Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации. Трябва да се има предвид, че в днешно време живеем в средата на ледников период, тоест Земята е сравнително студена. Наличието на ледникови шапки е по-скоро изключение, отколкото правило, в геоложката история на планетата. В по-голямата част от своята история Земята е била по-топла и влажна планета без ледени шапки по полюсите.

 

 

 

Все по-често различни хора ме питат „Какво мислите за изменението на климата?“. Покрай новините за пожари, данъци, стачки и шествия напоследък тези въпроси стават почти ежедневие. Пиша този текст, за да се опитам да отговоря наведнъж от позицията на някой, който се занимава професионално с темата вече 20 години и е преминал от „вярване“ в нещо към критичен поглед към всичко.

 

Първо, отговорът съвсем не е толкова прост, колкото ни се иска. Защото въпросите, които се съдържат в горния, всъщност са страшно много. Тук отговарям на първите 7, за които се сещам. Добавям само една графика за цвят. 

 

 

 

1. Изменя ли се климатът на планетата?

 

Да. Климатът се е изменял винаги, както в историята на човечеството, така и в геоложката история на планетата. Няма такова понятие като „вечен климат“.

 

2. Увеличават ли се концентрациите на парникови газове в атмосферата?

 

Зависи от отправната ни точка. Да, от средата на 19 век някои се увеличават. СО2 например се увеличава от около 280 до 410 ppm в този период. Но точно той е бил над 1000 ppm в над 95% от геоложката история на Земята, а падне ли под 180 ppm фотосинтезата спира. Освен това, има множество изследвания, които показват, че увеличаването на концентрацията на СО2 е резултат от увеличението на температурата (по-топлите океани изпускат въглероден диоксид в атмосферата), а не причина за нея. Всъщност CO2 съвсем няма такова голямо значение. Водните пари (от 0 до 4% от въздуха) и облаците от тях допринасят за около 80% от общия парников ефект на планетата, тоест реално тяхното съдържание определя въздействието на парниковия ефект.

 

3. Има ли глобално затопляне?

 

И да, и не. Можем да говорим за относително изменение на средните температури спрямо някаква отправна точка в миналото. Ако вземем за пример последните 3 години (от март, 2016 до днес) можем да говорим за относително захлаждане на глобално ниво. Когато се коментира глобалното затопляне, обикновено се говори за периода от края на 19 в. до днес, тоест откакто има систематични измервания на температурата в голяма част от света. Въпросните измервания стават сравними без значими екстраполации чак в последните 40 г. или откакто има и сателитни данни за температурата. В рамките на този период се наблюдава нетно покачване на температурата, което обаче не е непрекъснато – относителните разлики между 2 поредни месеца могат да достигнат над 0.5 градуса или повече от затоплянето за целия период. Данните от периода 1900-1940 г. показват подобно затопляне, докато за 1940-1980 г. показват леко глобално захлаждане. Ако сравняваме с по-ранни исторически епохи, можем със сигурност да отбележим, че през Средновековието и по Римско време е имало периоди на доста по-топъл климат в света.

 

4. Има ли скоростта на затопляне днес аналог в миналото?

 

Да, има. Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации.
Трябва да се има предвид, че в днешно време живеем в средата на ледников период, тоест Земята е сравнително студена. Наличието на ледникови шапки е по-скоро изключение, отколкото правило, в геоложката история на планетата. В по-голямата част от своята история Земята е била по-топла и влажна планета без ледени шапки по полюсите.

 

5. Какъв е приносът на човека към съвременното изменение на климата?

 

Никой не знае точно. Смята се, че антропогенните емисии на парникови газове (CO2, CH4, N2O и др.) водят до увеличение на концентрациите им, което от своя страна подсилва естествения парников ефект на планетата и съответно увеличава средната температура. Може и да имаме съществен принос, но точното му количествено изразяване е изключително трудно.

 

6. Има ли експериментални доказателства на хипотезата за антропогенното изменение на климата?

 

Не, няма. Хората все още не сме способни да възпроизведем условията на планетата по такъв начин, че да можем да отчетем въздействията от изменението на отделни променливи върху цялата система.

 

7. Има ли „научен консенсус“ по хипотезата за антропогенното изменение на климата?

 

Не, няма. Понятието „консенсус“ е част от политическия речник и не присъства в научния. Има голям брой учени, които подкрепят хипотезата за антропогенното изменение на климата и действително смятат, че то ще има силни отрицателни последствия за хората и живота на планетата. Точно поради това те заемат активна позиция и търсят политическа подкрепа за „спасяване на планетата“. Други учени също смятат, че хората имаме принос към изменението на климата, но или смятат, че той не е толкова значим, или не виждат особен проблем в това. Последната група смятат, че въздействието ни е пренебрежимо малко на фона на естествените процеси и цикли. Моят личен опит показва, че тази група всъщност е много голяма – особено сред геолозите, геофизиците, геохимиците и палеонтолозите, които познават най-добре функционирането и историята на планетата.

 

Тъй като първата група е получила обществен, политически и медиен статус на „права“, представителите на другите (колкото и многобройни и разнородни да са те) биват определяни като „климатични скептици“ и заклеймявани. Съответно, огромната част от тези хора просто не изразяват публично позициите си, което създава изкривеното усещане за „консенсус“.

 

Това е засега. Някой друг ден ще коментирам и въпроси, свързани с въздействията - както на концентрациите на СО2, така и на изменящия се климат и политиките за "стабилизирането" му.

 

Текстът е публикуван в профила на автора във Фейсбук 

 

------------------

 

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.Има бакалавърска и магистърска степен по “Управление на околната среда и ресурсите” от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия.  Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.

 

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

58 коментар/a

Ако сравняваме с по-ранни исторически епохи, можем със сигурност да отбележим, че през Средновековието и по Римско време е имало периоди на доста по-топъл климат в света. на 26.09.2019 в 08:46
И на основата на какви данни ги сравняваш, след като в началото на материала шумно си обявил, че най-старите ти данни са от 17. век и то само в Англия? Бълвочът си е бълвоч, не си струва да се чете!
Разгеле!!! Най-накрая едно разумно четиво от един очевидно разумен автор! на 26.09.2019 в 08:53
На всеки, който се обяви за апологет на електрическите превозни средства трябва месечно по една седмица да работи про боно в завод за утилизация на отработени акумулатори от електрически автомобили, за да се запознае из основи са отровите, от които са изградени те.
по отношение на антропогенния фактор на 26.09.2019 в 08:55
Човекът не е просто част от цялостната система, а онзи, който я полага и оцелостява. Очевидно е, че светът не почва с човека, но би било профанно да не забелязваме, че всичко завършва с него. А оправдания за безотговорност и недалновидни стратегии всякога ще се намерят. Що се отнася до графиката: тенденцията към трайно затопляне е повече от очевидна. Земята, като жив организъм, прави известни опити да се нормализира в климатично отношение, но за съжаление периодите на връщане към нормалното са твърде кратки и ненадеждни. Що се отнася до температурите, да вземем например 2017 г. в България: само 1 месец (януари) е под нормата и един месец е в нормата. През цялото останало време е нямаме месец в норма. И така е години наред, и не само у нас - важи и за Западна Европа, и за Русия. Тази година дотук сме пак само с един месец на норма минус. Всичко останало е над нормата.
ако се интересувате как се затопля в България на 26.09.2019 в 09:03
Ето ви таблица - въвеждайте съответния месец и година и си правете изчисленията дали за България затоплянето е налице - е, налице е! и не може да се отрече - станциите са достатъчни на брой и достатъчно представителни (за съжаление, подобна е картинката по целия свят): https://www.stringmeteo.com/synop/temp_month.php?rep_1113=1&year=2019&month=9&dst=&dend=&ord=num&submit=%D0%9F%D0%9E%D0%9A%D0%90%D0%96%D0%98#sel
Уважаеми зелени с жълти книжки... на 26.09.2019 в 09:04
… очевидно според вас най-лесният начин да облекчите Земята е да намалите антропогенния фактор, а знаейки от живота колко е важен личния пример няма да е лошо да започнете от вас си и като начин на живот и като бройка, не ли? Бъдете здрави!
Ужас!!!! по отношение на антропогенния фактор на 26.09.2019 в 08:55 на 26.09.2019 в 09:12
Някакъв алтернативен умник говори за норма!!! Кой, бе ефенди, как и от коя дата определя нормата? Авторът е изложил въпросите просто и ясно, като за прости хора. Термодинамиката е наука описваща най-сложните процеси в техниката, а климатологията, която по същество е термодинамика на природните процеси е неописуема дори за математически гении, та в този ред на мисли - прочетете какво е написал човека, опитайте се да го осмислите, разбира се всеки колкото му е дадено и не приемайте тезите развивани в бг-мама и от гретоподобни за чиста монета и за меродавни.
Всичко на тази земя е циклично на 26.09.2019 в 09:16
Смешни са хората... все се мислят за нещо повече от мравки :D Не разбрахте ли, че сте някаква случайност и че от вас нищо не зависи?
Денев на 26.09.2019 в 09:25
Да, разумен и още по-важно грамотен автор. Поздравления за "Гласове" за тази публикация!
haho на 26.09.2019 в 09:30
И тези мравки колко видове вече са унищожили иколко още ще унищожат примерно в следващите 50 години? Колко бързо унищожават ресурсите на планетата. Дебилите, забили главата си като си щрауси в земята, си мислят че щом различните еко-талибани като тези стоящи зад Грета Тунберг не са прави , то това автоматично значи и обратното- че човекът няма никакво отношение към към разрушението на планетата и изчесването на цели екосистеми? Да, ама не.
до поста на 26.09.2019 в 09:12 на 26.09.2019 в 09:50
По отношение на нормата: норма е налице, защото е налице научно удостоверяване - няма наука, няма и норма. Що се отнася до термодинамиката, от поста Ви не стана ясно в каква връзка я поставяте с климатологията. Ако имате предвид прословутия й Втори принцип, една от опасностите, които се отчитат от определени специалисти е, че тенденциозното и бурно покачване на температурата в затворената термодинамична система Земя (ако е такава), би могло да доведе до евентуалната й топлинна смърт чрез ентропия. Знаещите това са длъжни да алармират общественото мнение за тази опасност, а не да си крият главите в пясъка като щрауси. (Например, защо властите по места искат метеоролозите да ги предупредят за щорм с евентуални извънредни обстоятелства, ако такъв наистина предстои?) Що се отнася до написаното, вече бе изтъкнато, че анализът (включително на графиката) е манипулативен и се опитва да замаскира тенденцията, свързана с глобалното затопляне. С това не оспорваме компетентностите на автора в областта, в която е специалист; казваме само, че се опитва да будалка хора, които също разбират, следят климата, оценяват.
БАНски старец на 26.09.2019 в 09:51
Слава богу, най-сетне един специалист да си каже мнението! Разбира се, че никой не отрича, че човекът (по-точно разни ненаситни корпоративни интереси) се отнася безотговорно към природата. Срещу това, разбира се трябва да се противодейства. Но истерията, че човекът е изцяло виновен за ПОРЕДНОТО затопляне на климата на Земята, е едно заблуждение, което е не по-малко вредно, защото отклонява общественото внимание от действителните мерки, които трябва да се предприемат.
много видове са изчезнали и преди появата на мравките на 26.09.2019 в 10:08
Пак ви казвам, не се мислете за нещо велико, тук сте временно и за малко, после и вие ще изчезнете, други ще се появят на ваше място! Само не се мислете за велики :D
Вернадски на 26.09.2019 в 10:16
Казусът за вината на човека не е предмет на обсъждане от естествените науки, затова и са ми смешни ония, които уповават само на естественически аргументи, за да ни убеждават, че "вината не е (само) в човека". Големият методологичен въпрос може да се раздели на две: 1) Притежава ли способност материята на една система сама да преодолява хаосът, който създава човекът с намесите си в системата (чрез експоненциално нарастваща потребителска дейност и неорганизирани мисли и емоции)? (Ако притежава, значи абсолютният енергиен приход в системата е по-силен и по-съществен от антропогенните изразходвания и поражения спрямо средата. А дали е така и какви гаранции бихме имали, че и занапред ще е така?) 2) След като антропогенният фактор не може просто да бъде редуциран до по-ниските нива на биологичното, химичното, физичното и механичното, как изобщо да омаловажаваме или изключваме ролята на субективния фактор (ноосферата), който не просто напоследък е очовечил света, но и самият той увенчава света, оказвайки се субект на всяко възможно обяснение, сравнение, нормативизъм, подредба и т.п.?
сори за грешката, невнимание от бързане! на 26.09.2019 в 10:18
*преодолява хаосът = преодолява хаосА
Природата просто ще се самопочисти от вредителите на 26.09.2019 в 10:27
Какво сте се запенявили заедно с онова неприятно дете, дето бива грозно използвано от родителите си и разни организации? Ако някой го беше грижа за природата, а не за пари - всичко щеше да е различно. В случая имаме борба с глобалното затопляне, ама с високи данъци и такси - това говори, че всичко се прави за печалба... Прословутия Запад, вече няма от кого да краде, ние бяхме последните обрани до шушка, единствената им надежда е "глобалното затопляне", това е бизнес за милиарди и са се хванали за него, като удавник за сламка! Ако наистина ги беше грижа, мерките щяха да са коренно различни и цените други!

Напиши коментар