Балканите са регион, в който миналото никога на приключва, а настойчиво се домогва да стане бъдеще. На Балканите в леко променящи се форми се възпроизвеждат едни и същи конфликти и разделителни линии. Това става както между самите народи на Югоизточна Европа, така и между външните им господари.

 

 

На Балканите започна поредното оживление. Но в тази част на Европа, по правило, то не води до нищо добро. В Македония не достигнаха гласовете за да бъде законен референдумът за промяна на името и този въпрос няма да бъде решен скоро. На фона на разговорите за „възможен обмен на територии“, в Сърбия приведоха в бойна готовност армията по повод провокативната визита на президента на Косово в граничната зона. В Босна и Херцеговина има избори, а това, при нестабилността на тези страни, винаги изнервя. Във всяко от тези събития някои участници неизменно провиждат „ръката на Кремъл“. А в някои случаи дори не се налага да я търсят. Тези дни Владимир Путин се срещна с Милорад Додик, президент на Република Сръбска, която е в състава на Босна и Херцеговина, а непосредствено след него и с президента на Сърбия Александър Вучич.

 

Разбираемо е защо нито едно обсъждане на балканските проблеми не минава без упоменаването на Русия. От векове са историческите и културно-религиозни връзки с Балканите. Известно е взаимното привличане между Балканите и Русия. И това е важен фактор в политиката или по-точно неин постоянен фон. Въпросът е кой най-силно се стреми да използва това обстоятелство за собствените си цели? Дали симпатизантите на Балканите в Москва или тези от региона, които искат да се опрат на образа на могъща Русия? Този въпрос не е еднозначен.

 

Важното за първите, както и за вторите, е увлекателно да обясняват необходимостта от активното въвличане на Русия в балканските дела. Историческата забрава е на последно място, но и желанието да се проектират схемите от XIX век върху XXI век не води до нищо хубаво.

 

Балканите са регион, в който миналото никога на приключва, а настойчиво се домогва да стане бъдеще. На Балканите в леко променящи се форми се възпроизвеждат едни и същи конфликти и разделителни линии. Това става както между самите народи на Югоизточна Европа, така и между външните им господари.

 

Списъкът на господарите незначително се променя и то само в детайлите. Като например, Германия и Австро-Унгария обличат дрехите на Евросъюза, а Великобритания се трансформира в Съединени Щати. Впрочем възможно е и обратното движение. Например, в зависимост от ерозията на ЕС, националните интереси на членуващите държави може да излязат на преден план. Сега се появи и нов играч, Китай. Неговите интереси на Балканите са фокусирани в логистиката, така че той не изпитва желание да навлиза в обърканите отношения на страните. Но за сметка на това Китай притежава сериозни финансови ресурси, които възбуждат апетита на местните правителства. 

 

Колкото и да е странно, за Русия е сложно да формира прецизно обосновано отношение към балканските проблеми. Именно поради богатата история, наситена не само със сметки и интереси, а и с емоции, идеи и увлечения, Русия често  се поддава на усещането за някаква магия от миналото, която изкривява картината на днешните Балкани и създава идеална среда именно за такова изкривено възприятие на действителността.

 

Ако погледнем трезво на обстановката се вижда следното: Балканите, макар и често да са в центъра на международното внимание, собствено представляват една политическа периферия. Преди всичко това е така, защото тяхната динамика до голяма степен се определя не от интересите на самите народи, а от присъствието на външни сили.

 

Ярък пример за това е референдумът в Македония. Страната живее вече почти три десетилетия под международно приетото наименование "Бивша югославска република Македония" (БЮРМ), което е абсурдно и ненормално. Решението на въпроса за името е важен за държавата и предложеният компромис е обоснован. Но на референдума пред гражданите е поставен за гласуване не въпросът "за" или "против" името Северна Македония сте, което би било естествено. А въпросът за приемане на споразумението между Гърция и Македония е формулиран така: "Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО?". Тоест, организаторите на референдума в действителност са заинтересовани не от регулирането на действително съществуващия проблем с наименованието, а от това да прокарат чрез този сос геополитически избор.

 

Не е учудващо тогава, че откровеното политиканство на едната (прозападната) страна предизвиква съответен отговор от другата. Впрочем, ако македонското правителство и активно поощряващите го европейски и американски политици бяха честни с гражданите, напълно възможно беше те да получат много по-благоприятен резултат в тяхна полза.

 

Навсякъде хората се отнасят подозрително към опитите за манипулация на техните желания. Историческите и културни симпатии, които ни свързват с Балканите трябва грижливо да се развиват и пазят. А що се отнася до политическата ангажираност, там е необходима особена предпазливост. И работата даже не е в това, че днешна Русия няма смислено предложение към народите и държавите от региона. Това е така, защото те се намират в зоната на европейското влияние и напълно зависят от ЕС, каквото и да се случва там. На балканските правителства Русия е необходима като противотежест, като лост за натиск, като гръмоотвод, или с други думи като инструмент с разностранни възможности, който те могат да използват. В отделни случаи, макар и спорадични, това ще бъде от полза и за Русия.

 

Фьодор Лукянов е главен редактор на изданието "Россия в глобальной политике" (публикувано с участието на сп. Foreign Affairs) от основаването му преди 15 години. През декември 2012 г. е избран за председател на Съвета по външна и отбранителна политика, най-старата и авторитетна руска неправителствена организация в тази сфера. Лукянов е също така член на президиума на Руския съвет по международни въпроси и директор по научните изследвания на международния дискусионен клуб "Валдай".

 

Превод: "Гласове"

 

Източник: https://www.globalaffairs.ru/redcol/Retro-zakazyvali-19779

 

 

 

 

 

       

 

Още от категорията

10 коментар/a

Helleborus на 10.10.2018 в 18:43
"Известно е взаимното привличане между Балканите и Русия." Съмнявам се привличането да е взаимно. От столетия Русия копира от Византия практики за имперски контрол и успя да изобрети панславизма, както и да употреби православието така, както навремето Константинопол си приписваше управленски права над православния свят. Изглежда първенството в този православен свят ще отива винаги към този, който в момента е по-силен политически и по-многоброен. Животът тук е бил наистина повлиян неимоверно от тези два могъщи исторически властови центъра. Макар че заслугите не са само техни, намесвали са се и други „велики“ имперски сили, изглежда контролът над Балканите е от особено значение за всички тях. При толкова кандидати да се явят в ролята на по-големия „брат“, вече трудно може да отгатнем какво би било, ако Балканите бяха се развивали свободно и каква точно щеше да е културата, според мен на доста по-високо цивилизационно ниво. Но и ние носим вина, че културата ни не е надделяла въпреки всичко. На нашего брата непрестанно се насажда от столетия комплекс за малоценност и мнозина българи наистина не осъзнават величието на древните си корени. Което всъщност е най-големия проблем.
"вечната история на Балканите" на 10.10.2018 в 23:00
писана от някогашните глухи провинции. "Духовно покори страните, които завладя със меч". Helleborus, знаеш ли кой и за кого го е написал това?
смях до потрес на 11.10.2018 в 08:40
Helleborus на 10.10.2018 в 18:43 - вие не можете да отречете очевидното - наличието на словенски език, а при най-малко 5 народа - на обща словенска азбука. Освен това, прочетете си първите стихове на Евангелието на Йоана, както и "История словеноболгарска" на посветения монах Паисий Хилендарски. Кодификациите там говорят сами за себе си, но вие си предпочитате тълкувания на основата на инструментално-прагматичния конюнктурен подход в използването на Словото. Самият Първоучител Христос ви е казал в Свещеното Писание, че няма история преди екзистенциално-конститутивната онтология на Онзи, който изговаря Словото. ("Още преди Авраама, АЗ Съм") Защото е глупост абсолютно да отделяш изговореното от Изговарящия.
observer на 11.10.2018 в 08:57
За културата ни на Балканите колкото -толкова. Такава ни е историята и географията. Обикновено ни подсещат за турското робство, но не е само то. И преди него сме изостанали, една културна пустиня в сравнение с Европа. Нямали сме университети, учени, философи, писатели и поети, архитектура също, липсват у нас онези величествени катедрали и замъци, дори в руини да са, с които е пълна Европа от Унгария, Чехия и Полша до Португалия и Англия на запад. Ние тук възприемаме културата и християнството от почти загнилата Византия, заедно с концепцията за самоизолация. Католическият свят по същото време кипи от идеи, те преминават през границите, също както стоките и технологиите.
observer на 11.10.2018 в 09:08
Българският подем е свързан с проникването на европейските идеи, от Европа идва примерът на гарибалдийците, та до комунизма на Ботев, в Русия българите виждат и копират европейската и същност, не уникалността и в изолираните селски общини. Самата Русия постига онова, с което се прочува, след отварянето и към Европа от Петър Велики, а и преди него. Дори Кремъл и Василий Блажени са дело на италиански строители. Никакви конюктурни теории в днешните конфликтни времена не могат да променят това, колкото и паметници на Иван Грозни да бъдат издигнати, каквито и налудничави теории за самосъздадената българска цивилизация да се родят в нечии глави. Няма народ преуспял в самоизолация.
който не блее на 11.10.2018 в 09:37
observer на 11.10.2018 в 09:08 , и кой ви каза, че проникналото от Европа у нас и в Русия изобщо би следвало да се таксува като "постижение"? На кого са му притрябвали изобщо европоцентристките ви видения и халюцинации, айде мерсим с тези насилствени проекции на налудничавите ви антихристови меми. Всичко ценно, което западноевропейската култура е обработвала вторично през себе си като достояние, е дошло от Изток. Собствено тяхното е само търговия и сплетни, т.е. неуморно следване козните на сатаната.
Helleborus на 11.10.2018 в 16:59
До "смях до потрес на 11.10.2018 в 08:40" Ако цениш Паисий, бъди като него. Той се е борил срещу гръцкото културно влияние в България и е страдал, че българите подражават на чужда култура. Опитал се е да се справи с подръчни средства. Както сам е написал, не е открил НИЩО – всичко било унищожено и окрадено. Той обяснява и защо - във времената без Интернет и печатарски и копирни машини, похищаваш един два манастира и всичките летописи изчезват. Все пак той е успял да докаже, че гърците умишлено изопачават историята ни. Цитирам, „поради завистта и ненавистта, която имали към българите. Не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, накратко и противното писали, както им било удобно, за да не се срамуват, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък.“ За съжаление история не се учи или преподава само с патриотизъм, какъвто блика от отеца в изобилие, но трябват и летописи и хроники. Въпросът е ние какво ще направим, след като много отдавна излязоха от печат Тракийските хроники и там става ясно, че гърците не са наричали по грешка българите готи, само защото не са знаели как да ги наричат, както си е мислил Паисий. Нашият род няма нищо общо с Мосох, за който той споменава, очевидно преповтаряйки злощастни опити на „велики“ сили да инженират история, като ни включат в чужда история. „Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.“ Гърците са наследници на Яван, а ние сме наследници на Тирас, първоначално наричани Тираси, Тираки, докато след стотици години остане като Траки – най-многобройния народ на този континент. Въпросът е ние какво правим, след като има документация проследима през вековете за цялото ни родословие след Тир, през Орфей, Одрис, Севт, Кубрат? Ще приличаме ли на онези „отцеругатели“, както Паисий нарича подлогите на чужди имперски сили? Какво правим и след като богарският език е също така проследим още от Адам, след като той е първоезика? Аз нямам предвид, че ангелите днес говорят модерен български, нито че са говорили древен тракийски, много отдавна е изгубено това изначално наречие, което още от най-ранни времена е трябвало да бъде ревниво пазено в свещени книги и сред избран елит, тъй като разговорният език непрестанно се трансформира. Дали ще го наречеш богарски, бохарски или славянски няма значение, защото става дума за езика на траките, които след разделянето на езиците остават като посветен жречески род, пазител на езика на силата. Но и езика на Словото. Езикът е като операционна програма, той определя мисленето, народите не са различни по някаква друга причина, само заради традиции, но основно заради езиците. Те не се припокриват, всеки крие различни концепции, а богарският крие цялата премъдрост. Точно за това е бил възприет от други народи, но за нас езикът е роден. Народите на словото не са генетично сродни, те са сродени само от езика, но поне да го почитаха, като го наричаха богарски, а не руски, сръбски, македонски и т.н.
У.Чърчил на 11.10.2018 в 19:55
Който владее Балканите, той владее Европа! Теоритизирате колкото искате, но истината е една;лозето иска мотика!
Яна на 12.10.2018 в 13:17
До observer и Helleborus Историята не обхваща само определен период, който отговаря на приетите от нас тези към конкретен момент. В историята има всичко и падения и възходи. Особено важно е да се поучим от паденията(все пак човек се учи от грешките: свои ли чужди). И да помним разбира се и възходите. observer да заявиш, че Балканите са културна пустиня, означава да не познаваш собствената си история. Добре е примерно да се запознаете с книгата на проф. Петър Мутафчиев - "История на Византия". Helleborus какво общо имат гърците с нашето чуждопоклонничество? Защо да обвиняваме тях за нашите грехове?
Helleborus на 12.10.2018 в 16:50
Яна, тук не става въпрос... не се опитвам да докажа, че народът ни е бил в постоянен възход. Опитвам се да обясня, че всеки народ със съответния език, мислене и таланти си има своята мисия в света, която не може да бъде подменена. То е като едно насаждение, може да боледува, може да бъде смачкано, дори отсечено, но ако от корена избият нови стръкове, то те ще бъдат от същия вид, а не от друг вид. Затова не мога да допусна прокарването на тези манипулации, например относно езика. От най-древни времена посветените в тайните на езиците обясняват, че тракийското наречие има сила да променя света издълбоко, да заповядва на силите, да явява естеството на нещата. Тракействането на траките е познато на останалите култури в древността, ще рече, чрез призоваване да задвижват сили. Като стореното от Мойсей. Или от Орфей. И много други, всички изцеления, възкресения, освобождения, които някога са се случили в света, са се случили чрез този език, чрез който е извършено и самото Сътворение. Докато гръцкият език е описателен, философски и не може да възприеме скритото на древното тракийско наречие, нито може да заповядва. Затова и силата на народите е различна, гърците са добри във философстването и многословието, не им отричам каквито други таланти са им дадени. Но с опитите да изкарат траките безписмени и опитите да изкарат, че старите им надписи са на гръцки език, с опитите да изкарат и че родът ни е изчезнал, те са нанесли огромни щети на човечеството. Защото Провидението е решило как да дари, разпредели задачите към всеки народ, обаче останалите трябва да знаят, че те също се нуждаят от способностите на въпросния народ. Ако потискаш способността на един орган да работи нормално, не страда ли целия организъм, що за самонадеяност? На никой от нас не му е дадено да подбира чрез кого му се дават отговори и изцеление. Или казваш, „благословен който иде в Господното име“ или домът ти се запустява. Може да искаш да приемаш чрез гърци, чрез руснаци или американци, да си мислиш, че са реномирана марка. Но ако отхвърлиш поради предразсъдъци истинския пратеник, няма да получиш друг. Затова безумие е народи от имперска ревност, завист, похот, да затрупват извори, от които всички пием вода. Аз не се сърдя на гърците като народ, след като знам колко отрепки се раждат във всеки народ, включително нашия, защо да не се родят и в техния. Това са определени прослойки, които правят белите. И не ми е минало през ум, че имат вина за чуждопоклонничеството на българите. Съвсем ясно е написано в предния ми пост, ние сме виновни, че предаваме културата си. Но трябва да е ясно и на силните народи, че докато буйстват и мачкат всичко живо, могат да презрат и унищожат и лека и лечителя и на своите нелечими болести. Ако не беше така.. пука ми, че някой самохвалко се е надул... и че си е приписал чужди заслуги

Напиши коментар