"Цялото християнство произтича от небивалата среща между човека, който казва, че е син на Бог, и кръста, като върховен символ на унижението. Разпнат и накрая възтържествувал чрез възкресението си от този, който му е наложил наказанието. Никога нито една религия не си е представяла метаморфозата на роба в господар!". Том Холанд, автор на много сериозна история за падането на Рим, възхода на Персийската империя и арабския халифат, разсъждава сега над дългата история на християнството и тайната на вечната му младост.

 

 

- Според вас всичко започва от края. С това почти невъобразимо събитие, което сме спрели да разбираме: Христос на кръста. Защо?

 

- Имам много лично преживяване по този въпрос по време на снимките на документален филм за йезидите през 2015 година. Бях в Ирак, недалеч от зона, контролирана от “Ислямска държава”. Оказах се в йезидско село, където много деца и възрастни бяха разпънати на кръст от войници на “Ислямска държава”. Мирисът на смърт се усещаше от стотици метри. Този кошмар ми казваше много повече от всичко, което бях чел за ужаса на разпъването на кръст в римската епоха.

 

- Описвате наказанията, прилагани от персийците, гърците, евреите, римляните, но разпъването на кръст, казвате вие, е било най-лошото от всички…

 

- За римляните това е било върховното наказание. Изтощителна агония пред очите на публиката, която можела да се подиграва, да се провиква или просто да гледа как птиците изтръгват тестисите и разкъсват очните ябълки. Така тялото оставало изложено на всички мерзости, като рекламен билборд, провъзгласяващ мощта на Рим.

 

- Казвате, че разпъването на кръст е робско наказание, но двамата мъже, редом до Христос, не са ли били крадци, а не роби?

 

- Няма значение какво сте извършили. Ако сте осъдени да умрете на кръста, сте роб в очите на Рим. 

 

- Защо искахте да откриете буквалния и преносния смисъл на това мъченичество? Какво повече научихте, което все още не сме знаели?

 

- Кръстът е изгубил за нас това значение на насилие и позор. Изгубили сме чувствителност от хилядолетните представи на свещеното изкуство. Цялото християнство произтича обаче от небивалата среща между човека, който казва, че е син на Бог, и кръста, като върховен символ на унижението. Разпнат и накрая възтържествувал чрез възкресението си от този, който му е наложил наказанието. Никога нито една религия не си е представяла метаморфозата на роба в господар!

 

- Осъзнавали ли са съвременниците на Христос това?

 

- Най-близките до събитието текстове, написани от ап. Павел десет години по-късно, го казват ясно. “Ще си помислите, че съм полудял, за да повярвам в човек, който се нарича Божи Син, и завършил на кръст”, пише той. А онзи, който по-късно го разбра най-добре, е Ницше, който говореше като пророк срещу тази “религия на роби”. Той прекрасно видя необикновеното напрежение в появяването на един унизен Бог. И аз също смятам, че този момент не само определя веднъж завинаги Запада, но ние далеч не сме изчерпали цялата му духовна енергия.

 

- Всъщност вие признавате преобразяваща сила на християнството, която другите религии нямат…

 

- Не съм осъзнал това веднага. Аз съм историк на Античността и много дълго време бях очарован от римляните, моите братя. Смятах, че са били подобни на нас, което не беше лъжа; във всеки случай това ме интересуваше. Но впоследствие разбрах колко са ни чужди. Защото християнството напълно ни е преобразило. То е разтърсило нашия морал и сексуалност. Днес, след тази книга, вече не се чувствам толкова близък до тях.

 

- Майка ви е била набожна англиканка, но вие сте се отдалечили от вярата. Какво разбрахте изведнъж?

 

- Когато писах за възникването на исляма, исках да погледна зад мита за несътворения Коран. И много мюсюлмани ми казаха: не бихте посмяли да направите това с вашите догми на вярата. Видях предизвикателство в това, като човек, който се смяташе за хуманист, секуларизиран християнин, накрая агностик, и който смяташе, че дължи всичко, което мисли, само на гърците и римляните. Разглеждайки внимателно моите вярвания и съждения за света, видях, че големият разрив не е Просвещението, а преходът от Античността към християнството. 

 

Французите например смятат, че всичко е било решено с тяхната революция. Че тогава са били отхвърлени мракобесието и суеверието, т.е. християнството, религията на кралете и аристократите. Но не! Революцията е само едно от многобройните проявления на преобразяващата сила на християнството, чийто най-известен цитат е може би този: “Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни: горко вам, богатите”.

 

- Добре, силата на християнството далеч надхвърля установените култове. Това е, както казва Марсел Гоше, единствената религия на изход от религията. Но през 60-те г. на ХХ век човечеството напълно промени стила си. Новият хедонизъм, консуматорството не са ли истинският разрив с християнската цивилизация?

 

- Да, аз мислех, че това е пречка за моята теза. И особено сексуалната революция. А след това разбрах, че не е. Започвам главата в книгата ми за този период с цитат от песен на “Бийтълс”: All You Need Is Love (Всичко, от което се нуждаеш е любов). “Бийтълс” не са измислили сами този лозунг, те са го извлекли от възпитанието си, пропито с християнство. Идеята, че любовта оформя Вселената, е чисто и съвършено християнство. 

 

Когато Мартин Лутър Кинг провежда кампанията си за граждански права, той подхваща същия рефрен за всеобщата любов, която трябва да бъде по-силна от цвета на кожата. “Иисус беше екстремист на любовта”, казваше той, призовавайки християните от бялата раса да признаят в расизма грях срещу Евангелията. Дори хомосексуалистите и феминистките се осланят на него, смятайки също, че са били потъпкани и унизени.

 

- Значи не бихте казали, като папа Бенедикт ХVI, че днешна Европа е “станала езическа и християнофобска”?

 

- Когато пишех тази книга, всички говореха за скандала “Харви Уайнстийн”. Възмущаваха се от тези мъже с власт, които злоупотребяват с жените. И си мислех за римляните, които нямаше да намерят за какво да възразят срещу маниерите на Харви Уайнстийн. Какъв е проблемът, биха казали те, да използвате тези, които ви служат, за да изливате в тях телесните си течности? Точно обратното, тяхната роля е била да предложат сексуално облекчение на господаря. Именно това е доказателството, че не сме се върнали в дионисова епоха. Дионис е бил насилник, като всички други гръцки божества. Впрочем св. Павел и християнските проповедници изискват мъжете да контролират своята сексуалност. А днес откриваме същото пуританско послание в движението #MeToo. Така че не сме напът да се върнем към езическите времена. Също поради тази причина либертинската традиция, особено във Франция, се свърза с идеята за аристокрацията (правото на феодала да прекарва първата брачна нощ с жените на крепостните и т.н.), която е много малко християнска и много повече римска по своите нрави.  

 

- Значи Европа не е езическа, но е станала християнофобска?

 

- По този въпрос Бенедикт ХVI има право. Защото християнството се бърка с институциите, които го представляват. Често те се смятат за твърде патриархални, реакционни и т.н. Но причината за това отхвърляне остава дълбоко християнска. В нея виждам най-вече самоненавист, а не поява на ново езичество. 

 

- В това е целият парадокс на думите ви: успехът на християнството лека-полека се отделя от институциите, които го представляват. А те преминават през трудни времена…

 

- Да, аз говоря за християнство с човешка висота, не за догмата, нито за институциите. Интересувам се от хуманизма, а не от историята на папите. Хуманизмът е наследството на християнството, но католицизмът не е станал спонтанно защитник на хуманистичните идеи. Но и тук също привилегироването на човека, поставянето му в центъра на Сътворението, не е ли това, което вече ни казва Книга Битие? И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. (Битие 1:27). 

 

Впрочем идеята, че човешкото същество има собствени качества, които го отличават от всички живи същества, съвсем не е очевидна - тя дори е немислима идея за много примитивни народи. Теорията за човешките права не е паднала от небето на идеите, а е дошло от монасите от средновековието. А философите на Просвещението са направили хитър трик, който ни кара да вярваме, че човешките права са били изведени само от естествения разум. Но разбира се, че не. Всичко това произтича от християнското послание.

 

- Къде са истинските противници на това християнство, което сякаш всеки път възкръсва  по различен начин?

 

- Нацизмът, а не комунизмът скъсва с християнството. Комунизмът е справедлив, както казваше Честъртън, християнска идея, която полудява. Но нацизмът е умишлено антихристиянски. Нацизмът отхвърля двата фундамента на християнството. Първият предполага, че всички животи са ценни пред Бог, че гърците и евреите не са различни, както казва ап. Павел. Вторият е, че слабите имат морално величие, което се налага, включително на силните. Химлер го казва: няма никакъв шанс Третият райх да продължи хиляда години, докато не бъде изкоренено християнството. По същия начин Хитлер бил убеден, че Рим е бил създаден от арийците и припомнял как му се съпротивлявали евреите, но най-вече как християнската секта, наследена от евреите, успяла да промени Рим и да ускори краха му. Той изпитвал ужас от космополитния универсализъм на ап. Павел. Най-тежкото обвинение спрямо евреите било, че се виновни за раждането на християнството. Арийската раса е езическа и нейното светло бъдеще предполага края на християнството. 

 

- Но нацизмът беше победен. И въпреки това светът продължи да се дехристиянизира…

 

- Вярно е, че днес нашето позоваване на християнството отслабва. Но никога не сме излизали наистина от християнството, нацистите се опитаха и се провалиха. Днес антинацизмът е секуларизирано християнство. Отвращението от Хитлер ни служи за компас. Да не правим това, което биха направили нацистите, се превърна в източник на нашия морал. 

 

- Това отрицание ни прави християни…

 

- Да, но по различен начин. Защо Ангела Меркел отвори границите за мигрантите? Защото нацистите биха ги затворили. Но също така, разбира се, защото е получила протестантско възпитание.

 

- Ап. Павел казва в един известен пасаж, че трябва да приемем временния закон на князете и в същото време да се доверяваме само на съвестта си, на този божествен инстикт. Това ли е ключовият момент?

 

- Това е сърцето на посланието, дало толкова силен тласък на християнството. Кого да следваме тук долу, очаквайки завръщането на Христос? Законът на силните, колкото и несъвършен да е той. Но ап. Павел измисля едновременно идеята за съвест, която носи в себе си Божия закон. Така че нито един политически ред не е оправдан веднъж завинаги. Законите могат постоянно да бъдат пренаписвани, подобрявани, приближавани до божествения модел и т.н. По този начин цялото средновековно общество, за което се смята, че е било вкаменено, е било обзето от постоянен реформизъм.

 

- Всъщност днес все още дебатът се води между християни и секуларизирани…

 

- Ние сме вечните длъжници на християнството. Нашата цивилизация е изградена върху сеизмична пукнатина, която винаги ни кара да поставяме под въпрос състоянието на обществото, в името на идеалите, които достигат до нас от Христос.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

31 коментар/a

Крал Марк на 11.12.2019 в 08:30
Порното и смартфонът е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, чувства в свят без другарство. Порното и смартфонът, са опиум за народът. Целта придава на деянията тяхната специфична ценност, като в зависимост от добрата и лоша цел деянията се делят на добри и лоши. Велик е звярът 6-джи. Богът на пазарът и парите, амин в капитализмът на индивидуализмът и личната изгода.
Христос е един и същ и по своето време и досега. на 11.12.2019 в 08:45
Той не може да бъде променен. Но той казва: където са двама или трима събрани в мое име, то аз съм с тях. Или двама и Христос - Света Троица. Но трима и Христос - Света четворица. На тази база се извежда четвърто лице на Бог, а именно Бог Слово или Библията. Понеже има четири основни елемента в обществото - църква , държава, икономическо общество и бит и семейство, то зад всеки от този елемент трябва да застане лице на Бог. Зад църквата - Бог Слово, зад държавата _ Бог Отец. Зад икономическото общество - Святия дух, който е геният, талантът в хората и зад бита и семейството - Исус Христос. Светите отци преди 1700 години са действали чрез Светата Троица и зад църквата е стоял Святия Дух, зад държавата - Бог Отец и зад бита и семейството - Исус Христос. Но тогава е нямало икономическо общество и капитализъм и затова е нужна Реформация за всички християнски деноминации, за да може да има развитие в обществото. Авторът на статията говори, че институциите пречат на обществото и хората не им вярват, и затова християнството става все по малко популярно. Но ако има Реформация, то християнството ще бъде отново водещо. Защото новите идеи за обществото ги дава Бог и църквата и те трябва да дадат всички отношения между хората. А не да ги дава тези отношения Маркс или Ленин. Маркс дава и много правилни неща, но дава и неправилни неща, като говори за реализация на производството във "средство за обръщение", което е монополно, а после се връща производството и пазара с конкуренция. Там е грешката на Маркс и комунистите и затова те вече нямат идеи за обществото.
ен соф на 11.12.2019 в 08:51
Страхотно попадение на редакцията с това интервю, ето един от най-дискусионните моменти (а те са няколко): "Първият (фундамент на нацистите - б.м.) предполага, че всички животи са ценни пред Бог, че гърците и евреите не са различни, както казва ап. Павел".
Колю на 11.12.2019 в 09:54
"Цялото християнство произтича обаче от небивалата среща между човека, който казва, че е син на Бог, и кръста, като върховен символ на унижението. Разпнат и накрая възтържествувал чрез възкресението си от този, който му е наложил наказанието. Никога нито една религия не си е представяла метаморфозата на роба в господар!" Като победи княза на този свят - дявола и ни освободи от греха, смъртта и проклятието! Възвърна общуването на човека с Бога и ни отвори вратите на Рая! Това е великото спасително дело на кръста от Христос!
Спиноза на 11.12.2019 в 10:23
Ангела Меркел отвори границите, защото така ѝ наредиха нейните господари - глобалистите. Тя е само политическа марионетка, както повечето. А глобалистите са истинските антихристи.
Елена на 11.12.2019 в 10:25
Нещо се променя във Франция. Доскоро нито един вестник не би си позволил да публикува това интервю. Фигаро е десен вестник и все пак много внимаваше да не говори, че християнството е живо в Европа. Но атентатите, все по-нарастващото влияние на исляма в университетите, училищата, избирането на мусюлмани на ръководни длъжности, свободата на печата и медиите, доведоха до налагане на много идеи, които са различни от традиционните френски идеи за свобода и равенство. Французите започват да се усещат, бавно и тежко. Много страдаха за изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Ще се възвърне общуването на човека с Бога, както казва авторът.
Капитан Кук на 11.12.2019 в 10:38
Тази измишльотина, че феодалите имали някакво право на "първа брачна нощ", става вече досадна.
Ханибал Барка на 11.12.2019 в 10:53
Чудно интервю! Защо не чета такива работи в нашите медии? Кой български мислител може да ми каже това?
Симптоматична е симпатията към десните в днешно време от онези, на 11.12.2019 в 10:53
които се определят като леви и по правило взимат страната на Русия в сблъсъка на ценности между Изтока и Запада. От което можем да направим извода, че ценностите са се изпразнили от съдържание. В този ред на мисли християнството се е превърнало в устойчив репер, загубвайки първоначалното си място в съзнанието.
Ценностите на 11.12.2019 в 11:08
,до скоро бяха кухи фрази за българите, а бог беше Златния телец - парите. И това идваше от комунистите, които заявяваха, че парите и стоково паричните отношения ще отмрат, но на практика най много обичаха парите. Тези ценности са християнските ценности, които са описани в Библията, като милосърдие, милост, любов и т.н. Има и ценности, като правата на човека записани и приети в ООН. Има и ценности след Христос идващи от християнството, като доброта, човещина, съвест, рицарство, благородство, честност, почтеност, уважение и най различни други ценности. Вече мисля, че това не са кухи фрази, а много хора поне на думи признават тези ценности. Но сигурно има хора, които не ги признават. Да се надяваме, че тези ценности ще значат нещо за хората.
най-ценните откровения от интервюто, събрани в едно на 11.12.2019 в 11:10
"Няма значение какво сте извършили. Ако сте осъдени да умрете на кръста, сте роб в очите на Рим."; "Никога нито една религия не си е представяла метаморфозата на роба в господар!"; "Той (Ницше - б.м.) прекрасно видя необикновеното напрежение в появяването на един унизен Бог. И аз също смятам, че този момент не само определя веднъж завинаги Запада, но ние далеч не сме изчерпали цялата му духовна енергия."; "Защото християнството напълно ни е преобразило. То е разтърсило нашия морал и сексуалност. Днес, след тази книга, вече не се чувствам толкова близък до тях (римляните - б.м.)."; ""Разглеждайки внимателно моите вярвания и съждения за света, видях, че големият разрив не е Просвещението, а преходът от Античността към християнството."; "Дионис е бил насилник, като всички други гръцки божества. Впрочем св. Павел и християнските проповедници изискват мъжете да контролират своята сексуалност"; "Защото християнството се бърка с институциите, които го представляват. Често те се смятат за твърде патриархални, реакционни и т.н. Но причината за това отхвърляне остава дълбоко християнска. В нея виждам най-вече самоненавист, а не поява на ново езичество."; "Теорията за човешките права не е паднала от небето на идеите, а е дошло от монасите от средновековието"; "Но никога не сме излизали наистина от християнството, нацистите се опитаха и се провалиха"; "Така че нито един политически ред не е оправдан веднъж завинаги. Законите могат постоянно да бъдат пренаписвани, подобрявани, приближавани до божествения модел и т.н. По този начин цялото средновековно общество, за което се смята, че е било вкаменено, е било обзето от постоянен реформизъм"
ен соф на 11.12.2019 в 11:17
Относно т.нар. "религиозна метаморфоза на роба в господар", в която вярва авторът... Метаморфозата не е на роба, и не е в господар, а в свободен. Тук трябва да се чете Бердяев и да се сравнява казаното за християнството - има и общи неща, но има и съществени разлики. Иисус Христос не е роб, а най-силният човек. А това, че е изглеждал като роб в очите на римските патриции и(ли) простолюдието, то е от невежество и незаинтересованост. Затова в Тайната доктрина е казано, че дяволът дори и да се спъне в Сина на светлината, пак няма да повярва, че това е божий човек, защото гледа само на лице, и не може да види отвътре, нито му стига прозрението да схване дълбокото познание. Има пластове, в които трябва да се разбира посланието на Христа. И дълбоките пластове на разбиране не предполагат широк консенсус, нито даже пастирска съборност. Те разкриват истина само доколкото са екзистенциално-боготърсачески. А един роб не може да носи дълбока вяра, тъкмо защото пък дълбоката вяра е гносис, а не емоционално вярване.
Господ не иде от господар, а означава "Гол с под", т.е. може да е окалян, но целта му е винаги Небето на 11.12.2019 в 11:32
Cross означава кръст, но в естетически смисъл, за окото на невиждащия в духа, то може да се изтълкува и буквално - гроз (тъмен, мрачен, грозен, буреносен, девиантен). Жив Дух се ражда само изсред свръхестествена напрегнатост на телесния опит, и дух не обитава нормални индивиди и нормализиращи институции. "Князът на тоя свят е осъден" защото е предложил църковна институционалоност от "този свят" за "царство (пак) от този свят", доколкото пък Царството Божие в във всеки от нас и то не притежава доспехите и лирата, увековечаващи "този свят". Бунтът на християните не е бунт срещу статуквото, а бунт срещу черезмерното притеснение от статуквото, което принизява или не забелязва екзистенциалната самоценност на светоносния, за сметка на всестранно-всекидневното натрапване на добре уредените и винаги добре уреждащи се за чуда сметка "красавци от света".
*пропусната буква на 11.12.2019 в 11:34
чуда сметка = чуЖда сметка
ен соф на 11.12.2019 в 11:50
Извинявам се за поста си от/на 11.12.2019 в 08:51 - получило се е неразбиране относно фундаментите, доколкото съм се увлякъл, оставайки с впечатление, че това е фундамент, свързан с критиката на нацистите спрямо християнството, а то всъщност е първи фундамент на християнството! И все пак имах предвид някои навярно заблуждаващи изказвания на ап. Павел в посланията му, вкл. и например това "Чрез юдеите е спасението", което неведнъж ме е карало да се чудя как да го тълкувам. Но безспорно интервюираният е прав, че за християнството всички човешки животи са ценни пред Бога, доколкото всички хора са негови чада.

Напиши коментар