помагат да се разпознае Неговия глас в началото, но не са достатъчни за живота на църквата. Както моята биография не може да ме замести в живота на децата ми. Посланията никога не са писани да послужат НАМЕСТО живия Христос! „Нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“ казват апостолите и на това учат последователите си. Превръщането на писанията в догма, която е вседостатъчна, прави да се ИЗОЛИРА живия Христос от живота на хората и на Неговото място да се постави мъртвата буква, която вече да се тълкува накъдето повее вятъра. Христовото тяло църквата нараства и се развива, когато е свързано с главата Христос. Затова през ранните векове са се прибавяли постоянно все нови и нови откровения към старите, без никой да оспорва нормалността на този процес. Защото ако нямаш откровено слово от Източника, значи говориш своето си слово, макар да го основаваш на писанията. А относно нашия спор, за мен пътят на вярващия човек не започва от правомощията! Първото е да изработиш спасението си, като търсиш из писанията предимно онези маркери, които ти помагат да имаш правилна самооценка, дали изобщо Христовият живот се е явил в теб и дали имаш общение с Отца и Сина. Това основно би трябвало да прави една църква, да изпитва себе си и да търси откровения. Много след това идва въпроса дали ще си счетен за верен в малкото и да получиш пратеничество за нещо по-голямо, съответно и власт да говориш и да съдиш! Темата за приемствеността на благодатта играе лоша шега в този случай, защото и ръкоположени от апостолите могат да станат „юди“. Никаква традиция и приемственост не е гаранция за реалното състояние на човека, дарен със свободна воля, не сме машини. Ако умът ти е земен, светски, буквата на никакъв канон не може да бъде оправдание да осъждаш от Божието име хора като антихристи и като мъртви трупове. Вярата не е съдебна система, където на основание цитати от буквата на закона и с правомощията дадени от народа, ние отсъждаме това и това. Тук трябва да си направиш труда да разбереш волята на Отца, а не да я предполагаш.
коментар на цитат от хелеборус на 10.11.2018 в 12:58
"И Христос „даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие“ /Тит 2:14/ Т.е. проблемът с беззаконието е разрешен." - това нито е истина, нито е православно-християнско като внушение. Никакъв проблем няма да бъде разрешен докато не бъде изоставено беззаконието тук-и-сега, от нас (това ни е завещал библейският Бог и това иска от нас Живият Бог), а не някога и от някой друг. Тука май наистина протестантските глупави тълкувания на Писанията са дошли в повече.
Helleborus на 10.11.2018 в 13:27
„Безсъницата“, да го отдадем на недоспиването и дано днес си си отспала. „Господ знае защо свещениците са станали свещеници, Господ знае какво прави“. Такава вяра ми напомня за вярата на нехристиянските народи, които приемат всичко случващо се като съдба и карма, понеже Бог знае. В християнската вяра Бог не прави нищо без участието на човека и неговото активно съдействие и съпричастност. Нито без да му го обясни и да отвори неговия ум. Ако някой не очаква това и не го разбира, може да си ходи цял живот и да се надява, че Бог знае. Христос обясни ясно, „както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас, Аз съм в Отец, а вие в Мене“. Изводът от това е, че както Христос знаеше всичко за всички и разбираше волята на Отец, Той завеща същото на последователите Си, да знаят и да виждат, очевидно това е станало в ранната църква. Затова апостол Павел беше отведен до не знам кои небеса и чу и видя всичко. В християнството човекът не е пасивна страна, а е призван да достигне „единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;“/Ефесяни 4:13/ Трудно е, но не е човешко дело, въпрос на зачеване и раждане. Бог знае защо някои са станали свещеници, по-важното е те дали знаят. Случката с фарисеят, която споменаваш е пример за това, че Бог не може да се следва по канон, както правеше фарисеят. Но са важни преди всичко чувствата, които позволяват на грешника да се види като грешник и да се срамува и страхува от Бога, да се бие в гърдите от мъка и да проси милост. А ние тук обсъждаме събитие, в което по канон се наричат хората мъртви и антихристи. Техните чувства и отношение към Бога изобщо не са зачетени, нито някой си е направил труда да ги узнае. От друга страна не вярвам да отречеш, че църквата е само за новите създания, новородените в Христа. Другите може също да имат нужда от слово, но те не могат да имат общение чрез светата евхаристия. Един новороден може да сгреши, но не и роденото от Духа в него. Защото „роденото от Духа не съгрешава“. Затова има значение кой влиза в християнската църква, понеже не говорим за еврейската синагога, където правилата са били други. Хайде, със здраве!
Helleborus на 10.11.2018 в 13:30
10.11.2018 в 12:58 Прав си, но ако прочетеш и следващото изречение ще ти стане ясно, че казвам горе долу същото като теб. Не е хубаво да коментираш теза, която не си прочел.
Фори Светулката на 10.11.2018 в 16:56
Helleborus (отровно цветенце кукуряк) е напълно право. От юдейска гледна точка. Честно изкарани трийсет сикли.
Хаа на 10.11.2018 в 17:40
Отговорният да си гледа работата. Две годишните са ангелчета. Руснаците наскоро решиха да опяват некръстени дечица. Пишеше го в един от църковните им сайтове. Специален чин създали за целта, а този отказва. И детето и родителите са жертва на мъжете в рокли.
Helleborus на 10.11.2018 в 18:31
Две годишни деца? „А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; /Деяния 2:38/“ Може ли две годишно дете да се „покае“ или да направи избор за живота си, какъв „кръст“ може да носи то? На тази възраст децата само се представят пред Бога за благословение. И те са преди всичко свързани с родителите си, защитата над родителите преминава и върху тях. Децата не могат да бъдат третирани нито като праведни, нито като грешни, защото нито едното от двете няма да бъде вярно. Те са в период на оформяне на техния характер и ценности, ако детето загине, свещеникът се моли за душата му поради вярата на неговите родители. Но дори те да не са вярващи и да не повикат свещеник, това не означава автоматично, че душата на такива деца ще погине. Не може да свързваме Божия справедлив съд с подобен формализъм.
безсъницата на 10.11.2018 в 19:42
Каквото и да прави или не прави Православната църква, все лошо. Няма край и няма да има: Вярата трябвало да се обясни напълно с човешкия ум, Христос завещал на последователите си да знаят и да виждат, ако не чуват и не виждат Невидимия, как ще го следват? - но само за ранната църква. .......вие къде се бутате бе, днешни християни православни, това не е лъжица за вашата уста........ Като Исус казал, че за момента не може да им каже всичко, защото не могат да го понесат - не им е обяснил и не им отворил ума да видят какво ги чака, не са могли да го понесат в този момент, но по-късно ще могат понеже Той е с тях. Той е знаел всичко, а те не са знаели. Как ли без да знаят всичко са вярвали ? Или това е доказателство за "тайното знание", което е дадено по-късно на Посветените?............Когато Павел по пътя към Дамаск е видял светлината, дали е знаел какво става и защо, или е бил Господ, който знае защо е избрал Павел и за какво го е избрал. Но чуйте вие там в тъмнината на не-знанието: След ранната църква явно Господ няма общо с плебейските маси и говори само на посветените, без книги и канони - ааа, тайното знание............. А още по-рано от ранната църква, змията казала на хората, че Господ е скрил знанието от тях, но тя, змията, казва истината, че със знание ще станат като богове........Тази приказка винаги работи безотказно. Тайното знание се дава само на посветените, а тяхната "църква" е само за избраните, не може всеки да влиза, и само те имат имат общение с Бог - "другите може да имат нужда от словото, но те не могат да имат общение чрез светата евхаристия". Тоест, посветените знаят как действа Господ и с кого Той има общение. Неговите пътища са неведоми само за заблудените от Православната църква. Сигурно знаят и деня и часа на второто пришествие. За "знаещите" притчата за фарисея и бирника показва отхвърляне на каноните на юдаизма, оттам с проекция в/у Православната църква. За нас, заблудените православни, същата притча е пример за Смирение. Обаче тайното знание не обяснява за смирението. Нали са "като богове", за какво им е смирение.

Напиши коментар