Докладът на Министерския съвет, който определи Русия за враг, е копи-пейст на стари документи на НАТО отпреди две години, каза президентът на срещата с българската общност в Ню Йорк.

 

Пред Общото събрание на ООН. Радев първо малко импровизира, после прочете изказването – и двете на еднакво добър английски

 

Видях отблизо двата кулминационни момента от посещението на Радев в Ню Йорк за сесията на ООН тази седмица – речта му пред Общото събрание в сряда и срещата със сънародниците в генералното ни консулство в петък вечер. Нямам преки наблюдения върху цялата му натоварена програма през петте дни – в събота делегацията замина за Чикаго, но впечатленията ми от видяното са оптимистични и потвърждават надеждите от миналата есен за жадуваната голяма промяна към добро в българската политика и за ново лице на страната пред света. 

 

 

Представянето в ООН беше успешно – Радев по обща преценка бе спокоен, концентриран, достолепен, излъчваше солидност. 

 

В залата имаше поне двойно повече слушатели от миналата година 

 

Срещата на президента с българите в Ню Йорк пък се падна многозначително в Деня на независимостта. Сега по цял свят отново тръгват в бодър строй паради на независимостта. Тръмп каза в ООН, че САЩ възраждат основополагащия принцип на суверенитета – не само по отношение на себе си, но на всички други страни. Националната държава според него си остава най-доброто средство за подобряване положението на човека. 

 

И българите в консулството в петък вечер си стискаха ръцете, честитяха си независимостта. Засега наистина повече като надежда за близко бъдеще, отколкото като реалност. В историята ни рядко се среща по-несуверенен лидер от Борисов. „След като България е член на НАТО и след като НАТО като основен противник, военен, приема Русия, нашата отбранителна доктрина е насочена срещу тях“, каза премиерът тази седмица. „Ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО“. Това предизвика огромно възмущение или поне дистанциране у огромно множество през целия политически спектър. 

 

Дали изхвърлянията на Борисов на откриването на офиса на Европейската инвестиционна банка в София и в ефира на bTV, са били специално предназначени да внесат крамола и помрачат посещението на президента в Ню Йорк, не е сигурно, но ако е така, не постигнаха целта си. Ако целта е била друга, например свързана с изтребителите, предстои да видим след завръщането на Радев идната седмица в София.  

 

За Борисов ЕС и НАТО са чужди природни сили или свръхестествен промисъл, недостижим за неговия ум, на които се покорява без разсъждения. Борисов явно е бягал от часовете по история в училище да рита топка и нагъва филии мас и не е учил, че Борис III и Богдан Филов се присъединиха към Оста, която в края на 1941 г. обединяваше почти цяла континентална Европа или много повече територия, отколкото ЕС днес. У нас имаше многочислени немски войски с репутацията на непобедима сила. Координацията между Берлин и София бе дори по-тясна, отколкото между Брюксел и София днес. Царят и премиерът общуваха с немците всеки ден без преводачи, а също с италианците, унгарците, другите тогавашни съюзници. Филов беше уважаван немски професор, в Италия разговаряше и на италиански. София бе много по-задължена на Оста, отколкото на Брюксел днес – съвсем пресен бе триумфът в Добрич и Скопие. 

 

Но нито царят, нито Филов не допускаха щото във войната с Русия ние да се бием на страната на Оста. Въпреки натиска на Хитлер, особено след Сталинград. Като вменяеми люде за тях лоялността към съюзника имаше железни граници. Ген. Луков, който мислеше другояче, бе маргинална фигура с основно занимание клеветене на българските управници пред немците, че са меки към Русия и комунистите. Отношението на българите към Русия по това време бе ясно формулирано от Атанас Буров и също и от царя. 

 

Не само войната срещу Русия е невъзможна, но и прекаленото изостряне на отношенията е недопустимо. Премиерът „Германофилов“ в разгара на войната на Източния фронт с пристигащите в България парашутисти и подводничари се съпротивява упорито на немците да  затвори съветските консулства във Варна и Русе – смятани за командни пунктове за саботаж срещу немските войски. Трудно дава разрешение за обиски в консулствата да търсят експлозиви и те не доведоха до нищо. През декември 1942 г. една неделя дори отива на кино да гледа „Ленин през октомври“ по покана на съветската легация, за да демонстрира добрите ни отношения, и пише в дневника си, че филмът е много интересен, но твърде дълъг – закъснял бил за бриджа. 

 

При все това Филов бе осъден на смърт от Народния съд с одобрението на съюзническата контролна комисия. Нещо подобно в съвременен вид очаква и Борисов, и това му лази все по-силно по нервите, но е безсилен да си помогне. За слугинажа голямо значение имат и личните му качества. Комплексът на неукия човечец през „учените“: в моята делегация „всички парле ву франсе“, „моите министри са все експерти, с очилца“, рефлексът на прислужника пред господаря. 

 

Кои ли са „експертите“, писали злополучния доклад за руската заплаха? Сигурно същите, които миналата есен сътвориха най-големия гаф в над 60-годишната ни история в ООН с кандидатурата на неизбираемата Кристалина и с изкуственото проваляне на Бокова, за който случай сп. „Форбс“ писа, че България изнесла показен урок как не трябва да се прави многостранна дипломация – и които по недоразумение са на свобода. 

 

Президентът изслушва внимателно въпросите, гледа питащия в очите, отговаря без увъртания, конкретно, с отлично познаване на нещата

 

И сега редом с президента Радев на срещата с българите беше Екатерина Захариева, но сякаш никой не я забеляза, не й зададоха нито един въпрос, а и тя сама не поиска да каже нещо, когато от публиката се критикуваше външната политика на кабинета. Може би не знае друг език освен брюкселския новговор, който не се котира тук. Надявам се обаче откровено да предаде на Борисов атмосферата на срещата в Ню Йорк. 

 

Жаждата на българите за суверенитет, национално достойнство, да бъдем представяни пред света от достойни, заслужили и качествени хора, е безпартийна и споделяна от почти всички сънародници. Салоните на генералното консулство бяха буквално претъпкани – такова множество не се е стичало тук от десетилетия. Абсолютно невъзможно бе да се провреш сред навалицата с фотоапарат на врата. 

 

Имаше много хора и за Станишев в 2008 г., и за Петър Стоянов в 1997 г., но там бяха по-партийно оцветени множества. Може би само към Желев в 1995 г. имаше такъв общ интерес. Точно преди година Плевнелиев се въртеше из фоайето на българския кинофестивал в Ню Йорк да заговори някого и по едно време се запъти към мене – признавам, веднага обърнах гръб и се престорих, че ровя нещо в чантата си. Прям човек съм – не можех да не му кажа кой съм, какво мисля за безгръбначието му, а не биваше да възникват неприятни емоции на фестивала, дето даваха и документален филм за нашето училище „Гергана“. 

 

Голямата част от гостите в петък вечер бяха образовани и „софистицирани“. Всички възрасти бяха равномерно представени, имаше много млади хора, мои приятели студенти. Имаше от стари емигранти до съвсем пресни попълнения на общността. Имаше аполитични и хора от всички политически цветове. Липсваха може би по идейни причини няколко добри мои познати, участвали в рехавите летни протести от 2013 г., но пък други бивши протестъри бяха дошли и се радваха. 

 

 

Опашката желаещи да се ръкуват и снимат с президента се точеше часове, нещо никога небивало. Радев трябва да е човек с голяма физическа и психическа издръжливост – часове наред стискаше стотици ръце, разговаряше, позираше за снимки без ни най-малка проява на умора, разсеяност, отегчение, гледане на часовник. Непресторено любезно усмихнат, чуваше всяка дума на събеседниците си, отговаряше смислено и конкретно, гледаше ги в очите, дамите – с кавалерски шарм, който му иде естествено. 

 

Правеше впечатление пълната откритост на срещата, липсата на полицейщина. Вратите бяха гостоприемно отворени, металотърсачите – изключени, вътре мярнах само един дискретен охранител от НСО, американската Сикрет сървис въобще не се забелязваше. Вижда се от самолет, че това е популярен лидер, който не се плаши от „народната любов“. На път към българското консулство отново минах край бетонните барикади с десетки въоръжени полицаи и куп паркирани автомобили по платното на улицата край хотела, дето са срещите на Тръмп, на 49-а ул. между Парк и Медисън авеню, а предишния ден попаднах на полицейската операция около среща на Ердоган в съседен хотел на Лексингтън авеню. 

 

Малко след началото на срещата салоните на Генералното консулство в Ню Йорк се пукаха по шевовете

 

 

За срещата с българската общност вече имаше информация от БНТ и Нова телевизия, които са отразили почти всички политически непротиворечиви моменти, така че по-долу наблягам на останалите моменти и на лични впечатления. 

 

Срещата започна навреме, дори малко преди уречения час, с кратко, информативно и необременително встъпление на посланика в САЩ  Тихомир Стойчев и също кратко и емоционално встъпление на президента. И двамата похвалиха българската общност в Ню Йорк, но при все тържествеността на момента словото на Радев съвсем не беше литургично. 

 

 

Главният ни проблем, отново наблегна той, е липсата на справедливост в обществото и на прозрачност в държавните дела. Само това може да направи България привлекателна не само за инвеститорите, но и за българите, включително отново и за тези в чужбина и децата им. Това даде тон на въпросите от залата. Много от тях не бяха протоколни и засягаха самата светая светих на съвременната българска политика. 

 

Един от първите беше дали България не може да съществува без НАТО и ЕС. Отговорите на президента бяха кратки и по същество. И друг път съм отбелязвал, че Радев отговаря на въпросите, каквито са, а не си ги измисля.  

 

Преди малко повече от година, когато той за първи път се появи пред ттелевизионните камери като кандидат-президент, първите ми впечатления бяха, че е напълно „системен“ във външнополитическата си ориентация – с две военни специализации в САЩ, летял на F-16, първенец на випуска от чужденците, с добър разговорен английски, както видях сега на живо и в ООН и отгатнах от видеокадрите с Макрон във Варна, привързан към европейската идея. И сега Радев каза, че не си представя реалистично България извън НАТО и ЕС. Американските бази у нас, каза той в петък, не са американски, ние имаме полза от тях – там усвояваме полезен американски военен опит, водещ в света. 

 

Но в същото време президентът е радетел за суверенна и активна национална външна политика и за приятелство с Русия. Проблемите ни, казa той минaлата есен, по-често идат не от натиска на външни сили, а от нас самите, от нашия страх, некадърност и корупция. 

 

Това е самата истина – в рамките на ЕС и НАТО имаме много пространство за маневриране в защита на интересите ни и сме длъжни да го правим, Трябва най-после да станем истински пълноправен член на ЕС и НАТО, а не да ги приемаме като нещо чуждо, като природна сила, както прави Борисов. Трябва да познаваме и да се възползваме от вътрешните противоречия между различните блокове в НАТО и ЕС и в самите западни държави по различните спорни въпроси. Приказките на Борисов за европейски и натовски „геополитически“ интереси са само приказки. Нито в НАТО, нито в ЕС има общи за всички страни геополитически интереси. А в момента в САЩ имат две и три външни политики, воюващи една с друга. 

 

Както правилно съм преценил миналата есен, Радев наистина е човек, който би могъл да формулира националния ни интерес и в Брюксел, и във Вашингтон, и в Москва, на разбираем за тях език, да го отстоява успешно, като с това буди уважение към себе си и страната си, и да постига успехи. 

 

И това е изцяло в съзвучие с настроенията на българите – три четвърти от тях са за приятелство в Русия и две трети одобряват ЕС. Тези две неща са в съгласие в душите им. Тъкмо затова Радев беше избран с такова съкрушително мнозинство и без съмнение ще бъде преизбран в 2021 г., ако така върви.  

 

От въпроса от залата дали ще наложи вето на евентуалния опит за премахване на двойното гражданство стана ясно, че президентът добре разбира и цени приноса на българите в чужбина за общобългарската кауза в XXI  век и държи те останат свързани с България – включително, както аз го разбрах, и чрез своето конституционно право на българско гражданство. Освен за сънародниците в нюйоркските делови кръгове Радев се изказа много ласкаво за българските културни организации и подчерта, че най-важни от тях са българските училища. 

 

Имаше доста остър въпрос за американските визи за българи, един въпрос засега без отговор, и за борбата с корупцията в България и „румънския модел“. Радев каза, че както Достоевски не може без „Престъпление и наказание“, така у нас не може повече да има престъпление без наказание. Време е да има наказани. 

 

Не стигна времето за въпроси за изтребителите, а също за срещата с Порошенко за защита на българите в Украйна и за целта на срещата с Бил Клинтън – два въпроса, по които през седмицата прозвучаха критики по адрес на президента, така че сега не коментирам за това. Все пак не беше пресконференция с професионални журналисти, а силно емоционална земляческа среща. 

 

Зададох няколко газетарски въпроса и аз. Виждам, че те не са отразени по никакъв начин от БНТ и Нова телевизия, които имаха екипи на срещата, операторите им буквално ме триеха с лакти, затова ще ги преразкажа подробно. 

 

На какви експертни оценки се опира докладът на МС, който обявява Русия за най-голяма заплаха за сигурността ни? Той не е обсъждан в МС и в КСНС, не взима предвид излезлите по същото време доклади на министъра на отбраната за състоянието на въоръжените сили и на ДАНС. Не е взето предвид и общественото мнение, чиито изследвания през седмицата ясно сочат, че несъгласните с доклада са три пъти повече от съгласните. Две външни политики ли ще имаме, като САЩ? 

 

Докато задавах въпросите, залата бръмна с леко напрежение. Все пак на метър стоеше вицепремиерката и министър на външните работи. После се възцари гробна тишина. Президентът се справи виртуозно. С поглед, с лека усмивка моментално сне напрежението и с перфектно владеене на материята обясни, че докладът не се опира на нищо подобно, а тази негова част е копи-пейст от известни натовски документи отпреди две години. Аудиторията разбра, че авторите на доклада са некомпетентни дори що се отнася до съвременното състояние на НАТО и следователно стойността на документа им е нищожна. Позицията за добри отношения с Русия, с която Радев бе избран за президент миналата есен, не е променена. Война с Русия е невъзможна. В притихналата зала ясно се чу групова въздишка на облекчение и веднага се разразиха аплодисменти – първият такъв случай след отговор на въпрос от залата. 

 

След това ръкопляскания имаше и при отговора на президента за Достоевски и наказанията, а също при двойното гражданство, макар в последния случай и не толкова гръмки. 

 

Това е забележителното изкуство, което Радев или е владеел още отпреди, или е усъвършенствал през съвсем краткия си стаж на Дондуков 2 – изкуството да обединява българите на основата на наистина общи, или поне споделени от огромното мнозинство, ценности, и апелирайки към най-добрите черти в националната ни душевност, но без да отлъчва никого, а дава на всекиго  възможност за неунизително приобщаване. 

 

Важен момент от посещението беше и работата на първата дама. Десислава Радева изглежда решена да изпълни с полезно съдържание тази още непривична за България неформална институция, забравена по времето на Борисов и Плевнелиев. Радева се движеше по отделна и според мене твърде изтощителна програма, а предполагам, това беше и първото й посещение в Ню Йорк не само като член на президентска делегация – само по себе си твърде претоварващо с впечатления. Фокусът й бяха българските училища и културни организации, с които проведе три срещи, на две от които присъствах. 

 

В Нюйоркското градско министерство на образованието Радева, заедно с представители на българското генерално консулство и на едно от българските училища в града, постави настоятелно пред американската страна въпроса за признаването на обучението по български в нашите неделни училища от местните власти за зачитане на кредит при кандидатстване и следване в колежи и университети – т.нар. „печат за двуезичие“. Такава процедура вече бе създадена в щата Илинойс и другаде, но в Ню Йорк засега опитите ни да постигнем същото удряха на камък. 

 

Срещата в Нюйоркското градско министерство на образованието за статута на българския език в местната образователна система – т. нар. „печат за двуезичие“

 

Намесата на Радева счупи леда и изглежда въпросът ще бъде скоро решен на градско, а след това и на щатско равнище, а също след това и в другите щати. Това не само ще помогне на българските студенти да си спестят пари от такси и време за курсове по езици, но и ще повиши престижа на българския език в образователната система на Ню Йорк, което може да доведе до класове по български в държавните училища, дето има повече български деца, и до търсене на учители по български, а също и ще създаде добри връзки между българските неделни училища и местната държавна училищна система.

 

На срещата с представители на български училища от Ню Йорк, Ню Джързи, Пенсилвания и Масачузетс авторитетът на президентската институция събра за първи път от доста години в една стая и организации със сложна история на отношения зад себе си. По-новите училища се представиха за първи път пред колегите си, по-старите разказаха за опита си. Поставени бяха важни въпроси, сред които търсената промяна в българското законодателство за по-облекчено интегриране на възпитаниците на българските училища в чужбина в училищата и университетите в България – по което в бъдеще ще работи генералното консулство заедно с Асоциацията на българските училища в чужбина; търсенето на финансиране от МОН и на обучението на децата, по-малки от 5 години – много важно за привличане на децата отрано; необходимостта от широка кампания за популяризиране на неделните училища сред българските общности в чужбина – засега по-малко от 10% от децата посещават българско училище и там, дето има такова. Обсъждането беше оживено – това са хора със сходни духовни стремежи и проблеми, които веднага намират общ език. 

 

Срещата с българските училища от Ню Йорк, Ню Джързи, Пенсилвания и Масачузетс

 

Освен това Радева проведе и среща с представители на българските културни организации в Ню Йорк, също добре посетена и оставила добри впечатления. Срещите поставяха реални проблеми, разговаряха реални хора, с истинска дейност, нерядко посветили й живота си. Някаше празни приказки, нито намек за идеологизиране или друго противопоставяне. Радева говори малко и без предисловия веднага дава думата на събеседниците си. 

 

 

Добро впечатление прави и екипът на Радев. Запознах се на живо с началника на президентския кабинет, журналиста Иво Христов, с когото се оказа, че се познаваме задочно още от интернет форумите от 15 или повече години. Компетентни и приветливи, тези хора създават приятелска, работна, открита атмосфера, свободна от византийските козни на миналогодишната сесия около Плевнелиев и кандидатурата на Кристалина, когато всичко беше тайна и нищо не ставаше както трябва. Предполагам и за колегите от консулството и мисията при ООН така е много по-лесно и незатормозяващо да се работи.  

 

Преди година по темата: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/radev-bylgarskiyat-putin-nemezida-na-borisov 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

43 коментар/a

observer на 24.09.2017 в 09:37
Ей, един познат не видях на снимките, а знам, че имаме общи с Фичо. Щеше да е приятно.
lili на 24.09.2017 в 10:03
Авторът е изключително компетентен и много позитивен! Дай боже такива журналисти, а не заядливите и некомпетентни местни журналистки! Анализът ми харесва, надявам се Радев да бъде преизбран и да продължи да налага умерена политика за страната - не дай боже Тиквата да се кандидатира за президент - тогава и аз ще изляза на уличата! Това ще бъде пълно падение!
анонимен на 24.09.2017 в 10:12
дьщеря ми и зет ми изобщо не знаеха за посещението на радев в чикаго защото не ги интересува гледат си бизнеса и с политика не се занимават
observer на 24.09.2017 в 10:25
Lili, Тиквата се усети, че ще загуби срещу Радев, затова и пусна Майката на нацията да отбие номера.
бильо клинтънов на 24.09.2017 в 10:28
всичко хубаво, приемам че радев е свестен човек, ама защо взе, че покани този нещастник бил клинтън да посети българия. ето това не трябваше да прави, да кани разрушителя на балканите, човека , който заедно с гадната баба олбрайт наредиха да се избиват цивилни граждани от американците, срам, срам и отврат, създадоха мюсюлманска мафиотска държава на балканите - и радев го кани. може пък и на него да издигнем паметник, но обезателно със светещи очи /ало, г-н хайтов, не се бавете!/ пък ако бил доведе и хиларито, а няма как да не я доведе, тогава отврата ще е пълен!
песимист на 24.09.2017 в 10:44
Само че на снимките въобще не се виждат усмихнати българи! По-скоро изглеждат скептични и силно отегчени от изтърканите клишета и общите приказки, с които президентът на БСП, ДПС и ГЕРБ се е мъчил да ги забавлява!
В, Николова на 24.09.2017 в 10:47
"Румен Радев спечели сърцата на българите в Ню Йорк" А, моето го загуби както пише и един друг по нагоре , заради поклоните към сащ и нато и ес (нарочно с малка буква) И на други хора около мен ги загуби -мисля че сме много . Този човек го виждам как се превръща в Плевньо 2 .
Браво на 24.09.2017 в 11:27
Както винаги В.Хаджийски е на висота. Благодаря за хубавия и оптимистичен репортаж.В подкрепа на думите му: "И това е изцяло в съзвучие с настроенията на българите – три четвърти от тях са за приятелство в Русия и две трети одобряват ЕС. Тези две неща са в съгласие в душите им. ",добавям и този линк със интересна информация.Може би ще изненада и самият автор. http://www.inright.ru/news/army/20170915/id_12001/ Има светлинка в тунела
Хм... на 24.09.2017 в 12:33
Много интересно за какъв сте го взели Радев, че да се разочаровате. Нещо като северокорееца, може би?
В, Николова на 24.09.2017 в 13:08
За всеки случай не и в мижитурката в която се превърна . Мислих че е човек с достойнство , а той е копие на всички преди него разчекнал се на два стола . Позната жалка политика -с най силния на деня и с тъпи клишета че имаме интерес от Русия .Мен ме срам че сме с терористите от нато които разрушиха Ирак , че изпращаме войници в Афганистан да се бият за американски интереси . Срам ме че сме из тези които бомбардираха сирийската база , срам ме е че сме из тези които развяват саби на посещение в СА . Срам ме е че имаме бази готови за обстрел към Русия . Знам че вас не ви е срам , но трябва да има и такива като мен "наивници" които да ги е срам.
Хм... на 24.09.2017 в 13:21
Но не е ли срамно да си в един хор с ЦвЦв, умните и красивите и Луковите глави?
В, Николова на 24.09.2017 в 13:55
Защо реши, че съм из тях . Тези от герб са още по жалки подлизурковци . Просто не виждам читав политик в страната .Знам че политиката е мръсна работа и трябва да балансираш , но пък имам пример от други страни , където политици не лъскат подметките на сащ. Автора на статията от каква сексуална ориентация ...!!! Много метани , много навеждания и възхвалявания към Радев нещо . Дали живота в сащ му е тъжен не знам , но не ми звучи като щастлив човек . И от снимките едни много наедрели хора виждам -без блясък в очите .
Александър на 24.09.2017 в 14:23
Много оптимистична статия. Дай, Боже, Радев да има дълга и успешна кариера в политиката, пък и повече като него да се появят. Аман от гъзоблизачи и навеждачи. А особено впечатление прави злобата, която някои индивиди проявяват по отношение на президента. И как тя се увеличава с всяка дойстойна постъпка и всяко успешно представяне на Радев.
Вътрешен наблюдател на 24.09.2017 в 14:39
Залог за успех на политическата кариера на Радев е неговото постоянно разграничаване от ГЕРБ и Тиквата. Прави ли го , значи той се разграничава от МАФИЯТА , и така ще има успех и в България , и пред българите в чужбина... Мъчи ли се Радев да премири публиката със сегашното мафиотско управление , мъчи ли се да премири огън с вода , нищо няма да му се получи. Постепенно публиката ще почне да го асоциира с МАФИЯТА , политическата му кариера ще замине в кьор сокак. Предстои да видим избора на Радев. Вярно е че политиката е изкуство на възможното , но има морални предели които не могат да се преминават. Радев дава вид на почтен човек и патриот , дано да осъзнава това.
Lili на 24.09.2017 в 14:53
Прочетох това, което е на линка, посочен от БРАВО - Болгары отказались стрелять в муляжи русских солдат на натовских учениях в Румынии. Не мога да повярвам, как е допуснато да се стреля на истинско сражение в руски войници, и това ми били натовски ценности - може би, НАТО Ръководителите действително мислят, че някой харесва и уважава НАТО и ще заплюе своите принципи в името на натовските гангренясали апетити - то не би Косово, то Албания, то Украйна и били миротворци? Глупости - висчки по света знаят, че най-фашистката армия с най-безпринципни действия е НАТО и особено, нейната ръководяща сила - САЩ! Хвала на българските войнииц и офицери за решението, но защо не е писано за това в България. Къде е нашия псевдо-патриот Войвода и Министър от патриотите?

Напиши коментар