Разговорът с Йордан Петров, роден на „шести, първи, дваесе и четвърта”, последния жител на село Бостаните, е направен през лятото на 2001 г. Живее(ше) като „никой друг” - пие(ше) кога има, не му мислеше много и чека(ше) Господ да се обади.
Я съм прост човек. Моа да гласувам, моа да не гласувам!

- Накъде си тръгнала?

- Търся село Бостаните. Или махала...

- Аз живея тука, откакто се помня. Такова място няма.

Пътувам с кола в посока Белоградчик. Приятели ми разказаха за човек, останал да живее сам в една от малкото оцелели постройки тук... След дълго обикаляне по пътищата и питане срещам овчар, който сочи някъде към хоризонта:

- Бостаните ли? Ееее там, ама то май никой не остана...

Продължавам. Пътят става все по-неравен, надеждата, че този „някой” живее там - все по-мъглява... Профучавам покрай парче полусрутен покрив, който прозира зад малка горичка и рекичка. От другата страна на пътя се припичат „две схлупени къщурки” с две купи сено отпред. Намалявам и обръщам. От единствената къща до пътя излиза човек.

- К`во дириш тука?

- Теб. Сам ли живееш?

- Сам. Засъга съм сам. Времето е лошо и никой не отива никъде. За к`во си дошла ча от София?

- Заради теб. Искам да разкажа за теб.

- К`во че ти разказвам. Сама видиш... Ти малко ма съмняваш. А това к`во е?

- Диктофонче. С него ти записвам гласа.

- К`во приказвам? Аааа, значи требва да се съобразявам к`во говорим. А това к`во е?

- Телефон. Мобилен. Виждал ли си такъв телефон?

- ...

- Как живееш тук? Как се прехранваш?

- Ооо, живеем си като никой друг! Садим царевица, боб, картофе. Имам и радио на бетерии. Иначе немам ток. Не минава линия. Светим си с газ. То и газ нема. Зимата кладем печка. Седим вътре, к`во да прайм. Кога ми омръзне, отидем некъде.

- Пиеш ли?

- Пием, ама съга нема. Кога има - пием, кога нема - к`во да пием?

- Имаш ли жена, деца?

- Немам деца. И жена немам. Имаше една, ама... си отиде у Михайловград.  Па не може да живее тука.

- Защо?

- Що... Щото скучно тука... Ти одила ли си на Михайловград?

- Ходила съм.

- Ееее!

- Защо не си се оженил? Да не си много лош?

- Па или я съм лош, или они са лоши. Или съм много добър. От двете едно е. Всеки случай, щом съм останал сам тука, не съм много добър.

 

 

- Ходил ли си на други места?

- Нигде. Къде да одим на друго место? Я би фанал света и не би се връщал, ама...

- Къде искаш да отидеш?

- Па къде живеят ората.

- За какво мечтаеш?

- Оууу, я за много работи съм мечтал. Бил съм голем мерак да идем у Чехия. Обачеее...

- Идваха ли от преброяването тук?

- Нема никой. Я не знам у наш'то село да има преброяване. Чух нещо, ама тука не са идвале. Ама за к`во че идват, я сам сам тука. Они ме знаят.

- Знаеш ли какво става в България? Знаеш ли, че идват избори?

- Има. Ама за кого че гласуваме... не знам за кого. За Симеон Втори ли... за Петър Младенов ли... Ама они че ме закарат с автобуса. Я не съм партиец. Един вика: "Я съм комунист, я съм комунист!". Друг вика: "Я съм земеделец". Я съм прост човек. Никакъв. Моа да гласувам, моа да не гласувам. Абе ти че доаш от София за мене тука. Съмнително е...

- Живееш сам тук. За какво си мислиш по цял ден?

- К`во си мислим... К`во да мислим? Лежа досъга.

 

Между този и онзи свят...

  

- Вярващ човек ли си?

- А?

- Вярваш ли, че има Господ?

- Па едно вервам, друго не вервам... Учените ора, кога бех войник, казват, че Господ не съществува. Я викам, че има некаква природа, ама.... Господ не оди по земята.

- Не ти се е обаждал?

- Не е. Че се обажда ли, нема ли? Сигур че се обади кога дойде да мреме, он че се покаже. Абе кой ти е разправял за мене? Такива хора не съм срещал да ми задават такива въпроси. Да знам кой е, я би го черпил!

Така и не повярва, че никой не ме е изпратил, че сама съм решила да спра при него. Накрая дори се усъмни, че е възможно да сме роднини. Изпрати ме до колата. Дълго се взира  през прозореца. Попита нося ли бомба. Прие само една цигара. Да си я изпуши „с кеф”, като си тръгна. Не разбрах дали защото сме се срещнали, или защото съм си тръгнала.

Светът, побран в един автобус, сутрин, обед и вечер минава покрай това място. Към два и половина заминава нагоре, а към три и половина се връща „надоле”. Единствен той отмерва времето тук. „Последният човек” е само наблюдател.    

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

12 коментар/a

мишка на 20.05.2014 в 19:03
Браво!
мишка на 20.05.2014 в 22:45
Браво!
иван на 21.05.2014 в 18:03
тъжна България!Но е самата истина за много такива \"села\".Казано в кратце-тъжна ,красива България,чакаща да види своя бог и той да я види нея,за да и помогне.
wagner на 22.05.2014 в 03:51
колко състрадателно:преди седмица наминах към провинцията:нагледах се на хора изкопаеми:щъкат като хлебарки,лунатици, бомбайци,шугави:къщи и дворове за прасета:безмерна мръсотия,боклукчийници:бългърете серат още на дворо и съдят картофе (спомням си една в напреднали годинки бомбайка,беше по една бг тиви,забрадена,сълзиво грозна,която на ? на репортьоркътъ отговори,че се е \"реализирала\" в животот\").требе да се сложи точка на възхитата пред таквизинка допотопни хора, които за един цял живот са се къпали я има десет нека да са двадест пъти сь сварен съпун.
наблюдател на 22.05.2014 в 20:00
Отново българските граждани имат възможността да избират. За тези, които не виждат своя идеал сред кандидатите, трябва да е ясно - избирателите на комунистическите марионетки бсп, дпс, герб, атака, абв, ббц, са сигурни гласове. Тези гласове идват от хора здраво свързани с комунистическите престъпни псевдо партии, хора с промити мозъци, хора които не са способни на критично мислене. Тези които не гласуват оставят съдбите си в ръцете на невежи престъпници, извън европейските ценности, в зоната на влияние на Русия - майката на безброй злини и лудости. Нима ще оставим България да бъде отново и напълно заробена от мрачния мафиотски Руски империализъм? България има една възможност, тази на европейска страна, работеща за националните си интереси в рамките на Европейската Общност, и всеки който желае по-добро бъдеще за България трябва да работи за тази възможност.
MM на 22.05.2014 в 22:47
До \"наблюдател\":Хубаво си го написал!Поздравления!Остава да има кой да го прочете и разбере.За съжаление изборите са една от малкото възможности хората да променят положението си,а те вярват много лесно на лъжливи \"сладки приказки\".Затова са и на това положение.
Букстехуде на 24.05.2014 в 03:36
Често срещам такива хора от северозапада ни.Поздравявам автора-уловила е образа,типичен за Радичков.За сведение на Вагнер,в Англия цялото семейство се е къпало в една вана-първо бащата и после-останалите,свареният \"сЪпун \"в момента е хит в био магазините ,а японците си правят външни тоалетни.Колкото до наблюдателния русофоб,патетиката му не е по темата и е смешна,а критично мислене той няма.
Петров на 24.05.2014 в 03:50
Браво за автора на интервюто! Успял е да предаде типичното за хората от този край-смешно и тъжно едновременно,философско и дзен,и в същото време простовато и наивно.Сигурно хората от северозападна България биха го разбрали по-добре от другите.
Маги на 12.03.2016 в 14:39
Горката ни България! Отива си...и ние с нея
амин на 13.03.2016 в 19:18
Тоя дядо си е направо от филма "Живите мъртви". Така са поне едно 40% от българите - мъртви са, но още не го знаят.
Истина на 15.03.2016 в 16:18
Дядото е жив! И Бог се грижи за него. А ние с телефоните и компютрите се мислим за живи и велики ама там е заблудата. Събудете се!
Д-р Ман на 21.03.2016 в 09:38
"Господ не оди по земята." Народна мъдрост...

Напиши коментар