Западът не успя да разбере как Кремъл възстанови част от загубения си блясък след падането на СССР. Затова натрупа грешки и плаща висока цена. Демонстрация в четири точки.

 

Михаил Горбабов Снимка: РИА НОВОСТИ/АФП 

 

 

 

В западните столици често смятат, че Владимир Путин е злодей и непримирим враг. Демонизацията на руския президент позволява да не се замислят за причините, за макар и намаляващата, но реална популярност на стопанина на Кремъл. Никога не бива да се забравя, че когато Владимир Путин дойде на власт в края на 1999 г., той наследи една страна, която беше само бледа сянка на миналото си могъщество. Ориентирайки се към твърди мерки, а не към представителна демокрация, Путин, за голямо учудване на западния елит, успя да върне на страната си статута, който тя заслужава.

 

Западните елити винаги са се отнасяли към президента на Русия със снизходително пренебрежение, достигащо до русофобия, целяща да прикрие грешките, илюзиите и капаните, в които Запада се оплете след като СССР стана Русия.

 

1. Геополитическата грешка на новата Студена война

 

Проучването на архивите за Националната сигурност на САЩ потвърди това, което ние вече знаехме. През 1990 г., една година след падането на Берлинската стена, ръководителите на западните държави обещаха на Михаил Горбачов, последния лидер на умиращия Съветски съюз, да не разширяват НАТО на изток. После държавният секретар на Джордж Буш-младши, Джеймс Бейкър, се закле, че Алиансът няма да се придвижва в източно направление. Скоро след това Русия изведе войските си от всички страни в Централна и Източна Европа, подписа Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа, унищожи част от въоръженията си, закри базите си в Куба, Виетнам, Африка и страните от Балтика. НАТО, напротив, загубил своя официален враг, привлече в своите редици нови членове от страните, бивши членки на Варшавския договор и даже някои от републиките на бившия СССР. Като че ли целта беше на мястото на Студената война да дойде нова Студена война.

 

След 2001 г. американците разгърнаха цяла мрежа от военни бази около Русия, включително в България, Румъния, Полша и Чехия… Говореха дори за приемането в НАТО на Украйна и Грузия, което повлия на поведението на Русия в отношенията с тези две страни. Това е все едно Москва да разположи свои военни бази в Мексико, Куба, Венецуела и Канада. Но всеки път, когато ставаше дума за отношенията между Путин и НАТО, именно руският президент бе наричан потенциален агресор. А в действителност, кой кого провокираше?

 

2. Икономическата илюзия на експортния американски модел

 

Някои предсказваха, че след разпадането на СССР ХХI век ще стане „век на САЩ“. Американците имаха безумната мечта да американизират Русия, надявайки се в същото време да разпалят пожар в развиващия се Китай. В края на 1991 г. американските съветници пристигнаха в Москва като на завоювана територия, за да окажат според техните думи „техническа помощ“ на руснаците. Борис Елцин, който току-що беше сменил Горбачов се оказа обкръжен от доста специфични съветници. Сред тях бяха Джефри Сакс, привърженик на неолиберализма, който редовно се отчиташе пред Белия дом, където по това време беше президентът Бил Клинтън. По съвета на американските експерти Елцин прибягна до „шокова терапия“, която доведе до взрив на масова корупция, под бурните аплодисменти на Запада.

 

На 21 септември 1993 г. Елцин обяви, че разпуска Събранието на народните депутати и Върховния съвет. Когато "Белият дом" в Москва беше окупиран от депутати, оглавили съпротивата срещу решението на Елцин, той даде заповед на армията за щурм. В резултат на това загинаха 200 души. В момента, в който Елцин се съгласи да действа според указанията на САЩ и прие жестоки пазарни закони, сам си надяна примката на шията. Академик Стивън Френд в коментар за действията на руския президент твърди, че „за цялата история на човечеството никога не е имало такова стремително разрушаване на икономика в мирно време“. Тези години станаха арена за разграбване на ресурсите на страната от олигарсите. В периода от от 1991 г. до 1998 г. Брутният вътрешен продукт на Русия намаля с 50 процента. И едва през 2006 г. успя да се върне на нивото от 1991 г. В тези черни за страната години селскостопанското производство преживява срив в пъти по-голям от времето на насилствената колективизация при Сталин. Така за много от руснаците западната демокрация се асоциира с „шуробаджанащина“, безстопанственост, нищета и разорение.

 

3. Умението да налагаш правото си

 

Всички знаят, че силата на държавата вече не се измерва с броя на ядрените бойни глави или с Брутния вътрешен продукт. Нейното „право“ е в най-малко забележимата част от „мекото влияние“ или в т. нар. „мека сила“, която влияе върху много неща и най-вече върху последствията след важни събития. Така например, бившата представителка на икономическото разузнаване Клод Ревел казва, че „след падането на Берлинската стена американците се опитаха да наложат своите правни стандарти на бившите съветски страни“. Общият закон означава сходен културен опит и единен делови език.

 

Обърнете внимание: В началото на 90-те години американците изпратиха в Юридическия институт за Централна и Източна Европа юристи в разпореждане на страните от източния блок с цел преразглеждане на техните институционални и правни рамки. По този повод Клод Ревел казва: „Трябваше да се въведе право, при което съдията ще бъде по-важен от закона и максимално ще отслаби правното регулиране“. Разпространителите на нормите и привържениците на отслабването на стандартите за правно регулиране изиграха централна роля в Източна Европа. Като критерий за постигнат определен успех се считаше рейтингът за водене на бизнес, наложен от Световната банка в съответствие със способността на САЩ да разрушава системите за социална защита и да отстранява административните препятствия, които дават преимущества на страните от бившия съветски блок. Резултатът бе, че през 2006 г. в топ 10 на световните „реформатори“ влязоха Грузия и България. Поздравяваме ги!

 

4. Санкциите или формулата на провала

 

През 2014 г., във връзка с началото на конфликта в Донбас и анексирането на Крим, САЩ и ЕС наложиха икономически санкции на Русия. До този момент такава принципност не беше забелязана по отношение на други страни. Например към към Израел, който от 1967 г. нарушава всички резолюции на ООН и постоянно отлага създаването на палестинска държава. Ето такива са високите принципи, съчетани с прилагане на двоен стандарт. Може ли да се каже, че тази постоянна политика на „тоягата“ има някакъв ефект? Разбира се, съратниците на Путин, чиито имена са в черния списък, се чувстват малко сковано, защото финансовите им авантюри зад граница станаха, меко казано, трудни. Но трудностите засегнаха на първо място западните компании, работещи в Русия. Те първи попаднаха в капана, който собствените им правителства бяха заложили.

 

Но промяната на събитията не спря дотук. В отговор на западните санкции, Владимир Путин наложи ембарго върху всички хранителни продукти и селскостопанска продукция от Европа. В резултат на това, руският пазар затвори вратата под носа на европейските компании от различни отрасли, за радост на конкурентите им, заели веднага освободилите се места. Това е много добре известно на френските фермери. Накрая Русия усети преимуществата на наложения с помощта на Запада протекционизъм, който донесе изгоди за местните компании. Те увеличиха производството си, създадоха нови работни места и дадоха тласък на руското селско стопанство, което преди това беше в упадък, а след санкциите пое по пътя на растежа. За всеобща изненада Русия стана световен лидер в износа на зърнени култури и най-вече на пшеница. Така въведените от Путин контрасанкции накараха потребителите да забравят за неговите антиобществени действия. Що се касае до въпроса за Украйна, то той си остава. Този въпрос е формула на провала.  

 

 Превод от френски: Никола Стефанов

 

 

 

 

Още от категорията

37 коментар/a

Западът никога не е искал да разбере Русия, на 07.11.2019 в 14:45
Западът открай време е искал да унищожи Русия и през деветдесетте години на миналия век почти го беше постигнал. Не че сега се е отказал: „Русия трябва да промени своето поведение и да се държи съгласно правилата и нормите, които ние сме установили. Това е най-добрия начин да се движим напред.“ (с) Марк Еспер, министър на отбраната на САЩ. Отпреди два месеца. Както се казва, скромно, но със вкус.
То и ние мислехме, че я разбираме на 07.11.2019 в 15:20
и затова я обичахме. А то се оказа нещо съвсем друго. Дето се вика - никога не е късно да прогледнеш.
Helleborus на 07.11.2019 в 16:12
За мен нещата стоят така, добре е да има силен народ в силна държава (включително икономически). В западния модел има народ, малка част от който е силен икономически (олигарсите), а останалата част е крайно зависима от държавни политики. Държавата е джудже в икономически план, тя само преразпределя и трупа дългове. Тя крепи контрола на олигарсите чрез сферите на образование, правораздаване и изобщо политиките и в икономиката се идентифицира напълно с бизнеса. Т.е. държавата е едно и също с едрия бизнес. В руския модел има силна държава, която е силна и като самостоятелен икономически субект, експлоатираща и богатееща от природните ресурси, които са държавни, способна на лични решения, не е толкова зависима от олигарсите, а по-скоро те от нея. Когато сравним двата модела и ако трябва да ги сблъскаме, народът в западния модел изглежда по-НЕзащитен, понеже той няма зад гърба си силна държава, той има своите олигарси в дълбоката държава и как ще се държат те, той не знае. Зад руския народ стои руската държава и нейната икономическа и политическа мощ и доколкото тя е изцяло зависима от одобрението на народа (заради изборите), тя няма собствен частен капитал, а работи с бюджета и природните ресурси, тя е принудена и да служи на този народ и донякъде народът се чувства защитен, като се идентифицира с държавата си. В сблъсък между тези модели, се разкрива негативния резултат от прекомерното отслабване на държавата на запад и зависимостта й от частника, който може във всеки момент да каже довиждане и да се изнесе заедно с капиталите си. Който може да те вкара във война заради частните си печалби или оръжеен бизнес, който може да си поръча написването на нови ценности! Т.е. единицата може да стане толкова всемогъща, че да погълне масата хора. Проблемът в Русия е друг, че самата власт е тоталитарна и народът не е достатъчно критичен и зрял, няма тази смяна на управление, тази демократичност и гражданска енергия, която реално да ползва за себе си силите на държавата. Един кръг от хора управлява руснаците и не се сменя. Истината е някъде по средата - държавата да е на народа, да бъде икономически силна и независима от олигарси, да експлоатира и пази общите ресурси, но да е напълно послушна на гражданското общество. Същевременно бизнесът да е напълно свободен, защитен от държавната политика максимално, но ограничен от олигархични претенции и опити за поглъщане на останалите субекти. Мисля, че такъв балансиран модел няма никъде по света.
Kubis на 07.11.2019 в 16:33
Статията е интересна! И така защо Запада не е разбрал Русия, а донякъде и България. Защо на запад насаждат мнението, че Путин е злодеи и много – лош. Ами защото възроди Русия, повиши благосъстоянието на обикновените хора доста над българите и намали шанса на Запада да я завладее, тяхна отдавнашна мечта. В нашата страна също някои първобитни хора не разбират Русия, считат, че ние ще и пречим, ще я провокираме, ще я предаваме винаги, а тя е длъжна да ни е благодарна. Логика на западни лакей.
Кучето на Павлов на 07.11.2019 в 16:56
Лесно е. Пишеш "Русия" в заглавието и получаваш веднага 20-30 коментара. Само "Путин" носи повече. Много разбира българинът от международното положение,това Русия, това САЩ са лесни теми за него. Виж, това, че му откраднаха собствената държава...ами това не е достатъчно широко поле за изява на коментаторите,явно?
То и ние мислехме, че я разбираме на 07.11.2019 в 15:20 на 07.11.2019 в 17:22
Да не си спало заедно с Расим Асанов по паркинзите, миличко? Щото и той прогледна и от платен комсомолски секретар стана демократ, русофоб и заобича Америка до посиняване.
То се вижда колко разбира българинът на 07.11.2019 в 17:37
Руснакът, обзет от православни ценности не държи на материалното, за него духовността е над всичко, но олигарси, чиновници, висше ръководство, висшия клир на Църквата и популярни тв водещи не се гнусят никак от имоти в страната и чужбина, луксозни лимузини и банкови сметки, не рядко в офшорни зони.
д г на 07.11.2019 в 18:54
Западът и Русия се противопоставят от векове, включително и по повод на нашето освобождение от турско робство. Западът е рационален, мери си интересите в пари, Русия пък е емоционална, има и вяра и сантиментални критерии. Кой е по-прав, не може да се каже, все едно да оценяваме мъжа и жената. Истината е, че никой не може да бъде само рационален или само сантиментален, човешката природа не го допуска. Затова Западът с всичката му рационалност се удави в алчността си, Русия пък разви собствена наука, с нови оръжия и индустрия. И все пак противопоставянето остава, всеки път на нова линия на проява. За нас българите е по-сложно, ние не сме нито с рационалните богати на пари, нито с емоционалните богати на вяра и сантименти, и в едното и в другото сме слаба ракия. Затова както и преди се влачем закачени на колесницата на този, който е поставил свои хора за наши водачи, пък тя където ни закара. Едва ли ще е на по-добро място отпреди, ама пусто, не можем да се откачим. Съдба българска...
Тютчев на 07.11.2019 в 19:09
Умом России не понять, Аршином общим не измеришь, У ней особенная стать, В Россию можно только верить....
Идеалист на 07.11.2019 в 22:33
Когато преди 6 години застанах пред саркофага на Цар Иван Четвърти - Грозни и всички други московски князе в Архангеския събор в Кремъл си дадох сметка, че онзи "комунист Сталин", не ги е изровил и разпилял костите им по безкрайната руска земя, защото те са служили на Русия. Да, не ги показвал на съветския народ, но не ги разпилял. И в такъв момент разбираш величието на голяма държава и нейните ръководители. В историята остават онези, които за издигнали, разширили и направили държавата си по-силна, за да може тя запазили народа си и тогава той я възприема за своя. Затова руснаците смятат Цар Николай Втори за неуспешен и слаб монарх, като и Горбачов за предател ( това съм го разбрал от лични разговори проведени с руснаци от различни поколения ). Путин вече има място в историята, защото върна достойнството на Русия. Елцин не можа да спаси СССР - който беше неспасяем, поне запази Русия. Той има други грехове. И тогава се запитах, къде са гробовете на нашите царе. "Били сме под робство, всичко е разпиляно и ограбено" ще кажат някой. А къде са костите на Цар Борис Трети, защо ги изровихте от Рилския манастир? "Сталин ни накара" ще се оправдаят. Но след като видях саркофазите на руските князе и царе не го вярвам. То си е нашенска дивотия и опит за нагаждачество пред върховния господар на тогавашната Източна Европа, както сега пред задокеанския господар властниците правят поклони и плащат повече и по- рано, отколкото даже те им искат. Как такива хора ще останат в историята? Какви претенции имат за държавници? Забравата ги чака, защото още ще са млади и асфалта на построените от тях магистралите ще са се превърнал в прах.
anonimen robot на 07.11.2019 в 22:49
"Що се касае до въпроса за Украйна, то той си остава. Този въпрос е формула на провала." *** Chii proval ne stava iasno, no pyk prekalen frenski svetec i bogu ne e drag! Идеалист на 07.11.2019 в 22:33 - moite admiracii za postinga. Rusnacite vinagi shte uvazhavam, no tiia parvenuita deto si razviavat kradenite gashti po sveta - nikoga. Interesno i tam, i u nas naj-golemite lyzhci, moshenici i nekadyrnici sa s nai-mnogo pari. Kakvo stana s konkurenciiata i kak oceliavat nai-golemite lentiai?!
Коментар на Идеалист на 08.11.2019 в 08:16
Съветският народ не е можел да види гробовете на руските царе в Кремъл, защото достъпът е бил забранен. Разрешават го след смъртта на Сталин. Самият Сталин обаче е уважавал Иван Грозни, което се вижда и в поръчания от него филм на режисьора Айзенщайн. Още, има разлика между царете от миналото, с чиито имперска власт можеш да се отъждествиш и конкретния последен, който ти е конкурент за властта, а и децата му също. След разстрела им в Русия и на Запад битува убеждението, че децата няма как да не са пощадени от човешки съображения, болшевиките разбираемо, не го опровергават. Така се ражда легендата за оцелялата Анастасия, кято е повод за други филми. Що се отнася до някакъв цар на подчинена държава като нашия, на такъв почит не му се полага, за да си знаят местните мястото. У нас се почитаха старите царе, както и Ивайло, който бил организирал първото антифеодално въстание в света и за едната бройка да направи от България република.
д г на 07.11.2019 в 18:54 - Русия е единственият комплексен феномен под това небе, заслужаващ и предизвикващ някакво преклонение и възхита на 08.11.2019 в 08:35
Хареса ми поста ви, защото наложи нова идейна линия сред многобройните коментари. И все пак не мога да се съглася с вас, ако ще считате, че на Запада се полага короната на рационалността. Всъщност западната рационалност е псевдорационалност - Кант в своята "Критика на чистия разум" я назова с точното й и прагматично име - разсъдък. Разсъдъкът, оставен на себе си и собствените си опиянения от предметите, ако използваме и М. Вебер, е просто "формална рационалност", която никога не се сеща рефлексивно да фалсифицира собствените си фиктивни основания. Докато за Русия смело мога да кажа, че е само привидно доминантно емоционална - ако искате аз да я определя, тя е всестранна - тя имплицитно пребивава и изисква най-сложно удържимия битиен модус на самодостатъчност; това впрочем е качество, присъщо на ония славяни, които наистина са се припознали като "хората на Словото" и не се срамуват от името си и изопачаващите манипулации спрямо него.
д г на 08.11.2019 в 11:57
Човешката физиология не позволява чиста изява на рационалност, както и на емоционалност, позволява единствено временно доминиране на едната над другата. Дължи се на разделението на мозъка на две полусфери, всяка с функции предимно в едната от двете. Полът, възпитанието, характера, образованието, религията и културата на обществото с нейните ценности и дейности, благоприятстват и въздействат върху изграждането на нервни връзки в тези полусфери. Те от своя страна създават "удобни", оттам и приятни, подходи и пътища за мисленето. Само че мисленето е свързано и с външни влияния и стимули, нужди и зависимости, те налагат употреба и на другата, недоминантна полусфера на мозъка. Затова чисто рационално или емоционално мислене и съответно начин на живот е невъзможен, както за хората пооотделно, така и за техните социални групи на религиозна, етническа и прочие основи. Това може ясно да се види при анализ на начина на живот на общностите.
Krisis на 08.11.2019 в 16:15
Реално съветската армия не е напусала България, те са още тука и скоро няма да си тръгнат, докато ние, американтсите не ги издирим и аристувами по списък и изправим пред федерален съдия по модела Буткина-Путкина

Напиши коментар